Енциклопедия Дарителството

ЧИТАЛИЩЕ „НАУКА“

ЧИТАЛИЩЕ „НАУКА“

Създадено е на 1 ян. 1870 г. Сред неговите основатели са известни местни възрожденски просветни дейци и революционери като Никола Ковачев, Мирю Павлов, Иван Драсов, Марин п. Луканов, Димитър Пъшков, Димитър Маринов Панталонаджията, Цвятко х. Павлов, Янко Урумов и др. След Освобождението (1878) читалището продължава ДА функционира, с изключение на периода 1883–1889 г. Финансира се от постъпления от членски внос, доброволни пожертвувания, организиране на представления и вечеринки, наем от читалищно имущест­во и др. Първоначално се помещава в сградата на бившия турски конак, а през 1891 г. е прехвърлено последователно в зданията на окръжния и на общинския съвет. През 1897 г. общината отпуска място за строеж на читалищна сграда. За изграждането ѝ са набрани средства от доброволни пожертвувания, вечеринки, представления, лотарии и дарения. Планът на читалищния дом е разработен от архитект Никола Лазаров – зет на ловешкия дарител Рачо Димчев. Основният камък е поставен през 1904 г., а на 11 дек. 1905 г. сградата е завършена. През следващите десетилетия читалището придобива чрез дарения още няколко имота – през 1929 г. Тодора Хр. Трайкова завещава къща на главната улица в Ловеч, през 1936 г. Атанас Георгиев Антипов – половин къща, като читалището закупува впоследствие и другата половина, а през 1941 г. Димитър Атанасов Драганов предоставя част от къща в София.
През 1895 г. към ч-ще „Наука“, по инициатива на тогавашния председател Стефан Ватев – по-късно известен лекар и общественик, се слага началото на музей, преименуван през 1902 г. на „Ловешки народен музей „Феликс Каниц“. В него започват ДА се събират всякакви старини и етнографски материали, голямата част от които постъпват като дарения. През 1897 г. музеят притежава 794 броя различни предмети, а през 1943 г. те се увеличават на 4698.

Читалището постепенно разширява културно-просветната си дейност и се утвърждава като основно културно средище в Ловеч. Набавя книги, вестници и списания, урежда библиотека и читалня. Организира сказки, лектории, публични четения и др., развива театрална и концертна дейност. Във всички уреждани забавления участва създаденият през 1889 г. към читалището хор. Десет години по-късно (1898) е поставено началото на първия читалищен оркестър, а през 1915 г. – на Ловешкото музикално дружество „Кавал“. През 1926 г. е открито читалищно нямо кино. Членува в Околийския, Окръжния и Върховния съюз на читалищата в България.
Читалищната библиотека е много добре уредена. Чрез закупуване и дарения книжният фонд нараства ежегодно: през 1905 г. са регистрирани 8360 тома, през 1926 г. – 11 230, през 1944 г. – 17 929 тома. Систематичното увеличаване на броя на книгите се дължи най-вече на ежегодните лихви от създадените към читалището частни фондове. Някои от основателите на тези фондове изрично посочват и какъв вид литература ДА се закупува – педагогическа, медицинска, детска и др. Читалищната управа стриктно спазва волята на дарителите и използва приходите по предназначение. С изключение на фонд „Тодор Стратиев – народно развитие“ към МНП, останалите фондовете са създадени след 1926 г. Към 1935 г. към ч-ще „Наука“ са регистрирани 5 фонда, през 1939 г. броят ИМ е 9, през 1944 г. – 14, а през 1948 г., когато са закрити частните фондове към читалищата, функционират вече 18 частни дарителски фонда. За периода 1926–1944 г. от капиталите на тези фондове постъпват приходи в размер над 500 хил. лв. и са закупени над 2 хил. тома. През 1947 г. д-во „Наука и здраве“ преустановява дейността си и предава на ч-ще „Наука“ капиталите на своите фондове – „Бочо Рачев“ (10 606 лв.) и „Сем. Йорданка и Митю Стойнови“ (9500 лв.).

