Министерството на войната е едно от първите шест министерства, създадени след Освобождението на България 1878 г. Основано е в съответствие с чл. 161 от Търновската конституция с указ на държавния глава княз Александър І на 17 юли 1879 г. Съгласно нормативния акт, създадена като Военно министерство, институцията се състои от четири отделения (Строево, Инспекторско, Хозяйствено (Домакинско) и Военносъдебно) и три управления (Артилерийско, Морско и Инженерно). На 17 дек. с.г. е утвърдено и Привременно положение за българската войска, с което са регламентирани всички въпроси, свързани с управлението, състава, структурата, въоръжението, обмундированието, военната повинност и службата в българската армия.
Съгласно Търновската конституция монархът е “върховен началник” на всички въоръжени сили в страната в мирно и във военно време. Министерството се ръководи от министър на войната, който е член на МС и осъществява изпълнителната власт по военното управление на княжеството под надзора и ръководството на княза. Първият военен министър е руският генерал-майор (по-късно генерал-лейтенант) Пьотр Дмитриевич Паренсов (5 юли 1843, Ивашево, Волгоградска губерния, Русия – 26 авг. 1914, С. Петербург). Изпълнявайки длъжността си на военен министър (5 юли – 22 март 1880 г.), той полага основите на българската армия – организира снабдяването ѝ с въоръжение, боеприпаси и снаряжение от Русия, започва строителството на първите български казарми, участва в изпращането на български младежи за обучение в руски военни учебни заведения.
На 3 дек. 1891 г. VІ ОНС приема първия Закон за устройството на въоръжените сили на българското княжество – един от най-значимите основополагащи документи в историята на българската армия. Нормативният акт отразява военната политика на държавата и регламентира състоянието на нашите въоръжени сили. Като се отчита постигнатото до този момент, с приемането му се стартира масовизирането, модернизирането и цялостното по-сетнешно изграждане на българската армия, осъществено на основата на дивизионната организация.
На 11 юли 1911 г. V ВНС променя чл. 161 от Търновската конституция, а Военното министерство е преименувано на МВ. Министърът поема отговорностите при осъществяване на изпълнителната власт по отношение свързаните с щабовете и войските дейности, а Министерството – военната политика на страната под върховното ръководство на царя. По време на двете Балкански войни от 1912–1913 г. и през Първата световна война (1915–1918) армията се командва от главнокомандващ, а МВ осъществява дейности по подготовката на запасните, извършва мобилизацията и комплектуването на нови военни формирования на територията на страната.
След подписването на Ньойския договор през ноември 1919 г. и приемането на Закон за устройството на войската и пограничната стража (1921) в организацията на Министерството и армията се осъществяват радикални изменения. Документът въвежда наложените от мирния договор основни промени в тяхната организация и структури и регламентира променената същност и характер на българските въоръжени сили, превърнати от редовни и наборни в наемнически.
В съответствие с нормативния акт министърът на войната (за период от около 2 години) е гражданско лице, но изпълнителната власт по военните проблеми остава прерогатив на МВ, като се запазва до 1944 г. От своя страна численият състав на армията, която е преустроена в доброволческа, е силно редуциран и наброява 20 хил. души, а заедно с пограничната стража и полицейските части, митничарите и горската стража – 33 хил. души.
Организационното укрепване на българската армия и попълването ѝ с въоръжение и военна техника става отново възможно през 30-те години на миналия век. Възвърната е дивизионната ѝ организация, формират се нови авиационни, военноморски и танкови подразделения, а военнообразователната ѝ система започва да функционира нормално и пълноценно.
Приетият през 1940 г. Закон за военните сили внася сериозни изменения в структурата на Министерството, налагащи се във връзка със започналата Втора световна война. Променя се основната му задача на висше военно ведомство, ръководещо изпълнителната власт по военните въпроси. Съгласно нормативния акт командващите отделните армии са пряко подчинени на военния министър. Сериозни са и промените в организацията, подготовката и въоръжението на армията. Тя се състои от отделни армии, дивизии, полкове, дружини и взводове с тройна организация, които за първи път се разделят на видове – Земни, Въздушни и Морски войски.
