На фокус
-
-
„СТОЯН Н. КИСЕЛОВ“ – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. Роден в Търново, произхожда от заможната и известна търновска фамилия Киселови. Получава основно и средно образование в родния си град и висше финансово и търговско образование – във Виена (1888–1892). Завръща се в България през 1893 г. и отбива военната си служба като доброволец в 17. пехотен Доростолски полк в Русе. От 1894 г. е чиновник към БНБ. В тази институция заема отговорни постове до пенсионирането си (1923) – през 1899 г. е преместен в клона на банката във Видин, след това последователно в Сливен (1907–1908), София, Плевен. По време на Първата световна война (1915–1918) е изпратен да основе банкови клонове в Солун, Одрин и Дедеагач; от 1916 г. е назначен за комендант на Кюстенджа. Активен деец на гимнастическото движение в България, основава и ръководи дружества към него във всички селища, където работи; от 1920 г. е касиер на Съюза
-
„СТЕФАН ОБРЕЙКОВ“ – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
„СТЕФАН УВАЛИЕВ“
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
„СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ“*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
„СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ“
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
„ТОДОР Г. БИЛЕВ“
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
„ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ“
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
„СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ“ – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
„СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА“
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
„ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ“ – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
„ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА“ – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
„ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ“
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите
-
-
ДРУЖЕСТВО „ГАБРОВСКА БИБЛИОТЕКА“АПРИЛОВ–ПАЛАУЗОВ“*
Образуването и дейността на дружеството е свързано с историята на две знакови за Габрово институции – читалището и библиотеката към Априловската гимназия. През 1840 г. при взаимното училище се създава първата училищна библиотека. Учредители са двамата заслужили благодетели на града Васил Априлов и Николай С. Палаузов, които подчертават, че тя трябва да е "обща" и достъпна за всеки "любородец". Така още със създаването си библиотеката е не просто училищна, а поема функциите на обществена. Фондът ѝ се попълва основно от дарения, най-значимо от които е това на Васил Априлов. След 2 десетилетия, през 1861 г., в килията на църквата "Св. Троица" се основава Габровското читалище, а пръв председател става Иван Хр. Манафов. В него е пренесена и подредена личната библиотека на В. Априлов и така се поставя началото на читалищната библиотека. За кратко време новата институция се превръща в духовен център на града, който обединява интелигенцията и занаятчийството. По ред причини читалищната дейност
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „МАЙКА“
Една от най-активните женски възрожденски организации, която след Освобождението става еталон за благотворителност и обществена -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ „ДОБРИ П. ЧИНТУЛОВ“
Създаването на Сливенската мъжка гимназия бележи важен момент в духовното и политическото развитие на българския -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА
Идеята за откриване на висше търговско училище във Варна и ползата от него се обсъждат -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО (БРАТСТВО) „ДОБРИНА – ЙОСИФ І“
Образувано на 20 окт. 1897 г. под името "Добрина", дружеството е една от най-успешните благотворителни организации -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ „ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ“, СВИЩОВ
С Наредба закон от 5 септ. 1936 г. в Свищов се създава Висше търговско училище, което -
ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО „РОДОЛЮБИЕ“
На 25 март 1872 г. по покана на учителката Анастасия Димитраки Константинова в дома на Марийка -
КОМИТЕТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА ПАВИЛИОНИ ЗА ТУБЕРКУЛОЗНИ БОЛНИ ПРИ ПЛОВДИВСКАТА ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА
Образува се на 9 февр. 1921 г. в Пловдив с амбицията да подпомогне борбата с туберкулозното -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЗДРАВЕЦ“
Една от най-авторитетните благотворителни организации в града. Образувана е по инициатива на д-р Невена Събева -
ДЪРЖАВНА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ „ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ“
"Народното образование и разпространението на светлината е единственото средство за благото и величието на България" -
БОЛНИЦА – ПАМЕТНИК НА ПАДНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ, СОФИЯ
Построяването на Болницата-паметник е една от най-мащабните благотворителни инициативи на еврейската общност в страната, израз -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ“
Основана е на 1 ноем. 1879 г. на базата на откритото през Възраждането общинско девическо училище.
-
-
„ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ“
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,