1. Фонд „Стратиев – народно развитие“

Дарител е Тодор Стратиев (1841, Ловеч – 17 авг. 1890, Ловеч) – занаятчия, участник в църковната и революционната борба през Възраждането. След Освобождението (1878) е общински съветник (вж. „Стратиев – народно развитие“ – фонд).
Т. Стратиев няма наследници и на 19 юли 1889 г. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество, оценявано на ок. 12 хил. зл. лв., на МНП. След неговата смърт изпълнителите на завещанието трябва ДА продадат имотите и след изплащане на всички дългове ДА внесат останалата сума в банково учреждение на името на МНП за образуване на фонд „Стратиев – народно развитие“. Една четвърт от приходите е предназначена за закупуване на „полезни за четене от народа“ книги за библиотека в Ловеч.
Фондът „Стратиев – народно развитие“ е учреден към МТПТ след смъртта на дарителя и продажбата на завещаните имоти. В началото на 20-те години на 20. век в съответствие с волята на дарителя е прехвърлен към МНП и включен в обобщения фонд „Завещатели и дарители“. Първоначално в продължение на 15 години лихвите се капитализират. Размерът на ежегодно привежданите през 20-те години приходи на ч-ще „Наука“ е ок. 500 лв., през 1933 г. – 1300 лв., през 1934 г. – 1710, през периода 1936–1941 г. – по ок. 2 хил. лв. годишно, през 1945 г. – 3500 лв. С по-голямата част от постъпващите лихви читалището закупува книги – например през 1943 г. са закупени 10 тома за 1500 лв., през 1944 г. – 6 тома за 1500 лв., през 1944 г. – на стойност 2500 лв., през 1945 г. – 3500 лв. На всяка книга се слага печат „Фонд Стратиев – народно развитие“.
След ликвидиране на фонда през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет и закриване на частните дарителски фондове към читалищата престава ДА съществува и фондът към ч-ще „Наука“.

2. Фонд „Тодор Стратиев“ („Бюст на Тодор Стратиев“)

Създаден е през 1911 г. от ловешката общественост за увековечаване паметта на дарителя. Капиталът на фонда към 1 ян. 1935 възлиза на 12 769 лв.; към 1 ян. 1940 г. – на 14 795 лв.; към 1 ян. 1942 – 15 920 лв., и към 1 ян. 1948 – 19 940 лв. Липсват други данни за фонда.

3. Фонд „Ванна д-р М. Шипковенска“

Дарител е Минко Ненов Шипковенски (1892, Троян – неизв.) – стопански деец, обявен за благодетелен член на ч-ще „Наука“ (1927) (вж. „Ванна д-р М. Шипковенска – фонд“).
На 29 септ. 1926 г. дарява на ч-ще „Наука“ 5 хил. лв. за образуване фонд на името и в памет на неговата съпруга Ванна Симеонова (по баща Шишкова) (15 юли 1897 – 21 септ. 1926), родена в Ловеч – художничка, виолончелистка, общественичка; член на УС на Българския женски съюз и на Софийското образователно д-во „Съзнание“. Волята на дарителя е от лихвите на фонда ДА се закупуват за библиотеката при читалището книги, посветени на хигиената и защитата на жената.
Капиталът на фонда през 1935 г. възлиза на 8652 лв., към 1 ян. 1942 г. – 10 790 лв. От приходите ежегодно се закупуват книги – през 1943 г. за 400 лв., през 1944 г. – за 350 лв., през 1945 г. – за 450 лв., и през 1948 г. – 300 лв.
М. Шипковенски прави дарение от 25 хил. лв. и за родния си град Троян за образуване на фонд на името на починалата му съпруга. Средствата се разпределят между гимназията, прогимназията и читалището в града. Волята му е от лихвите в края на всяка учебна година ДА се дава награда на ученичка с най-добър успех по химия и ДА се закупуват книги за читалището в Троян.

4. Фонд „Доктори Мария и Съйко Съеви“

Дарители са съпрузите Мария и Съйко Съеви.
М. Съева (7 окт. 1881, Кюстендил – неизв.). Работи като училищен лекар в Ловеч.
С. Съев (20 окт. 1876, с. Сопот, Ловешко – 27 окт. 1933, София) – лекар, общественик, управител на Ловешката болница, общественик и ръководител на много културни и обществени институции в града. Читалищен деятел и председател на ч-ще „Наука“ (1906, 1925–1933) (вж. „Доктори Мария и Съйко Съеви“).
На 19 апр. 1927 г. семейство Съеви прави дарение от 10 хил. лв. на ч-ще „Наука“ за образуване на фонд с наименование „Доктори Мария и Съйко Съеви“. Желанието ИМ е в продължение на 5 години лихвите ДА се капитализират. След като основният капитал нарасне до 15 хил. лв., от приходите на фонда ежегодно ДА се закупуват книги за библиотеката – предимно художествена литература от български автори. Всяка книга трябва ДА носи щемпел „Купена от фонда „Доктори Мария и Съйко Съеви“. Ако ежегодният приход от лихвите не се използва за закупуване на книги, остатъкът трябва ДА се капитализира и ДА не се използва за други цели.
На 21 апр. 1927 г. настоятелството на читалището приема дарението, взема решение ДА учреди фонд и поема задължението ДА изпълнява волята на дарителите. Към 1 ян. 1931 г. капиталът възлиза на 14 200 лв. След периода на капитализация на лихвите приходите започват ДА се използват по предназначение. Има данни за закупени през 1936 г. книги на стойност 5 хил. лв., през 1943 г. – за 600 лв., през 1945 – за 675 лв. и 1948 г. – за 450 лв.
Семейство Съеви прави и редица еднократни дарения. На Безплатната ученическа трапезария в града през 1929 г. и 1932 г. предоставя съответно 500 и 400 лв. След смъртта на съпруга си и в негова памет М. Съева отново подпомага трапезарията: през 1933 – с 1500 лв., и през 1935 г. – с 500 лв. През 1939 г. прави дарение на Ловешката община от 35 хил. лв. за раздаване на болни и бедни граждани.

