Енциклопедия Дарителството

Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има диоцез в три политически области – Княжество България, Източна Румелия и останалите в Османската империя области Македония и Одринска Тракия. Седалището ѝ е в Цариград. През 1880 и 1881 г. в София се свиква архиерейско събрание с участието на всички митрополити от Княжеството. Обсъжда се въпросът за управлението на църквата в свободната българска държава. Изработен е законопроект, наречен “Екзархийски устав, приспособен в Княжеството”, чиято основа е Уставът на Екзархията от 1871 г. На 4 февр. 1883 г. княз Александър І утвърждава устава и той влиза в сила. В следващите години е допълван, коригиран и изцяло променян. В съгласие с него Църквата в Княжество, а след 1908 г. – в Царство България, се управлява от Свети синод, в състава на който влизат всички митрополити на епархиите в държавата. С екзарх Йосиф І е постигната договореност да управлява и църквата в България посредством екзархийски наместник. Наместникът се избира измежду митрополитите в Княжеството и се одобрява лично от екзарха. След Втората балканска война (1913) седалището на Екзархията се премества в София, а след смъртта на екзарх Йосиф І през 1915 г. не се избира глава на Българската православна църква. Ръководството ѝ се осъществява от Светия синод, който заседава постоянно в София и взема решения по всички важни църковни въпроси.
Благотворителността, грижата за бедните и страдащите е дълбоко присъща за Българската православна църква. В първите десетилетия след Освобождението църквата не успява да запази мястото си на водеща институция в тази сфера. Причините за това са комплексни и са свързани както с тежките материални и човешки загуби, които тя понася по време на Априлското въстание и Руско-турската война от 1877–1878 г., така и с острите ѝ конфликти с държавната власт през 80–90-те години на 19. век. Чак до войните от 1912–1913 г. църковната благотворителност е дело преди всичко на отделни представители на висшия клир като митрополитите Панарет Рашев, Мелетий Софийски, Максим Райкович, Григорий Доростоло-Червенски и други. Те стават щедри дарители за народната просвета, подпомагат бедни даровити деца. Активност проявяват и отделни християнски братства в градове като Чирпан, Стара Загора, Пловдив, Сливен, София, Видин и др.
Началото на организирана църковноблаготворителна дейност е свързано с личността на Видинския митрополит Неофит. Веднага след избирането му за митрополит през 1914 г. той поема инициативата за създаване на специален фонд за “Епархийска църковна просвета и милосърдие” при Видинската митрополия. Изработен е правилник на фонда, послужил като прототип на по-късните подобни документи, възприети от Св. синод.
Изправена пред нарасналите социални проблеми на обществото след войните и националните катастрофи, пред разрасналия се кръг от страдащи и нуждаещи се от помощ, църквата все по-уверено се обръща с лице към тях. Църковните институции поставят в центъра на своето внимание организираната църковноблаготворителна и социална дейност. Формата е намерена в образуването на православни братства при енорийските храмове. Още през 1919 г. Св. синод изработва “Устав за уредба и ръководство на православно-добротворни-просветни братства в България”. По ред причини, свързани с конфликтите с държавната власт в годините на управление на БЗНС (1920–1923), документът е утвърден едва през 1923 г. През юли 1922 г. Синодът взема решение за създаване на Ставропигалното женско монашеско братство “Бял кръст”. Неговата цел според учредителните документи е да развива делото на християнското милосърдие и да съдейства за повдигане на нравствено-религиозното възпитание на обществото. Братството е натоварено и с подготовката на сестри възпитателки за благотворителните и просветно-възпитателните институти, независимо дали те са на църквата, държавата или на обществени организации. За да координира и направлява активната намеса на църквата в социалната област, Светият синод формира специално “Отделение за църковно-народна благотворителност” (1920). Църквата успешно се вписва и в новата система за обществено подпомагане след 1934 г. Нейни представители участват във Висшия съвет за обществено подпомагане, в ръководството на Съюза “Обществена подкрепа”. Формират се много нови православни братства, които издържат приюти за възрастни хора, сиропиталища, ученически трапезарии, летовища и др.

Част от милосърдната мисия на православната църква съставлява дейността на благотворителните фондове, управлявани от Св. синод. Те са учредени по завещания или с дарителски актове. От приходите им се издържат стипендианти в средните и висшите духовни училища в страната и в чужбина, дават се награди на способни младежи, финансира се издаването на книги, подпомагат се бедни нуждаещи се хора. Специално място заема милосърдието в полза на училищата и църквите в Македония и Одринска Тракия, за облекчаване съдбата на сънародниците, преселили се в страната от тези краища. Дарителите са главно духовни лица – представители на висшия православен клир и свещенослужители. По-рядко Св. синод е натоварен с изпълнението на дарителската воля и на светски лица. С всенародни дарения са построени и две от най-представителните църковни сгради – тези на Софийската духовна семинария и на Висшето богословско училище.
Светият синод стриктно следи и се придържа към волята на дарителите. Фондовете се учредяват с мотивирани решения и се управляват съгласно специални правила. През 1914–1915 г. Синодът поема грижата и за екзархийските дарения. През 50-те години на 20. век благотворителните фондове не са закрити или слети с църковния бюджет, но на практика през 1946–1948 г. те прекъсват дейността си, а новият закон за вероизповеданията от 1949 г. лишава църквата от възможността да се занимава с благотворителност.

