Енциклопедия Дарителството

“ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ”*

“ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ”*

Дарител е НЕОФИТ, митрополит ВИДИНСКИ (светско име Никола Димитров Караабов) (1868 – 26 февр. 1971 ) – висш духовник, обществен деец, книжовник. Роден в с. Кум Дуванджий (дн. Гълъбово), Старозагорско. След завършване на прогимназиално образование (1889) е ръкоположен за енорийски свещеник. През 1891 г. приема монашество. Учи в Цариградската духовна семинария, но преди да я завърши, заминава за Русия. Завършва Духовна семинария и Духовна академия в С. Петербург. След завръщането си в България е протосингел в Сливен (1900–1902), Видин (1902–1905) и в Св. синод в София (1905–1906). През 1906–1912 г. е ректор на Софийската духовна семинария. На 21 юни 1909 г. е ръкоположен за Велички епископ. Духовен инспектор при Българската екзархия в Цариград (1912) и един от редакторите на “Църковен вестник”. На 12 окт. 1914 г. е избран и ръкоположен за Видински митрополит. Председателства църковно-народния събор през 1922–1923 г. Дългогодишен член на Св. синод (1921–1971) и негов наместник-председател(1930–1944). По време на II световна война (1939–1945) енергично се обявява в защита на българските евреи. Автор на проповеднически сборници и богословски съчинения. Умира във Видин.
В писмо до Св. синод от 29 май 1935 г. митрополит Неофит посочва, че една от главните задачи на живота му е била да спести нещо от това, що държавата и народът му дават за издръжка, за да го употреби “за благото и духовната просвета на същия народ”. В изпълнение на това си желание той дарява на Св. синод 605 340 лв. за образуване на благотворителен фонд. Годишните приходи от капитала са предназначени да подпомагат “подготовката на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения, за бъдещи пастири във Видинска епархия”. Докато е жив, митрополит Неофит държи лично да посочва младежите, които получават стипендии и помощи.
Дарението е прието и фондът е образуван с протокол на Св. синод от 29 май 1935 г. Управлява се от Св. синод по специален правилник. С капитала са закупени ценни книжа и акции на АД “Гранитоид”. Към 1 ян. 1939 г. фондът възлиза на 544 188 лв., към 1 ян. 1944 г. – 920 126 лв., към 1 ян. 1948 г. – 1 040 585 лв. Годишно от него се получават приходи в размер на 33 хил. лв. през 1936 г.; 39 460 лв. през 1939 г.; 46 451 лв. през 1946 г. Те редовно се предоставят на дарителя, който ги разпределя за помощи и стипендии на бедни младежи от Видинска епархия. От нач. на 1949 г. не се отпускат средства за тази цел, въпреки че в годишния бюджет на фонда те са предвидени. Последните данни за фонда са от май 1952 г.
Със средства, дарени от митрополит Неофит, е образуван и благотворителен фонд при Видинската митрополия (вж. “Желязка презвитера и син Желязко” – фонд).

ЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 54, л. 204–206, 322, 697–702; а.е. 55, л. 794; а.е. 61, л. 387; а.е. 73, л. 146; а.е. 79, л. 88, 299; а.е. 102, л. 55; а.е. 194, л. 18–24, 32; а.е. 248, л. 37–38; ЕБ. T. 4, с. 573; Екзарх Йосиф I в спомени…, с. 570. (P. Стоянова)

Тагове

Назад