5. Фонд „Евдокия и Никола Найденови“

Дарител е Никола Найденов (1865, Ловеч – неизв.) – финансист, рентиер. Завършва основно образование в Ловеч и гимназиално в Габрово. Следва финансови науки във Франция. Главен акционер и директор на Търговска акционерна банка в Ловеч. След ликвидацията на банката се преселва в София, където се занимава с търговия.
На 15 апр. 1931 г. Н. Найденов дарява на ч-ще „Наука“ в Ловеч 10 хил. лв. за образуване на фонд „Евдокия и Никола Найденови“. Волята му е в продължение на 10 години лихвите ДА се капитализират, след което половината от годишната лихва ДА се капитализира, а с другата половина ДА се закупуват за читалищната библиотека книги, предимно от стопански и финансов характер.
Читалището приема дарението и основава фонда. В съответствие с волята на дарителя първоначално приходите се капитализират и средствата на фонда нарастват към 1935 г. до 11 180 лв., към 1 ян. 1940 г. – 12 290 лв., към 1 ян. 1942 – 13 230 лв. Има данни за закупени книги за читалищната библиотека през 1945 г. на стойност 325 лв. и през 1948 г. – за 450 лв.

6. Фонд „Фицка и Петър Тошкови“

Дарител е Тошко Тошков Петров (30 апр. 1872, Ловеч – 29 май 1942, София) – лекар хигиенист, професор, общественик (вж. д-р Райна и проф. д-р Тошко Петрови“ – фонд).
В началото на 30-те години Т. Петров дарява 2 хил. лв. на ч-ще „Наука“ за образуване на фонд на името на покойните му родители Фицка и Петър Тошкови. Волята му е от лихвите на фонда ДА се закупуват книги за библиотеката, които ДА се използват от членовете на читалището. През следващите години капиталът нараства не само от лихвите, но и от няколко нови дарения. През 1936 г. той предоставя 2 хил. лв. за засилване на фонда; през 1938 г. – 1000 лв.; през 1940 г. – 1500 лв.; през 1941 г. – 2 хил. лв., и през 1943 г. – 15 хил. лв. В резултат капиталът на фонда възлиза към 1935 г. на 2090 лв., към 1 ян. 1937 г. – 5209 лв.; към 1 ян. 1940 г. – 6900 лв.; към 1 ян. 1941 г. – 8670 лв., към 1 ян. 1942 – 11 030 лв., и към 1 ян. 1948 г. – 25 хил. лв.
Съгласно волята на дарителя ежегодно читалището закупува от приходите на фонда книги за библиотеката: през 1943 г. – 4 книги на стойност 400 лв., през 1944 г. – 11 книги за 610 лв., през 1944 г. за целта са изразходвани 875 лв., през 1945 г. – 1125 лв., и през 1948 г. – 750 лв.
Т. Петров дарява средства и за построяването на жп линията Левски–Ловеч и за Ловешкото благотворително дружество. Създава дарителски фонд на свое и на съпругата си име за научни цели към БАН.

7. Фонд „Денка Г. Стоянова“

Дарител е Денка Гечева Стоянова (17 март 1897, Ловеч – 13 юни 1932, Ловеч) – учителка. Завършва педагогическо образование в Ловеч. Първоначална учителка в с. Вълчитрън, Плевенско, и с. Дренов, Ловешко. След падане се парализира. Малко преди смъртта си, на 6 юни 1932 г., прави завещание, с което оставя идеални части от недвижим имот за образуване към ч-ще „Наука“ на фонд на нейно име. От лихвите на фонда трябва ДА се купуват книги от български автори за читалищната библиотека.
След продажбата на имота през 1938 г. ч-ще „Наука“ учредява фонд „Денка Г. Стоянова“ с капитал 12 хил. лв. Средствата нарастват с капитализиране на част от лихвите. Към 1 ян. 1941 г. капиталът възлиза на 13 350 лв., към 1 ян. 1942 г. – 13 870 лв. Има данни за използване на приходите съгласно волята на дарителя: през 1943 г. читалището закупува 4 книги на стойност 480 лв., през 1944 г. –
6 книги за 360 лв., през 1945 г. на стойност 540 лв., през 1948 г. – 360 лв.