1. Фонд “Архимандрит Методий Димитров”

Дарител е архимандрит Методий Димитров (1848, с. Зарово, Солунско – след 1921) (вж. “Архимандрит Методий Димитров” – фонд). През 1894 г. внася в Св. синод 500 лв. за образуване на фонд. През 1916 и 1921 г. добавя още по 500 лв., така че основният капитал нараства на 1500 лв. Желанието на дарителя е от лихвите да се издържа стипендиант в Софийската духовна семинария.
През цялото време на съществуване на фонда приходите са недостатъчни за изпълнение на целта и се капитализират. През 1917 г. Св. синод го обединява с фонда, образуван от дарението на архимандрит Методий и предназначен за издръжка на училището в родното му село (вж. “Йеромонах Методий Димитров” – фонд).

2. Юбилеен фонд

По случай 25 години от учредяването на Българската екзархия Св. синод взема решение за образуване на специален фонд, от лихвите на който да се издържат духовни стипендианти. С окръжно от 24 февр. 1895 г. духовенството, църквите и манастирите се приканват да внесат определени вноски в него. До края на 1895 г. са събрани 49 хил. лв. През следващите години от фонда се отпущат стипендии за учение в духовни училища и помощи за закупуване на учебни пособия. По решение на Св. синод от 9 март 1902 г. капиталът е прехвърлен към фонд “Софийска духовна семинария”.

3. Фонд “Митрополит Мелетий”

Един от най-продължително и успешно действалите благотворителни фондове, управлявани от Св. синод. Дарител е известният общественик, книжов­ник, дописен и редовен член на БКД, основател и благодетел на Народната библиотека в София МЕЛЕТИЙ, митрополит Софийски (светско име Спасов) (1832, Струмица – 6 май 1891, Кайро) (вж. “Митрополит Мелетий” – фонд).
Фондът е образуван на 27 юни 1895 г. съгласно завещанието на дарителя с капитал от 70 665 лв. Към него са добавени средства от други две дарения на митрополита и от продажба на недвижими имоти, оставени от него. Човек с висока култура, автор и преводач на богословски трудове, дарителят желае с част от годишните лихви да се дава една стипендия на българин от Струмица. Изискването към стипендианта е, след като завърши образованието си, да стане свещеник в града или на друго място в Македония. Друга част от приходите са предназначени за издаване на литература с “вероизподно и нравствено съдържание”.
Светият синод се придържа към волята на дарителя. От фонда се финансира издателска дейност и се издържат стипендианти в Софийската семинария. Прекъсва благотворителната си дейност през 1946 г.

4. Фонд “Софийска духовна семинария”

Образуван е по решение на Св. синод от 22 ян. 1898 г. Въз основа на това решение е издадено окръжно, с което се предлага на всички митрополити да събират доброволни помощи от всеки свещеник (в размер на една месечна заплата) за построяването на Духовна семинария в София.
На призива на църквата откликват много хора. Крупни суми за строежа дават екзарх Йосиф І, митрополитите Антим Видински, Кирил Видински, Гервасий Сливенски, Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски и др. За кратко във фонда са събрани 718 326 лв. От тях 117 457 лв. са от духовенството, 24 922 лв. дарява Царското семейство, 67 918 лв. са от светски лица. Към капитала са прибавени и други църковни приходи, средствата на два църковни благотворителни фонда.
Основният камък на сградата е положен на 19 април 1902 г., като мястото е предоставено безвъзмездно от Софийската община. Автор на архитектурния проект е виенският възпитаник Фридрих Грюнангер. Строежът поглъща ок. 715 160 лв. и е завършен още в края на 1902 г. Сградата е в стила на българската национална архитектура и осигурява много добри възможности за развитието на учебното заведение.
Фондът съществува до 1926 г., когато е слят с фонд “Общоцърковни нужди”.

5. Фонд “Митрополит Панарет Рашев”

Дарител е известният възрожденски деец, участник в църковнонационалното и просветното движение, активен член на БДД, почетен член на БКД Панарет Рашев, митрополит Погониански (светско име Панайот или Петър Йоаниди Рашев) (1808, Търново – 21 март 1887, Букурещ). Още приживе прави щедри дарения за българската просвета и култура (вж. “Митрополит Панарет Рашев” – фондове).
Фондът при Св. синод е образуван въз основа на завещанието на митрополит Панарет от юли 1886 г. Преодолявайки много и различни затруднения, след повече от едно десетилетие, през април 1897 г., изпълнителите на завещанието успяват да приведат имуществото в известност, представят пред МНП пълен отчет за дейността си и му предават цялата документация. На 31 март 1898 г. МС разглежда въпроса за дарението и с постановление от същата дата решава фондът да се управлява от Св. синод. Капиталът му възлиза на ок. 540 хил. лв. От тях 215 604 лв. се намират в БНБ. Фондът се учредява с този капитал. Другите завещани средства са: 109 500 лв. в румънски ценни книжа на съхранение в Руското дипломатическо представителство в Букурещ, 125 хил. лв. в облигации в Азиатския департамент в С. Петербург; една воденица при с. Гебедже, Варненско, оценена на 87 145 лв. Изпълнителите на завещанието и най-вече Евлогий Георгиев многократно настояват да получат депозираните в Букурещ и С. Петербург ценни книжа, но така и не успяват. Светият синод от своя страна години наред прави официални постъпки за изтегляне на средствата, води преписка със Св. синод на Руската православна църква. Въпросът така и не получава разрешение. До 1915 г. лихвите от книжата се изплащат редовно. След тази дата не постъпват средства от тях. Недвижимият имот се дава под наем до 1912 г., когато е опожарен, фондът не получава обезщетение, тъй като воденицата не е застрахована. През 1926 г. мястото е продадено за 500 хил. лв., прибавени към капитала. Към 1 ян. 1927 г. фондът разполага с 936 236 лв., а към. 1 ян. 1939 г. – с 1 966 685 лв.
Радетел за национална просвета и църква, митрополит Панарет желае лихвите да се използват по следния начин: 2/5 да се употребяват за стипендии на младежи българи, желаещи да получат висше богословско образование в европейски православни държави; 2/5 да се дават като премии на преводачи и автори на духовни нравоучителни книги и на съчинения по история на Българската православна църква; 1/5 от лихвите да се капитализират.
Светият синод стриктно се придържа към волята на дарителя. Със средства от фонда се финансира издаването на Светото писание, отпечатват се протоколите на Българския народен събор в Цариград от 1871 г., издават се съчинения, свързани с историята на църквата. Фондът издържа стипендианти в богословските факултети в Европа. Обезценяването на националната валута след 1918 г. внася промени в изразходването на средствата. От 1927 до 1934 г. приходите се капитализират. След тази дата благотворителната дейност е подновена. В периода 1934–1946 г. ежегодно се отпускат по 24–37 хил. лв. за стипендии в Софийската духовна семинария.
Фондът прекъсва благотворителната си дейност през 1947 г.