Приетият през 1944 г. пореден военен закон също подчинява на министъра на войната командващите армии, но също и отделите на Щаба на войските и двата окупационни корпуса. Регламентирано е и подразделянето на видовете въоръжени сили на родове войски в съответствие с резултатите от бойните действия по фронтовете и развитието и изискванията на военната мисъл и практика в света.
Въпросът за осигуряването на добър жизнен статус на военнослужещите в българската армия заема важно място в законодателните инициативи на МВ. От Руско-турската война (1877–1878) до Балканските войни (1912–1913) са приемани и детайлизирани закони и правилници за пенсиите на всички държавни служители, в това число и на тези във военното ведомство. В тях частично се уреждат и пенсиите на семействата (вдовици, сираци, стари родители на убити или починали от рани и болести военнослужещи). Едва след Втората балканска война и особено в навечерието на Първата световна война МВ активно насочва вниманието си към категорията на пострадалите от войните.
През март 1915 г. военният министър генерал-лейтенант Иван Фичев внася в ХVІІ ОНС Законопроект за привилегиите на инвалидите, техните семейства и семействата на загиналите през войните от рани и болести, който без възражение става закон. Приемат се и правилници за неговото прилагане и разширяване на привилегиите. Наред с това Министерството подпомага създадените от гражданските организации домове за сираци и инвалиди, създава и собствени, разкрива ортопедични отделения и работилници за протези към редица военни болници.
Политическата и стопанската криза след Първата световна война и решенията на Ньойския договор се отразяват тежко върху МВ и неговата социална политика. Необходимо е да минат 10 години, преди то отново да се обърне към проблемите на хората, пострадали от военните конфликти, и да инициира нови закони. В началото на 1925 г. МВ внася проектозакон, насочен към подпомагане на тази голяма група. Между главните цели е обединението на усилията на държавата с тези на частната инициатива в грижите за хората, засегнати от войната, за да им се осигури нормален и пълноценен начин на живот; да им се окаже материална и морална подкрепа.
Съгласно разпоредбите на закона под егидата на МВ преминават всички социални домове и заведения (за сираци, военноинвалиди, болници за водолечение и др.), като се заделят повече средства за техните дейности. Въпреки полезните инициативи, заделените средства се оказват недостатъчни, структурите, грижещи се за пострадалите, продължават да се увеличават, а обществеността настоява за повече привилегии и финансови помощи за тази група хора, защото направеното не отговаря на реалните нужди.
Свидетелство за тези настроения са наредбата закон от апр. 1936 г. (също предложен от МВ) и Правилникът за неговото прилагане. С тези нормативни актове се задължават всички министерства, дирекции, общински и частни учреждения да оказват “пълно съдействие” на МВ при подпомагането на пострадалите.
В заключителния период на Втората световна война (1944–1945) структурата на МВ не се променя, но са създадени отдели за свръзка с държавите съюзнички от антихитлеристката коалиция, назначен е и главнокомандващ. През 1947 г. Министерството е преименувано в Министерство на народната отбрана, а през декември 1990 г. – в Министерство на отбраната, под което име продължава да съществува и в наши дни.
В годините до 1944 г. към МВ са създадени и функционират няколко фонда с различно предназначение.
1. Фонд “Генерал-Лейтенант Константин Адрианович Рудановский”
Дарител е Константин Адрианович* Рудановский (17 ян. 1849, Черниговска губерния, Русия – 23 март 1914) – генерал-лейтенант от руската армия (вж. “Генерал-лейтенант Константин Андрианович Рудановский” – фонд).
През 1910 г. генерал Рудановский внася в БНБ сумата от 1000 зл. лв. Едновременно с това той се обръща с писмо до командира на 6-и пехотен Търновски полк с молба за създаването на благотворителен фонд на негово име. Условието на дарителя е командирът на полка да ползва лихвите на фонда единствено за покупката на предмети, с които да се награждават постигналите най-добри резултати в ежегодните състезания по стрелба воини от българската армия. По волята на дарителя контролът на средствата от фонда се осъществява от министъра на войната и от министъра на финансите. През 1911 г. фондът е включен в списъка на управляваните от МВ фондове. Към 1 ян. 1937 г. натрупаните в него средства възлизат на 5211 лв., като приходите са 500 лв., а разходите – 100 лв.