8. Фонд „Райна П. Стефанова“

Дарител е Петко Стефанов (10 ян. 1880, с. Сопот, Ловешко–1944*, Ловеч) – аптекар. Основното си образование получава в родното си село, а средно – в Севлиево и Разград. Учител в с. Сопот. Завършва фармация в Мюнхен, Германия. Установява се ДА живее в Ловеч, където поддържа собствена аптека. Заедно със съпругата си Райна откликват на различни благотворителни инициативи в Ловеч, системно оказват финансова подкрепа на „Дружество безплатни ученически трапезарии“, на строителството на ново крило на гимназията в града и др.
През 1938 г. умира съпругата му. В нейна памет П. Стефанов прави дарения на читалището, гимназията и музикалното дружество в града. На ч-ще „Наука“ предоставя 25 хил. лв. за образуване на фонд на името на покойната му съпруга. Волята му е от лихвите на капитала ДА се закупуват книги за читалищната библиотека, „третиращи въпроси по възпитанието на майката, домакинството и др.“
С дарените средства читалището основава фонд „Райна П. Стефанова“, чийто капитал нараства с част от лихвите, като към 1 ян. 1940 г. възлиза на 25 500 лв., към 1 ян. 1942 – на 27 450 лв. По-голямата част от приходите се използват в съответствие с волята на дарителя за набавяне на книги за читалищната библиотека – през 1943 г. са закупени 9 книги на стойност 1000 лв., през 1944 г. – 5 книги за 750 лв., през 1945 – за 1120 лв., през 1948 г. – за 750 лв.
В памет на покойната си съпруга П. Стефанов дарява на 16 март 1939 г. и 25 хил. лв. на Смесената гимназия „Цар Борис ІІІ“ в Ловеч за образуване на фонд „Райна Петкова Стефанова“. Предназначението на фонда е от лихвите ежегодно ДА се подпомага при акта на гимназията един беден, трудолюбив, способен и с примерно поведение родолюбив абитуриент, проявил интерес към химията. Приходите от фонда се използват по предназначение.
Почти ежегодно в периода 1929–1943 г. предоставя средства за подпомагане на дружеството „Безплатна ученическа трапезария“ в Ловеч и на фонд „Постройка на ново крило на гимназията“. На музикално дружество „Кавал“ дарява 6 хил. лв. за фонд „Постройка музикален дом“.

9. Фонд „Косто, Лозаринка и Борис Драголови“

Дарител е Марийка К. Драголова (25 март 1889, Севлиево – 27 апр. 1943, Ловеч) – собственичка на книжарница и печатница. Завършва третокласно образование в родния си град, омъжва се за Косто Драголов, печатар и книговезец, с когото поддържат книжарница за ученически пособия и учебници. За кратко време умират дъщеря ѝ Лозаринка (1934), съпругът ѝ Косто (1936) и след това единият от синовете ѝ – Борис, ученик в VІІ клас на Ловешката смесена гимназия. В тяхна памет М. Драголова прави няколко дарения на читалището, музикалното дружество и смесената гимназия в Ловеч.
По повод смъртта на сина си Борис на 17 март 1939 г. дарява 10 хил. лв. на ч-ще „Наука“ за образуване на фонд на името на починалите ѝ близки. Волята ѝ е, когато размерът на капитала нарасне до 20 хил. лв. от капитализирането на лихвите и последващи нейни дарения, от приходите ДА започнат ДА се закупуват книги, предимно на български автори.
Настоятелството на читалището приема дарението и основава фонда. През 1940 г. М. Драголова засилва капитала с ново дарение от 10 хил. лв. и към 1 ян. 1942 г. той възлиза на 21 380 лв. През 1943 г. читалището закупува от приходите 9 книги за 800 лв., през 1944 г. – 5 книги за 600 лв., през 1944 г. – на стойност 700 лв., през 1945 г. – 900 лв., и през 1948 г. – 600 лв.
В памет на близките си М. Драголова предоставя 5 хил. лв. на Музикалното д-во „Кавал“ за фонд „Постройка музикален дом“.
През 1939 г. тя дарява и 5 хил. лв. на Смесената гимназия „Цар Борис ІІІ“ за образуване на благотворителен фонд на името на починалия ѝ син Борис. Капиталът е вложен в срочно свидетелство в БЗКБ. Целта на фонда е от годишните лихви от неприкосновения основен капитал ДА се подпомага с дрехи, учебници и обувки беден, трудолюбив и способен ученик с примерно поведение от VІІ клас на гимназията. На 15 дек. 1939 г., по повод на 9 месеца от смъртта на сина си, внася още 1000 лв. за засилване капитала на фонда, а на 14 март 1940 г. – нови 4 хил. лв.