6. Фонд “Григорий Немцов”

Един от най-дълго действалите благотворителни фондове. Дарител е Григорий, митрополит Доростоло-Червенски (светско име Георги Немцов) (1828, Сороки, Бесарабия – 16 дек. 1898, София) – висш духовник, църковен и обществен деец, магистър по богословие, дописен и редовен член на БКД (вж. “Григорий Немцов” – фонд).
Фондът е образуван на 23 март 1899 г. съгласно завещанието на митрополит Григорий. В пункт 3 от него дарителят предвижда недвижимите му имоти, състоящи се от къща в квартала Ортакьой в Цариград и градина в Русе, да бъдат продадени след неговата смърт. Получените суми, заедно със завещаните средства в ценни книжа и в наличност, трябва да се предадат на Св. синод и да послужат за капитал на фонда. Волята на митрополит Григорий е от лихвите да се отпускат стипендии за следване на български младежи в духовни учебни заведения в страната и в чужбина.
Първоначалният капитал възлиза на 12 803 лв. в ценни книжа и в наличност. Недвижимите имоти са продадени или се дават под наем. Към 1 ян. 1939 г. фондът разполага с 897 250 лв. До 1948 г. от годишните лихви се издържат стипендианти в Софийската духовна семинария.

7. Фонд “Македонски бежанци”

С окръжно от 6 ноем. 1902 г. Св. синод поканва епархийските духовни съвети да разпоредят събирането чрез дискос в църквите и манастирите на помощи за бежанците от Македония. През 1903–1905 г. по този начин са събрани 21 067 лв. Други 26 697 лв. постъпват като помощ от дружества. През 1903–1905 г. фондът отпуска помощи за македонските бежанци в размер на 37 050 лв.
В края на 1905 г. е преименуван на фонд “Св. св. Кирил и Методий” и разполага с 11 076 лв. В периода 1906–1918 г. със средства се подпомагат бедни църкви, купува се църковна утвар, богослужебни книги, одежди и пр. Преценявайки обстановката в Македония и Одринска Тракия след Първата световна война и размера на средствата, с които фондът разполага, през 1926 г. Св. синод взема решение за закриването му. Капиталът е присъединен към фонд “Общоцърковни нужди”.

8. Фонд “Висше богословско училище”

Образуван е по инициатива на Св. синод на Българската православна църква с намерението да се осигурят средства за построяване на сграда за Висше богословско училище в София. В началото на 20. век Св. синод многократно изтъква пред държавните органи нуждата от откриване на подобно учебно заведение и предлага като основа на фонда да послужат средствата, събрани за издигане на паметник по случай учредяването на Българската екзархия. Те са от волни пожертвования и са обособени в специален фонд, управляван от МВнРИ. На заседание на Министерския съвет, проведено на 28 апр. 1901 г., се взема решение в този дух. Освен това правителството задължава всички общински и окръжни съвети да записват в бюджетите си помощи за начинанието в течение на 3 години. Отпуснато е и държавно място за строежа на площад “Св. Неделя”. През април 1902 г. е приет специален закон, който дава възможност на Св. синод да строи “здание-паметник”, което да послужи за помещение на Висше богословско училище.
Точната дата на учредяване на фонда не е установена, но на 21 ноември 1903 г. МВнРИ прехвърля към него 218 358 лв., съставляващи средства за издигане паметник на Българската екзархия. В следващите години са събрани суми от църковни общини, от волни пожертвования, от държавни и обществени институции. Изтеглени са и банкови заеми. Строежът започва през 1908 г. Архитек­турният проект е на Фридрих Грюнангер и е в духа на българската национална архитектура. Сградата е готова през 1914 г., а през 1923–1925 г. е завършено живописното и декоративното ѝ оформление. Те са дело на художниците Н. Ганушев, Р. Харди и А. Филоти. През 1923 г. тук се настанява новооткритият Богословски факултет на Софийския университет.
Фондът продължава да съществува и след завършване на зданието. В него постъпват приходите от помещенията в сградата, които се дават под наем. През 1939 г. така се събират ок. 740 хил. лв., които се изразходват за поддържане на зданието.

