Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. Остава кръгъл сирак, но на 20 години вече е самостоятелен сапунджия и с труд и постоянство натрупва значително състояние. Образован и културен, той поставя началото на църковния въпрос в Ловеч и на борбата срещу владиката Иларион. Подпомага местния революционен комитет. По време на Руско-турската война (1877–1878) избягва в Свищов. След Освобождението се завръща в Ловеч. Избиран за общински съветник.
На 19 юли 1889 г. Т. Стратиев завещава цялото си движимо и недвижимо имущество (къща, няколко дюкяна, сапунджийница, ниви, лозя, ливади, акции, ценни книжа и др.) на стойност ок. 12 хил. зл. лв. на МНП. След смъртта му изпълнителят на завещанието трябва да продаде в тригодишен срок доброволно или чрез публичен търг имотите. След изплащане на всички дългове, останалата сума следва да бъде внесена в банка по сметка на МНП за образуване на фонд “Стратиев – народно развитие”. Мотивите за този благотворителен жест идват от убеждението на дарителя, че “науката е оная сила, която може да облагодетелствува народите и да подобри благосъстоянието им, и нравствено, и материално… За България са необходими индустриални, промишлени и занаятчийски училища и че на учащите се в тях трябва да се дават всевъзможни улеснения”.
Волята на Т. Стратиев е през първите 15 години лихвите да се капитализират, през следващите 15 години да се капитализират 3/4 от тях, през третия 15-годишен период – 1/2, а през следващите години – 1/4, до момента, когато основният капитал достигне 60 хил. лв.
Останалите приходи през различните периоди се изразходват за следните цели: 1/4 – за закупуване на книги за библиотека в Ловеч: общинска, публична, обща, читалищна или училищна, и 3/4 – за издръжка на бедни студенти в български индустриални и занаятчийски учебни заведения (за заплащане на такси, за закупуване на учебници или пособия).
Фондът е учреден след смъртта на Т. Стратиев от Министерството на търговията и земеделието и е предаден по-късно на МНП. В изпълнение волята на дарителя, до 1905 г. средствата са оставени за капитализиране. Има откъслечни данни за използването на приходите по предназначение през втория 15-годишен период (до 1920 г.) – например през 1916 г. на ч-ще “Наука” в Ловеч са изпратени 100 лв. за закупуване на книги, през 1918–1925 г. – по 500 лв. годишно на същото.
Към 1 ян. 1931 г. капиталът на фонда достига 121 137 лв., към 1 апр. 1933 г. – 233 881 лв., към 1 ян. 1939 г. – 325 604 лв., към 1 ян. 1944 г. – 364 779 лв., към 1947 г. – 480 900 лв. Приходите през 1932 г. са 13 хил. лв. и за целите на фонда би следвало да се изразходват половината от тях. След 1931 г. МНП започва ежегодно да изпраща 1/4 от лихвите на ч-ще “Наука” за закупуване на книги, като до 1933 г. размерът на сумата е 500 лв., през 1933 г. – 1300 лв., през 1934 г. – 1710, през 1935 – 1660 лв., през периода 1936–1941 г. – по 2 хил. лв. годишно, през 1942 – 1500 лв., през 1943 г. – 2500 лв., през 1945 г. – 3500 лв. Няма данни за използване на останалата част от приходите за издръжка на бедни студенти.
Фондът е ликвидиран през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
М. Тодоракова
Назад