Дарител е СТЕФАН ИВ. БРАТОВАНОВ (вж. “Петко и Христо Иванов Братованови” – фонд).
Работил макар и за кратко като учител в у-ще “Св. св. Кирил и Методий” в Севлиево, той се сблъсква с “въпиющата нужда от библиотека при това училище”. През 1930 г. в изпълнение на “отдавнашното си желание” предоставя на училището 206* тома с детска литература и ръководства за учителите. На 15 юни с.г. учителският съвет приема дарението и поставя началото на детска библиотека, наречена на името на своя основател Ст. Братованов. Инициативата намира последователи и сред други благодетели, между които и пълномощният министър на Чехословакия у нас Прокоп Макса. Книжният фонд бързо нараства. През 1936 г. вече възлиза на 1447 тома на стойност 29 852 лв. и обслужва не само ученици и учители, но и други граждани.
Насърчен от успеха на библиотеката, Ст. Братованов решава да създаде при МНП специален паричен фонд, който да финансира нейното системно попълване и по-сетнешно развитие. Нарича го на името и в памет на своите родители Радка и Вацо Братованови. На 29 март 1936 г. дарява облигации от БДЗ (1923) с номинална стойност 40 хил. лв., от чиито приходи да се набавят и подвързват книги. Волята му е, когато капиталът на фонда се увеличи и достигне 100 хил. лв., с годишния приход приоритетно да се задоволяват нуждите на детската библиотека при у-ще “Св. св. Кирил и Методий”. По решение на учителския съвет остатъкът да се използва за купуване на книги за читалище “Развитие” в Севлиево или за награди на ученици с примерно поведение и висок успех от същото училище, независимо от имотното им състояние.
Фондът е учреден на 20 апр. с.г. със заповед на МНП и се управлява от него.
В отговор на растящия интерес към библиотеката, на 8 дек. 1938 г. Ст. Братованов добавя още 10 хил. лв. към основния капитал. През 1940 г. поставя условие половината от приходите на всеки две години (през една) да се капитализират, за да се даде възможност фондът да надхвърли 100 хил. лв., след което те да се отпускат всяка година в пълен размер. Със заповед от 19 септ. с.г. Министерството регламентира настъпилата промяна. Тъй като ч-ще “Развитие” не оползотворява предназначените за него средства от фонда, през 1942 г. Ст. Братованов предлага сумите (в размер на 1000–2 хил. лв.) по решение на учителския съвет да се предоставят на Дружеството на детските писатели за награди на “най-хубавите книги за деца и юноши – разкази, приказки, романи, биографии, стихове, нотирани песни, пиески и оперетки”. С последвалата нова заповед на МНП от 9 март 1943 г. окончателно са оформени целите на фонда – за поддържане на детската библиотека при училището, за премиране на отличили се ученици и за награди за детска литература.
На1 ян. 1939 г. неговият капитал е 53 593 лв., на1 ян. 1944 г. – 60136 лв., а на 1 ян. 1947 г. – 74 600 лв., към които на 1 май с.г. Ст. Братованов внася още 10 хил. лв. Благодарение най-вече на приходите от фонда библиотеката се разраства. През учебната 1939/1940 г. тя притежава 1938 тома на стойност 36 377 лв., като през същата година главно с негови средства са закупени 236 книги за 4947 лв. С помощта и на други дарители, както и с финансова подкрепа на МНП, към учебната 1941/1942 г. библиотеката има вече 2386 тома на стойност 43 282 лв., а към 1944 г. – 2972 тома на стойност 76 510 лв. През 1944 г. се появява и първата публикация от замислената от нея поредица с детска литература. Това е книгата “Един приятел на малките”, посветена на Ст. Братованов. Създаден е и специален отдел в библиотеката – “Духовната култура на Севлиево и околията”, профилиран да събира произведения на автори от региона. По думите на детския писател Никита Николов тя се превръща в “образцова детска библиотека, единствена в България, която е гордост за нашия град”. Ст. Братованов непрестанно се грижи за нея и през 1940 г. успява да издейства от МНП 80 хил. лв. за строителство на отделно помещение за нея в двора на училището. Същевременно фондът отпуска и първите си премии за детска книжнина. Награди получават Стефан Мокрев за “Дечко Палечко и Петлето Клечко”, а след него и Ран Босилек.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 295, л. 1–16; а.е. 320, л. 3; оп. 7, а.е. 97, л. 1–220; Един приятел на малките. С., 1944; Юб. сб. 100 г. Хаджи Стояновото у-ще…, 67–68.
(К. Анчова)