9. Фонд “Поп Николов”

Дарител е Симеон, митрополит Варненско-Преславски (светско име Одисей Попниколов) (9 февр. 1840, Бургас – 23 окт. 1937, Варна) – висш духовник, книжовник, действителен член на БКД, щедър благодетел на училища и обществени институции (вж. “Авксентий Велешки” – фонд). Дарението е в памет на бащата на дарителя, а основният капитал възлиза на 12 500 лв. Вещ познавач и преводач от класически езици, митрополит Симеон желае да насърчи изучаването им в Софийската духовна семинария. Волята му е с годишните приходи от капитала да се дават три парични награди от по 200 лв. на възпитаници на Семинарията, показали отлични резултати в овладяването на църковнославянски, гръцки и латински език.
Фондът е образуван на 16 март 1904 г. В съответствие с волята на дарителя от него се дават награди на семинаристи. Прекъсва благотворителната си дейност през 1946 г.

10. Фонд “Архимандрит Йоаникий Рилски”

Дарител е известният книжовник, благодетел на Славянското благотворително дружество, на Рилския манастир, на училищата в Самоков архимандрит Йоаникий Рилски (8 ян. 1848, Самоков – 1910, Рилски манастир) (вж. “Архимандрит Йоаникий Рилски” – фонд). На 7 авг. 1906 г. прави дарение от 10 хил. лв. Желанието му е от лихвите да се издържат стипендианти в Софийската духовна семинария, родом от Самоков или от епархията.
Светият синод стриктно се придържа към волята на дарителя и от 1907 до 1919 г. от фонда се отпуска по една стипендия. След тази дата е оставен на капитализиране.

11. Фонд “Злата Керекова Тъпчилещова”

Дарител е Злата Керекова Тъпчилещова (неизв.). През 1907 г. завещава на българските основни училища в Одрин недвижим имот, намиращ се в София на ул. “Граф Игнатиев” № 44. Желанието на дарителката е приходите от имота да се използват за издръжката на училищата, както и за предоставяне на стипендии на ученици, родом от Одрин.
Данните за историята на това дарение са оскъдни. Не е известно кога Одринското училищно настоятелство приема дарението и образува фонд, както и как изпълнява волята на дарителката. По негово решение фондът е предаден под управлението на Св. синод. За пръв път е вписан в бюджета за 1929–1930 г. с капитал 88 200 лв. Липсват данни и за оценката на недвижимия имот, но годишните наеми от него възлизат на ок. 60 хил. лв. От 1929 г., когато фондът се поема от Св. синод, се отпускат по няколко стипендии за учащи се. Благотворителната дейност прекъсва през 1945 г.

12. Фонд “Архимандрит Дионисий”

Данните за това дарение са оскъдни. Направено е преди 1911 г., тъй като фондът фигурира в бюджета на Св. синод за 1911 г. Капиталът му е 422 лв. Разходи не са правени.

13. Фонд “Кирил Кокаланов”

Дарител е Кирил Димитров Кокаланов (неизв., Калофер – ок. 1895) – търговец (вж. “Кирил Кокаланов” – фонд). Въпреки че прекарва по-голяма част от своя живот в Одеса, не забравя родния си край. С негови и на брат му Стефан Димитров Кокаланов средства през 1894 г. е построено читалището в Калофер. Предоставя значителни суми и за църквите в града.
В завещанието си, съставено вероятно през 1894 г., оставя на разположение на Българската екзархия 13 хил. лв. Желанието му е да се построи сиропиталище в Калофер. Дарението е прието и на 13 юли 1895 г. сумата е внесена в БНБ. Църковните власти уведомяват Калоферската община за волята на дарителя. Тъй като в града вече има приют за сираци, местните власти настояват средствата да се употребят за други благотворителни цели, но Българската екзархия отказва. През 1905 г. тя иска съгласието на Св. синод да използва дарението според желанието на завещателя. Светият синод от своя страна се обявява за некомпетентен да се разпорежда с дарението и препоръчва с тази задача да бъдат натоварени изпълнителите на завещанието. Поради нежеланието за компромис и липсата на разпоредител инфлацията обезценява средствата. Едва на 9 февр. 1915 г. е образуван фонд “Кирил Кокаланов”, управляван от Св. синод. Капиталът му възлиза на 17 512 лв., а приходите му са предназначени за построяване на сиропиталище в Калофер.
Дългогодишното забавяне елиминира възможностите да се осъществи каквото и да е по-голямо благотворително дело с дарените средства.

14. Фонд “Митрополит Антим”

Дарител е Търновският митрополит Антим (светско име Лило Кънчев) (1854, с. Гложене, Тетевенско – 24 март 1914, София) – висш духовник (вж. “Митрополит Антим” – фондове). Приживе подпомага благотворителната дейност на различни организации в Търново. С активното му съдействие през 1908 г. се основава приют за възрастни хора в Присовския манастир, издържан от Търновската митрополия. Верен на своите разбирания, оставя цялото си неголямо състояние за просветните и благотворителните нужди на Търново и на родното си село Гложене.
Фондът е образуван съгласно завещанието на митрополит Антим с протокол на Св. синод от 10 февр. 1915 г. Дарената сума възлиза на 20 хил. лв., вложени в ценни книжа и на срочен влог. Желанието на дарителя е с годишните лихви да се издържат двама ученици от Софийската духовна семинария. Изискването към стипендиантите е единият да е родом от Търновската епархия, а другият – от с. Гложене. Светият синод се придържа към волята на дарителя и в периода 1916–1920, 1937–1945 общо взето редовно от фонда се отпускат помощи за ученици в Софийската семинария. Прекъсва благотворителната си дейност през 1946 г.

