Дарител е Стойчо Христов Цонев – Часовникар* (1851 – 15 дек. 1893) – часовникар. Роден в Севлиево. Произхожда от бедно семейство на дюлгерин и няма възможност да получи добро образование. Напуска килийното училище и една година изучава терзийство в родния си град. Заминава за Търново, където става кафеджия и пет години учи занаят – часовникарство. Отваря самостоятелен часовникарски дюкян и успява да натрупа значително състояние. Умира в Търново; пренесен и погребан в родния си град, в църквата “Св. Троица”.
Със завещание от 31 март 1881 г. Ст. Цонев оставя цялото си движимо и недвижимо имущество на Севлиевското общинско управление, “което да ги употреби за в полза в издържане на бедни и благонадеждни севлиевски ученици в странни [т.е. чуждестранни] висши учебни заведения”, а дрехите му да раздаде на бедни граждани. Върховния надзор по изпълнение на завещанието поверява на МНП. Сумата, получена от продажбата на имуществото му, трябва да остане неприкосновена, гарантирана от имотите на общината. Приходите да се изразходват за издръжка на един или двама ученици в университети и гимназии в Швейцария. От половината средства да се ползват с предимство сестрините му деца и наследници, ако са бедни, но способни и благонадеждни. Стипендиантите поемат задължение към Севлиевското общинско управление да учителстват след завръщането си 7 години в България, като в противен случай връщат изразходваните средства за тяхната издръжка.
Желаейки още приживе да види как ще се изпълнява желанието му, Ст. Цонев предоставя на Севлиевската община взаимообразно 60 хил. лв. (на 2 май 1881 г. – 20 хил. лв., на 15 май 1888 г. – 30 хил. лв., и на 5 окт. 1891 г. – 10 хил. лв.). Средствата се раздават на състоятелни граждани с лихва 12 % годишно, като 2 % от нея остават за общината за изпълнение на завещанието. Общината редовно изплаща на Ст. Цонев остатъка от лихвата до 15 март 1889 г., но впоследствие, въпреки многократните настояванията на дарителя, не изпълнява поетите задължения. На 1 март 1891 г. Ст. Цонев е принуден да се обърне за съдействие към МНП с молба да разпореди изземването от общината на основния капитал със съответните лихви и да го внесе в БНБ, а след смъртта му да следи за изпълнение на неговата воля. След предприетите постъпки от Министерството, Севлиевското общинско управление проявява готовност да изплати лихвите, но моли да не се изисква внасяне на капитала в банка, защото е вложило средствата в общинска постройка.
След смъртта на Ст. Цонев – Часовникар Севлиевският общински съвет избира тричленна комисия, която да опише всички завещани движими и недвижими имоти, и взема решение за пренасяне и погребване тялото на покойния благодетел в Севлиево. Общината обаче не урежда задълженията си към фонда и предизвиква отново намесата на МНП. В изпълнение на негово предписание (7 февр. 1898 г.) Общинският съвет взема решение да предвижда ежегодно в бюджета 7 % лихва по завещания капитал, която да се използва за издръжка на стипендианти. Държаният от общинското управление фондови капитал постепенно да се прехвърли в БНБ на сметката на фонд “Стойчо Цонев – Часовникар”. За тази цел от общинския бюджет да се отделят и внасят в банката всяка година 1700 лв. за амортизиране на дълга. Така за малко повече от 20 години задълженията на общината към фонда да бъдат уредени. Севлиевският градски общински съвет решава неизразходваните лихви за стипендии да се използват за издръжка на основните училища в града, което не е одобрено от МНП, тъй като не е предвидено в завещанието.
Тези решения и условията, определени от дарителя в завещанието, залягат в изработените през 1899 г. Временни правила за стипендии от фонда “Стойчо Цонев – Часовникар”. Броят на стипендиите, техният размер, изборът на стипендиантите се определят от Севлиевския градски общински съвет и се утвърждават от МНП. Предвижда се стипендии за висши училища да се дават само за специалности, които подготвят учители. Кандидатите трябва да са деца на бедни севлиевски жители, да имат добър успех и поведение. Те трябва да отговарят и на следните условия: за получаване на средно образование не трябва да бъдат по-възрастни от 17 години, необходимо е да са завършили поне III клас на средно училище в България, а за висше – до 26 години и завършена гимназия; да не страдат от неизличими болести или недъзи, които биха им попречили да учителстват. Ако броят на кандидатите е по-голям от броя на стипендиите, се обявява конкурс. При равни други условия предимство имат сестрините наследници на завещателя, които могат да ползват без конкурс половината от стипендиите. Стипендиантите се задължават писмено да работят като учители толкова години, колкото са ползвали фонда.
Дарените от Ст. Цонев – Часовникар средства и събраните лихви към 1 ян. 1893 г. възлизат на 62 066 лв. След неговата смърт капиталът на фонда се увеличава от лихви и разпродажба на негово недвижимо и движимо имущество (часовникарски вещи, място в Търново, виолончело и др.). Към 1 ян. 1894 г. капиталът възлиза на 68 273 лв., към 1 ян. 1895 г. – на 75 100 лв., към 1 ян. 1896 г. – на 80 357 лв., към 1 ян. 1897 г. – на 85 457 лв., към 1 ян. 1898 г. – на 91 832 лв., към 1 ян. 1909 г. – на 161 371 лв. През 1893 г. са изразходвани 1959 лв. за погребението на дарителя.
Отпускането на стипендии започва от учебната 1896/1897 г. До 1900 г. със стипендия от фонда следва педагогика в Швейцария Мария Въгленова, роднина на завещателя. За същия период помощи получават Васил Ненов от Севлиево (студент по медицина в Нанси); сестриният син на дарителя – Хр. Въгленов (литература във Фрайбургския университет, Швейцария, 1899); Петър Петров (медицина в Монпелие, Франция), Иван Сп. Кънчев (медицина в Монпелие) и Христо Хинков (фармация). Стипендианти на фонда в следващите години са Спиридон С. Казанджиев – литература в Лайпциг, Германия (1906–1911); Св. Младенов – архитектура (1914–1918); Никола Хр. Лажев – медицина (1914–1917); Михаил Въгленов, роднина на дарителя – славянска филология в СУ (1932–1937) и двегодишна специализация по литература и езикознание в чужбина (1937–1939).
След 1898 г. стипендиите се отпускат по конкурс с програма, каквато държат държавните стипендианти – писмен изпит по физика, химия, френски или немски език, и устни изпити по биология, ботаника и латински. Въпреки че част от кандидатите не учат в Швейцария, МНП утвърждава отпускането на помощите, за да не накърни техните интереси. Към 1909 г. държавата извършва основна ревизия на фонда, за да се изпълнява стриктно волята на дарителя от Севлиевската общината. През 1937 г. общинското управление отчита, че някои стипендианти не са изпълнили условието да работят 7 години в училище и решава да изиска по съдебен път сумите, които те дължат на общината.
Други данни за фонда не са открити.
М. Тодоракова
Назад