Енциклопедия Дарителството

Българското дружество Червен кръст е най-многочислената общонационална доброволческа организация, чиято благотворителна и хуманитарна дейност е насочена към различни инициативи и нужди на обществото – подобряване на участта на ранените и болните по време на войни, природни бедствия, развитие на болничната помощ и опазване на общественото здраве, подкрепа на социално слаби и пр. Наред с това, като член на Международния Червен кръст, БДЧК участва в хуманитарни мисии по света, но получава и международна подкрепа при войни и обществени бедствия в България.

Първите прояви на българското червенокръстко движение са по време на Руско-турската война (1877–1878), когато много българи и българки работят като лекари, санитари и болногледачи в полевите болници на Руския Червен кръст. Изпълнени с чувство на милосърдие и отговорност към болните и ранени войници, към хилядите бежанци, напуснали родните си огнища, те се посвещават безвъзмездно на хуманността. Български лекари доброволци, с материалната помощ на Руското д-во Червен кръст, организират първите български болници в Свищов и Габрово. След края на войната, в много селища на Княжество България и в Източна Румелия се създават дружества, които възприемат червенокръстките идеи. В периода 1878–1885 г. организации с името Червен кръст се създават в София, Сливен, Кюстендил, Габрово, Силистра, Свищов и Русе. Някои от тях се обявяват за общонационални и търсят признанието на Международния комитет на Червения кръст.
На 20 май 1879 г. и в центъра на Източна Румелия – Пловдив, се създава организация, споделяща целите на червенокръсткото движение. Тя е наречена Дружество “Св. Панталеймон” за попечение и подпомагане на болни” и обединява местните структури в автономната област.

След оттеглянето на руските власти под ръководството на дружеството преминават руските военни болници в Източна Румелия, както и големите складове на Руския Червен кръст в Пловдив, Ямбол, Бургас с цялото оборудване и медикаменти.
Идеята за обединяване на разпокъсаните сили на хората, посветили се на хуманността, намира все повече привърженици сред обществеността и властите в Княжество България. Дейността по създаване на общонационално червенокръстко дружество се ускорява след 1 март 1884 г., когато България официално се присъединява към държавите, подписали Женевската конвенция от 22 август 1864 г. На 16 юни 1885 г. група лекари и общественици под председателството на Търновския митрополит Климент провеждат учредително събрание, на което е приет устав на дружеството. С княжески указ от 1 окт. 1885 г. държавният глава утвърждава устава и взема под свое покровителство Червения кръст в България. На 20 окт. с.г. Международният комитет на Червения кръст официално признава българското дружество.

По своята вътрешна структура и задачи червенокръстката организация се различава от благотворителните структури в страната. Съгласно устава главната цел на БЧК е във военно време да съдейства на “военната администрация в прибирането, транспортирането и гледането на ранените и болните”, а в мирно време да оказва помощ на хората при обществени бедствия – наводнения, пожари, земетресения, глад и епидемия. За подпомагане на населението при подобни нещастия дружеството може да открие публична подписка за събиране на средства, да осигури санитарен персонал, да устройва собствени лазарети и подобни помещения, да приготвя нужните превързочни материали и болнични принадлежности.
Член на БЧК може да бъде всяко лице, без разлика на пол, вяра, народност. Членуващите в организацията се делят на няколко категории: редовни (действителни), спомагателни и почетни (благодетелни) членове. Допуска се и колективно членство на дружества с благотворителна цел. Висш орган е Общото събрание, което се свиква всяка година. То избира членовете на настоятелството, обявява почетните членове, преглежда сметките на дружеството, решава въпроси, свързани с промени в устава. Оперативното ръководство се осъществява от 8-членно настоятелство, което включва председател, деловодител и ковчежник и е с мандат от две години. За пръв председател е избран митрополит Климент, последван от д-р Пантелей Минчович, д-р Панайот Жечев, д-р Георги Сарафов. През 1898 г. за председател е избран известният общественик, банкер, политик Иван Евстратиев Гешов, който ръководи дружеството до смъртта си през 1924 г. В продължение на 26 години той успява да утвърди БЧК като авторитетна хуманитарна организация, да подобри финансовото и организационното му състояние, да разшири международните му връзки. От 1924 г. до 1945 г. този пост заемат последователно проф. Стоян Данев – виден юрист, държавник и общественик, и изявените професионалисти лекари проф. д-р Васил Моллов и проф. д-р Димитър Ораховац, които също изиграват важна роля за развитието на БЧК.