15. Фонд “Митрополит Кирил Видински”

Дарител е известният общественик, деец на църковнонационалното движение Кирил, митрополит Видински (светско име Кирил Берковски) (15 юли 1833, Берковица – 21 май 1914, Видин) (вж. “Митрополит Кирил Видински” – фондове). Още приживе, през 1902 г. прави дарение от 50 хил. лв. за строежа на Софийската духовна семинария. Загрижен за своята епархия, в завещанието си той разпределя за благотворителни и просветни цели почти цялото си състояние. Общата сума на даренията възлиза на 159 400 лв.
Фондът при Св. синод е образуван през март 1915 г. с капитал от 30 хил. лв. Волята на дарителя е от лихвите да се издържат двама стипендианти от Видинската епархия в Софийската духовна семинария. В периода 1916–1920 г. и отново през 30-те и 40-те години от него се отпускат по 1200 лв. за две стипендии в Софийската семинария.

16. Фонд “Архимандрит Климент Хитов”

Дарител е архимандрит Климент Хитов (неизв. – 1912, Бачковски манастир) – игумен на Бачковския манастир. Завещава цялото си състояние на манастира, за да се използва за благотворителни цели. Тъй като манастирската управа не предприема нищо за изпълнение на дарителската воля, Св. синод взема под свое разпореждане завещаната сума. На 28 ноем. 1916 г. е образуван фонд с капитал 7423 лв. Липсват данни за волята на дарителя. Тъй като сумата е малка, не се правят разходи. Към 1939 г. капиталът на фонда е 30 345 лв.

17. Фонд “Иконом Забунов”

През 1939 г. капиталът е 15 992 лв. Липсват данни за дарителя и волята му.

18. Фонд “Митрополит Партений Софийски”

Дарител е Партений, митрополит Софийски (12 февр. 1845, с. Вейсал, Одринска Тракия – 20 юни 1918, София) – висш духовник, член на Св. синод (1900–1904, 1909–1918) и негов наместник-председател (1915–1918) (вж. “Митрополит Партений Софийски” – фонд).
Завещава на Българската православна църква 10 048 лв., като предоставя на Св. синод правото да се разпорежда с парите, както намери за добре. Дарението е прието и на 8 юли 1918 г. се учредява благотворителен фонд в памет на дарителя. Неголямата сума на дарението и неяснотата относно волята му вероятно са причина фондът да не извършва благотворителна дейност.

19. Фонд “Врачански митрополит Константин”

Дарител е Константин, митрополит Врачански (светско име Константин или Костадин Попдимитров) (17 май 1847, Калофер – 4 дек. 1912, Враца) – висш духовник, общественик, щедър благодетел на училища и организации във Враца, Калофер, Оряхово, Плевен (вж. “Врачански митрополит Константин” – фонд).
В завещанието си от 20 февр. 1912 г. митрополит Константин разпорежда да бъде продаден парцелът му в София (2511 кв. м) и по-голяма част от средствата да бъдат разпределени за просветни и благотворителни цели. Една част от сумата е предназначена за фонд към Св. синод, от който да се издържат двама стипендианти в Софийската духовна семинария. Допълнителните изисквания към тях са единият да бъде от Врачанската епархия и да се избира по указание на митрополията, а другият да бъде от родния му Калофер.
Фондът е образуван с капитал от 89 870 лв. през 1920 или 1921 г. От него редовно се предоставят стипендии през периода 1922–1944 г.

20. Фонд “Търновски Митрополит Климент”

Дарител е Климент, митрополит Търновски (светско име Васил Николов Друмев) (ок. 1841, Шумен – 10 юли 1901, София) – висш духовник, писател, политически деец, общественик, почетен член на БКД. Учи в Шуменското училище при Сава Доброплодни. Завършва Духовна семинария в Одеса и Духовна академия в Киев. Участник в Първата българска легия (1862). Сътрудничи с дописки, публикува преводи, стихотворения и драми във възрожденския печат. Един от основателите на БКД (1869). Приема монашески сан и е ръкоположен за йеродякон на 16 юни 1873 г. От окт. 1873 г. е протосингел на Доростоло-Червенския митрополит Григорий. На 21 април 1874 г. става епископ Браницки и замества митрополита в Тулча. След Освобождението (1878) развива активна обществена и политическа дейност. Влиза в състава на Учредителното събрание и І ВНС (1879). Министър-председател на страната (29 ноем. 1879 – 24 март 1880, 9–12 авг. 1880). На 15 юни 1884 г. е избран за Търновски митрополит. Подложен на гонения и репресии по време на Стамболовото управление. Председател на БЧК (1885–1887).
Отдал много сили на обществена дейност, митрополит Климент изказва пред Врачанския митрополит Константин желание да остави на разположение на Св. синод частта от парцела, който двамата владеят съвместно. Имотът се намира в София. Фондът е образуван след получаване наследството на митрополит Константин през 1920 или 1921 г. Капиталът му е 74 890 лв. Към 1 ян. 1939 г. разполага със 198 823 лв. От приходите се дават стипендии за учение в Софийската семинария.

21. Фонд “Архимандрит Иларион Ветовски”

Образуван е съгласно завещанието на архимандрит Иларион Ветовски (неизв.). Капиталът е 1000 лв., а волята на дарителя е средствата да се изразходват за Софийската духовна семинария. Липсват данни за точната дата на образуване на фонда и за благотворителната му дейност. Вероятно разходи не се правят, тъй като в началото на 1939 г. капиталът достига 3304 лв.

