По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 окт. 1985, замък Фридрехсхафен), и Надежда, херцогиня Вюртембергска (30 ян. 1899, София – 15 февр. 1958, Щутгарт) и с царски указ от 15 септ. 1913 г. се основава “Фонд за сираци от последната освободителна война 1912–1913 г.”. На 14 ноем. 1914 г. се утвърждава правилник, според който основният капитал се формира от доброволни дарения, събрани от княгините, от ежегодни помощи от държавата и общините, дарения от учреждения, дружества, личности и други постъпления. Със закон управлението на фонда се възлага на Централен комитет (ЦК) начело с министър-председателя и членове: министърът на вътрешните работи, двама души от двореца, директорът на народното здраве, директорът на БЗБ, софийският окръжен управител, софийският кмет, един свободнопрактикуващ лекар и един юрисконсулт. ЦК има за задача да създаде комитети в околийските градове, да ръководи тяхната дейност, да одобрява бюджета им, а при нужда да отпуска допълнителни средства, да свиква общо събрание на председателите на окръжните и околийските комитети.
Окръжните и околийските комитети се ръководят съответно от окръжните управители и околийските началници. В състава им влизат: градски кмет, митрополит или архиерейски наместник, главен учител и двама граждани, посочени от общината. Те събират сведения за сираците, определят начина и размера на помощите, следят за успеха и поведението на покровителстваните сираци, откриват работни заведения според местните условия, грижат се за фонда чрез ежегодни помощи от окръжните и общинските съвети, от частни благодетели, от завещания, събират средства от лотарии, дискоси в църквите, от забави и др. Събраните средства се внасят в БЗБ без комисиона.
Съобразно възрастта, нуждите и способностите, сираците се настаняват в ясли, в детски градини, в частни, общински и държавни сиропиталища, към трапезарии, в занаятчийски работилници, професионални училища и различни курсове. След като всички сираци от войните станат пълнолетни, мисията на ЦК се смята за изпълнена и фондът се закрива. Наличният капитал се внася в БЗБ по сметката на някой фонд, който изпълнява подобни задачи и се намира под контрола на МВРНЗ.
На 25 май 1915 г. на свое заседание ЦК обявява 13 март за “благотворителен празник” на фонда, за да може наред с честването на Одринската победа да се отбележи паметта на загиналите. Решава да се отпечатат благотворителни марки и значки. Одобрява два проекта – на художниците Борис Денев и Атанас Костов.
През ян. 1916 г. се приема закон, с който ежегодно се дава помощ на ЦК от държавния бюджет. Още през същата година на МВРНЗ се отпуска свръхсметен кредит от 1 млн. лв. Паралелно с държавата, на нуждите на фонда се отзовават организации, дружества, отделни личности.
След влизането на България в Първата световна война, без да променя целта на фонда, ЦК разширява кръга на подпомаганите сираци – тези от новата война. В края на войната наименованието на фонда става “Сираци от войните 1912–1913 и 1915–1918 г.”.
Една от най-важните задачи на ЦК е създаването и подпомагането на сиропиталища във всички окръжни градове. Ръководството влиза във връзка с женски благотворителни дружества (ЖБД), които до този момент вече са създали такива домове. В резултат на благородните усилия, до 1919 г. са създадени 12 окръжни и 2 държавни сиропиталища. Едно от първите е Русенското окръжно сиропиталище “Царица Елеонора”, създадено от Женското благотворително д-во “Добродетел” през 1907 г. при скромни условия. През 1913 г. то се признава за окръжно, като разходите се разделят между дружеството и окръжната постоянна комисия. В дома се настаняват главно сираци от войните. През 1917 г. има 42 деца. Приходният бюджет възлиза на 42 хил. лв., от които 6 хил. лв. дава окръжната комисия, 9 хил. лв. – общините, останалите са дарения от частни лица. През 1918 г. 68 деца са настанени в новата сграда на окръжната постоянна комисия. През 1924 г. семейство д-р ИЛАРИОН И МАРИЙКА БУРОВИ дава 50 хил. лв. на МНП за учредяване на фонд, от чиито лихви се награждава най-добрият по успех възпитаник на сиропиталището (вж. “Д-р Иларион Буров и Марийка д-р Иларион Бурова” – фонд).
На 14 февр. 1914 г. е открито Пловдивското окръжно сиропиталище. В него постъпват 90 сираци, които през 1918 г. стават 122. За нуждите на дома е пригодена сграда, която не отговаря на изискванията.
На 7 апр. 1915 г. Окръжният комитет на фонда в Бургас и Женското благотворително д-во “Милосърдие” откриват сиропиталище, настанено в специална сграда с голям двор, планиран парк, овощна и зеленчукова градина. Управлението, обзавеждането и поддържането на сиропиталището са поверени на попечителство в състав: председателят на окръжната постоянна комисия, председателката и касиерката на Женското благотворително д-во “Милосърдие”, домакинът на 24. Черноморски полк и градският лекар. Прякото ръководство на сиропиталището се осъществява от директор, домакин-счетоводител, възпитатели и обслужващ персонал. Приблизително по този модел се осъществява управлението на всяко окръжно сиропиталище.