Фондът се управлява от учителския съвет, който на 5 апр. 1940 г. приема правилник. Вероятно М. Драголова прави и последващи дарения, тъй като към апр. 1941 г. капиталът на фонда възлиза на 15 318 лв. След смъртта на другия ѝ син Владко фондът през 1943 г. е преименуван на „Борис и Владимир К. Драголови“. По този повод прави и нови дарения, като капиталът достига към 1 ян. 1943 г. до 20 013 лв., към 1 ян. 1944 г. – 26 003 лв., вложени в БЗКБ. Има данни за предоставени от приходите помощи на бедни ученици през 1941 г. в размер на 317 лв., през 1942 г. – на 748 лв. През 1940 г. М. Драголова подарява 30 чифта бели ръкавици за учениците музиканти по случай именния ден на покойния ѝ син Б. К. Драголов.

10. Фонд „Владимир (Владко) К. Драголов“

Дарител е Марийка К. Драголова. На 12 дек. 1942 г. умира вторият ѝ син – Владимир (Владко). В негова памет тя дарява на ч-ще „Наука“ 10 хил. лв. за създаване на фонд на негово име. От лихвите ежегодно ДА се купуват книги. През 1943 г. от приходите е закупена една книга, през 1944 г. са изразходвани за същата цел 300 лв., през 1944 – 350 лв., през 1945 – 450 лв.

11. Фонд „Марийка К. Драголова“

Дарител е отново Марийка Косто Драголова. Със завещанието си оставя 20 хил. лв. на ч-ще „Наука“ за създаване на фонд на нейно име при условие от лихвите ДА се закупуват ежегодно книги за читалищната библиотека. След нейната смърт през 1943 г. наследникът ѝ предоставя на читалището определената сума, с която е създаден фондът. Приходите се използват по предназначение – през 1944 г. са закупени книги за 150 лв., през 1944 г. – 700 лв., през 1945 г. – 900 лв. и през 1948 г. – 600 лв.

12. Фонд „Марийка и д-р Никола Сярови“

Дарител е Никола Сяров (6 окт. 1887, с. Къкрина, Ловешко – 50-те години на 20. век) – лекар и общественик, училищен настоятел. Завършва гимназия в Сливен, като се издържа сам от продаване на книги. Учител в с. Къкрина и Ловеч. През 1911 г. заминава за Женева и следва медицина, участва в Балканските и Първата световна война. Довършва следването си след войните и постъпва на работа като лекар в Ловешката държавна болница, след което отваря частна амбулатория. Участва активно в обществения живот, председател на различни дружества. През 1924 г. по негова инициатива е основан гражданският комитет „Васил Левски“ за възстановяване на Къкринското ханче. Подпомага бедни студенти и ученици и нуждаещи се семейства. Прави две дарения за образуване на фондове при ч-ще „Наука“.
През 1938 г. умира съпругата му Марийка (по баща Петко Герганова). В нейна памет прави дарение на Ловешката градска община от 50 хил. лв. за закупуване на градски часовник. На родното си село Къкрина предоставя 50 хил. лв. за постройка на комбинат фурна и при нея баня, пералня и сушилня, с което ДА се издигне селото в здравно, културно и стопанско отношение.
На ч-ще „Наука“ в Ловеч дарява 25 хил. за основаване на фонд на негово и на съпругата му име. Предназначението на фонда е ДА се изгради нова читалищна сграда със специален салон за сказки и събрания, който ДА носи името „Марийка и д-р Н. Сярови“. През 1940 г. прави ново дарение от 25 хил. лв. за засилване на фонда, а през 1941 г. предоставя още 50 хил. лв., с което капиталът достига 100 хил. лв.
Тъй като не е започната постройката на нова читалищна сграда, с лихвите се подпомагат бедни ученици от Ловешката смесена гимназия. През 1943 г. са раздадени помощи на Петко Николов Цачев от Мъжката гимназия – 1334 лв., на Донка П. Тодорова от Девическата гимназия – 1333 лв., и на Лиляна Ц. Драганска от прогимназията – 1333 лв. Има данни за раздадени помощи от фонда през 1947 г. на стойност 3710 лв. и през 1948 г. – 3 хил. лв.
В периода 1935–1937 г. дарява общо 11 500 лв. за фонд „Постройка на ново крило на гимназията“, през 1938 г. – 1000 лв. на д-во „Безплатна ученическа трапезария“, а през 1943 г. – 2 хил. лв. за фонд „Постройка на музикален дом“.

13. Фонд „Цачо Сяров“

Дарител е Никола Сяров. След смъртта на брат му Цачо Сяров (починал на 12 ян. 1943 г.) – зъболекар, основава в негова памет фонд към ч-ще „Наука“. За целта на 11 май 1943 г. предоставя 50 хил. лв. Волята му е ежегодно от лихвите на капитала ДА се закупуват книги, „влияющи за облагородяване на хората“.
Читалището приема дарението и образува фонд „Цачо Сяров“. Съгласно волята на дарителя от приходите ежегодно се закупуват книги – през 1944 г. за целта са изразходвани 960 лв., през 1945 – 2250 лв., през 1948 г. – 1500 лв.