22. Фонд “Митрополит Козма Дебърски”

Дарител е Козма, митрополит Дебърски (светско име Константин) (ок. 1835, с. Орланци, Кичевско – 24 ян. 1916, Кичево) – висш духовник, деец на църковнонационалното движение (вж. “Митрополит Козма Дебърски” – фонд).
Отдал много сили за присъединяването на Дебърската епархия към Българската екзархия, прави завещание в полза на Българската православна църква. Дарителят оставя голяма сума в злато, давайки право на Св. синод да се разпорежда по свое усмотрение с нея. На заседание на Св. синод от 28 ян. 1922 г. е взето решение златото да се обмени и с получените средства да се образува благо­творителен фонд, носещ името на митрополит Козма. Към 1 ян. 1927 г. капиталът на фонда заедно с лихвите възлиза на 170 077 лв.
Съобразявайки се с дейността на митрополит Козма в подкрепа на българския национален дух в македонските епархии, Св. синод решава годишните приходи да се използват за подпомагане на духовното образование. Първите стипендии се отпускат през 1926 г. (11 хил. лв.). В периода 1934–1946 г. ежегодно се предоставят стипендии за следване в Софийската семинария.
През 1948 г. благотворителната дейност на фонда е прекъсната.

23. Фонд “Екзарх Йосиф”

Дарител е екзарх Йосиф I (светско име – Лазар (Лальо) Йовчев) (5 май 1840, Калофер – 20 юни 1915, София) (вж. “Екзарх Йосиф” – фондове). Общественик и политик с големи заслуги за развитието на българското просветно и църковно дело в Македония и Одринска Тракия, екзарх Йосиф I оставя почти цялото си имущество за народополезни нужди.
Фондът при Св. синод е учреден на 27 май 1924 г. с капитал от 370 хил. лв. Желанието на дарителя е от лихвите да се предоставят по 5 стипендии за духовните семинарии в София и Пловдив. Единият от учениците в Пловдивската семинария да бъде родом от родното място на дарителя – Калофер. Остатъкът от приходите да се използва за издаване и печатане на книги с духовно съдържание.
Стипендии за духовните семинарии от фонда се дават от 1934 до 1940 г. вкл. Тъй като приходите не са достатъчни, издателска дейност не се финансира.

24. Фонд “Бивш Неврокопски митрополит Иларион”

Дарител е Иларион, митрополит Неврокопски (светско име Иван Пенчев Иванов) (5 септ. 1852, с. Церова кория, Търновско–5 март 1925, Търново) – висш духовник, щедър благодетел на училища и обществени институции (вж. “Бивш Неврокопски митрополит Иларион” – фонд).
Най-значително е дарението в полза на Св. синод на Българската православна църква. На негово разположение митрополит Иларион предоставя 40 хил. лв., стойността на осигуровките си в дружество “Ню Йорк”, както и движимите имущества и капитали, останали след изпълнението на всички пунктове на завещанието. С тези средства се образува фонд, носещ името му. По желание на митрополит Иларион с годишните лихви трябва да се издържат за следване в духовно заведение беден студент от Неврокопската епархия и ученик, родом от Церова кория.
Фондът е образуван през септ. 1925 г. и от 1929 г. от него редовно се издържат стипендианти, родом от Неврокопска епархия. От 1936 до 1948 г. включително се подпомага образованието както на студенти, така и на ученици в духовните семинарии, при строго придържане към желанието на дарителя.

25. Фонд “Георги Тишев”

Дарител е известният общественик и политик Георги Юрданов Тишев (2 дек. 1847, Свищов – 9 апр. 1926, София). Прави щедри дарения за БАН, за училищата в родния си град, за църквата “Св. Седмочисленици” в София (вж. “Георги Тишев” – фондове).
В своето завещание от 31 юли 1925 г. оставя на Св. синод на Българската православна църква 50 хил. лв. за образуване на благотворителен фонд. От лихвите му да се абонират за “Църковен вестник” църквите “Св. Седмочисленици” в София и “Св. св. Кирил и Методий” в Свищов. Остатъкът да се употреби за издаването на същия вестник.
Фондът се създава на 22 юли 1927 г. Приходите се внасят в бюджета на фонд “Църковен вестник”.

26. Фонд “Втори църковно-народен събор”

Капиталът на фонда е 138 512 лв. (1939). Липсват данни за благотворителна дейност.

27. Фонд “Атанас и Николина Поппетрови”

Дарител е Атанас Поппетров (неизв., с. Либяхово, Неврокопско – 9 май 1933, София) (вж. “Атанас и Николина Поппетрови” – фонд). През юли 1929 г. дарява на Св. синод 250 хил. лв. за образуване на фонд, който да носи неговото име и това на съпругата му. По негово искане с 2/10 от годишните приходи от капитала трябва да се закупуват обувки, дрехи и книги за най-бедните ученици от селото. Други 6/10 от средствата да послужат за отпускането на една пълна стипендия за Българската духовна семинария на благочестив младеж с добър успех, родом от с. Либяхово (дн. с. Илинден, Гоцеделчевско) или от Неврокопска епархия. Финансовата подкрепа се предоставя за завършване на пълен учебен курс, след което стипендиантът трябва да стане свещеник в селото или в епархията. Останалата част от приходите се капитализира, докато сумата стане достатъчна за награждаването на български автор, написал съчинение за езика, народния бит и историята на родното място на дарителя.
Дарението е прието и фондът е образуван с протоколно решение на Св. синод от 18 юли 1929 г. Ежегодно в периода 1930–1945 г. от него се отпускат помощи за бедни ученици от селото. Предоставя се и по една стипендия за следване в Духовната семинария. След тази дата фондът прекъсва благотворителната си дейност.

