Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви.
Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена в Бяла Черква. Живее в Търново.
Никола Хаджиславчев Паскалев (13 дек. 1853 – 27 апр. 1927) – търговец, земевладелец, фабрикант. Произхожда от известния търговски род на хаджи Славчо хаджи Паскалев. Учи в родния си град и в Роберт колеж в Цариград. От 1872 г. служи в 58. Одески полк. След Освободителната война (1877–1878) завършва първия випуск на Военното училище в София с чин поручик. Служи три години в Шуменския гарнизон. Напуска армията и се заема с търговска дейност. През 1892 г. основава една от първите пивоварни фабрики в България. Участва като запасен офицер в Сръбско-българската (1885) и в Балканските войни (1912–1913). Умира в Търново.
К. и Н. Хаджиславчеви са щедри дарители за просветни и културни организации във В. Търново. Те дават 100 хил. лв. на Втора прогимназия “Иларион Макариополски” за образуване на фонд, с чиито лихви да се подпомагат с облекло бедни ученици. Н. Хаджиславчев отпуска средства на Туристическото д-во “Трапезица” (1923) и на ч-ще “Искра” (1942).
На 6 юни 1922 г. сем. К. и Н. Хаджиславчеви дарява 100 хил. лв. на Търновската мъжка гимназия “Св. Кирил” за образуване на фонд в памет на починалия им син Славчо Никола Хаджиславчев (14 апр. 1900 – 2 май 1922) – възпитаник на училището. Следва минно инженерство в Мюнхен, Германия. Заболява и заминава за Швейцария, където след тежка операция умира.
С протокол от 9 юни 1922 г. учителският съвет на Търновската мъжка гимназия приема дарението и учредява фонд “Славчо Никола х. Славчев”. Според волята на дарителите, парите са вложени в БЗБ – клон Търново, а по-късно са закупени облигации от БДЗ (1923). Лихвите на фонда трябва да служат за стипендии за бедни младежи от Търново за получаване на средно образование в посочената гимназия и на висше в някое висше училище в България по избор на стипендианта. Учителският съвет поема задължението да управлява фонда, да следи за успеха и поведението на стипендианта.
Капиталът на фонда се изменя, както следва: към 1 юли 1925 г. е 108 938 лв., към 5 юли 1929 г. – 115 431 лв., към 1 юли 1939 г. – 131 688 лв., към 1 септ. 1946 г. – 135 237 лв., към 1 авг. 1949 г. – 96 487 лв.
От 1 март 1923 г. пръв стипендиант на фонда става Петър Атанасов Стамболов. До 15 септ. 1924 г. той получава месечна стипендия от 125 лв. С решение на учителския съвет от 27 окт. 1924 до 15 юли 1928 г. стипендията му е увеличена на 750 лв. (месечно) за следване в СУ – специалност математика. От 1 апр. 1929 до юни 1934 г. стипендиант е ученикът Милко Николов Врабчев, който от 1934 до авг. 1938 г. е студент. Стипендиите на фонда са съобразени с тези в държавните средни и висши училища. От 18 февр. 1938 г. учителският съвет решава стипендианти на фонда да станат двама ученици – Димитър Иванов Кочев и Димитър Василев Димитров, тъй като показват еднакъв успех на изпитите по български и немски език, алгебра и геометрия и отговарят на всички изисквания за получаване на стипендия. От окт. 1944 до септ. 1948 г. те продължават да получават стипендии като студенти.
Последните данни за фонд “Славчо Никола х. Славчев” са от август 1949 г.
В. Николова
Назад