Дарители са съпрузите ВИКТОРИЯ и ВАСИЛ МИТИШЕВИ – учители. В. МИТИШЕВ (ок. 1866 – 17 апр. 1906). Роден в Силистра. Умира в София. В. МИТИШЕВА (неизв. – 27 авг. 1927). Родена в Търново. Умира в София.
На 9 дек. 1905 г. В. Митишев, от свое и от името на съпругата си прави тайно завещание, с което оставя целия движим и недвижим имот в полза на Търновската и на Силистренската община. Желанието им е имотът да се използва за пансион за учащите се в София бедни, но с примерно поведение младежи. За пряк наследник след смъртта на дарителите са посочени МНП и Настоятелство от представители на живеещите в София търновци и силистренци.
Останала вдовица, на 12 авг. 1924 г. В. Митишева препотвърждава волята на съпруга си и дарява на МНП трите си къщи с двор в София, ул. “Странджа” № 67, с обща площ 495 кв. м и почти цялата покъщнина, с условие от приходите от имота да получава необходимата издръжка. Уточнява след смъртта ѝ имотът да се продаде и с получената сума да се образува фонд “Виктория и Васил Митишеви”, от чийто доход да се издържа един ученик с отличен успех и примерно поведение, родом от Търново, в български или чуждестранен университет. Няколко дни преди да почине, болна, най-вероятно по внушение на роднини, прави опит да анулира дарението и да си възстанови част от собствеността. От нейно име е заведена искова молба в съда, а след смъртта ѝ нейни наследници оспорват дарението. През 1938 г. делото е спечелено от МНП и то става собственик. Имотът е даван под наем за жилищни нужди, като най-голямата от къщите е използвана за ученическа поликлиника, която обслужва всички столични гимназии, а от нач. на 1942 г. в продължение на няколко години в нея се помещава Централният медико-педагогически институт с поликлиника.
Към 1 ян. 1939 г. капиталът на фонда възлиза на 20 017 лв., към 1 ян. 1944 г. – 111 392 лв., а към 1 ян. 1947 г. – 386 хил. лв.
Фондът е закрит през 1948 г., когато средствата от фонда “Завещатели и дарители” при МНП са включени в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 149, л. 1–174; а.е. 356, л. 1–48; а.е. 451, л. 50–57; ДА–В. Търново, ф. 29 к, оп. 1, а.е. 583, л. 5–7, 12, 32; Общински вестник “Велико Търново”, № 7, 15 септ. 1927; № 3–6, 31 март 1937. (К. Анчова)