28. Фонд “Ана и Гено поклонник”

Дарител е видният стопански, обществен и политически деец Георги Губиделников (2 май 1859, Котел – 28 ноем. 1938, София) (вж. “Ана и Гено поклонник” – фонд). През март 1931 г. предоставя на Светия синод 100 хил. лв., вложени в ценни книжа. Желанието му е от годишните приходи да се подпомагат бедни, трудолюбиви ученици от духовните училища и да се прави панихида в памет на родителите му, чиито имена носи фондът. Когато капиталът нарасне на 1 млн. лв., половината от лихвите да се използва за помощи и за стипендии.
Ежегодно от 1931 до 1944 г. от фонда се предоставят по 1200 лв. за подпомагане на бедни ученици от духовните училища, посочвани от Св. синод. От средата на 1944 г. фондът престава да прави подобни разходи, въпреки че съответните суми са предвидени в проектобюджетите.

29. Фонд “Риса и Христо Патерови”

Дарител е Риса (Хрисанта) Христова Патерова (1862, с. Загоричани, Костурско – 27 март 1937, София) – домакиня (вж. “Риса и Христо Патерови” – фонд).
Прокудена от родното си място, през 1931 г. Р. Патерова прави дарение от 295 300 лв., с което се опитва да облекчи съдбата на децата на бежанци от Македония. С това изпълнява волята и на починалия си съпруг. Желанието ѝ е с тези средства да се учреди благотворителен фонд, от който да се подпомагат в учението бедни, даровити деца, родом от Костурско и Леринско. Запазила вярата си, че родната Македония ще бъде отново свободна, дарителката предвижда със средствата на фонда да се построи училище в с. Загоричани. Предвижда се и еднократно предоставяне на 10 хил. и 8 хил. лв. съответно на Костурското и на Леринското братство в София – за фондовете им “Братствени домове”.
Фондът е образуван на 5 ноем. 1931 г. След смъртта на дарителката от него ежегодно се отпуска по една стипендия за следване в Софийската духовна семинария.
Фондът прекъсва благотворителната си дейност след 1945 г.

30. Фонд “Български църковно-народен дом
в Йерусалим”

Капиталът на фонда е 549 253 лв. (1939). Набира се от приходите от поклоннически групи, от продажби на благотворителни марки, лихви на капитала и др. Приходите се ползват за популяризиране на поклонничеството в Йерусалим.

31. Фонд “Тивериополски епископ Никодим”

Дарител е Никодим, епископ Тивериополски (светско име Боян Атанасов) (1864, Скопие – 26 апр. 1932, София) – висш духовник. Приема монашество през 1880 г. Хиротонисан за епископ с титлата Тивериополски на 4 апр. 1920 г. Протосингел на Скопската митрополия, председател на българските църковни общини в Прилеп и Лерин, управ­ляващ Солунската и Одринската църковна община.
Със завещание от 8 апр. 1932 г. оставя на Св. синод всички свои имоти. Желанието му е средствата да се използват за “защита на православната вяра и българската народност”.
Фондът е образуван на заседание на Св. синод на 28 юни 1932 г. Капиталът му е 66 528 лв. Липсват данни за благотворителната му дейност.

32. Фонд “Левкийски епископ Варлаам”

Дарител е Варлаам, епископ Левкийски (светско име Величко Димит­ров Константинов) (2 апр. 1851, с. Самоводене, Търновско – 30 май 1937, София) – висш духовник. В писмо до Св. синод от дек. 1933 г. споделя грижата си за силата на църквата и своето желание да я подпомогне материално. Дарението му възлиза на 100 хил. лв.
По решение на Св. синод от 30 дек. 1933 г. с този капитал се образува фонд, носещ името на дарителя. Епископ Варлаам не определя как да се употребят средствата. Съобразявайки се с дейността на дарителя и духа на желанието му, Св. синод решава от фонда да се отпускат стипендии за следване в Софийската духовна семинария. През 1926 г. епископ Варлаам дарява на Женското монашеско братство “Бял кръст” ливада от 2 хил. кв. м в с. Бояна, Софийско (дн. квартал на София). През 1933 г. Св. синод взема решение недвижимият имот да бъде продаден и получените средства да се преведат по сметка на фонда. В резултат на това капиталът нараства и към 1 ян. 1939 г. възлиза на 131 370 лв. От 1939 г. от фонда се отпуска по една стипендия за студент в Софийската семинария на стойност ок. 4 хил. лв.
Фондът прекъсва благотворителната си дейност през 1945 г.

33. Фонд “Неврокопски митрополит Макарий”

Дарител е Макарий, митрополит Неврокопски (21 ноем. 1876,
с. Драгижево, Търновско – 7 юни 1934, София) – висш духовник (вж. “Неврокопски митрополит Макарий” – фонд).
Дългогодишен сътрудник на “Църковен вестник” и сп. “Християнска мисъл”, автор на богословски съчинения, той се стреми да подпомогне духовното образование. Завещава на Св. синод ценни книжа с номинална стойност 412 500 лв.
На свое заседание, състояло се на 2 юли 1934 г., Св. синод приема дарението и образува фонд на името на дарителя. Приходите са предназначени и се предоставят за осигуряване на стипендии за следване в Софийската духовна семинария и за помощи за семинаристи.
Фондът прекъсва благотворителната си дейност след 1948 г.