2. Фонд “Нашата Конница”
Решението да се създаде фонд, с който да се подпомага издаването на сп. “Нашата конница” при Кавалерийската инспекция на МВ, официално е регламентирано със заповед на министъра на войната от 14 март 1918 г. Със същия документ се утвърждава и неговият устав (вж. “Нашата конница” – фонд).
Сред основните цели на фонда са насаждането на любов към отечеството, увековечаването и популяризирането на бойните подвизи на българската конница и осъществяването на просветна дейност и единение сред служилите в кавалерията българи.
За постигането на поставените цели фондът издава илюстрованото списание “Нашата конница” и публикува печатни издания, създава кавалерийски музей, откупува различни предмети и художествени творби за миналото на българската кавалерия. Фондът поощрява творци на културата и изкуството за техните произведения, посветени на българската конница, поставя скулптури на видни български кавалеристи на подходящи места, издига паметници и поставя възпоменателни плочи за дейността на конницата и др.
Фондът “Нашата конница” притежава свой почетен знак в три степени, който се дава за заслуги или за направено дарение на фонда в зависимост от паричната сума. Дарилите най-малко 10 хил. лв. получават първата степен на знака, втората степен се дава на подарилите 5 хил. лв., а третата – на всички, внесли във фонда не по-малко от 2 хил. лв. Заедно със знака отличените получават и диплом, удостоверяващ награждаването.
Приходите на фонда се набират от чистия доход от неговите издания, от доброволни пожертвувания, дарения и завещания, от лихвите на натрупаните капитали, от организираните развлекателни мероприятия – вечеринки, концерти, увеселения. По решение на УС свободните капитали се внасят на съхранение в БНБ, БКБ или в БЗБ.
Управлението на фонд “Нашата конница” се осъществява от УС и Контролен съвет. УС ръководи цялостната дейност на фонда и се състои от председател, четири действителни и четири запасни членове, избирани за срок от две години. Към него са придадени също Художествен, Редакционен и Увеселителен комитет, които организират отделните дейности във фонда. Контролният съвет се избира за период от три години и се състои от 3 души. Той проверява състоянието на сметките и изготвя годишните приходно-разходни отчети.
По-късно – през 1934 г., във връзка със засилването на държавния контрол върху сдруженията и дружествата, като най-висш ръководен орган на фонда е създаден Върховен съвет. Освен че гласува фондовия бюджет, той дава и директивите за бъдещата дейност на фонда. Свиква се ежегодно, а в състава му са включени всички инспектори на конницата след създаването на фонда през 1919 г., действителните членове на УС и петимата най-старши чинове от конницата, живеещи в София, които не са негови членове.
Започнало да се печата в началото на 1918 г., списание “Нашата конница” излиза с кратко прекъсване до април 1949 г. От 1200 екземпляра тираж в годината на първото му появяване списанието постепенно увеличава своя тираж, а през 1943 г. има вече 6 хил. редовни абонати. През целия период на своето съществуване изданието популяризира историята, развитието и цялостния живот на конницата като род войска от българската армия, съдействайки за увеличаване знанията на читателите за нея.
Към 1920 г. чистият годишен приход във фонда възлиза на 64 500 лв., към 1924 г. е 79 хил. лв., а през 1936 г. достига 80 хил. лв. Към 1939 г. фондът разполага с основен капитал в размер на 3,3 млн. лв. и 1 дка имот в Хисар, а регистрираното към 31 дек. 1950 г. имущество и парични средства са в размер на 15 511 572 лв.
Към фонд “Нашата конница” по различно време съществуват или са придадени и други благотворителни фондове.
Фонд “Генерал-лейтенант Иван Колев” (вж. “Генерал Колев” – фонд, и “Първа конна дивизия” – фондове).