14. Фонд „Михаил Г. Герганов“

Дарител е Михаил Г. Герганов (12 февр. 1890, Ловеч – 13 юли 1941, Ловеч) – търговец. Завършва основно образование в Ловеч и гимназиално в Габрово. Учител в с. Лопян, Тетевенско, Надежда и Брестово, Ловешко (1909–1918). През 1920 г. започва търговия с книжарски стоки, стъклария и музикални инструменти.
На 9 юли 1936 г. М. Герганов със завещание задължава съпругата си Дешка М. Герганова (учителка) ДА предостави след смъртта му 10 хил. лв. на ч-ще „Наука“ в Ловеч за образуване на фонд на негово име. От лихвите ДА се купуват книги по специални науки, здравеопазване и художествена литература. След неговата смърт съпругата му изпълнява завета и предоставя през 1941 г. определените средства. Читалището приема дарението и основава фонд „Михаил Г. Герганов“. От лихвите на основния капитал ежегодно се закупуват книги за библиотеката: през 1943 г. – 3 книги за 400 лв., през 1944 г. – 6 книги за 300 лв., през 1944 г. са изразходвани за целта 350 лв., през 1945 г. – 450 лв., и през 1948 – 300 лв.

15. Фонд „Полковник О.З. Иван Ст. Попов“

Дарители са Йорданка Ив. Попова (неизв.), родена в Ловеч и живуща в София, и нейните синове. В памет на покойния си съпруг и баща полковник о.з. Ив. Попов през 1942 г. семейството дарява на ч-ще „Наука“ 5 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. От лихвите ДА се закупуват книги по военна история на България.
Читалището приема дарението и основава фонд „Полковник о.з. Ив. Ст. Попов“. Приходите от капитала се използват по предназначение – през 1943 г. е закупена една книга за 45 лв., през 1944 г. са изразходвани за целта 175 лв., през 1945 г. – 225 лв., и през 1948 г. – 150 лв.

16. Фонд „Найден В. Найденов“

Дарители са семейство Вълко и М. Найденови от Ловеч. В памет на покойния ИМ син Найден, починал на 3 септ. 1942 г., предоставят през с.г. на ч-ще „Наука“ 10 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Желанието ИМ е от лихвите на капитала ДА се закупуват ежегодно книги от български автори.
Читалището приема дарението и основава фонд „Найден В. Найденов“. Приходите от капитала се използват по предназначение – през 1943 г. е закупена една книга за 90 лв., през 1944 г. за целта са изразходвани 300 лв., през 1944 г. – 350 лв., през 1945 г. – 450 лв. и през 1948 г. – 300 лв.

17. Фонд „Тодора, Дончо и Хр. Такови“

Дарител е Тодора Христова Такова (1868 или 1869, Ловеч – 17 май 1929, Ловеч) – домакиня, съпруга на виден питиепродавец в Ловеч. На 8 юли 1913 г. умира съпругът ѝ, а на 19 дек. 1918 г. – единственият ИМ син, наскоро след сгодяването си. Останала самичка, заболява тежко и в предсмъртния си час на 15 май 1929 г. прави завещание, с което оставя на ч-ще „Наука“ 1/2 идеална част от дюкян в центъра на града, оценена на 150 хил. лв. Волята ѝ е от приходите ДА се закупуват ежегодно книги за читалищната библиотека, в читалнята ДА се поставят портретите на сина ѝ, на съпруга ѝ и нейният, а всяка година ДА се отслужва панихида в деня на смъртта ѝ. Впоследствие читалището закупува и другата половина на магазина, а през 1940 г. на мястото е построена двуетажна къща. Има данни за закупени от приходите през 1943 г. 54 книги на стойност 8910 лв.; през 1944 г. – 44 книги за 7110 лв., и през 1948 г. – 32 бр. за 9 хил. лв.

18. Фонд „Михаил Х. Неделчев“

Дарител е Михаил х. Неделчев (1874, Ловеч – юни 1947, Ловеч) – учител, художник, музеен деец. Първоначално учи в родния си град, завършва гимназия в Габрово и Рисувалното училище в София (1895). Учител по рисуване в Априловската гимназия, след това в Севлиево и накрая в Ловеч, където се пенсионира през 1933 г. Дългогодишен читалищен деец (1920–1946), от 1925 г. уредник на музея в Ловеч, където работи ок. 26 години. Ревностен проучвател на миналото на Ловеч, сътрудник на поредицата сборници „Ловеч и Ловчанско“, колекционер на шевици, стари монети, стари ръкописи, старопечатни книги, картини, икони и др. Провъзгласен за почетен член на читалището (1943).
През 1938, 1944 и 1946 г. прави крупни дарения на части от колекцията си. От получените пари при закупуване на етнографската му сбирка на 17 окт. 1946 г. дарява 100 хил. лв. на ч-ще „Наука“ за създаване на фонд на негово име за постройка на картинна галерия при читалищния музей. След капитализиране на лихвите капиталът към 1 ян. 1948 г. достига 104 570 лв. Съпругата му СИЙКА МИХАЙЛОВА х. НЕДЕЛЧЕВА (1873, Севлиево – 28 окт. 1936, Ловеч) – домакиня, завещава през 1935 г. сбирка от стари и нови монети на стойност 10 хил. лв. за обогатяване на читалищния музей със старини.