Съобразено с външнополитическата ситуация, натрупания опит, приетите от Народното събрание социални закони и преди всичко с усложняването структурата на организацията, многократно се внасят промени и допълнения в устава ѝ (1905, 1909, 1914, 1930, 1936). Те регламентират статута и място ѝ в страната. БЧК притежава организационна самостоятелност и може да контактува с националните държавни институции и с всички дружества Червен кръст в чужбина. Разполага със собствен печат, има право да ползва установения от Женевската конвенция символ – знаме с червен кръст на бял фон, за обозначаване на складове, лазарети, транспорт и пр. Организацията разработва и наградна система с няколко степени на отличията – кръст “Червен кръст” и значки. В началото на 1916 г. започва да излиза списанието “Известия на БДЧК” като печатен орган на дружеството. На неговите страници се отразяват всички изяви в полето на хуманността и дейността на организацията.
Капиталът ѝ се натрупва чрез постъпления от държавата, ежегодни помощи от общините, членски внос, лихви от дружествени капитали, завещания в пари, имоти, материални вещи и др., приходи от лотарии, забавления, дискоси, кутии и т.н. Клоновете в различните селища внасят 1/2 от приходите си в общата каса, а във военно време предоставят всичко за нуждите на организацията. Тъй като постъпленията на клоновете не са големи и не позволяват да развиват необходимата дейност, често се налага централното управление да отпуска средства за по-значими техни инициативи. Съгласно финансовите закони на страната дружествените имоти не се облагат с държавни и общински данъци и берии, а материалите, предназначени за нуждите и дейността на дружеството, са освободени от мито. С Наредбата закон за обществено подпомагане (1934) БЧК получава правото да събира в един ден от годината помощи от населението. От 1935 г. дружеството започва да организира ежегодно Ден на Червения кръст, по време на който се разгръщат широки дарителски кампании. Законът регламентира и финансирането на организацията с 5 % от средствата на държавния фонд за обществено подпомагане. За увеличаване приходите ѝ през Втората световна война се приема Закон за облагане с такса в полза на БЧК на стоките, които се внасят и изнасят от страната (1942). Капиталът на дружеството се променя, както следва: 50 хил. лв. (1888); 483 994 лв. (1898); 969 365 лв. (1908–1909); 9 658 983 лв. (1920–1921); 21 360 766 лв. (1930–1931); 9,472 млн. лв. (1939); 129 279 154 лв. (1943).

БЧК започва своя организационен живот като национална структура с 6 клона в Княжество България. Те са подчинени на Настоятелството и се управляват съгласно устава. Сръбско-българската война (1885) е първото голямо изпитание за дружеството и то бележи организационен подем. Създават се нови 33 клона в цялата страна. Това разрастване е последвано от отлив след края на войната, когато много организации, смятайки, че са изпълнили своя дълг, се саморазпускат, и през 1888 г. БЧК има само 14 клона. През 1893 г. Пловдивското д-во “Св. Панталеймон” и неговите подразделения в Южна България, заедно с имуществото и капитала му, се присъединяват към българската национална червенокръстка структура. Тенденцията по време на война или при природни бедствия червенокръсткото движение да се активизира, а след тях да има известен отлив или по-скоро затишие, се запазва и през следващите години. Подобно развитие се наблюдава и след Първата световна война като резултат на политическата и стопанската криза и преживените национални катастрофи. Едва през 30-те години отново се наблюдава видим подем. Според отчета на председателя на БЧК проф. Ст. Данев в началото на 1936 г. клоновете са между 500 и 600. През 1939 г. организацията наброява 914 клона, като само 97 от тях са в градовете, а останалите са в селата. В 8 града местните клонове включват по над 1000 члена. Най-многочислена е Софийската организация с 11 302 члена, следвана от Русенската с 3505 души и Пловдивската с 2556 члена.
През 1921 г. се създава Младежки Червен кръст като секция на националната структура. След една година се появява списание със същото име, в което се мотивират нейните идейни насоки и дейността, а именно – безкористната хуманна дейност, възпитание на младите хора в доброто, сближение на младежите, и приема девиза “Аз служа”. В редовете ѝ се привличат младежи в ученическа възраст и членският състав бързо нараства. Към лятото на 1939 г. Младежкият Червен кръст вече има 2500 групи, в които се включват 230 хил. ученици. Дейността им е впечатляваща – събират помощи за гладуващите в Русия (1921), организират кинолектории, развиват активна социална дейност (безплатни кухни и трапезарии за бедни деца и техните родители, събиране на храни и дрехи за бедните и др.). В края на 30-те години на 20. век Младежкият Червен кръст разширява своите инициативи и създава т.нар. станове – летни лагери (школи), където младежите прекарват един месец сред природата. Там те се обучават да дават първа помощ на хора, пострадали при нещастия или бедствия (пожари, наводнения, земетресения, епидемии) или “в случай на война”, да опознават земеделския труд, но и се запознават с противовъздушна и химическа защита.
През 1940 г. се формира и Студентска секция “Червен кръст” при Софийс­кия университет. Тя влиза в Българския национален студентски съюз, тъй като уставът на БЧК не позволява подобно дружество да съществува под егидата на Централното управление на организацията.

