Енциклопедия Дарителството

ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО „РАДОСТ“

ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО „РАДОСТ“

Една от малкото женски благотворителни организации, които водят своето начало от Възраждането и не прекъсват организационния си живот след Освобождението. Образува се на 8 септ. 1869 г. Голяма роля при учредяването му изиграва Евгения (Евгени) Д. Кисимова. Родена през 1831 г. в Търново, тя произхожда от семейството на х. Георги Кисимов, богат занаятчия и търговец, участник във Велчовата завера (1835), сестра е на известния общественик Пандели Кисимов. На учредителното събрание в присъствието на 32 жени Кисимова произнася реч относно ползата и нуждата от женско образование. Новата организация се нарича „женска община“ и така демонстрира желанието за широко участие и представителство в нея.

На 19 окт. 1869 г. е приет първият устав, според който целта на „общината“ е да се събере капитал, „на който от прихода да се наредят девическите училища и да се поддържа една достойна учителка“. Възприема се организационна структура, различна от тази на женските дружества, възникнали след Освобождението. По устав в „женската община“ членуват по 3 лица, посочени от 5-те църкви в града и представляващи цялата махала, писарка, касиерка и настоятелка, определени по жребий измежду жените, предложени за тези постове отново от 5-те църкви. Член на „общината“ е и един свещеник, който се определя от градската община. Тези лица са всъщност представители на цялата общност и уведомяват „махленките си“ за вървежа на работите. През 1872 г. организацията започва да се нарича Женско благотворително дружество „Радост“ за девическо образование, но не променя устройството си.

Начинанието бързо печели популярност. Начело на „женската община“ застава Е. Кисимова, а сред активните членки са Иванка Д. Атанасова, Евгения Аврамова, Пелагия Гранитска, Евгения Карагьозова и др. Още в края на 1869 г. в касата са събрани 10 502 гроша, внесени от доброволните помощи на 127 жени. В средата на 1871 г. средствата вече възлизат на 53 557 гроша. Дейността се съсредоточава главно в посока на подпомагане на девическото образование – старателно се подбират нови учителки, плащат се заплатите им, дават се средства за поправка на сградата на девическото училище, купуват се инвентар и канцеларски материали, открива се неделно училище за жени, изпращат се девойки да учат в чужбина и др. По време на Априлското въстание (1876) дружеството подпомага с пари, дрехи и храна заловените въстаници и семействата им. Отново особено отзивчиви и активни са търновки по време на Освободителната война (1877–1878), когато градът е пълен с бежанци от Южна България. Те отпускат средства за Българското опълчение (5 хил. гроша), подпомагат откритите в града сиропиталище и болница и др.

Възстановяването на държавата и промените в политическата и стопанската обстановка в страната рефлектират върху дейността и насоките на развитие на дружеството. Общината, а после държавата поемат грижата за образованието, включително за девическото. Към края на 19. – началото на 20. век в страната навлизат и си пробиват път идеите за женската еманципация, възникват много нови дружества. Това налага възприемането на нова организация и стил на работа. Още през юли 1878 г. се променя дружественият устав. Формулировката относно целите в общи линии се запазва, но се въвеждат три нива на членство – основателни, спомагателни и почетни членове. Начело стои настоятелство, в което влизат 19 (по-късно 14) души. Запазва се връзката с местните църкви и с махалите на града. В края на века настъпва избистряне и по отношение целите на организацията. Направени са три поредни промени на устава точно в тази му част, като се съчетават благотворителната и просветната дейност. Според тях дружеството ще подпомага бедни ученици в местните училища, а също – бедни вдовици и сираци, ще открие „учебна занаятчийница“ за момичета. В началото на 20. век д-во „Радост“ участва във формирането на БЖС. Във връзка с това се разширяват и задачите, които си поставя. През 1900 г. сред записаните цели е и грижата за „умственото и нравственото повдигане на женския пол“, а през 1912 г. вече се говори за защита „правата на жените“. Въпреки тези формулировки, в рамките на Съюза „Радост“ си остава едно от традиционните дружества, при които не борбата за гражданските и политическите права на женския пол, а благотворителността и подпомагането на девическото образование формират физиономията му.