Фонд “Майор Симеонов”. Учреден през 1922 г. в памет на кавалерийския офицер, героя от Първата световна война майор Ангел Симеонов Симеонов (24 ноем. 1880, с. Вълчедръм, Монтанско – 18 авг. 1916, с. Баница, Леринско, Македония). Създаден е по инициатива на неговите съвипускници във връзка с честването на 20-годишния юбилей от производството им в първо офицерско звание с цел набирането на средства за осигуряване живота на сирачето на героя. Организирана е дарителска кампания сред Българските офицери, в резултат на която към началото на 1931 г. са събрани 28 хил. лв., внесени на срочен влог в БЗБ до навършването на пълнолетие от Александра Симеонова – дъщерята на майор А. Симеонов. Фондът се управлява от Кавалерийската инспекция, а впоследствие – от ръководството на фонд “Нашата конница”. След сватбата на Ал. Симеонова през 1936 г. събраните средства са ѝ предадени, а фонд “Майор Симеонов” е закрит.
Фонд “Подполковник Христо Цанев”. Създаден на 16 юли 1925 г. по инициатива на група офицери и граждански лица (полковник Пенчо Златев, подполковник Иван Стойчев, майор Тома Томов, майор Борис Бурмов, Михаил Христов, д-р Петър Вичев, Смило Ангелов и др.). Носи името на Христо Цанев Цанев (11 февр. 1882, Търново – 16 апр. 1925, София) – военен деец, подполковник. Завършва Военното училище през 1903 г. Участва в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1915–1918), а през 1920 г. е уволнен от армията, достигнал до звание подполковник. Народен представител е в ХХІ ОНС. Убит в атентата в църквата “Св. Неделя” в столицата.
Още докато трае учредяването на фонда, присъстващите даряват сумата 56 хил. лв. Дарителската кампания продължава сред почитателите на загиналия и през следващите години, като натрупаният капитал се съхранява в БНБ.
Според устава на фонда целта му е издигането на бюст-паметник на гроба на подполковник Цанев, издаването на сборник с биографични сведения и материали за неговата дейност. При натрупване на капитал, надхвърлящ 100 хил. лв., се предвижда годишните лихви да се разпределят на три равни части между инспектора на конницата – за награждаване на класиралия се на първо място на армейски конни състезания офицер, началника на Военното училище – за награждаване на випускника кавалерист с най-висок успех, и Армейския военноиздателски фонд – за награждаване на автора, написал най-доброто произведение за живота на армията или младежта.
Управлението на фонда се осъществява от петчленен УС и продължава до разпределянето на предвидените за награждаване суми, след което се предава на МВ.
На 12 март 1936 г. фонд “Подполковник Христо Цанев” се влива във фонд “Нашата конница” (заедно с приходите си), тъй като двата фонда имат едни и същи членове на ръководствата и сходна дейност.
През 1954 г. във връзка с ликвидирането на кавалерията като род войска в Българската народна армия фонд “Нашата конница” и придадените към него фондове “Подполковник Христо Цанев” и “Генерал Колев” също са закрити.
3. Фонд “Свети Врач”
Фондът е учреден през 1919 г. под покровителството на княз Кирил Преславски, а негов основател е Щабът на армията към МВ (вж. “Св. Врач” – фонд). В съответствие с утвърдения на 15 апр. с.г. от МВРНЗ устав, като негова основна цел е посочено лечението на болните и ранените войници от българската армия, получили рани или разболели се вследствие на участието си във войните или по време на военната им служба.
Фондовите средства се осигуряват от доброволни вноски, от приходи от специално организирани в полза на фонда развлекателни мероприятия, от продажбата на изработени за целта пръстени, от лихвите на натрупания основен капитал и др. С натрупаните средства фондът поема издръжката на здравната станция “Св. Врач” при баните “Овча купел” в с. Княжево (дн. кв. на София), както и разноските по пребиваването на болните – изцяло или частично, в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай и в съответствие с правилника на станцията.
Управлението на фонда се осъществява от УС (в състав от 14 генерали и офицери), Постоянно присъствие (4 офицери) и управител. През 1939 г. неговият устав е препотвърден, а през 1949 г. фондът все още продължава съществува.
