Дарител е Стоян Делчев Вежанов (9 март 1842 – 13 ян. 1907) – общественик и просветен деец. Роден в Клисура. Учи в родния си град и в Пловдив. Самообразова се, като изучава френски, немски и турски език, математика и финанси. Учител в Копривщица, Стара Загора, Русе, Оряхово (в периода 1862–1877, с прекъсване). Работи като управител на книжарницата на Хр. Г. Данов в Русе (1872–1876). Сътрудник на в. “Македония” (1869), сп. “Читалище” (1870), в. “Нова България” (1876). След Освобождението (1878) заема различни държавни служби: помощник-прокурор в Пловдив, поддиректор и счетоводител в МФ, съветник в Сметната палата, член на Демократическата партия. Занимава се с преводаческа дейност. Превежда от сръбски на български език химия, написва и издава ръководство по счетоводство, българска граматика и други полезни съчинения. Умира в София.
Със завещанието си от 16 юли 1906 г. Ст. Вежанов определя за свой наследник МНП, а за изпълнители на завещанието – Христо Г. Данов (или сина му), Стоян Дългоманов и Илия Беловски. Последните се задължават да продадат къщите му в София, Пловдив и хотел в Хисаря. От получените средства да се покрият ипотеките и дълговете му, да се отпечатат два от ръкописите му (Буквар за малки деца и Ръководства по счетоводство), а останалите, заедно с книгите от личната му библиотека, да се предадат на Народната библиотека. Към парите, останали от продажбите на имотите, да се прибавят сумите от разпродажбата на издадените книги и така да се образува фонд “Стоян Д. Вежанов”. Фондът да се остави на капитализиране, докато достигне годишен приход от 2 хил. лв. Тази сума да се използва за стипендии за изучаване на естествени, търговски или финансови науки или за премия за съчинение по стара българска история.
Вероятно изпълнителите на завещанието по-дълго се занимават с уреждането на въпросите около имотите, тъй като фондът се учредява със заповед на МНП на 21 авг. 1912 г. Общата оценка на имотите възлиза на 80 хил. лв., а ипотечният дълг – на 19 хил. лв. Чистата сума е оставена на капитализиране. Закупуват се облигации от Пловдивския градски заем (1909), БДЗ (1914, 1921). Към 1 ян. 1930 г. фондът разполага със 149 238 лв., през 1937 г. сумата нараства на 274 037 лв., към 1 ян. 1944 г. – на 400 хил. лв., а към 1 ян. 1948 г. – на 508 хил. лв. Приходите позволяват да бъдат отпуснати стипендии в размер на 1000 лв. месечно на Иван Н. Ландчиев, Петра В. Лилова, Весела Ат. Петрова – студенти в СУ. В периода 1945–1947 г. фондът няма стипендианти.
Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
В. Николова
Назад