Плевенското окръжно сиропиталище “Княгиня Евдокия” е открито на 1 септ. 1917 г. До края на 1918 г. в него са настанени 37 деца. За помещение служи солидно и удобно триетажно здание. Шуменското окръжно сиропиталище е открито на 30 май 1917 г. и в него са настанени 24 сираци. Помещава се в държавна сграда с голям двор. Врачанското окръжно сиропиталище “Христо Ботев” е открито на 1 ян. 1918 г. и в него са приети 75 сираци. Настанено е в частна сграда срещу наем. Кюстендилското окръжно сиропиталище е открито на 13 февр. 1918 г. с 49 деца. Настанено е в хигиенично помещение.
През март 1918 г. се открива Варненското окръжно сиропиталище с 40 деца. Помещава се в бившия хотел “София Палас”. Издържа се от окръжната постоянна комисия. През 1922 г. се премества в сградата на Женското благотворително д-во “Надежда”, без да се слива с намиращото се там общинско сиропиталище. През 1927 г. се настанява в самостоятелна сграда, ремонтирана от MB. Това е най-добрият пансион, в който се приемат деца от цялата страна и наброяват между 221 и 250 души. Разполага и с професионално училище с три отделения.
Видинското окръжно сиропиталище е открито на 15 май 1918 г. с 45 деца. Настанено е в три стари къщи. Старозагорското окръжно сиропиталище се намира в Чирпан Съществува от 25 септ. 1918 г. и с 42 деца е настанено в бившия хотел “Москва”. Търновското окръжно сиропиталище е открито на 1 ян. 1919 г. с 30 деца. Софийското окръжно сиропиталище е в с. Искрец. Открито е на 1 септ. 1915 г. и през 1918 г. има 84 деца. Сградата е построена през 1891 г., но е солидна, на два етажа и със зимник.
На 18 ноем. 1917 г. ЦК открива държавно сиропиталище “Шипка” в с. Шипка. То е на пълна издръжка на фонда. През 1918 г. там има 125 деца. Настанени са в сграда, построена за духовно училище от Славянския комитет. В нея живеят руски инвалиди и болни и това прави съжителството със сираците почти невъзможно. Възникват непрекъснати спорове между двата института. Недостигът на помещения и някои отрицателни прояви довеждат до закриването на сиропиталището (1929).
На 1 юни 1918 г. в Одрин се открива второ държавно сиропиталище “Княгини Евдокия и Надежда” с 43 деца, прехвърлени от други домове. Настанени са в бивш униатски девически пансион, ремонтиран от фонда.
Големият брой на сираците принуждава ЦК да подходи по-гъвкаво към проблемите. Той възлага на общинските комитети да настаняват децата срещу месечни помощи от фонда в частни домове, за да отраснат в семейна среда.
ЦК настанява кръгли сираци срещу такси и в сиропиталища, издържани от благотворителни дружества: сиропиталище “Княз Борис Търновски” в София при д-во “Милосърдие” с председател Юлия А. Малинова. До Балканските войни сиропиталището се издържа изцяло от дружеството, а след това – от Софийското градско общинско управление и от Фонда за сираците от войните. През 1918 г. в него има 156 деца, а за издръжката му са похарчени 80 хил. лв.
В сиропиталище “Битоля” при Македонското женско благотворително дружество, под председателството на г-жа Д. Каранджулова, има 57 деца, в сиропиталището при Женското благотворително д-во “Напредък” – 26 деца (през 1918), в еврейското сиропиталище “Царица Елеонора”, открито на 2 окт. 1915 г. – 43 деца (1918).
Под патронажа на фонда през 1918 г. 33 878 сираци са настанени в семейства, в различни сиропиталища и в професионални училища. За издръжката им фондът изразходва 2 193 033 лв. ЦК, подкомитетът и чиновниците от канцеларията на фонда изразяват надежда, подкрепяйки сираците на загиналите, че изпълняват своя дълг и се надяват тези деца някога да кажат: “Бащите ни сложиха костите си по бранните полета за милото ни отечество, което ни даде липсващите ни бащински грижи и на което отечество ние ще служим така самоотвержено, както и нашите загинали бащи”.
Въпреки искрените усилия на ръководството на фонда, сираците се увеличават, а броят на сиропиталищата и помещенията в тях са недостатъчни, за да приютят всички нуждаещи се. По препоръка на ЦК, през 1922 г. се откриват такива домове в Панагюрище (за Панагюрска и Пирдопска околия) и в Карлово.
ЦК на фонда и неговите подразделения се грижат за образованието на сираците, като обръщат специално внимание на професионалното. През юли 1915 г. е открито първото професионално учебно заведение – Професионален домакински институт “Евдокия и Надежда” за девойки. То има четиригодишен курс с четири отдела – готварство, шивачество, плетачество и машинопис. Осигурява се пълен пансион за сметка на фонда. Има за цел да осигури професия и самостоятелен живот на тези девойки. През 1918 г. институтът има 102 възпитанички.