До 1944 г. между най-важните институции в БЧК са Училището за милосърдни сестри и Болницата “Червен кръст”. Училището за милосърдни сестри е открито на 28 май 1900 г. Неговата дейност се регламентира от устав, изработен от специална комисия и утвърден от ръководството на БЧК. За пръв директор на училището е назначен д-р Петър Ораховац, по чиято инициатива към учебното заведение се създава малка болница с 6 легла, превърнала се в учебна база за курсистките. Първоначално курсът на обучение е едногодишен, през 1920–1923 г. става двугодишен, от 1923–1928 г. се въвежда 9–месечен платен стаж, а от 1929–1940 г. курсът на обучение е тригодишен. През 1922 г. с подкрепата на Американския Червен кръст училището е реорганизирано по програмата на Международния сестрински съюз. През 1924 г. МНП признава училището за милосърдни сестри при БЧК за средно специално учебно заведение.
До реорганизиране на училището през 1922 г. неговото ръководство се осъществява от Св. Троицката община – организация на милосърдните сестри, създадена паралелно с учебното заведение. Нейната цел е да обучава и издържа милосърдни сестри, които в мирно време да работят в болници или при частни бол­ни под ръководството на лекар, а по време на война – във военните болници, лазарети, превързочни пунктове. Част от своето възнаграждение сестрите внасят в Св. Троицката община като членски внос във фонд “Милосърдни сестри”. Със средствата на този фонд през 1913 г. е построено здание за жилище, училище и пансион на сестрите. За строежа и обзавеждането му са похарчени 95 хил. лв. Впоследствие в тази сграда остава само училището. През 1921 г. БЧК купува здание на стойност 518 хил. лв., което през 1923 г. е преустроено за жилище и пансион за милосърдни сестри – т.нар. сестрински дом. И до днес тази сграда се намира в двора на Института за бърза медицинска помощ “Н. И. Пирогов” и се ползва за неговите нужди.

По време на Балканските войни (1912–1913) БЧК разполага със 79 действащи сестри, 23 запасни и 19 ученички. Към 1928 г. броят на завършилите Училището за милосърдни сестри от неговото основаване е 310 души. В периода 1929–1940 г. училището завършват 359 сестри. През 30-те години необходимостта от Училището за милосърдни сестри е напълно осъзната от държавните институции, а Главна дирекция на народното здраве задължава всички здравни заведения да назначават милосърдни сестри. През 1935 г. в училището се обучават 125 курсистки, от които 30 души са на издръжка на дирекцията, а 2 са стипендиантки на княгиня Евдокия. През 1938–1939 г. още 30 възпитанички получават стипендии от Св. синод (11 души), от МВ, МНП, БНБ и от различни клонове на дружеството. Училището се намира под покровителството на царица Йоанна. За издръжката му към ян. 1940 г. д-во Червен кръст изразходва ок. 1,5 млн. лв. годишно. През 1939 г. сградата на училището е разширена с построяването на още един етаж, за което са изразходвани 1,6 млн. лв. от фондове “Братя Касуто” и “Ортопедическо училище” при БЧК.
Създаването на добре уредена болница, с каквато разполагат почти всички червенокръстки структури в Европа, е другата задача, с която ръководството на БЧК, начело с Ив. Евстр. Гешов, успешно се справя. Открита през 1900 г. като база за практическа подготовка на курсистките от Училището за милосърдни сестри, само за няколко години болница “Червен кръст” става първостепенна с две отделения – вътрешно и хирургическо. Тя разширява своята дейност и цели, служейки за оказване на медицинска помощ на болни и на ранени през време на обществени бедствия и война, както и за лечение на цивилни граждани в мирно време.