И след Освобождението организацията на търновските жени продължава да се радва на голямо обществено доверие. Членският ѝ състав бързо нараства, така че в нея влизат 154 души (1919). През 30-те години дружеството вече обединява 200–250 жени, принадлежащи към различни слоеве на обществото – съпруги и дъщери на известни търновски стопански и политически дейци, учителки в гимназиите и училищата, домакини и др. През 1939 г. се формира младежка секция, която подпомага дружествената дейност. Председателки и членки на настоятелството през годините са Мария Попова, Ана Кабакчиева, Йорданка Момчева, Анастасия Аврамова, Невена Андреева, Недялка Константинова, Зойка Кърджиева, Евпрепия Манева и др.
Първоначално дружествената дейност е доста разпокъсана и разнородна – дават се средства за училищата, подпомагат се бедни ученици. Към 1889 г. усилията вече се насочват в посока на откриване на „учебна занаятчийница за жени“. Значителна роля за успеха на това начинание изиграва Мария Попова (20 март 1843, Търново – 25 авг. 1908, Търново) (вж. „Ангел Попов“ – фондация). Потомка на известния търновски род Смилови, съпруга на местния индустриалец Ангел Попов, тя е образована и еманципирана жена. Влиза в дружеството през 1878 г., а през 1879 г. вече е негова председателка. Попова споделя виждането, че най-голямото благодеяние е да се даде възможност на бедните жени сами да изкарват прехраната си, като усвоят професия. През 1898 г. отново е избрана начело на настоятелството и полага много усилия за откриване на стопанско училище за девойки. Междувременно организацията е набрала известна сума и през септ. 1898 г. отваря учебното заведение, наречено „Трудолюбие“. За да го уреди по най-модерните стандарти, председателката на свои разноски посещава и проучва организацията на подобни училища във Виена.
Началото е свързано с обичайните затруднения от материален характер – липса на помещения, където да се водят заниманията, недостиг на средства за издръжката му. Настанява се в сграда под наем и първоначално в него преподават 2 учителки, а ученичките са малко. Девойките се обучават на шев и кройка на горни и долни дамски и детски дрехи. Училището отваря врати ежегодно с изключение на военните години 1912–1913 и 1915–1918 г.

Повратен момент в историята му е дарението, направено от М. Попова. В своето завещание от 26 юни 1908 г. тя оставя в наследство на дружеството къща с дюкяни в центъра на града, част от движимите си имоти, включително ценна библиотека и сумата от 14 хил. лв. Подкрепа оказва и съпругът ѝ А. Попов, който през с.г. завещава на дружеството къща в центъра на града заедно с намиращите се в нея дюкяни. Имотите са предназначени за подпомагане на училището. Според желанието на двамата дарители то трябва да се помещава в подарените къщи, а доходите от дюкяните и капиталът да се изразходват за издръжката му. Средствата са предназначени за образуването на фонд, чиито приходи да покриват разходите на училището.
В завещанието си всеки от съпрузите предвижда другият да се ползва от имуществото, докато е жив. Поради това д-во „Радост“ получава дарението след смъртта на А. Попов. През март 1920 г. изпълнителите на неговото завещание предават на настоятелството наследството, което се полага на организацията. Движимите и недвижимите имоти са включени в имуществото на дружеството.

Щедростта на семейство Попови осигурява съществуването на училището. На практика от завещаните имоти и капитал се набират повече от половината средства, необходими за издръжката му. То се помещава в подарената къща, а дюкяните се дават под наем. През 20-те и 30-те години на 20. век имотите носят около 120 хил. лв. годишен приход, при положение че изразходваната сума за издръжката възлиза на около 200 хил. лв. В знак на признателност към щедрите благодетели след смъртта на М. Попова (1908) училището приема името ѝ.

