Дарител е ВАСИЛ ИВАНОВ ЧОКАНОВ (окт. 1857 – 9 авг. 1919) – висш чиновник, финансист. Роден в Калофер. Син на видния търговец в Цариград Иван Чоканов и Мария Т. Минкова от Калофер. Благодарение помощта на Христо П. Тъпчилещов учи в Сръбския търговски колеж и в Султанския лицей в Цариград. След Освобождението (1878) работи като чиновник в Бургас и Пловдив. Основава първото статистическо бюро в Източна Румелия. След Съединението (1885) се премества в София и работи като ревизор в МФ и МОСПС. Умира след тежко боледуване в София.
През 1919 г. В. Чоканов завещава 15 хил. лв. на БАН за образуване на фонд на негово име, с чиито лихви на 2 или 3 години да се печатат и откупуват съчинения, които да се изпращат на библиотеките и читалищата. С.г. в. “Мир” съобщава, че със средствата на фонда БАН ще закупи и изпрати на библиотеките и читалищата в България трудове с патриотичен характер. Желанието на дарителя е трудовете да вдъхнат любов към отечеството, да възпитават младежта.
Фондът е основан на заседание на УС на БАН през 1920 г. Тъй като средствата са недостатъчни, съгласно Общата наредба за даване на награди при Академията, фонд “Васил Чоканов” е оставен за капитализиране. Към 1 ян. 1931 г. капиталът е 33 300 лв., към 1 ян. 1937 г. – 65 231 лв., към 1 ян. 1946 г.– 116 918 лв., към 1 ян. 1947 г. – 121 532 лв., към 1 ян. 1951 г. – 128 657 лв.
Много автори на трудове, предназначени за възпитанието у младото поколение на високоморални и родолюбиви чувства, се обръщат към Академията, произведенията им да бъдат закупени със средства от фонда и изпратени на библиотеките и читалищата в България. През 1929 г. кандидатстват: писателят Д. Икономов с труда си “Природа, борба и война – теория на прогреса” и капитан Ив. Сапунджиев – с “Родители и деца”, а през 1930 г. писателите: Гълъб Гълъбов с труда “Света гора – българска света обител”; Антон Д. Глогинко с романа “На българския фронт”; Иван Н. Коцев с поемата си “Иван Шишман”; К. Кърджиев с книгата си “Доброта” и др. През 1931 г. да бъдат закупени произведенията им желаят: А. П. Димитров – “Цар Симеон и неговото време”; Асен Тодоров – “Политически, стратегически и психологически причини и поуки от катастрофите 16 юни 1913 и 16 септ.1918 г.”, “Самоубийствата и престъпленията в България”, “Животът на Исуса според науката, религията и един индийски ръкопис”; Любомир Бобевски със стихосбирката си “Завети”. Сп. “Българска младеж”, издавано във Варна, се обръща към Академията с молба да закупи 100 бр. от списанието и да ги изпрати на читалищата в цяла България.
През 1947 г. капиталът на фонда се влива във фонд “Академия”. След 1951 г. данни за фонда липсват.
През 1919 г. В. Чоканов завещава на МНП 20 хил. лв. за образуване на фонд на негово име, от лихвите на който да се дава стипендия за точни науки в СУ на момче на бедни родители, които имат заслуги в I световна война.
Със завещанието на Софийското общинско управление се дават 12 хил. лв. за образуване фонд на негово име, от лихвите на който да се издържа младеж в средно техническо училище. Изискването е кандидатите да са българи с родители софиянци, пострадали в I световна война.
Завещава на д-во “Калоферска дружба” в София 16 566 лв. (номинални), образувани от 25 акции от Народно осигурително д-во “Балкан”, 18 облигации от БДЗ (1892) и 5 облигации от БДЗ (1904), също и библиотеката си. Волята на дарителя е лихвите да бъдат употребени за помощи при изучаване на ръчните индустрии в Калофер и за издръжка в среднотехническо училище или в СУ на младеж с бедни калоферски родители, пострадали в I световна война.
Сведенията за образуването на фонда при МНП, Софийското общинско управление и д-во “Калоферска дружба” са оскъдни.
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1103, л. 74, 80; а.е. 1207, л. 1–20; Мир, № 9103, 21 февр. 1931; Начов, Н. Калофер…, 89–91; Книга за дарителите на БАН…, 107–110; Велев, С. Златна книга…, 264–265; БВИ, с. 705. (Ц. Величкова)