През 1907–1909 г. БЧК построява нова болнична сграда на място от 23 825 кв. м, подарено безвъзмездно на дружеството от Столичната община. Само за сградата са изразходвани 335 500 лв. След откриването на новата болница на 15 септ. 1909 г. двете отделения – вътрешно и хирургическо, разполагат с 60 легла (до 1944 г. стават 100), с лаборатории за химическо и бактериологическо изследване, рентгенов кабинет (от 1915 г.), физиотерапевтичен кабинет (от 1925 г.) и амбулатория. Към болницата е създадена една от първите диетични кухни в България. Обзаведена с модерна апаратура и разполагаща с квалифициран персонал, болница “Червен кръст” става източник на средства за БЧК. В годините след Първата световна война тя реализира печалба между 100 хил. и 1 млн. лв., която е използвана за нуждите на организацията. Същевременно болницата развива и изключително голяма благотворителност. Всички амбулаторни прегледи и болничното лечение са безплатни за бедни бол­ни. Ежегодно в бюджета на медицинското заведение се предвиждат 4500 легла за безплатно лечение. В голяма степен тяхната издръжката се поема от дарителските фондове при БЧК.

По време на англо-американските бомбардировки над София през 1944 г. болница “Червен кръст” е единственото лечебно заведение в столицата, което не преустановява своята дейност. След 9 септ. 1944 г. болницата се реорганизира, а държавата постепенно я отнема от БЧК. През 1951 г. тя става Институт за бърза медицинска помощ “Н. Ив. Пирогов” (дн. Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина “Н. Ив. Пирогов”).
БЧК има първостепенни болници в още 8 клона в страната – Варна, Шумен, Плевен, Русе, Търново, Стара Загора, Бургас и Пловдив.
Войните (1912–1913 и 1915–1918) са истинско предизвикателство за д-во БЧК и атестат за отношението и оценката на обществото и различните институции към него. По споразумение с военномедицинската служба на армията със специален правилник са определени задачите на Червения кръст. По-важните от тях са: откриване на болници, подкрепителни пунктове, подготовка на санитарен персонал и наемане на медицински специалисти, осигуряване на медикаменти и болнично имущество, уреждане на информационна служба за военнопленниците и др. Освен това БЧК, заедно с благотворителните дружества в страната, се грижи за семействата на воюващите, за сираци и бедни болни хора, за бежанци и пленници, стреми се да предпази жителите на селищата от заразни болести и епидемии, бори се със социалната мизерия, породена от войните. През Балканските войни БЧК поставя под командването на военно-санитарната инспекция подготвения от него санитарен персонал (1500 мъже и 1000 жени, в това число 103 милосърдни сестри), осигурява 175 лекари, 27 фелдшери, 89 студенти медици, 20 чуждестранни милосърдни сестри на издръжката на БЧК, поддържа 26 (увеличени на 47) хранителни пунктове, открива и издържа 14 болници с повече от 1370 легла, осигурява транспорт и евакуация на болни и ранени войници и др. За всичко това са изразходвани 3 354 612 лв. Чрез Международния Червен кръст е получена помощта на Червения кръст на 11 държави.
Още по-мащабна е дейността на организацията по време на Първата световна война, когато дружеството открива 32 хранителни и подкрепителни пунктове за преминаващите здрави, болни или ранени войници и офицери, урежда 3 санитарни влака, предоставя в разпореждане на армията 161 милосърдни сестри и 1193 самарянки, които работят в болниците във вътрешността, а някои от тях – близо до фронтова линия. БЧК издържа ортопедическа работилница за изработване на протези в София, отпуска помощи на бедни войници и техните семейст­ва, по празниците раздава подаръци и допълнителна храна за войници и офицери в болниците, оказва парична помощ на Комитета за сираци, урежда бюро за пленници, което помага на чужденците, търси съдействието на Международния Червен кръст в Женева при търсенето на българските пленници. Дружеството привлича чужди мисии (Германска, Австрийска, Унгарска и Малтенска), които уреждат свои болници и складове в България, като ползват свой медицински състав. Изпълнявайки своите задачи, БЧК успява да събере в страната и в чужбина сумата от 18 354 840 лв., а за оказаната помощ изразходва 13 474 419 лв. Зад тези сухи цифри се крие отговорност, всеотдайност, човечност, както и много човешки съдби.
През трите войни – 1912–1918 г., доброволните дарения за БЧК се превръщат в общонационална кауза. В дарителските кампании на дружеството се включват представители на всички социални слоеве на българското общество и от всички етнически български територии. На страниците на печатния орган на дружеството – сп. “Известия на БДЧК”, са публикувани всички постъпили дарения, сред които има суми и по 1 лв. Пример дава председателят на БЧК Иван Евстр. Гешов, който дарява 5 хил. лв. С особена почит в отчета за дейността на БЧК по време на Първата световна война се отбеляза делото на членовете на Варненския клон на дружеството – семейство Руженка и Александър Василеви. Те превръщат собствения си дом в болница, в която оборудват и издържат със собствени средства между 30–50 легла.

