Дарители са съпрузите Елена Пенчева Шейтанова (неизв.) и Пенчо Славчев Шейтанов (неизв.) – кожухар. Жители на Габрово.
Фондовете са основани за увековечаване паметта на единствения им син Сава П. Славчев (14 окт. 1881 – 6 февр. 1917). Роден в Габрово, където завършва гимназия. През 1898 г. е приет във Военното училище, но поради материални затруднения на семейството е принуден да започне работа в семейната кожарска фирма. Завършва с отличие Школата за запасни подпоручици (1906). През същата година основава кожарско АД “Щастие”. Участва в Балканските войни (1912–1913) и е награден с орден “За храброст”. През Първата световна война е мобилизиран като запасен поручик в 23. Шипченски полк. Загива при позицията Кръкляни, Битолско.
По повод 40 дни от трагичната смърт на сина им, Е. и П. Шейтанови даряват 7 хил. лв. (13 март 1917) на Априловската гимназия и 6 хил. лв. на Девическата гимназия в Габрово. Сумите са внесени на срочен влог в БЗБ с 5 % лихва. Желанието на дарителите е при двете гимназии да образуват фондове на името на сина им, от които да се поддържа “по един силен по успех беден ученик и ученичка от Габрово, докато завършат гимназия от първи до последен клас”.
Дарението е прието на съвместно заседание на учителските съвети при двете гимназии, проведено на 14 март 1917 г. На него е избрана комисия, която да изготви проектоправилник за управлението на двата фонда и се взема решение на 15 март да се проведе траурен ден в памет на С. Славчев.
Фонд № 1 “Сава П. Славчев”
(при Девическата гимназия в Габрово)
Фондът е основан на 14 март 1917 г. с 6 хил. лв. капитал, вложен на срочен влог в БЗБ. Правилникът му е утвърден на 1 май 1917 г. Целта е да се подпомага бедна, силна по успех ученичка до завършване на гимназиален курс. Управлява се от учителския съвет. Капиталът му нараства бавно и възлиза съответно на 6463 лв. към 1 ян. 1921 г., на 8325 лв. – към 1 ян. 1930 г., на 9298 лв. – към 1 юни 1933 г., на 10 039 лв. – към 6 юни 1940 г. Стипендиантки на фонда са Рада Манолова (1917–1921), Йорданка Камбурова (1922–1927), Надежда Христова (1928–1932), Петрана Кюлчева (1932–1938) и Пенка Чифликова (1939–1941). Размерът на стипендиите е ок. 300 лв. през 20-те и 500 лв. през 30-те години на 20. век.
Фонд № 2 “Сава П. Славчев”
(при Априловската гимназия)
Фондът е основан на 14 март 1917 г. с капитал 7 хил. лв., вложен в срочен влог в БЗБ. Целта му е да се издържа през целия гимназиален курс един беден и добър по успех и поведение ученик. Управлява се от учителския съвет. За увеличаване на фонда на 17 март 1941 г. дарителите внасят 5 хил. лв. През 1938 г. стипендиант на фонда е Тодор Кантарджиев (540 лв.).
На 16 апр. 1942 г. двата фонда, носещи името на С. Славчев, се обединяват. След сливането им капиталът възлиза съответно на 24 987 лв. към 1 ян. 1944 г., на 26 148 лв. – към 1 ян. 1947 г., на 24 008 лв. – към септ. 1949 г. От обединения фонд са отпускани стипендии през учебната 1942/1943 г. на Христо Ковачев (550 лв.), през 1943/1944 г. – на Иван Иванов (1500 лв.), през 1946 г. – на Васил Вълчев (1053 лв.), и през 1949 г. – на Стефана Иванова. Фондът е закрит през 1950 г. с неговото вливане в държавния бюджет.
Д. Гоцева
Назад