Енциклопедия Дарителството

„СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ“

„СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ“

Стефан ПешевДарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически деец, юрист, публицист, действителен член на БКД (БАН). Роден в Севлиево, в будно семейство. Учи в Хаджи Стояновото училище в родния си град. Завършва Богословското училище в манастира „Св. св. Петър и Павел“ край Лясковец като стипендиант на епархията. През есента на 1877 г. става учител в Севлиево. С материалната помощ на севлиевските жители и брат си Минчо завършва гимназия в гр. Николаев, Русия (1880) и право в Московския университет (1884). Работи в Министерство на правосъдието (1884–1887) и като адвокат в Севлиево (1887–1899 – с прекъсване). Свързва се трайно с дейците на Либералната партия – крилото на В. Радославов, и се утвърждава като втората фигура в партията. Народен представител в VII, VIII, X – XVIII ОНС. Министър на правосъдието (септ. – дек. 1894, ян. 1899 – ноем. 1900), на просвещението (юли 1913 – юли 1918). През ноем. 1919 г., заедно с останалите министри от кабинета на В. Радославов, е арестуван и затворен в Централния затвор в София, а малко по-късно е преместен в Сливенския затвор. През 1923 г. е осъден като един от виновниците за националната катастрофа. След излизането от затвора (1924) и амнистирането написва спомени за политическия живот в България. Умира в София.
Чрез завещание от 22 авг. 1925 г. дарява сумата 200 хил. лв. на МНП за учредяване на фонд, с чиито лихви ДА се построи в Севлиево сграда за безплатна трапезария най-малко за 30 бедни ученици. След построяването на сградата от лихвите ДА се отделят средства за ежедневни обеди. Фондът ДА носи неговото име и тези на братята му Стефан и Минчо.
Стефан Ив. Пешев (2 ноем. 1854 – 25 юли 1876) – общественик, председател на ч-ще „Росица“ (1875), сътрудник на цариградските вестници, председател и касиер на революционния комитет в Севлиевския край. За участие в Априлското въстание (1876) е осъден на смърт. „Животът на брат ми и мъченическата му смърт се отразиха върху целия ми живот, върху дейността и настроенията ми“ – пише в спомените си П. Пешев.
Минчо Ив. Пешев (15 авг. 1856 – 5 май 1919) – общественик, кмет на Севлиево.

Като изпълнител на завещанието, съпругата му Цанка Пешева с писмо до министъра на просвещението обявява на 5 май 1933 г., че внася по сметката на МНП сумата 100 хил. лв., а до края на годината, след продажба на някои имоти, още 100 хил. лв. Изпраща и екземпляри от труда на съпруга си „Исторически събития и деятели…“, издаден през 1929 г., като моли Министерството ДА изкупи част от този труд и ДА го разпространи, където намери за необходимо. Съгласно желанието на П. Пешев, съпругата дарява библиотеката му на Севлиевската градска библиотека. „Горещо моля съпругата си и племенниците си ДА вземат присърце реализацията на тоя ми завет, като дадат според силите си своята материална и морална подкрепа. Управлението на дома – безплатна трапезария, ДА се повери на комитет, състоящ се от севлиевския градски кмет, председателя на севлиевското училищно настоятелство, двама учители, избрани от севлиевските учители, един свещеник, посочен от архиерейския наместник“.
Със заповед на МНП от 16 май 1933 г. се учредява фонд „Стефан, Минчо и Петър Пешеви“ и влиза в обединения фонд „Завещатели и дарители“ при МНП. За капитал служи сумата 200 хил. лв., която съпругата Цанка Пешева внася на два пъти. На 16 ян. 1934 г. племенниците на П. Пешев – Катя и Стоян Панайотови от София, по повод 3 години от смъртта на П. Пешев и 50 години от смъртта на Минчо Пешев, „в памет на скъпите роднини“ и за увеличаване на фонда внасят 20 хил. лв.
Към 1 ян. 1939 г. капиталът на фонда нараства на 409 500 лв. с приход 28 хил. лв., към 1 ян. 1942 г. е 478 500 лв., към 1 ян. 1948 г. е 692 хил. лв. – няма разходи.

На 18 септ. 1939 г. се създава комитет за управление на дома „Безплатна трапезария“, чийто състав е посочен в завещанието. Приема се правилник, според който лихвите на фонда ще се употребяват за обедите, а за помещение за трапезария ДА се използва добре обзаведената Дом-трапезария „Еленка и Ботю Ангелов“ (вж. „Еленка и Ботю Ангелов“ – фонд), поради което втора трапезария в Севлиево е излишна. По тази причина се предлага ДА се създаде лятна трапезария „Стефан, Минчо и Петър Пешеви“, която за икономии ДА се слее с другата трапезария, а Севлиевската община ДА ги подпомага. Средства за постройка на трапезария ДА се набавят от дарения от съпругата на П. Пешев и племенниците му, както и от други дарения.
МНП не утвърждава правилника. На 18 ноем. 1939 г. главният инспектор-юрисконсулт смята, че правилникът е в противоречие с клаузите на завещанието. Макар че капиталът е нараснал, лихвите не са достатъчни за построяване на самостоятелна трапезария, поради което капиталът на фонда остава под управлението на МНП и се подчинява на общия правилник за благотворителните фондове.
Фонд „Стефан, Минчо и Петър Пешеви“ се закрива през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

В. Николова

Назад