19. Фонд „Васил Димитров Вишневин“

Дарител е Васил Димитров Начев (Вишневин) (28 юли 1896, Орхание – 1975, Ловеч) – учител и училищен инспектор. Остава сирак, работи в София като кожарски работник, учи като частен ученик и завършва гимназията в Кюстендил (1918). Сътрудничи на в. „Червен смях“, където за пръв път подписва публикациите си с псевдонима Вишневин. През 1922 г. емигрира в Буенос Айрес, Аржентина. Завръща се година по-късно и издава очерк, където описва живота на българската емиграция в Южна Америка. Работи като учител на различни места. Участва в Септемврийското въстание (1923) и известно време е в нелегалност. През 1926 г. заминава за Франция и специализира кожарство в Париж. Придобива квалификация за учител по кожарство и през 1928 г. започва работа в Държавното кожарското училище в Ловеч. След 9 септ. 1944 г. е околийски училищен инспектор, а по-късно директор на турското училище в града, където се пенсионира през 1955 г. Член на БКП, изключен през 1947 г. През 1955 г. е обвинен в писане, притежание и разпространяване на подривна литература и осъден на една година затвор. Впоследствие е реабилитиран, но през 1958 г. отново е арестуван и прекарва един месец в следствения отдел на Държавна сигурност заради стихосбирката си „Кервани“.

През 1941–1947 г. В. Вишневин основава дарителски фондове към СБП, Съюза на българските композитори и Съюза на българските художници (по 50 хил. лв.). С даренията се учредяват ежегодни награди за талантливи музиканти и художници. Той е и първият дарител на личен фонд на Държавен архив – Ловеч (1967).
На 25 окт. 1948 г. Вишневин предоставя на ч-ще „Наука“ 50 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Волята му е половината от лихвите ДА се капитализира, а с другата част ДА се закупуват книги от български автори и ДА се предоставят на училищна библиотека. Когато приходите за закупуване на книги надминат 3 хил. лв. – ДА се набавят книги и за читалищната библиотека, като се предпочитат преводни издания; при лихви с размер над 20 хил. лв. – средствата могат ДА се използват и за закупуване на художествена литература от български автори. След закриване на фондовете през същата година той пише до читалището: „Заявявам твърдо и решително, че не съм съгласен парите на моя фонд ДА се сливат с разчетната Ви сметка и настоятелно моля ДА се възстанови фондът „Васил Димитров Вишневин“ така, както сте го приели, съгласно нашия писмен договор“. Въпреки това през 1957 г. той прави ново дарение от 2 хил. лева за основаването на фонд към читалището, а две години по-късно предоставя 2 хил. лв. за закупуване на музикални инструменти за художествения колектив при читалището. Дарява и къща, в която днес се помещава Ловешкият духов оркестър.

Редица други читалищни дейци и лица, родени или прекарали живота си в Ловеч, правят еднократните дарения на книги и средства за увеличаване на библиотечния фонд или за други нужди на ч-ще „Наука“. За заслугите ИМ някои от тях са провъзгласени за почетни и благодетелни членове на ч-ще „Наука“. Сред най-щедрите са:
Анастас Иширков (5 апр. 1868, Ловеч – 6 апр. 1937, София) – университетски преподавател, географ (вж. „Проф. Анастас Иширков“ – фондове). Член на БАН и на научния комитет за написване и напечатване на поредицата „Ловеч и Ловчанско“. През 1935 г. дарява на ч-ще „Наука“ 968 подбрани книги от библиотеката. Провъзгласен за почетен член на читалището. Останалата част от библиотеката си завещава на БАН, а на СУ дарява 900 хил. лв. Предоставя средства за построяване на жп линията Левски–Ловеч.
Атанас Георгиев Антипов (22 окт. 1876, Габрово – 12 февр. 1936, София) – учител (вж. „д-р Драгомир Ат. Антипов и Атанас Г. Антипов“ – фондове). Приживе прави дарения на музея в Ловеч. На 4 февр. 1936 г. завещава своя дял (1/2 идеална част) от бащината си къща в Ловеч на ч-ще „Наука“ в памет на покойната си майка презвитера Пенка Г. Антипова, баща си свещеник Георги Антипов и сина си д-р Драгомир Ат. Антипов. Волята му е доходите от къщата ДА се използват за издръжка и обзавеждане на читалищния музей и за набавяне на старини. След години читалището закупува останалата част от къщата. През 1946–1947 г. е решено в нея ДА се експонира етнографска експозиция. След смъртта на дарителя и в изпълнение завета му съпругата Ст. Ат. Антипова дарява 50 хил. лв. на БАН за основаване на фонд „д-р Драгомир Ат. Антипов и Атанас Г. Антипов“. Предназначен е за купуване на книги в областта на медицината.
Максим, митрополит Пловдивски (светско име Марин Пенчов Пелов) (14 септ. 1850, с. Орешак, Троянско – 1 март 1938, Пловдив) – висш духовник, дарител, оставя за благотворителни цели 1,4 млн. лв. Приживе прави дарения за фонд „Постройка на читалищна сграда“ в Ловеч (1905), на читалището (1906) и на д-во „Безплатна ученическа трапезария“ (1931). През 1938 г. завещава на ч-ще „Наука“ в Ловеч 10 хил. лв. за закупуване на книги и обогатяване на читалищната библиотека. Дарението е използвано по предназначение.