4. Фонд “Панайот Ангелов”
Дарител на фонда е Панайот Ангелов Ангелов (1858, Търново –
7 март 1919) – военен деец, полковник, общественик. Оставя цялото си състояние в полза на обществени и държавни институции и организации (вж. “Панайот Ангелов” – фондация).
Фондът е учреден на 24 ян. 1922 г. с указ на цар Борис ІІІ. В завещанието си от 1 апр. 1912 г. полковник Ангелов декларира волята си да дари 10 % от имота си за създаването на благотворителен фонд при МВ, чрез който да се съдейства за изграждането на модерна и боеспособна българската армия. Предвижда се от лихвите на фонда ежегодно да се награждават най-добрите стрелци офицери от пехотата и най-добрите плувци от флота на българската армия. В началото на 1922 г. – след смъртта на дарителя, в Министерството е преведена сумата 30 595 лв. в пари и ценни книжа, а към момента на създаването на фонда се очаква към неговия капитал да постъпят още 3355 лв.
5. Фонд “Артилерийски преглед”
Фондът е основан през 1922 г. от Артилерийската инспекция при МВ, а инициатор за създаването му е нейният началник полковник (по-късно генерал-майор) Марин Друмев Друмев (27 авг. 1868, Русе – неизв.) (вж. “Артилерийски преглед”).
Целта е създаването на списание “Артилерийски преглед”, а сред основните му задачи са разширяване познанията на българските артилеристи, засилване любовта им към артилерийското дело, събиране материали за историята на българската артилерия, изследване на дейността ѝ и укрепване на традициите в нея. От 1923 г. с малки прекъсвания на страниците на “Артилерийски преглед” се публикуват оригинални разработки на български автори, популяризиращи историята и новостите в развитието на артилерията. Фондът организира и осигурява издръжката на специализирана Централна артилерийска библиотека в София, подпомага събирателската работа на Главния военен музей в столицата по отношение осигуряването на материали за миналото на българската артилерия.
Основният капитал се формира от доброволни пожертвувания и помощи, дарявани от Военнослужещите и Чиновниците, служещи в частите и подразделенията на българската артилерия. Фондови приходи се набират и от реализираните продажби на списанието и абонамента на желаещите да го получават, от постъпленията от продажбите на фондовата значка, от приходите от различни развлекателни мероприятия, от организираните лотарии, както и от случайни постъпления. Събраните суми се внасят в БНБ.
Съгласно правилника фондът “Артилерийски преглед” може да се ликвидира след вземането на общо решение от най-малко 3/4 от всички офицери, служещи в артилерията. Предвижда се след ликвидация сумите и имотите му да се предадат на БАН, която да ги използва за реализирането на неговите цели.
Фондът се управлява от УС с председател инспекторът на артилерията и шестима членове – артилерийски офицери, които се избират за срок от една година. УС контролира и изразходването на фондовите средства. Негов прерогатив е също определянето на комисия (всяка година двукратно, а при необходимост и по-често), в която се назначават офицери извън състава му, за да провери и констатира движението и състоянието на паричната наличност на фонда и неговия архив. Сп. “Артилерийски преглед” се урежда и издава от Редакционен комитет в състав от 6 души – председател, четирима членове и редактор.
Фондът “Артилерийски преглед” има своя значка в три степени, която се дава на лица с особени заслуги към него или с принос за развитието на българската артилерия. Първата степен на отличието се присъжда единствено като награда. Втората имат право да носят всички артилерийски офицери на кадрова военна служба (без изключение), а също запасните офицери, подофицерите и техниците, които са редовни абонати на списанието в продължение най-малко на три последователни години. Третата степен се дава на войници и чиновници, показали особено усърдие, прилежност и старание при носенето на артилерийската служба.
Определянето отделните степени на значката за номинираните за награждаване лица става по решение на свикано общо събрание на УС на фонда и Редакционния съвет на списанието, като само войниците и чиновниците се представят от командирите на полковете. Особеност на наградата е, че първата ѝ степен не се заплаща от удостоените с нея, докато носителите на втората и третата я получават след внасянето на точно определена такса.
