На заседание на УС на Акционерно анонимно д-во “Успех”, състояло се на 20 ноем. 1946 г., се взема решение за построяване на жилища за работниците във фабриката. Главни акционери и членове на УС са Петър Н. Кедев, Пенчо П. Семов и Радка П. Семова. За целта се предвижда учредяването на фондация “Работнически жилища”.
Фабрика “Успех” е едно от най-големите вълненотекстилни предприятия в страната. Началото е сложено на 7 юни 1887 г., когато 17 от най-известните гайтанджии в Габрово учредяват анонимно дружество със същото име и с начален капитал от 14 хил. зл. лв. Сред тях са В. П. Халачев, Ил. Кънчев, H. Т. Рашеев, Г. Спасичев и др. Официално фабриката е пусната в действие през окт. 1888 г. и работи на ишлеме за собствениците еснафи. Нарича се “Фердинанд I”. В годините на Първата световна война финансовото положение на предприятието се влошава. Затрудненията са преодолени, когато главен акционер и председател на УС става ПЕНЧО ИВ. СЕМОВ (вж. “Пенчо Ив. Семов” – фондация). Известният индустриалец превръща фабриката в свое базово семейно предприятие. Той притежава 482 от всичките 750 акции. Останалите 9 акционери са негови роднини и приятели. Фабриката е преименувана на “Успех”. П. Семов влага много средства за модернизиране на предприятието и разширяване на производството му. Постепенно то се превръща в едно от най-проспериращите във вълненотекстилния бранш. През 30-те години на 20. век в него работят 350 работници, ръководени от един търговски и един технически директор. Собствените средства на дружеството възлизат на 12,3 млн. лв., а чуждите – на 23,9 млн. лв. Фабриката притежава два склада за продажба на платове в София и в Пловдив.
Отзивчивостта на П. Ив. Семов към нуждите на обществото е широко известна в Габрово. Съпругата му РАДКА ПЕНЧО СЕМОВА (21 ноем. 1884 – 9 септ. 1958) също развива широка благотворителна дейност. Тя е един от благодетелите на Женското благотворително д-во “Майчина грижа”. В знак на благодарност девическото училище към дружеството носи нейното име. Заедно със съпруга си прави щедри дарения за църкви и манастири в Габрово и околността. За благотворителната си дейност на 16 февр. 1938 г. тя е удостоена с почетния знак “За насърчение към человеколюбие” II степен. След смъртта на П. Семов става член на УС на семейната фабрика.
Другият инициатор за дарението е ПЕНЧО ПЕНЧЕВ СЕМОВ (1924 – 1999), син на Пенчо и Радка Семови. Занимава се с индустриална дейност. Роднина на П. Семов е и Петър Кедев (1884 – 1953) – индустриалец.
На заседание на УС на АД “Успех” по инициатива на тримата главни акционери се взема решение дружеството да дари 1 млн. лв. за учредяване на фондация. Тя е основана с нотариален акт от 22 ноем. 1946 г. Управлява се по устав, утвърден от МВР на 3 дек. 1946 г. Целите на фондацията са да закупи терен, на който да построи, обзаведе и поддържа жилища за работниците от фабриката. Средствата се набират от парични суми и дарения в натура, отделени от чистата печалба на АД “Успех”. Първоначалната вноска са посочените 1 млн. лв. Седалището на фондацията е в Габрово. Ръководи се от УС в състав: П. Кедев (председател), П. П. Семов, Хр. Попов (акционери), инж. Ст. Петков и X. Петров (избрани от общото събрание на работниците).
◊ ◊ ◊
С нотариален акт от 27 дек. 1946 г. АД “Успех” дарява на фондацията парцел от 2108 кв. м. От своя страна П. Кедев купува и подарява друг терен в същия квартал с размери 4256 кв. м. Стойността му се оценява на ок. 2 млн. лв. Двете дарения дават възможност да се пристъпи към изпълнение на задачите на фондацията, поставени от нейните учредители. За кратко време са построени работнически жилища.
Фондацията вероятно е ликвидирана съгласно Указа за обществено подпомагане от 1951 г. През последните години от съществуването ѝ построените жилища са реституирани. П. Кедев и П. П. Семов ги продават на ниски цени на живеещите в тях наематели.
Други данни за фондацията не са открити.
НазадДА–Габрово, ф. 30 к, оп. 1, а.е. 94, л. 1 – 17; Гатев, Г. и др. История на памуко-трикотажната промишленост в Габрово. Габрово. 1986, с. 159, 238; Ботева, Д. Фабрика “Успех” – еснафската фабрика. – Реликви, № 2, 10 окт. 1994.
(Pосица Cтоянова)