През цялото си съществуване, съобразно своите цели и устав, БЧК развива активна хуманитарна и социална дейност и се отзовава на всички национални и чужди страдания. С голяма отговорност дружеството се грижи за пострадалите от природни бедствия и стихии, сполетели България. За целта през 1897 г. към БЧК е основан специален “Фонд за бърза помощ при обществени бедствия”. Със средства, събрани от всенародни подписки и други инициативи, дружеството подпомага пострадалите при големи пожари, които изпепеляват Котел (1894), Банско (1936), при наводненията през 1897, 1939, 1940 г. в различни райони в страната, след голямото земетресение в Търновски окръг (юни 1913). Особено силно чувството за отговорност и хуманните нагласи в дейците на БЧК и на европейската общност се проявяват след разрушителното земетресение в Южна България през април 1928 г. Тогава Червеният кръст успява да събере в България и в странство парични помощи в размер на 37 млн. лв. и големи дарения в предмети и храни, оценени на ок. 8 млн. лв.
Организацията отделя значителни средства и за бежанците от Македония и Тракия. Особено силно се ангажира с този проблем след Илинденското въстание (1903) и след Първата световна война, когато се създава “Изпълнителен комитет за бежанците при БЧК” и е проведена широка национална и международна кампания за събиране на средства и оказване на материална помощ на бежанците.

С голямо обществено значение е дейността на дружеството в борбата против епидемиите от холера, тифус, малария, против венерическите болести, и особено против туберкулозата, болест, която след Първата световна война е истински бич за страната. През 1912 г. дружеството построява и издържа в Пловдив и Ямбол изолационни бараки (по същество инфекциозни болници) за ограничаване на избухналата в армията епидемия от холера и предпазване на цивилното население. През 30-те години на 20. век оказва активна помощ на местните болници и здравни служби в Брацигово, Плевен, Хасково и др. райони, където избухва епидемия от коремен тиф. БЧК, заедно с клоновете си в Търново, Русе и Пловдив, изгражда павилиони за туберкулозно болни. Червеният кръст е един от основателите на Дружеството за борба с туберкулозата, което получава от червенокръстката организация и финансова помощ.
Голямо постижение на дружеството в борбата за опазване на общественото здраве и преди всичко за намаляване на детската смъртност в България са създадените здравно-съвещателни станции. Инициатор за откриването им е проф. д-р Стефан Ватев, ръководител на катедрата по детски болести при Медицинския факултет и активен деец на БЧК, член на централното ръководство и подпредседател на Софийския клон на организацията. Най-активна дейност по откриване на здравно-съвещателни станции има Софийският клон на БЧК, който през 1924 г. отваря първата станция в столицата. До 1933 г. в София са открити 6 здравно-съвещателни станции за деца, три за бременни, една за нервно и психично бол­ни деца и две селски. В тях специалисти лекари, акушерки, сестри осъществяват медицински надзор на бременните жени и децата до 7-годишна възраст, дават безплатни съвети за повишаване на здравната култура на майките и подобряване хигиенните условия за отглеждане на децата, за правилното хранене и т.н. В откриването на здравно-съвещателни станции в страната се включват общините, различни дружества и СЗДБ. До 1944 г. здравно-съвещателни станции действат в почти всички по-големи градове и в много села. Така със своята дейност и авторитет БЧК успява да наложи здравно-съвещателните станции като място, където се полагат медицински грижи за социално слабите и нуждаещите се.