От 1924 до 1926 г. фондът успява да натрупа основен капитал около 50 хил. лв. Към 1931 г. абонаментът на списанието достига 1700 души. През следващите години до 1944 г. тиражът му се движи в диапазона между 1000 и 3 хил. екземпляра за всеки отделен брой. Излиза без прекъсване до 1960 г., когато функциите му са поети от общоармейското списание “Армейски преглед”.
През 2007 г. “Артилерийски преглед” е възстановен като орган на факултет “Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационно-информационни системи” на Националния военен университет “В. Левски” в Шумен, а редакционната му колегия се обръща със специална бележка към всички заинтересовани за оказване подкрепа на начинанието. След отпечатването на три броя през същата година издаването на списанието е прекратено, като общият брой на всички издадени книжки от началото на издаването му през 1924 г. до края на 2007 г. достига 293.
6. Фонд “Панайодов – Константин Бениславски”
Дарител е Константин П. Панайодов (17 апр. 1866, Търново – 1944, София) – български юрист, политик, общественик (вж. “Константин Панайодов” – фондове).
На 29 дек. 1922 г. дарява на Съюз “Юнак” собствено здание, намиращо се на ул. “Добруджа” №7 в столицата. Условието на дарителя е 11 от общо 12-те апартамента в сградата да се дават под наем, а със събраните приходи да се учредят няколко благотворителни фонда. Част от общата сума на приходите се предоставя на МВ, за да бъдат използвани за награждаване на офицерите и войниците от българската армия, постигнали най-високи резултати в провежданите стрелби и конни надбягвания.
Фондът е създаден на 8 май 1924 г. със заповед на министъра на войната генерал-майор Иван Вълков. Основан е в памет на племенника на дарителя о.з. поручик Константин Бениславски, загинал по време на Балканските войни (1912–1913). Ежегодният приход на фонда възлиза на 13 хил. лв., 10 хил. от които се отпускат като награди. Към 1 ян. 1937 г. фондът разполага със сумата 239 956 лв. Липсват сведения за по-нататъшната съдба на фонда.
7. Фонд “Военни Музеи, Паметници и гробове”
Създаден е към Отделението за военни музеи, паметници и гробове при МВ с Наредба закон от 30 май 1936 г. В началото на 1937 г. е утвърден и правилникът на фонда. Целта на начинанието е набирането на средства за построяването на сграда на Главния военен музей в столицата и закупуването на експонати за неговите сбирки, за поддържането на военноисторическите къщи музеи към Министерството и на всички мемориални обекти у нас и в чужбина, свързани с българската военна история и за поощряване на интереса към тях (вж. “Военни музеи, паметници и гробове” – фонд).
Средствата се набират от дарения, помощи и завещания, направени в пари и имущество, от разпространението на различни паметни знаци и на възпоменателните медали за Балканските и Първата световна война сред участвалите в тях български воини и сред воините от съюзническите армии, от входните такси за посещение на военноисторическите музеи на подчинение на МВ, от продажбата на различни печатни материали, от лихвите на натрупания капитал. Основният капитал на фонда се внася в БЗКБ, а бюджетът му се изготвя не по-късно от 1 дек. всяка година, след което се утвърждава от министъра на войната.
Ръководството на фонда се осъществява от УС, чийто председател е началникът на Отделението и 4-ма членове. Предвидена е и възможност за придобиване длъжността на почетен член на УС, но само в случаите, когато желаещите за това направят дарение между 50 и 100 хил. лв. Почетните членове получават и позлатения знак на фонда, а посребреният, според правилника на фонда, се връчва на т.нар. обикновените дарители.
Дейността на фонда продължава без прекъсване до 5 апр. 1951 г., когато с указ на Президиума на Народното събрание е закрит. Всички налични към момента фондови средства са пренасочени за построяването на паметници на загинали във въоръжената борба 1941–1944 г. и в заключителния период на Втората световна война 1944–1945 г. Заведеното фондово инвентарно имущество остава собственост на МНО. Издадените от фонда печатни материали се предават на КНИК, а поддържането на военните гробове, паметници и мавзолеи извън територията на страната се поема от Министерството на външните работи.
