Дарител е Теофано Попова (1856 – 18 ян. 1929) – учителка, общественичка. Родена в Стара Загора в дома на заможния и добре образован абаджия Нено Тодоров. Завършила местното училище, на 14 г. тя е назначена за учителка. Въпреки че се омъжва за виден старозагорски богаташ и ражда първия си син, тя продължава да упражнява своята професия. Чрез самообразование и вътрешно заложена интелигентност Т. Попова се утвърждава като една от възрожденските просветителки. След Освобождението работи като учителка в Стара Загора, Казанлък и в Солунската девическа гимназия. В свободното си време е преводач, автор на статии и брошури на педагогически теми, публикува стихове, драми и др. За известно време се увлича от идеите на социализма, на правата на жената и нейното духовно издигане, а по-късно се обръща към християнските ценности.
Останала вдовица на 22 години, загубила първия си син (1896) тя се отдава на благотворителността. През февр. 1912 г. е убит вторият ѝ син Васил Попов – лесничей, получил висше образование в Австрия, издател и редактор на сп. “Бранище”, радетел на запазване на българските гори. Т. Попова тежко преживява смъртта му, изпада в меланхолия и религиозен мистицизъм, но скоро ги преодолява и изцяло се посвещава на страданията на хората. Тя става една от учредителите на д-во “Добрий Самарянин” и в продължение на 29 години е негов председател и най-щедър дарител. Умира в Стара Загора.
Със завещанието си Т. Попова дарява на д-во “Добрий Самарянин” семейния чифлик в с. Малко Кадиево, Старозагорско, в размер от 300 дка – земя, ливади, добитък, инвентар, оценени на 2 млн. лв. На сиропиталището, издържано от дружеството, оставя 30 хил. лв.; на училището, носещо нейното име – 3 хил. лв. В завещанието си тя предвижда суми между 1000 и 5 хил. лв. за църкви, трапезарии, Старозагорския театър и др.
Приживе тя дарява на МЗДИ 40 дка гора на стойност 20 хил. лв. за учредяване на фонд за издръжка на пострадали при изпълнението на дълга си лесовъди и за деца, чиито бащи са загинали по време на служба. Няма данни за учредяването на такъв фонд.
В. Николова
Назад