Грижата за здравето на децата се изразява и в откриването на безплатни ученически трапезарии и детски летни колонии. Самостоятелно или заедно с други организации като Съюза за закрила на децата, до 1944 г. БЧК открива 20 безплатни ученически трапезарии в страната и 18 детски колонии.
Здравната дейност на БЧК включва и редица други инициативи, имащи за цел повишаване здравната култура на населението, като организирането на лектории, курсове за сестри посетителки, учителки съветнички и др. В това отношение активна роля играе Дамският комитет при БЧК. След Първата световна война, паралелно с благотворително дружество “Самарянка”, организацията се заема с организиране на самарянски курсове, които имат за цел да подготвят помощен доброволчески персонал за оказване на медицинска помощ при природни и обществени бедствия и война. От 1936 г. провеждането на самарянски курсове е възложено изключително на БЧК и това става една от най-големите задачи на дружеството през 30-те години на 20. век.
Като член на Международния Червен кръст, БЧК взема участие в редица хуманитарни инициативи извън България. По време на Руско-японската война изпраща (1905) специална санитарна мисия в Далечния изток и издържа една военна болница. След избухването на Първата световна война БЧК изпраща санитарна мисия в Русия и до 1916 г. поддържа болница със 100 легла. Много активна роля дружеството има в организирането на всенародната акция за подпомагане на гладуващите от Поволжието (1921). БЧК координира дейността на много културни и обществени организации в България по събирането на средствата, с които са разкрити трапезарии в Саратов. За целта се изразходвани в продължение на три години 1 931 424 лв.
Спечеленото обществено доверие намира израз в многото дарения от частни лица, с които БЧК учредява дарителски фондове.

1. Фонд “Елисавета Ст. Петрова”

Дарители са:
Антон Величков (неизв.) – тютюнотърговец, общественик. Роден в Дупница, баща на титулярката на фонда, и нейният съпруг генерал о.з. Стефан Петров Петров (16 юни 1859, Шумен – 14 май 1925, София) – военен деец. Завършва Военното училище и през 1909 г. е произведен в чин генерал. Същата година излиза в запаса. В памет на тяхната дъщеря и съпруга Елисавета Ст. Петрова (неизв.) на 24 дек.1908 г. те даряват на БЧК масивна къща в София на ул. “Регентска” № 3 (дн. бул. “Я. Сакъзов”). Къщата е със застроена площ 195,65 кв. м и дворно място от 254,35 кв. м. По тогавашна оценка стойността на имота е 33 хил. лв. Желанието на дарителите е приходът от имота да се разпределя между бащата и съпруга, а след тяхната смърт 90 % от дохода да се употреби за откриване на една зала за гинекологично отделение при болница “Червен кръст” с не по-малко от 4 легла. Там да се лекуват безплатно бедни жени или бедни родилки, които да получават нужната акушерска помощ при раждане. Отделението да носи надпис “Гинекологическа част на болницата: “Елисавета Ст. Петрова, родена Антон Величкова”. Останалите 10 % от прихода да се капитализират, докато достигнат нужната сума за издръжка на един стипендиант, който да специализира гинекология, или за една акушерка.
Към март 1911 г. приходът на фонда е 4 хил. лв. Фондовото здание е отдадено срещу 6 хил. лв. годишен наем на Метеорологичната станция. Капиталът на фонда се променя, както следва: 26 019 лв. и фондово здание, оценено на 50 хил. лв. (към март 1921); 490 442 лв. (към 1 апр. 1931); 947 744 лв. (към дек. 1935). Фондът прави следните разходи: 7300 лв. (1920–1921) за издръжка на 1 легло дневно в болница “Червен кръст”, 21 900 лв. за същата цел (1926–1929). За ремонт на зданието и за рента на генерал Петров и неговите наследници до края на 20-те години на 20. век са изплатени над 40 хил. лв. Направено е и отчисление от 10 % от чистия приход на фонда – 8721 лв., предназначено за стипендии.
През 30-те години фондът не прави разходи. По решение на 47-ото главно годишно събрание на БЧК през 1937 г. старата постройка е съборена и на нейно място е построено ново доходно триетажно здание, като за целта са използвани средствата на фонда и са взети назаем суми от фонд “Ортопедическо училище” към БЧК. Стойността на новопостроеното здание е 1 376 854 лв. (към 31 дек. 1938). През 1939 г. зданието е отдадено под наем за 182 400 лв. От лихви и наем фондът разполага със сумата 195 065 лв., с която е изплатена част от задължението. Данни за фонда след 1939 г. липсват.