8. Фонд “Военноинженерен и свързочен преглед”
Фондът е създаден през 1939 г. от Инженерната инспекция на МВ, а на 3 април с.г. министърът на войната утвърждава неговия правилник. Целта на фонда е повишаване знанията за военноинженерната и свързочната служба в българската армия, изучаване историята на инженерните и свързочните войски и извличане на поуките от тяхната дейност, укрепване на традициите и събиране на материали за написване история на двата рода войски. Във връзка с това се предвижда издаването на сп. “Военноинженерен и свързочен преглед”, създаване на специализирана библиотека при фонда, издаване на оригинални разработки по историята и бойната практика на двата рода войски, събиране на материали, свързани с тяхното минало за нуждите на Главния военен музей в София.
Средствата, необходими за реализиране на планираните дейности, се набавят от доброволните пожертвувания на офицерите, подофицерите и чиновниците от българската армия и от цивилни лица, от приходите от издаването на списанието – от задължителния абонамент за офицерите от двата рода войски и библиотеките им и от продажбите на отделните му броеве. Парични средства постъпват също от концерти и томболи, специално организирани за целта, от заплащането на фондовата значка от нейните носители, от помощи и случайни постъпления. Събраните суми се внасят в ПСК.
Съгласно правилника фондът може да бъде закрит по решение на 3/4 от всички офицери от инженерните и свързочните войски. След ликвидация паричните средства и фондовата собственост се предават на БАН, която се задължава да ги използва за материализиране целите на фонда.
Ръководството на фонда се осъществява от УС в състав: председател – инспекторът на инженерните войски, и петима членове, от които един е редактор. Най-малко два пъти годишно по решение на УС се назначава и комисия, в която не могат да се включват лица от неговия състав. Тя проверява сметководството и деловодството на фонда, а в края на календарната година изготвя приходно-разходен отчет.
Организирането и издаването на сп. “Военноинженерен и свързочен преглед” се извършва от Редакционен комитет. Негов председател е помощник-началникът на инженерните войски. В състава му са включени четирима членове – офицери, един от които е редактор. Редакционният комитет изготвя проектобюджета на списанието, определя цената и абонамента му за годината, приема статиите за печат, определя авторските хонорари, съставя годишен отчет. Библиотеката се управлява от редактора на списанието и се завежда от библиотекар – офицер, който се грижи за комплектуването ѝ с новоизлезли книги, каталогизира постъпленията, раздава книги на читателите.
Фондът притежава своя значка в три степени, с която награждава за заслуги към него или пък за проявена особена съпричастност към делото на двата рода войски. За разлика от първата ѝ степен, която се дава единствено като награда, втората освен на офицери, се полага и на подофицери, чиновници и техници, ако са редовни абонати на списанието и са го получавали най-малко три последователни години, а третата – на войници и чиновници. Носителите на втората и третата степен на отличието задължително го заплащат.
Списание “Военноинженерен и свързочен преглед” се издава в десет книжки годишно. Започва да излиза първоначално като орган на инженерните войски от Българската армия, преди фондът да е създаден. До средата на лятото на 1944 г. броят на издадените книжки достига 196 с общо 13 755 страници. Освен статии и материали, третиращи проблеми, свързани с развитието на инженерните войски, на страниците му намират място разработки за историята и съвремието на свързочните войски, както и посветени на въпросите на въздушните, автомобилните, железопътните и химическите войски, обособили се постепенно като самостоятелни родове войски в българската армия. Засегнати са също военното изкуство и организационното изграждане на инженерните войски и тенденциите в развитието на военноинженерната теоретична мисъл у нас и в чужбина. Списанието продължава да излиза и след 1944 г., до края на 1949 г., когато е издаден последният му брой, а общият брой на публикуваните на неговите страници статии достига 1119. В негови продължители през следващите години се превръщат списанията “Военноинженерно дело” и “Свързочен преглед”.
9. Фонд “Българска пехота”
Фондът се създава през 1939 г. от Пехотната инспекция при МВ. На 19 септември с.г. министърът на войната утвърждава и неговия правилник. Сред целите на фонда са разширяването и усъвършенстването познанията на командирите от българската армия, свързани с бойната дейност на пехотата и извличане на поуки от нея, издирване на материали за написване история на българската пехота, укрепване на традициите и засилване на любовта към пехотното дело.
