Дарител е СТЕФАН САВОВ БОБЧЕВ (20 ян. 1853 – 8 септ. 1940) – държавен и обществен деец, юрист, публицист. Роден в Елена. В Цариград получава средно образование и учи медицина. Завършва право в Москва (1880). След завръщането си в България се установява в Пловдив, където е председател на Департаменталното (окръжното) съдилище (от 1880), член и председател на Върховния административен съд (от 1883), народен представител в Областното събрание (1883–1885); директор на правосъдието на Източна Румелия (1884–1885). От 1899 г. живее в София. Активно участва в обществено-политическия, научния и културния живот. Министър на народното просвещение (1911–1912), пълномощен министър и извънреден пратеник в С. Петербург (1912–1913), дългогодишен народен представител. Един от инициаторите за създаване на Висшето училище (СУ). Член, а през 1912 г. председател на ефорията по изпълнение завещанието на Евлогий Георгиев. Доцент по история на българското и славянското право (1902–1927) и по история на каноническото (по-късно черковното) право в Юридическия факултет на СУ (1909–1911, 1916–1934). Основател, директор и преподавател по съвременна политическа и социална история в Балканския близкоизточен институт (Свободен университет) в София (1920–1937). Дописен член (1881), редовен член (1884) на БКД (БАН). Председател на философско-обществения клон на БКД (1903–1904) и на БАН (1921–1937). Действителен член на Българския археологически институт (1922). Дописен член на редица чуждестранни академии, научни институти и дружества. Участва в основаването на Юридическото дружество в България, на което е подпредседател. Основател и председател на Дружеството на българските публицисти и писатели. Привърженик на идеята за културно, икономическо и политическо сближение на България с Русия и другите славянски народи; председател на Славянското дружество в България (1903–1940). Председател на Еленското просветително-благотворително дружество (1926–1937) и почетен гражданин на родния си град; почетен председател на Еленското културно-просветно дружество в София (от 1935). Автор на много научни трудове. Издател, редактор и сътрудник на редица периодични издания. Умира в София.
Създадени са няколко фонда от него и в изпълнение волята на дарителя.
ФОНД № 1 “ПРОФ. C. С. БОБЧЕВ”
(при СУ)
За своята “многогодишна културна и обществена дейност в областта на славянската идея за опознавание и взаимност” проф. C. С. БОБЧЕВ получава награда от 40 хил. лв. от създадения при Славянското дружество фонд “Д-р Стефан Сарафов”. На 5 ян. 1929 г. той дарява тази сума на Юридическия факултет при СУ за образуване на фонд на негово име. Преподавал повече от 25 години история на славянското и българското право, за да насърчи по-сетнешните проучвания, той изразява желание лихвите да се използват за “награда на студенти, които се занимават със славянската правна история и напишат кратък отчет (етюд)”, одобрен от вещи рецензенти. Месец по-късно Факултетният съвет приема дарението и изработената наредба за устройството и целите на фонда. Неговият капитал през 1933 г. възлиза на 50 555 лв., през 1939 г. – на 71 326 лв., през 1942 г. – на 80 476 лв., а през 1951 г. – на 101 629 лв. От лихвите през 1931 г. са връчени награди от по 1000 лв. на студентите от Юридическия факултет Иван Иванов Гологанов и Асен Кантарджиев. Запазвайки това предназначение на фонда, в началото на юни 1943 г. АС възлага управлението му на новосъздадения фонд “Цар Борис III” за подпомагане на студентите.
Фонд “Проф. C. С. Бобчев” при СУ съществува до началото на 1952 г., когато се влива в държавния бюджет.
◊ ◊ ◊
След смъртта на проф. C. С. Бобчев в изпълнение на последната му воля на 2 февр. 1941 г. неговата съпруга ЕКАТЕРИНА БОБЧЕВА изпраща на МНП 120 хил. лв. в облигации от БДЗ (1923) за образуване на 3 фонда, всеки от които с основен капитал от 40 хил. лв. Те са учредени на 5 март с.г. с обща заповед на Министерството и се управляват от него.
ФОНД № 2 “ПРОФ. C. С. БОБЧЕВ”
(при МНП)
Лихвите от фонда са предназначени за годишна награда на абитуриент от Първа софийска мъжка гимназия, “проявил най-голям интерес към изучване Отечествена история”. Награди от по 2 хил. лв. получават Андрей Андреев Сахатчиев (1941), Никола Стефанов Станев (1944), Иван Цв. Татаров (1945) и др. Поради регулярните отчисления за тях, основният капитал от 40 хил. лв. нараства незначително.
ФОНД № 3 “ПРОФ. C. С. БОБЧЕВ”
(при МНП)
Целите на този фонд са аналогични на предходния, но зрелостникът трябва да е от Пловдивската мъжка гимназия. Награди в размер на 2 хил. лв. са връчени на Ангел Георгиев (1943), Ламби Хр. Бамбов (1944) и др.
ФОНД № 4 “ЕКАТЕРИНА И СТЕФАН БОБЧЕВИ”
(при МНП)
Волята на дарителя е годишните лихви от този фонд да се дават на училищното настоятелство в родния му град Елена и да се използват за купуване на дрехи на най-бедните ученици по Коледните празници. Към 1 ян. 1944 г. неговият капитал е 42 012 лв., а към 1 ян. 1947 г. – 47 972 лв. През 1942 г. от лихвите са изплатени 2 хил. лв. за обувки и дрехи на нуждаещи се ученици в Елена и 2 хил. лв. за награда на абитуриент от Пловдивската мъжка гимназия.
И трите фонда, учредени при МНП с даренията на проф. С. С. БОБЧЕВ, съществуват до началото на 1948 г., когато се вливат в държавния бюджет.
ФОНД № 5 “ПРОФ. С. С. БОБЧЕВ”
(при БАН)
През 1941 г. ЕК. БОБЧЕВА дарява на БАН сумата 50 хил. лв. за образуването на фонд на името на съпруга ѝ. Волята на дарителката е на всеки 3 години да се дава награда за трудове по историко-правни и обичайно-правни проблеми.
На заседание на философско-обществения клон от 26 юни 1941 г. фондът е оставен да се капитализира, докато лихвите му нараснат на 5 хил. лв. годишно.
Награди от фонда не са раздавани. Последните сведения за фонда са от 1 ян. 1951 г., когато той възлиза на 69 879 лв.
НазадДА–София, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 125, л. 1–73; НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1103, л. 5, 140; а.е. 1109, л. 1–8; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 108, л. 1–5; а.е. 324, л. 1–30; а.е. 456, л. 21–28; Поменик за проф. С. С. Бобчев. – ЛБАН, № 24, 1940–1941, C., 1945,
с. 157. ГСУ; Офиц. отдел, 1932/1933. С., 1934, с. 29; ГСУ, Офиц. отдел, 1938/1939. С., 1940, с. 106; ГСУ, Офиц. отдел, 1941/1942. С., 1943, с. 143; Арнаудов, М. История на СУ…, с. 561; Алманах на СУ…, 63–67; ЕБ. Т. 1, с. 318; Томова, Д. Стефан Савов Бобчев – живот и дело. – В: Юб. сб. Стефан Савов Бобчев 1853–1940. Живот и дейност. С., 1999, 7–24. (К. Анчова, Ц. Величкова)