Дарител е РИСА (ХРИСАНТА) ХРИСТОВА ПАТЕРОВА (1862 – 27 март 1937) – домакиня. Родена в с. Загоричене, Костурско. От малка остава сирак и е осиновена от известния родолюбец Киро Патеров. Омъжва се за Христо Патеров, осиновен син на Киро Патеров. Наследяват доста имоти, между които и известния сред българите “Патера хан” в Солун. В него се приютяват бедни и нуждаещи се от цяла Македония. След Балканските войни се установява да живее в София, където и умира.
Прокудена от родното си място, през 1931 г. Р. Патерова прави дарение от 295 300 лв., с което се опитва да облекчи съдбата на децата на бежанци от Македония. С това изпълнява волята и на починалия си съпруг. Желанието ѝ е с тези средства да се учреди благотворителен фонд. Капиталът му да бъде оставен да нарасне до 500 хил. лв. и след това с лихвите да се подпомагат в учението бедни, даровити деца, родом от Костурско и Леринско. Запазила вярата си, че родната Македония ще бъде отново свободна, дарителката предвижда със средствата на фонда да се построи училище в с. Загоричене върху разрушените от гърците Патерови къщи. Учебното заведение да носи нейното и на съпруга ѝ име. Предвижда се и еднократно предоставяне на 10 хил. и 8 хил. лв. съответно на Костурското и на Леринското братство в София – за фондовете им “Братствени домове”. Дарителката си запазва правото да ползва лихвите от капитала, докато е жива.
Св. синод приема дарението и с протокол от 5 ноем. 1931 г. учредява благотворителния фонд, който се управлява от него. Към 1 ян. 1932 г. капиталът на фонда достига 302 975 лв., към 1 ян. 1939 г. – 338 993 лв., към 1 ян. 1945 г. – 423 847 лв. В периода 1932–1936 г. лихвите в размер на 18–25 хил. лв. се предоставят на дарителката. След смъртта ѝ фондът ежегодно отпуска по една стипендия за следване в Софийската духовна семинария. Вероятно изискванията, поставени от Р. Патерова към стипендиантите, се изпълняват. Фондът прекъсва благотворителната си дейност след 1945 г.
Мисълта за бедните бежански деца кара Р. Патерова да завещае всички свои имоти в София на Македонското сиропиталище “Битоля”. Те включват къща и дворно място и са оценени на ок. 1 млн. лв.
НазадЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 47, л. 504; а.е. 48, л. 315; а.е. 61, л. 392, 394–395: а.е. 62, л. 478; а.е. 102, л. 53–58; ЦИАИ, ф. 2, оп. 106, а.е. 164, л. 54; Църковен в-к, № 42, 28 ноем. 1932; Илюстрация “Илинден”, № 6, 1937, с. 14. (Р. Стоянова)