Иван Киров Урумов (1856, Ловеч – 1937, София) – учен, ботаник, член на БАН, основател на Българското ботаническо дружество (вж. „Иван и Янко Урумови“ – фонд). През 1935, 1936 и 1937 г. дарява общо 1009 тома избрани книги от библиотеката си на ч-ще „Наука“ в Ловеч за ползване от неговите членовете. Предоставя средства за фонд „Постройка на читалищна сграда“, за църквата „Св. Богородица“ и за д-во „Безплатна ученическа трапезария“ в Ловеч. Провъзгласен е за почетен член на читалището. По-малки дарения от книги прави на университетската и градската библиотека в София, на читалищата в Карлово, Враца, Кюстендил и др. На Ловешкото дружество в София предоставя 10 хил. лв. За ДА увековечи паметта на сина си архитект Янко Ив. Урумов (1889–1928), основава при БАН дарителски фонд „Иван и Янко Урумови“ с капитал 100 хил. лв. за издаване и награждаване на научни трудове по ботаника. Дарява на БАН и цялата библиотека на покойния си син.
Владимир Лазаров (1862, Ловеч – 1923, Ловеч) – чиновник. Получава основно образование в Ловеч, работи в телеграфо-пощенските станции в Плевен и Ловеч. Половината от движимите и недвижимите си имоти завещава на 10 окт. 1921 г. за благотворителни цели на общината, на църкви и дружества в Ловеч. На ч-ще „Наука“ оставя 2 хил. лв. С дарените средства са закупени книги за читалищната библиотека.
Стефан Павликянов Петков (5 юни 1866*, Ловеч – 8 дек. 1951, София) – учен, ботаник, професор, член и подпредседател на БАН. Работи главно в областта на водорасловата, мъховата и висшата флора на България. Автор на първата библиография за българската флора. Участва в основаването на Българското природоизпитателно дружество, на Българското пещерно дружество и на Българското ботаническо дружество. Член на научния комитет за написването и отпечатването на поредицата „Ловеч и Ловчанско“. През 1936 г. дарява на ч-ще „Наука“ в Ловеч 20 тома, а през 1937 г. – 2 хил. лв. за закупуване на нови книги за библиотеката. Провъзгласен за почетен член на читалището. Прави парични дарения за строежа на жп линията Левски–Ловеч и за църквата „Св. Богородица“.

Стефан Ветьов Ватев (6 февр. 1866, Ловеч – 9 март 1946) – лекар, общественик (вж. „Стефан Ватев“ – фонд). Работи като лекар в Ловеч. През 1895 г. е председател на ч-ще „Наука“ в Ловеч. По време на мандата му се разрешава въпросът за строителството на нова читалищна сграда и създаването на музейна сбирка. Основател и член на Ловешкото културно благотворително дружество в София. След смъртта на проф. Беню Цонев е избран за председател на Ловчанския научен комитет в София по написване и редактиране на поредицата „Ловеч и Ловчанско“. Дарява на библиотеката на ч-ще „Наука“ в Ловеч 40 тома книги, 4 хил. лв. за фонда за написване и отпечатване на поредицата за Ловеч и Ловчанско и др. През 1920 г. основава към БАН фонд „д-р Ст. Ватев“ с капитал 30 хил. лв. за даване награда за научен труд, разглеждащ отглеждането и възпитанието на децата или други сходни научни области. Прави дарения и за други цели: на редакцията на списание „Педиатричен преглед“ – 5 хил. лв., на Университетската детска клиника – 7500 лв., за отпечатване историята на ученическия легион от 1885 г. – 2 хил. лв., и на СУ – 1000 тома книги. Почетен гражданин на София и Ловеч.
С Постановление на МС през 1958 г. частните благотворителни фондове към читалищата се прехвърлят към извънбюджетните средства на местните народни съвети.

М. Тодоракова

Назад