Във връзка с това, в съответствие с правилника се предвижда издаването на периодично списание “Съвременна пехота”, на поредицата “Пехотна библиотека”, включваща съчинения на български и чужди автори и на различни печатни пособия, свързани с подготовката на българската пехота. Фондът организира и издържа Обща пехотна библиотека, издирва и предоставя материали, свързани с миналото на българската пехота за нуждите на Главния военен музей, поощрява и награждава най-добрите разработки на български автори по въпросите на пехотното дело, включително и с фондовата значка.
Основният капитал на фонда се формира от субсидии, отпускани от Щаба на войската и Военноиздателския фонд, от приходите от отпечатването на различните издания (в това число от абонамент и продажби на списанието), от даренията на различни институции и частни лица, от организирането на различни мероприятия специално за целта – сказки, концерти и др. Всички постъпили суми се внасят своевременно в ПСК. Фондът може да бъде закрит със заповед на началник-щаба на войската, а след ликвидацията му всички негови налични капитали и собственост се предават на Военноиздателския фонд, който може да ги използва за свои цели.
Ръководството на фонд “Българска пехота” се осъществява от УС, чийто председател е началникът на учебно-строевото отделение в Пехотната инспекция и трима членове офицери, от които единият е редактор. Цялостната дейност, свързана с изготвянето и отпечатването на фондовите издания, се управлява от Редакционен комитет в състав от трима души – председател и двама души офицери. Библиотеката се завежда от деловодителя на Пехотната секция и се ръководи от нейния адютант.
Фондът има значка в три степени, която се дава за особени заслуги към него и за проявено усърдие и упоритост в усвояване познанията за българската пехота. Първата ѝ степен се дава само като награда, а втората и третата – след заплащане от лицата, които имат право да я носят, но втората се носи от офицери, а третата – от подофицери и войници.
Първият брой на сп. “Българска пехота” е отпечатан в Търново през май 1932 г. като издание на Пехотната школа. След отпадане ограниченията на Ньойския договор по отношение на българската армия през 1938 г. издаването му е поето изцяло от новосъздадения фонд “Българска пехота”, който прехвърля отпечатването му в София. След кратко прекъсване от февруари 1944 до края на 1945 г. и известни сътресения след 1948 г. то продължава да излиза до окончателното му разформиране през декември 1953 г., след което се влива в новосъздаденото сп. “Армейски преглед”. През периода на своето съществуване сп. “Съвременна пехота” е изцяло насочено към пехотния състав на българската армия, когото се стреми да обслужва, улеснява и подпомага при усвояването на знанията за съвременните начини на воюване, като през това време на неговите страници са поместени общо 1360 публикации.
10. Фонд “Военноправна мисъл”
Създаден е към Военносъдебната служба на МВ в края на 1934 г. със заповед на министъра на войната. Едновременно с това е утвърден и правилник на фонда.
В съответствие със съдържанието на документа, като основна цел на фонд “Военноправна мисъл” е предвидено да се даде възможност на офицерите юристи да разработват и публикуват свои научни изследвания, да се подпомогне укрепването на правното съзнание сред българските военнослужещи и да се улесни проучването дейността на българските военни съдилища, като се изтъкват поуките от нея. Предвижда се също с помощта на фонда да се дава гласност на военносъдебната практика, да се поощряват най-добрите български разработки по военноправните въпроси, да се съдейства за издирването и събирането на материали, свързани с военноюридическата дейност в българската армия за нуждите на Главния военен музей в София.
Основно средство за постигане на набелязаните цели е издаването на тримесечното сп. “Военноправна мисъл”, на страниците на което се печатат оригинални и компилативни статии, посветени на различни военноюридически въпроси. През цялото времетраене на съществуването му – от януари 1935 г. до септември 1943 г., са отпечатани общо 35 книжки с 3514 страници. Отпечатаните статии свидетелстват, че за тези години “Военноправна мисъл” се оформя като списание за военноправна теория и военносъдебна практика.
Липсват повече сведения за дарителите, управлението и дейността на фонда.
Т. Петров
Назад
