Дарител е СТОЯН АНАСТАСОВ (ок. 1863 – 29 юли 1925) – индустриалец. Роден в Казанлък, отрано се преселва в София. Получава висше техническо образование и се отдава на инженерна практика. През 1908 г. построява в София модерна фабрика за железни конструкции и вагони. Образува “Първо българско акционерно дружество за фабрикуване на вагони и машини” (1922) с участие на местни и чуждестранни индустриалци. Ст. Анастасов е председател на неговия УС. При дейното му участие дружеството разширява дейността си и през 1924 г. построява фабрика за обработка на дървен материал, необходим за изработването на вагоните. Умира във Францесбад, Чехия.
Макар далеч от родния си град, инж. С. Анастасов не престава да мисли с признателност и обич за своите родители, близки и съграждани. На 25 юли 1925 г. той написва своето завещание в полза на българската просвета, култура и занаятчийство. За обща и единствена наследница на всички движими и недвижими имоти посочва жена си Велика Ст. Анастасова. Волята му е тя да внесе в Софийската търговско-индустриална камара 600 хил. лв., от които да се образува фонд “Велика и инж. Стоян Анастасови”. 3/6 от лихвите на капитала да се дават на общинското управление на Казанлък за издръжка на бедни ученици от Техническото училище, 1/6 – за Ученолюбивото д-во “Искра”, и с останалите 2/6 да се издържат бедни ученици от Железарското и от Търговското професионално училище и да се организират занаятчийски курсове. Отделно той дарява и известни суми на своите близки.
Приживе Ст. Анастасов предоставя на АД, което създава и ръководи, големи суми в заем. След неговата смърт дружеството трябва да ги възстанови, за да се изпълни волята на дарителя. Фондът се образува през 1927 г. с първоначален капитал от 200 хил. лв. През с.г. на 3 вноски предоставя и останалата сума. Фондът се управлява от бюрото на Софийската областна стопанска камара.
От нач. на 1928 г. камарата започва да изпълнява волята на дарителя. До 1943 г. включително Казанлъшката община получава от фонда средства в размер на 13 764–26 826 лв. годишно. Няма данни как са използвани тези помощи. За същия период д-во “Искра” е подпомагано с по 4500–8900 лв. годишно. По решение на бюрото на камарата средствата, предназначени за професионалното образование в София, се разделят на три – по 3–7 хил. лв. годишно получават Държавното средно механо-електротехническо училище и Търговската гимназия. С тях се подпомагат бедни ученици. През 1928 г. сумата за занаятчийските курсове се записва в приходната част на бюджета на камарата, предназначена за субсидиране на професионалните училища и курсове. На 14 ян. 1929 г. се взема решение да се обособи самостоятелен фонд “Занаятчийски курсове – Велика и инж. Ст. Анастасови”. Тъй като сумата е малка, фондът е оставен да се капитализира. Към 1 ян. 1944 г. разполага с 94 763 лв., а към 1 ян. 1946 г. – със 108 554 лв. Фондовете са ликвидирани със закриването на областните стопански камари съгласно Закона за бюджета на НРБ за 1948 г.
ДА–София, ф. 29 к, оп. 1, а.е. 188, 189; ф. 64, оп. 1, а.е. 54, л. 20, 24; Казанлъшка искра, № 54, 15 окт. 1926; ДВ, № 13, 19 ян. 1948; Николов, Г. Илюстрована книга “Труд и промишленост”, отдел Индустрия, 194–195.
(И. Шипчанов, P. Стоянова)