Дарител е БОГОМИЛ ВАСИЛЕВ БЕРОН (17 окт. 1866 – 4 септ. 1936) – учен, професор. Роден в Болград, Бесарабия. Завършва медицина в Германия, специализира във Виена, Париж, Берлин и др. Основател и ръководител на катедрата и клиниката по кожно-венерически болести при Медицинския факултет на СУ. Основател на първия венерически диспансер в България, на Отделение за проучване на кожната туберкулоза, на дерматологически списания и др. Декан на Медицинския факултет (1926–1927). Член на БАН от 1907 г. и председател на Природоматематическия клон (1932–1933). Председател на Българския лекарски съюз (1908–1919). Член на чуждестранни дерматологически дружества.
На 9 февр. 1936 г. д-р Б. Берон уведомява декана на Медицинския факултет при СУ за намерението си да дари на Клиниката по кожно-венерически болести своята къща в София, на ул. “Гурко” № 7. Приходите да се използват за Лъчелечебното отделение, което да носи името на покойния му син Васил Богомил Берон (26 ноем. 1904 – 2 ноем. 1935) – юрист, университетски преподавател. На клиниката той предоставя и личната си библиотека и апаратура на стойност 150 хил. лв. В преписката с ръководствата на СУ се обсъждат клаузите на дарението и начинът, по който то да бъде осъществено. Решено е при Университета да се създаде фонд “Васил Богомил Берон – редовен доцент в Юридическия факултет”, за основа на който да служи недвижимият имот. На 1 юли 1936 г. е приет Правилник за управление на фонда, одобрен от АС. В него се подчертава, че приходите ще служат предимно за нуждите на лъчелечението в Университетската кожно-венерическа клиника, а при излишък на средства, те ще се използват за лечението на болни от кожна туберкулоза или пък за подпомагане на библиотеката и лабораториите на клиниката. Управлението на фонда се поверява на комитет в състав: деканът на Медицинския факултет; титулярът на Катедрата по кожно-венерически болести; професор от Юридическия факултет, избран от Академичния съвет за срок от 3 години; член, избран от съвета на Медицинския факултет за срок от 3 години; завеждащият лъчелечението в Кожно-венерическата клиника. Правилникът влиза в сила от деня, в който СУ стане собственик на имота.
Внезапната смърт на проф. Б. Берон осуетява нотариалното оформяне на завещанието. Тачейки неговата памет, съпругата му Божана Берон и останалите наследници се заемат да изпълнят желанието на покойния. На 30 март 1937 г. те декларират пред ректора готовността си юридически да узаконят завещанието. По тяхна молба и по предложение на СУ до МНП, на 24 септ. с.г. е издаден указ, с който дарението се освобождава от всякакви данъци, такси, берии и други разноски. На 21 окт. с.г. с нотариален акт недвижимият имот с обща площ 340 кв. м, от които 240,80 кв. м – застроени и с емлячна оценка за 1936–1940 г. на стойност 3,021 млн. лв., е прехвърлен на СУ. Божана Берон си запазва правото, докато разпродаде останалото имущество и закупи апартамент, в който да живее, в срок от 5 години да ползва къщата. Този срок изтича на 5 септ. 1941 г. и от окт. с.г. СУ следва да влезе във владение на имота. Съгласно указ от 15 май с.г. той се отчуждава за нуждите на МНП и Народния театър и през ян. 1942 г. е предаден на Министерството. Към момента на отчуждаването той е оценен на 5,913 млн. лв. СУ прави постъпки пред МНП да бъде заменен с равностоен от отнетите в полза на държавата еврейски имоти или пък да закупи за нуждите на фонда друг подходящ. Това не става и получената при отчуждаването сума се капитализира. Към 1 ян. 1944 г. тя възлиза на 6 440 376 лв., а към 1 юли 1949 г. е 6 597 486 лв. На 9 февр. 1952 г. средствата на фонда, в размер на 7 045 443 лв., отиват в републиканския бюджет и фондът преустановява съществуването си.
НазадДА–София, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 130, л. 1–144; а.е. 112, л. 8–10; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 134, л. 1–23; ф. 159 к, оп. 2, а.е. 238, л. 1–14; ДВ, № 210, 24 септ. 1937; № 105, 15 май 1941; Алманах на СУ…, 52–53; ГСУ, Офиц. отдел, 1941/1942. С., 1943, 143–144; ЕБ. T. 1. С., 1978, с. 269; Михайлов, П., Н. Цанков, Е. Илиев. Професор Богомил Берон (1866–1936) – основоположник на дермато-венерологията в България. – Дерматология и венерология, 1981, № 4, 245–252. (K. Анчова)