Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, политик, държавник. Роден в Дряново. Получава основно и средно образование в Дряново и Търново. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция (1893). След завръщането си в България е прокурор в Стара Загора и Варна (1893–1896), адвокат в Русе (1897–1908). Член на Демократическата партия от 1897 г., член на Висшия съвет и на Централното бюро, от 1920 г. – подпредседател, а от 1938 до 1947 г. – председател на партията. Дългогодишен народен представител (1902–1903, 1911–1944). При самостоятелното управление на Демократическата партия е министър на народното просвещение (1908–1910) и министър на вътрешните работи (1910–1911), а в коалиционния кабинет на Ал. Малинов и след него и в коалиционния кабинет на Т. Теодоров – последователно е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1918), министър на железниците, пощите и телеграфите (1918) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1918–1919). Противник на управлението на БЗНС, през 1922 г. е арестуван по обвинение, че носи вина за националната катастрофа. След 9 юни 1923 г. се обявява против влизането на Демократическата партия в Демократическия сговор.
През 1931 г. участва в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, а след оставката на Ал. Малинов става министър-председател и същевременно министър на външните работи и изповеданията (1931–1934). След Деветнайстомайския преврат се включва в борбата на опозицията за възстановяване на конституционния ред. През годините на Втората световна война се обявява за политика на стриктен неутралитет. Министър без портфейл в кабинета на К. Муравиев (1944). След 9 септ. 1944 г. е арестуван и съден от т.нар. Народен съд. Освободен през 1945 г., той възстановява Демократическата партия и се опитва да създаде силен опозиционен център. Заради тази му дейност през 1947 г. е въдворяван на местожителство в провинцията. Четири години по-късно отново е арестуван и намира смъртта си в Държавна сигурност при неизвестни обстоятелства. На 26 август 1996 г. е реабилитиран посмъртно от Върховния съд.
На 20 юни 1942 г. Н. Мушанов дарява 100 хил. лв. за образуване на фонд при МНП на името и в памет на неговите родители Стойчо К. Мушанов и Йона Мушанова. Волята му е в края на всяка учебна година приходите да се изпращат на директора на прогимназията в Дряново и с тях да се връчват награди на най-даровитите и с най-добро поведение ученик и ученичка, завършили прогимназията, като предпочитание се дава на по-бедните от тях.
Фондът е учреден със заповед на МНП от 24 юни 1942 г. Изплащането на приходите следва да започне в края на следващата 1942/1943 учебна година. За да осигури награди още през текущата година, през юни 1942 г. Н. Мушанов превежда чрез кмета на Дряново допълнително 4 хил. лв., които учителският съвет разпределя между отличилите се Пенка Стефанова Минчева и Пенчо Аспарухов Шишков. По-късно, когато фондът започва да функционира, приходите от него (в размер на около 5 хил. лв.) редовно се използват по предназначение. Капиталът му към 1 ян. 1944 г. е 134 380 лв., а през 1948 г. – 155 хил. лв.
Фондът е закрит е през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
◊ ◊ ◊
Никола Мушанов прави и друго дарение за родния си град. През 1939 г. предоставя на общината наследствен недвижим имот (къщи) в Дряново на ул. “Главна”. Желанието му е той да се преустрои и пригоди за нуждите на Девическо професионално училище (което да носи името на неговата съпруга – Райна Мушанова) и за безплатна ученическа трапезария, а през ваканцията да служи за летовище на ученици. За изпълнението на проекта той наема архитект и се ангажира да внесе в банка 450 хил. лв., които да се изразходват под контрола на специален комитет с участието на кмета на общината и заинтересованите институции. На 15 юли 1939 г. Общинският съвет приема дарението и провъзгласява двамата съпрузи за почетни граждани на Дряново.
Райна Мушанова подкрепя съпруга си във всичките му благотворителни начинания. Самата тя произхожда от семейство на благодетели на Русенската мъжка гимназия “Княз Борис” (вж. “Величка и Ганчо Стефанови” – фонд). Продължавайки семейната традиция, през 1942 г. дарява в полза на Касата за обществено подпомагане при МВРНЗ къща в Русе на ул. “Иван Вазов” № 4 със застроена площ от 207 кв. м и дворно място от 898 кв. м. Имотът е предназначен за безплатна ученическа трапезария, която да носи името на рано починалото им единствено дете Светослав. Дарението е прието със закон на 15 апр. 1942 г.
К. Анчова
Назад