2. Фонд “Дочо Кочев”

Дарител е Дочо Кочев (неизв.). Роден в Ловеч. На 2 апр. 1913 г. завещава на БЧК къщата си в Ловеч с цялата покъщнина и земеделски имот от 800 кв. м в землището на с. Радювене, Ловешко. Желанието на дарителя е да се образува фонд на негово име, като предоставя на ръководството на БЧК да определи целите му.
Към 1 март 1920 г. капиталът на фонда е 3384 лв. След продажбата на къщата на дарителя през 1921 г. капиталът на фонда нараства на 28 384 лв. Лихвите на фонда са 2308 лв. (1926–1927), 3537 лв. (1931–1932). Фондът не прави разходи, а лихвите се капитализират и капиталът му нараства на 54 074 лв. (към 31 дек. 1939). През 1939 г. БЧК изразходва годишната лихва от фонда в размер на 1081 лв. за общи нужди на дружеството.

3. Фонд “Симеон Хр. Кехлибаров”

Дарител е Симеон Христов Кехлибаров (неизв.). На 18 апр. 1915 г.* той предоставя на БЧК 20 хил. лв. за образуване на фонд на свое име. Предназначението на фонда е от лихвите да се издържат две легла за бедни болни при дружествената болница. Капиталът е вложен на срочен влог в БЗКБ с 9 % лихва. Поради неголямата сума, от създаването на фонда до 1939 г. лихвите му се капитализират. Сумата нараства, както следва: 26 395 (към 31 март 1926); 36 315 лв. (към 31 дек. 1935); 40 476 лв. (към 31 дек. 1939). Фондът не прави разходи.

4. Фонд “Анка (Натя) Евтимова”

Дарител е Анка (Натя) Евтимова (1857, Ловеч – авг. 1917, София) – домакиня. Останала без близки, след като единственият ѝ син загива на фронта, дарителката прави писмено завещание на 18 юни 1917 г., с което оставя скромните си средства и имот в полза на високоблагородната цел на БЧК. Дарението се състои от паянтова къща и дворно място от около 1000 кв. м в Ловеч, покъщнина, нива от 7 дка в землището на Ловеч, гора от 4 дка, 1460 лв. на срочен влог в БЗБ – клон София, и 902 лв. в Софийска пощенска спестовна каса. Волята ѝ е при БЧК да се образува фонд, чието предназначение да се определи от дружественото ръководство. Дарителката желае част от средствата на фонда да се използват за нейното лечение, за погребението ѝ и за изграждане на скромен паметник на гроба ѝ.
От продажбата на имота дружество получава 4062 лв., които са вложени в полза на фонда. По решение на общото годишно събрание през 1924 г. лихвите се капитализират и към дек. 1935 г. капиталът на фонда е 11 313 лв. В периода 1935–1939 г. лихвите на фонда в размер на 226 лв. са внасяни в касата на БЧК за общи нужди на дружеството.

5. Фонд “Отто Биелигк”

Дарител е Отто Биелигк (неизв., Сучава, обл. Буковина, Румъния – 28 юни 1918, София) – застраховател, един от основателите на застрахователното дело в България. Около 1882 г. идва в България като представител на застрахователно дружество “Дачия–Румъния”. Тук става инициатор за създаване на застрахователно д-во “Балкан”, чийто председател е дълги години.
Прекарал най-ползотворните години от живота си в България и приел страната за своя втора родина, О. Биелигк остава възхитен от “бързия напредък, който тая хубава страна правеше във всички отрасли на обществения живот”. Особено силно впечатлен е той от високохуманната дейност на БЧК през Първата световна война. В знак на почит към това дело и за да се разшири в бъдеще благотворителната му дейност, дарителят предоставя огромното си състояние на дружеството. На 20 дек. 1917 г. той прави писмено завещание, с което дарява на БЧК недвижим имот в София на бул. “Дондуков” № 87 със застроена площ от 922 кв. м и дворно място от 4016 кв. м, оценен за 1 млн. лв. към 1920 г. Волята на дарителя е с доходите от имота да се построи при болница “Червен кръст” нов павилион за безплатно лечение на бедни болни, който да носи неговото име. Дарителят желае да бъде погребан в двора на болница “Червен кръст”, а над гроба му да бъде издигнат паметник с неговия бюст. За целта той оставя една отделна сума от 25 хил. лв. Ръководството на БЧК приема дарението и изразява своята дълбока признателност към щедрия благодетел. Половин година по-късно О. Биелигк умира и е тържествено погребан според своето желание, а по-късно БЧК издига и бронзов бюст над гроба му.

