Дарител е САВА ЖИВКОВ ДАЦОВ (7 ян. 1857 – 21 ноем. 1940) – стопански деец, публицист, книжовник. Роден в Зайчар, Сърбия. Начално и третокласно образование получава в родния си град, след което се заселва със семейството си във Видин. Участва в Руско-турската война (1877–1878). След Освобождението работи като чиновник в Русе и София и се издига до главен секретар на Министерството на търговията и земеделието. През 1884 г. заедно с Михалаки Георгиев издават първото земеделско сп. “Домакин”. Автор на етнографската студия “Зайчар и неговото население”. През 1894 г. С. Дацов заедно с Ив. Саранов, П. Дичев, Ив. Атанасов и др. основава Българското земеделско дружество. Става главен редактор на сп. “Орало”. Организира и поддържа образцово стопанство в Лозенец. Внася и развъжда фъстъци в България. Предприемач е на строителството на модерни водопроводи в Стара и Нова Загора, Сливен, Бургас, Лом и Цариброд. Член на Търговско-индустриалната камара още през първите години на нейното учредяване и в продължение на 15 години е неин подпредседател.
Помощник-деловодител (1884) и деловодител (1885–1888), дописен (1898) и действителен член на БКД (БАН) (1902). Секретар (1925–1931) и председател на Природо-математическия клон на БАН (1934–1935, 1938–1940). Председател на строителния комитет по надзора строежа на сградата на Академията. През 1918 г., заедно с останалите членове на УС на БАН, поръчителства с имуществото си за сключването на заем (3 млн. лв.) с БНБ за довършването на сградата.
Народен представител в XII и XIII ОНС (1902–1907). Основател и член е на: Икономическото и Природоизпитателното дружество, Славянското дружество, Дружеството на българските строители, Дружеството на публицистите и писателите, Пчеларския съюз, БЧК и др. Почетен член на Сръбското земеделско дружество (1896). Отличен с ордените “Св. Александър” V степен и “Св. Сава” II степен. Умира в София.
На 1 ноем. 1932 г. в писмо до председателя на БАН С. Дацов съобщава за дарението си от 100 хил. лв. за образуването на фонд на негово име и на името на сина му Гошка С. Дацов (9 април 1884 – 8 окт. 1917) – художник. Роден в София. След завършване на прогимназиалното си образование по препоръка на художника Георги Евстатиев и настояването на проф. Иван Шишманов заминава за Рим, където завършва Художествената академия. Изучава венецианските, испанските и фламандските майстори, пътува във Франция и Белгия. След завръщането си в София урежда изложба с голям успех и се оформя окончателно като художник символист. След обявяването на Първата световна война, през 1915 г. Г. Дацов е мобилизиран и като военен художник рисува няколко военни картини и около 300 скици. Заболява и умира в полевата болница на 6. дивизия. Погребан е в църковния двор на с. Загорич, Битолско.
На 31 дек. 1932 г. С. Дацов изпраща писмо до председателя на БАН със завещанието и наредбата на фонда. Влогът му от 100 хил. лв. в Англо-чешката и пражка банка (или по усмотрение на УС на БАН, съхраняван в друг обществен или държавен кредитен институт), да се увеличава до деня на неговата смърт. Получената до този ден сума да представлява основният и неприкосновен капитал на фонда, а лихвите да послужат за награди, които да се определят от Историко-филологическия клон за художествени научни трудове или за закупуването на художествени творби на талантливи художници. Картините да бъдат изложени в стаите на академичната сграда и с тях да се постави началото на художествена галерия при БАН.
С. Дацов прави дарението си, за да подпомогне Академията в осъществяването на нейната цел – приобщаването на българите към културните нации и техните академии. Завещанието му има и продължение – в чест на сто години от неговото рождение (20 ян. 1957 г.) да се обяви награда за труд, посветен на развитието на българското стопанство от Освобождението до 60-те години на 20. век, написан от член от Академията и по-късно публикуван за по-широк кръг читатели.
Фондът при БАН е образуван през 1933 г. Наредбата за управлението му се изработва по-късно от комисия в състав: акад. Ив. Странски от Природо-математическия клон, акад. Ст. Романски от Историко-филологическия клон и акад. Ал. Божинов от Литературно-художествения клон, и се приема на 13 ян. 1942 г. Наредбата е съобразена напълно с волята на дарителя.
През 1942 г. за награда от фонда кандидатства К. П. Киряков с труда си “Климатът на пшеницата в България”, но комисията отхвърля предложението. През същата година за награда и отпечатване е определен трудът на В. Койнов “Почвите в Радомирска околия”. Природо-математическият клон на свое заседание от 12 юни 1942 г. решава да отложи отпечатването на труда до края на годината. Данни за награждаването на друг труд не са открити.
Към 31 дек. 1941 г. капиталът на фонда е 147 859 лв. Последните сведения за него са от 31 ян. 1951 г., когато възлиза на 204 203 лв.
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1123, л. 1–124; ЦДА, ф. 6 к, а.е. 49. Прослава на Сава Ж. Дацов за неговата 50-годишна стопанска и обществено-книжовна дейност. С., 1929, с. 144; ЛБАН, 24, 1940–1941, С., 1945, с. 149; Книга за дарителите БАН…, 295–304; 100 години БАН…, с. 194. (Ц. Величкова)