През 1918 г. от фонда са отпуснати 82 стипендии в размер 110–150 лв. месечно за професионалните училища в: Темишвар (Унгария) – 19 души, Държавната търговска гимназия, Свищов – 7 души, Средно лозарско-винарско училище, Плевен – 5 души, Средно търговско училище при Търговско-индустриалната камара, София – 5 души, Образцова работилница по дърводелство, Етрополе – 9 души, Търговско училище, Варна – 1 човек, и др. Всяка година се обявяват около 100 стипендии за професионалните училища в България.
Канцеларията на фонда се заема и с уреждането на библиотеки при всяко окръжно сиропиталище. Тя кани издатели и автори да изпратят подходящи книги и списания. Първи се отзовават наследниците на Хр. Г. Данов, които изпращат на Софийското окръжно сиропиталище много книги. МВРНЗ подарява по 70 тома различни книги за всички сиропиталища в Царство България. С това слага началото на техните библиотеки.
Приходният бюджет на фонда се формира от събраните от княгините Евдокия и Надежда средства (250 хил. лв.), от лихвите на внесените в БЗБ капитали, предвидени пари по бюджетите на МВРНЗ, на общини и окръжия, от дарения на частни лица, от дружества и учреждения, приходи от ателиетата на Професионалния домакински институт “Евдокия и Надежда”, от продажбите на благотворителни марки, билети от концерти и др. На 30 юни 1916 г. ЦК представя активите на фонда, както следва: наличност в касата – 61 791 лв., в БЗБ – 1 289 180 лв. (текуща сметка), движими и недвижими имоти – 1838 лв. Разходи: за сираци, настанени в сиропиталища – 6240 лв., отпуснати средства на сирашки семейства – 37 010 лв., помощи на сиропиталището в с. Искрец – 15 хил. лв., разходи за персонал – 7469 лв.
За финансовата 1922/1923 г. приходният бюджет възлиза на 14 588 170 лв., от които 5,08 млн. лв. са приходи от държавата. Прави впечатление активността на частната благотворителност. В бюджета на фонда са предвидени 200 хил. лв. дарения от частни лица, а постъпват 539 200 лв. Два пъти са се увеличили постъпленията от окръжията и от общините – вместо предвидените 50 хил. лв. постъпват 103 177 лв.
Разходите на фонда за финансовата 1922/1923 г. са свързани с издръжката на централното управление, както и на Професионалния домакински институт. Най-солидни са помощите, които се отпускат за сираците, настанени в окръжни, общински сиропиталища и в частни семейства – 2 645 338 лв. За стипендии и такси в професионални училища, курсове и работилници – 962 191 лв., за сиропиталището в с. Шипка – 1 000 290 лв.
Тежките условия на живот след войните и натрупаният опит заставят ръководството на фонда да приеме нови правилници или да коригира някои пунктове на действащите. С тях грижите на фонда се разпространяват и над сираци, чиито бащи са починали от рани или болести, придобити от войната, и са влезли в категорията инвалиди (законите от март 1919, юни 1921, септ. 1923, септ. 1924 и др.). В състава на ЦК на фонда влизат представители на почти всички министерства, на Св. синод, на СУ. Засилва се ролята на подкомисията, която изпълнява ролята на изпълнително бюро и контролира всички дейности. Засилват се правомощията на председателя на ЦК. За увеличаването на паричните постъпления във фонда, със закон се събират в полза на фонд “Сираци от войните” 4 % от данъка върху дружествата и 3 % от данък общ доход (увеличен на 5 % през 1924 г.). С различни законови преференции сираците се освобождават от учебни такси, осигурява им се безплатно пътуване по БДЖ и др.
Според официалната статистика, през 1924 г. в България има 66 233 кръгли сираци и 78 761 сираци само с майка. В сиропиталищата на фонда за сираци от войните са настанени 2500 деца, а 2 хил. – в частни домове и в домове на благотворителни организации, т.е. държавата се грижи само за 4500 деца, за които изразходва 30 млн. лв. Остават без ефикасна помощ 62 хил. кръгли сираци и 79 хил. сираци само с майка. Те се издържат с мизерни пенсии, с които не могат да се задоволят елементарни нужди. Създадените паралелни военни и частни сиропиталища не могат да внесат положителни промени в живота на сираците. Ето защо под натиска на общественото мнение и на благотворителни организации, през апр. 1925 г. XXI ОНС приема Закон за подпомагане пострадалите от войните. Целта е да се координира благотворителната дейност като част от социалната политика на държавата. Към MB се създава Отделение за подпомагане на пострадалите от войните, което поема материална и морална отговорност към всички групи хора, пострадали от войните – сираци, инвалиди, родители на загиналите. Специално внимание се отделя на сираците и на грижите за отглеждането, възпитанието и образованието до пълнолетието им. Създадените до този момент домове, институти, училища, работилници, сиропиталища и фондове минават под общото управление на отделението. Съгласно разпорежданията на закона, на 1 апр. 1926 г. всички активи и пасиви се прехвърлят към Отделението за подпомагане на пострадалите от войните и сиропиталищата и училищата на фонда преминават под негово управление.
Така фондът за сираците от войните престава да съществува.
В. Николова
Назад