34. Фонд “Видински митрополит Неофит”

Дарител е Неофит, митрополит Видински (светско име Никола Димит­ров Караабов) (1868, с. Кум Дуванджий, Старозагорско – 26 февр. 1971, Видин) – висш духовник, обществен деец, книжовник. Посвещава много усилия за организиране на благотворителната дейност в своята епархия и тази на Българската православна църква като цяло (вж. “Видински митрополит Неофит” – фонд).
През май 1935 г. прави дарение на Св. синод в размер на 605 340 лв. По негова воля от фонда трябва да се подпомага “подготовката на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения, за бъдещи пастири във Видинска епархия”. Докато е жив, митрополит Неофит държи лично да посочва младежите, които получават стипендии и помощи.
Фондът е образуван с протокол на Св. синод от 29 май 1935 г. Ежегодно от 1936 до 1948 г. приходите от капитала се предоставят на дарителя, който ги разпределя за помощи и стипендии на бедни младежи от Видинска епархия.
Фондът прекъсва благотворителната си дейност през 1949 г.

35. Фонд “Маркианополски епископ Стефан”

Липсват данни за фонда и благотворителната му дейност. Към началото на 1939 г. разполага с 59 395 лв.

36. Фонд “Поклонница Станка Губиделникова”

Дарител е Георги Губиделников (вж. “Ана и Гено Поклонник” – фонд). През май 1936 г. прави дарение в размер на 200 хил. лв. в памет на починалата си съпруга Станка Губиделникова (неизв., Елена – 3 март 1936). Според волята на дарителя с тези средства трябва да се образува благотворителен фонд, чиито годишни приходи да се използват за подпомагане на бедни хора по време на големите християнски празници Възкресение и Рождество Христово.

37. Фонд “Митрополит Иларион”

Дарител е Иларион, митрополит Сливенски (светско име Григор К. Арабаджиев) (8 февр. 1870, Севлиево – 13 март 1939, Сливен) – висш духовник, общественик, културен деец, щедър благодетел на организации и училища в Сев­лиево и Сливен (вж. “Митрополит Иларион” – фондове).
Дарението за Св. синод е в размер на 15 хил. лв. Фондът е основан през 1936 г. Не извършва благотворителна дейност.

38. Фонд “Параклис при Св. Синод”

Капиталът на фонда е 11 хил. лв. (1939 г.) Набира се от помощи, продажба на свещи и пр. Използва се за поддръжката на параклиса.

39. Фонд “Симеон, княз Търновоски”

Фондът е образуван в чест на раждането и кръщението на княз Симеон Търновски (16 юни 1937, София) – син на цар Борис III и царица Йоанна (вж. “Симеон, княз Търновски” – фонд). На заседание, състояло се на 14 дек. 1937 г., Св. синод взема решение за учредяването на благотворителен фонд в чест на престолонаследника. Капиталът му възлиза на 300 хил. лв., взети от фонд “Общоцърковни нужди”. Предвижда се фондът да съществува до пълнолетието на княза и ежегодно да отпуска по 2 стипендии за бедни ученици в семинарии в София и Пловдив.
Фондът започва благотворителната си дейност през 1938 г., като предоставя 16 400 лв. за издръжка на стипендианти. От него се подпомагат и бедни ученици. Прекъсва благотворителната си дейност през 1946 г.

40. Фонд “Митрополит Василий”

Дарител е духовният възпитател на престолонаследника княз Борис Търновски Василий, митрополит Доростоло-Червенски (светско име – Васил Михайлов) (1847, Цариград – 24 ян. 1927, Русе) (вж. “Митрополит Василий” – фонд).
Посветил живота си на църквата, завещава на Св. синод своя скъпоценен кръст, подарък от руския император Николай II. Желанието му е средствата от продажбата му да послужат за образуването на благотворителен фонд за издръжка на ученици в духовните семинарии. Изискването към стипендиантите е да са родом от Доростоло-Червенската епархия.
Дарението е прието от Св. синод. Оценявайки значението на скъпоценната вещ, на 2 юли 1937 г. Св. синод решава да откупи кръста за 120 хил. лв. и да го подари на княз Симеон при кръщаването му. Фондът е образуван с капитал от 60 хил. лв. Не извършва благотворителна дейност.

41. Фонд “Протойерей Василий Манов и презвитер Васила П. Василева”

Капиталът на фонда през 1939 г. е 9751 лв.

42. Фонд “Поклонник Георги Губиделников”

Дарители са наследниците на Георги Губиделников. Като се съобразяват с голямата привързаност на своя баща към църквата, в знак на уважение към неговата памет, на 28 ноем. 1938 г. те правят дарение в размер на 200 хил. лв. Фондът е образуван на 13 дек. 1938 г. В съответствие с волята на дарителите годишните приходи се изразходват за помощи за бедни хора по време на големите християнски празници Великден и Коледа. Фондът прекъсва благотворителната си дейност през 1946 г.

43. Фонд “Дойчо Рашков”

Дарител е Дойчо Рашков Личев (неизв. – 17 апр. 1939) – жител на София. В завещанието си, направено на 31 дек. 1927 г., той оставя всичките движими и недвижими имоти на своята съпруга Ирина Рашкова. Желанието му е тя да подари на Св. синод 1/5 от цялото имущество. С тези средства да се образува фонд, чиито приходи да се използват за благотворителни цели.
Фондът се образува едва в началото на 1945 г. с капитал от 100 хил. лв. Не извършва благотворителна дейност.

44. Фонд “Жеко Д. Кърджиев”

Дарител е Жеко Д. Кърджиев (неизв.) – жител на Шумен. През 1945 г. завещава на Св. синод недвижими земеделски имоти. Желанието му е със сумата, получена от продажбата им, да се учреди фонд на негово име. Ежегодните приходи да се дават като възнаграждение на един или двама проповедници, които разпространяват православната вяра сред българомохамеданското население.
Фондът е образуван през октомври – декември 1945 г. с капитал от 236 100 лв. Няма данни за благотворителна дейност.

Р. Стоянова