Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София.
През 1932 г. Кичевското братство закупува дялове от жилищна кооперация “Сговор” на номинална стойност 278 500 лв. Те му дават правото на собственост на един магазин от кооперацията, намираща се на ул. “Граф Игнатиев” № 78 в София. Братството притежава и дялов капитал за 20 хил. лв. в МКБ. На общо годишно събрание, проведено на 18 март 1934 г., членовете на братството вземат решение от недвижимия имот и наличните средства да се основе фондация, която да служи за изпълнение на целите на братството – да подпомага материално своите членове и да поддържа у тях спомена за изгубения роден край. Фондацията да носи името на Кичевската светиня – манастира “Св. Пречиста”. Основан през 10. век, в продължение на столетия манастирът е духовен и революционен център на българите от Кичевския край. От неговото килийно училище през 18. век излизат прочутите български книжовници Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович. От тук през 1870 г. кичевчани, начело с митрополит Козма Пречистански, започват борба за изгонване на гръцкото духовенство.
Общото годишно събрание на Кичевското братство приема и правилник на фондацията. Според него целта ѝ е да се подпомагат бедните и нуждаещите се членове на братството и на женската дружба и техните потомци. Средствата се набират от приходите от магазина, дивидентите от дяловия капитал в МКБ, дарения и други фондове. Те се изразходват по следния начин: изплащане на данъци, такси, задължения към кооперацията, поддържане на магазина и пр., подпомагане на бедни кичевчани, а при излишни средства – подпомагане на сиропиталища, в които има сираци от поробените български земи, предимно от Кичевския край. Всички суми се влагат на лихвен влог в гарантирани от държавата банки. Фондацията се управлява от ефория, избирана от Общото годишно събрание на Кичевското братство с тригодишен мандат. В ефорията участват трима членове на братството и една представителка на женската дружба.
За членове на първия управителен орган на фондацията са избрани: Елена М. Дамянова (председател), Ставре Петров (зам.-председател), Захари Цв. Илиев (секретар-касиер) и Трене Миладинов.
Нотариалният акт за учредяване на фондацията е издаден на 18 февр. 1935 г., а на 17 апр. с.г. тя е регистрирана в Софийския окръжен съд.
Капиталът на фондацията се състои от недвижим имот на номинална стойност 278 500 лв. и 20 хил. лв. дялов капитал в МКБ. Към момента на учредяването си тя има задължение от 90 хил. лв. към МКБ за закупуване на магазина. За погасяването му фондацията използва приходите от наема на магазина за 1935–1937 г. и 19 хил. лв. от средствата в МКБ. Дългът е погасен през ноември 1937 г. Дотогава фондацията не прави разходи по предназначението си. Капиталът на фондацията нараства и възлиза към дек. 1939 г. на 306 252 лв., към 1941 г. – на 318 452 лв., към дек. 1944 г. – на 397 300 лв., към дек. 1947 г. – на 401 368 лв., и към дек. 1950 г. – на 489 439 лв. Приходите на фондацията от наем на магазина се движат между 33 600 лв. през 1939–1941 г. до 42 560 лв. през 1950 г.
За целите на фондацията са изразходвани следните средства: през 1938 г. – 11 650 лв., през 1939 г. – 17 500 лв., през 1940 г. – 21 400 лв., през 1941 г. – 44 708 лв., през 1942 г. – 7740 лв., през 1943 г. – 11 727 лв., през 1944 г. – 5 хил. лв., през 1946 г. – 160 хил. лв., през 1948 г. – 7 хил. лв. Това са помощи за Коледните и Великденските празници, за лечение, погребения, ученически и студентски такси и пр. Сред подпомогнатите лица са Кочо Спиров, Петър Николов, Л. Георгиева, Евтим Божинов, Стоянка Ангелова, Борис Силянов, Люба Трендафилова, Коле Спасенов, вдовицата на войводата Йордан Пиперката и още десетки кичевчани. През 1941 г. са отпуснати помощи на освободени кичевчани военнопленници, намиращи се на лагер в Сливница и Драгоман.
На 31 дек. 1948 г. ефорията взема решение, с което на практика свежда дейността си до поддържане на имота. Мотивите ѝ са, че “не е редно при днешната социалистическа държава да се прави благотворителност, която си противоречи с устоите на строя”. Така още преди официалното си закриване, фондацията престава да изпълнява своите цели.
Фондацията е закрита с указ на Народното събрание от 17 март 1951 г., а имуществото ѝ е прехвърлено към културно-просветно д-во “Г. Делчев”.
Д. Гоцева
Назад