На фокус
-
-
„СТОЯН Н. КИСЕЛОВ“ – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. Роден в Търново, произхожда от заможната и известна търновска фамилия Киселови. Получава основно и средно образование в родния си град и висше финансово и търговско образование – във Виена (1888–1892). Завръща се в България през 1893 г. и отбива военната си служба като доброволец в 17. пехотен Доростолски полк в Русе. От 1894 г. е чиновник към БНБ. В тази институция заема отговорни постове до пенсионирането си (1923) – през 1899 г. е преместен в клона на банката във Видин, след това последователно в Сливен (1907–1908), София, Плевен. По време на Първата световна война (1915–1918) е изпратен да основе банкови клонове в Солун, Одрин и Дедеагач; от 1916 г. е назначен за комендант на Кюстенджа. Активен деец на гимнастическото движение в България, основава и ръководи дружества към него във всички селища, където работи; от 1920 г. е касиер на Съюза
-
„СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА“
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, -
„СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ“ – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
„СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ“
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
„СТЕФАН ОБРЕЙКОВ“ – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
„СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ“
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
„ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ“
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
„СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ“ – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
„СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА“ – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
„СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ“*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
„ТОДОР Г. БИЛЕВ“
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
„СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ“
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически
-
-
БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ
Върховна национална организация на Българската православна църква. Създаването ѝ е резултат от църковнонационалните борби на българския народ в епохата на Възраждането, израз на потребността от признаване на национална идентичност. Учредена е с ферман на султан Абдул Азис от 27 февр. 1870 г. По силата на фермана и Екзархийския устав за управление, тя е официален представител на българската нация в Османската империя. През 1872 г. за пръв български екзарх е избран Видинският митрополит Антим. До 1878 г. Екзархията включва в диоцеза си Търновска, Доростоло-Червенска, Варненско-Преславска, Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска и Нишавска епархия. Тя поема грижата не само за църковния живот на българите, а ръководи и просветното дело. Заради позицията си по отношение на Априлското въстание (1876), по настояване на Високата порта, екзарх Антим І е свален от екзархийския престол. На 24 апр. 1877 г. за български екзарх е провъзгласен Ловчанският митрополит Йосиф. След Освобождението (1878) Българската екзархия има диоцез в
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ПОСТОЯНСТВО“
Началото на организацията е поставено на 30 май 1895 г. Учредителите са 40 дами, произхождащи от -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „САМАРЯНКА“
Дружество "Самарянка" е първата благотворителна структура, която предварително и целенасочено ориентира обществената активност към широка -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ „ДОБРИ П. ЧИНТУЛОВ“
Създаването на Сливенската мъжка гимназия бележи важен момент в духовното и политическото развитие на българския -
ЗДРАВЕН ДОМ „БОНКА СТАЙНОВА“, КАЗАНЛЪК
Дарител е Бонка Стайнова (1860, Казанлък – 4 апр. 1948, Казанлък). Произхожда от казанлъшкия род -
„ХАДЖИ МИНА ПАШОВ“
Дарител е хаджи Мина Пашов (30 ян. 1838 – 18 дек. 1881) – търговец, общественик -
СТАРОПИТАЛИЩЕ „ТОНИ И ЛУКА МОСКОВИЧ“, СОФИЯ
Приютът за възрастни хора "Тони и Лука Москович" е дело на Ешкеназкото женско благотворително д-во -
СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ
Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени -
СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
Първото Славянско дружество в България е основано през 1880 г. в София. По инициатива на чиновници, -
СРЕДНО ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА
Въпросът за необходимостта от откриване на търговско училище във Варна се поставя на заседание (апр. -
УЧЕНИЧЕСКА ТРАПЕЗАРИЯ „ВЕЛИКА И ИВАН ЛИЧЕВИ“ И ПРИЮТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СТАРИ И НЕДЪГАВИ ХОРА
Подтикът за формирането на организацията идва от дарението, направено от съпрузите Иван и Велика Личеви. -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „БАБА ТОНКА“
За начало на светското девическо образование в Русе се приема 1864 г., когато се създава самостоятелно
-
-
„ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ“
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,