Енциклопедия Дарителството

“ЗАПАДНИ БЪЛГАРСКИ КРАИЩА”

“ЗАПАДНИ БЪЛГАРСКИ КРАИЩА”

Фондът се създава по инициатива на ЩАБА НА МОРАВСКАТА ВОЕННА ОБЛАСТНА ИНСПЕКЦИЯ. На 17 юни 1917 г. издателство “Моравски глас” в Ниш започва да издава ежедневник под същото име (до дек. 1918). Целта е да публикува документи и материали за етническия състав на Моравско, да защитава правата на българите в Западните покрайнини. Редактор става М. Дилберов*. От брой 28 вестникът се поема от Иван Младенов Дилберов (1894, Трън – 27 авг. 1928, София**) – юрист, публицист, етнограф. По време на Първата световна война (1915–1918) заема висок административен пост в Губернаторството на Ниш. По-късно издава в София в. “Ново време”. Той е директор, редактор и стопанин на най-големия илюстрован в. “Политика”.
В края на войната Западните покрайнини остават извън пределите на България и издателство “Моравски глас” прекратява своята дейност. На 25 ноем. 1918 г. Щабът на Моравската областна военна инспекция официално го закрива. С решение на Ликвидационната комисия Щабът прехвърля капитала и имуществото на БАН при следните условия: УС на Академията да образува фонд за изучаване на Западните български покрайнини, да издава и награждава научни съчинения със същата тематика.
На 11 ян. 1919 г. УС на БАН приема средствата в размер на 158 629 лв. и образува фонд “Западни покрайнини” (или “Западни краища”). Задължава се да прибави и сумата, получена от продажбата на наследеното от издателството имущество (печатарска машина “американка” и 78 кг стари букви).
За пръв път наградата е обявена през 1931 г., но до 1937 не са представени трудове, отговарящи на условията на фонда. През 1941 г.
по преценка на комисия от Историко-филологическия клон при БАН в състав проф. М. Арнаудов и проф. Ст. Романски се дават две награди: на археолога Димитър П. Димитров (5 хил. лв.) за труда “Портретът върху античните плочи през римско време от Североизточна Македония” и на д-р Радослав Тодоров (10 хил. лв.) – като съставител и редактор на сборника “Трънски край”. “Тая книга е наречена за памет на сви наши знаени и незнаени трънчани покойници, що са се борили, оратили и писали да брану нашетога българскатога рода от чужду напас и от другу веру през нашуту тежку и длъгу робию”*** – се казва във въвеждащото посвещение. В сборника са привлечени авторитетни автори, чиито изследвания и до днес дават ценна информация за географско-геоложкия облик, историята, бита и фолклора, стопанството, просветата и културата на Трънския край. Няма данни за други награди от фонда.
Към 31 дек. 1938 г. капиталът на фонда е 202 623 лв., към 1 ян. 1947 г. –
269 449 лв. През 1947 г. фондът става част от фонд “Академия”.
Последните сведения са от 1 ян. 1951 г., когато капиталът му възлиза на 287 014 лв.

НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1127, л. 1–63; Сб. Трънски край…; БПП. Т. 1, с. 496; Т. 2, с. 151; Т. 3, с. 239; БВИ, с. 191; Богданов, Ив. Речник на българските псевдоними. С., 1989, с. 459. (Ц. Величкова, В. Николова)

Тагове

Назад