Учебното заведение бележи бърз напредък. Започнало занятията си само с две учителки и с малко ученички, постепенно печели доверие. През учебната 1932/1933 година в него се учат 102 девойки, а през 1938/1939 – 201. През 1927 г. с решение на МТПТ училището получава статут на средно специално. Бедните възпитанички се освобождават от плащането на такса за обучението си. През 1932 г. д-во „Радост“ урежда и безплатна трапезария, в която се хранят от 5 до 37 деца. Постепенно сградата става тясна за нарасналите нужди на учебното заведение и през 1939 г. дружеството взема решение за строеж на ново, по-просторно здание. Учреден е специален фонд за набиране на средства за строежа (16 февр. 1939), който само за една година достига 311 500 лв. На свое заседание, състояло се на 25 дек. 1940 г., настоятелството решава да търси заем. Разчита на подкрепа и от страна на държавата, общината, частни дарители. Планът за новата сграда е изработен безвъзмездно от известната архитектка Виктория Ангелова-Винарова. Последвалите събития осуетяват начинанието, но училището продължава да съществува.
Друга насока на просветната дейност на д-во „Радост“ е поддържането на библиотека за неговите членки. За основа на книжния фонд служат дарените от М. и А. Попови книги. Организират се и реферати и беседи на здравни теми, за възпитанието на децата и т.н.
Наред с това организацията не се отказва от общата благотворителност. Отпускат се дрехи, пари и учебни помагала за бедни ученички, подпомагат се бед­ни семейства по време на големите християнски празници. В периода на войните 1912–1913, 1915–1918 г. дружествените членки участват в помощните комитети за събиране на средства за войниците и техните семейства. През 1940 г. съвместно с общината отварят дневен детски дом за деца на работнички в квартал „Св. Троица“.
Организацията е сред активните членове на БЖС. Членува и в СЗДБ, в Дружеството за покровителство на безприютни деца.
През целия период на своето съществуване се радва на симпатиите и отзивчивостта на търновци. Даренията са многобройни. Сред щедрите дарители са членовете на царското семейство. При откриването на училището и в следващите години княгина Клементина прави парични дарения за дружеството. Тя го споменава и в своето завещание. Общата сума, която предоставя на организацията, е ок. 2 хил. зл. лв. Обявена е за почетен председател на дружеството. Многократно дарения за организацията правят и княгиня Мария Луиза, цар Фердинанд, царица Елеонора, цар Борис ІІІ и княгиня Евдокия. Списъкът на хората, които ежегодно подпомагат училището, включва много имена на членки на дружеството и на техните семейства, на търновски граждани с различна социална и професионална характеристика.
Дружеството разполага и с приходите на следните дарителски фондове:

1. Фонд „Мариола и Стефан Белчеви“

Дарител е известният търновски търговец, общественик и щедър благодетел Стефан Минчев Белчев (24 окт. 1849, Търново – 28 дек. 1910, Търново) (вж. „Мариола и Стефан Белчеви“ – фондове). Прави дарението приживе. Началният капитал на фонда е 10 хил. зл. лв. Лихвите са предназначени за подпомагане издръжката дружественото училище.
Фондът се управлява от МНП, а приходите от него редовно се превеждат за нуждите на училището.

2. Фонд „Марийка и Панайот Белчеви“

Дарители са съпрузите Марийка Белчева (2 май 1869, Калофер – неизв.) и Панайот Минчев Белчев (6 авг. 1855, Търново – 28 апр. 1910, Търново) – занаятчия и търговец, общественик (вж. „Марийка и Панайот Белчеви“ – фондове). Двамата са благодетели на различни културни и просветни институции в Търново.
Фондът за д-во „Радост“ е учреден със заповед на МНП от 9 юни 1910 г. и се управлява от него. Началният му капитал е 5 хил. зл. лв. Лихвите от него са за подпомагане на дружественото училище.

3. Фонд „Митрополит Антим“

Дарител е Антим, митрополит Търновски (светско име Лило Кънчев) (1854, с. Гложене, Тетевенско – 24 март 1914, София) – висш духовник, благодетел за учебното дело (вж. „Митрополит Антим – фондове).
Фондът за д-во „Радост“ е образуван със заповед на МНП от 27 ян. 1915 г., съгласно т. 5 от завещанието на дарителя. Първоначално внесената сума възлиза на 1500 лв. Волята на митрополит Антим е годишните лихви да се отпускат на дружеството „за подпомагане на благородните му задачи“. Управлява се от МНП и е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители“.
Завещаната сума е малка, поради което приходите на фонда през повечето години на съществуването му се натрупват. На д-во „Радост“ се изплащат неголеми суми през 1918–1920, 1924–1928, 1929–1935 г. Използват се за издръжката на училището.

4. Фонд „Мария и Ангел Попови“

Извън недвижимите имоти, Мария Попова завещава на дружеството и 14 хил. лв., предназначени за образуване на дарителски фонд. Приходите от капитала трябва да се ползват за издръжка на стопанското училище.
Фондът е образуван след смъртта на Ангел Попов през март 1920 г. Управ­лява се от дружественото настоятелство, а лихвите се ползват съгласно волята на дарителката.

5. Фонд „Елеонора Кърджиева“

Дарител е търновският индустриалец Георги Кърджиев (неизв.). През февр. 1924 г. той предоставя на дружеството 20 хил. лв. за образуването на фонд в памет на починалата си дъщеря Елеонора Г. Кърджиева (неизв.) – член на ръководството д-во „Радост“. Управлява се от настоятелството, а приходите се използват за финансиране на дружествената дейност.

6. Фонд „Живка и Благовеста Хр. Кантарджиеви“

Дарители са съпрузите Мария Кантарджиева (неизв.) и Христо Кантарджиев (неизв. – 5 дек. 1942, Търново) – учител, общественик (вж. „Живка и Благовеста Кантарджиеви“ – фондове). Двамата са благодетели и на Девическата гимназия „Митрополит Климент“ в Търново.
През 1931 г. те предоставят 5 хил. лв. за образуване на фонд, носещ имената на двете им починали дъщери. Управлява се от дружественото настоятелство, а приходите се ползват за издръжката на стопанското училище.

7. Фонд „Катина Томова Несторова“

Дарител е Катина Томова Несторова (ок. 1870 – 13 септ. 1935, Търново) – домакиня, благодетелка на просветни и благотворителни институции в Търново (вж. „Катина Томова Несторова“ – фондове). Фондът е образуван през 1935 г. с капитал от 47 хил. лв. Управлява се от настоятелството на д-во „Радост“, а годишните приходи се използват за издръжката на училището „Мария Попова“.

8. Фонд „Мара Б. Георгиева“

Дарители са търновските граждани Кина Цанева (неизв.) и Борис Георгиев  (неизв.) Фондът е в памет на тяхната дъщеря и съпруга Мара Б. Георгиева (неизв.) – бивша учителка в Стопанското у-ще „Мария Попова“. С писмо от 6 март 1940 г. те съобщават, че предоставят на дружеството 10 хил. лв. за образуването на благотворителен фонд. От приходите трябва да се подпомага издръжката на учебното заведение.
Фондът се управлява от дружественото настоятелство. През с.г. дарителите дават 1000 лв. за трапезарията на дружеството.

9. Фонд „Евдокия Генова“

През 1940 г. Евдокия Генова подарява на д-во „Радост“ 5 хил. лв. за образуване на фонд на нейно име.

10. Фонд „Постройка на училище“

Учреден е през 1940 г. с цел построяването на нова сграда на учебното заведение. Средствата се събират от дарения и волни пожертвования. За кратко време капиталът достига 311 500 лв. Една от щедрите дарителки е Светлозара д-р Берон (неизв.) – дъщеря на известния търговец Илия Попов. Дарението е в памет на майка ѝ Фроса Попова. Направено е още през 1907 г. и се състои от парцел от 300 кв. м в центъра на града. В началото на 1940 г. дружеството продава мястото за 11 550 лв., които се влагат във фонда за строежа на новата училищна сграда.

11. Фонд „Милка Бояджиева“

Дарители са Георги Николов Бояджиев (22 март 1886, Търново – неизв.) – търговец, и съпругата му Мара Георгиева Бояджиева (14 авг. 1896, Плевен – неизв.) – домакиня (вж. „Милка Георгиева Бояджиева“ – фонд). Двамата са благодетели на Девическата гимназия „Митрополит Климент“.
Дарението е направено в началото на 1942 г. и е в памет на починалата им дъщеря Милка Бояджиева. Липсват други данни за фонда и благотворителната му дейност.

12. Фонд „Яким Димитров“

Дарител е Веселина Яким Димитрова (неизв., Търново – неизв.) – дългогодишна учителка. Фондът носи името и е в памет на съпруга ѝ. Липсват данни за размера и предназначението на дарението.

13. Фонд „Радка Ив. Каланджиева“

Дарител е съпругът на Радка Каланджиева (неизв.) – търновска жителка. За да увековечи паметта ѝ, през юли 1944 г. предоставя на дружеството 100 хил. лв. за образуване на благотворителен фонд. Липсват данни за волята на дарителя.
Политическите събития след 9 септ. 1944 г. дават своето отражение върху дейността на дружеството и неговото училище. През 1946 г. със Закона за предаване имуществата на бившите дружествени девически училища на държавата имотите и капиталите на д-во „Радост“ са иззети. Известно време след тази дата училището продължава да се ползва от тях и да носи името на дарителката.

 Р. Стоянова

Назад