Фондовият имот редовно е отдаван под наем. Първоначално там са настанени съглашенските войски, а след това имотът е нает от фонда за сираците. В него се помещава Институтът за сироти девици. Още през 1920 г. обаче ръководството на БЧК констатира, че наемът от зданието в размер на 56 хил. лв. годишно не може да покрие разходите по имота. До 1 март 1921 г. фондът натрупва дефицит от 198 500 лв. за изплащане на ипотеката на имота, осигуровки, данъци, ремонт, такса за вода и стойността на изработването на бронзовия бюст на О. Биелигк. През 1924 г. главното събрание на БЧК избира комитет в състав митрополит Стефан, д-р Ст. Данев, Ат. Д. Буров и адвокатът Никола Лафчиев, които да представляват интересите на фонда и да искат от правителството държавата да закупи имота, чиято пазарна стойност по това време е 16 млн. лв. Само по този начин изпълнителите на завещанието смятат, че ще може да се осъществи волята на дарителя и да се отвори една нова болница с около 100 легла за бедни болни. Продажбата на зданието не е осъществена. В следващите години капиталът на фонда се променя, както следва: 1 944 982 лв., заедно с оценката на недвижимия имот (към 1 апр. 1927 г.); 1 006 931 лв. (към дек. 1939). До края на 20-те години лихвите на фонда се капитализират. От 1932–1933 г. от фонд “Отто Биелигк” се издържат целогодишно по 5 легла за бедни болни в болница “Червен кръст”. За тази цел фондът изразходва следните суми: 146 хил. лв. (1932–1933); 182 500 лв. (1935); 40 хил. лв. (1938). През 1939 г. Върховният комитет на БЧК решава да не отпуска повече средства от фонда за лечение на бедни болни, а доходите да се внасят във фонда, за да може по-скоро да се построи павилион на името на дарителя. До 1944 г. това намерение не е изпълнено, а след 9 септ. 1944 г. споменът за Отто Биелигк е напълно заличен с премахването на неговия паметник от двора на болницата “Червен кръст”. През 1952 г. имотът, подарен от О. Биелигк, е иззет от БЧК и на мястото му е построена многоетажна ведомствена сграда на МВР.

6. Фонд “Ана Койчева”
(“Милосърда сестра Ана Койчева”)

Дарители са милосърдни сестри, приятелки на починалата през 1918 г. тяхна колежка Ана Койчева. На 17 дек. 1918 г. дарителите внасят сумата 4880 лв. за учредяване на фонд при БЧК, средствата на който да послужат за издигане паметник на покойната, отдала 8 години от живота си на болница “Червен кръст”. Тъй като сумата не е достатъчна за осъществяване на целта, от създаването на фонда до 1939 г. лихвите му се капитализират. Към 31 дек. 1939 г. фондът разполага с 8094 лв. капитал.

7. Фонд “Мария и Бойко Нешови”

Дарителка е Мария Бойко Нешова (по баща М. Георгиева) (1854, Браила – 8 ян. 1919, София) – общественичка. Завършва четирикласно румънско училище, след което изучава шивачество и домакинство. Заедно със съпруга си Бойко Нешов (1844, Копривщица – 1920, Кюстендил) – търговец, участник в националноосвободителното движение и един от основателите на БКД, участва активно в живота на българската емиграция в Румъния. Домът им в Браила, в който са отсядали Г. С. Раковски, Васил Друмев, Васил Д. Стоянов, Райко Жинзифов и др., е известен като “българското консолато”. След Освобождението семейството се преселва в София. Нешова развива активна благотворителна дейност. Тя е член на настоятелството на женското д-во “Майка” и на македонските женски дружества. През Сръбско-българската война (1885) устройва в дома си болница, заради което е наградена от княз Александър І с орден.
На 15 ноември 1918 г. М. Нешова прави завещание, с което дарява на БЧК къща на ул. “Бенковски” № 8 в София със застроена площ и дворно място от 465 кв. м. Волята на дарителката е имотът да се ползва от съпруга ѝ, докато е жив. След неговата смърт от годишния приход на къщата, а в случай че бъде продадена – от лихвите на продажната стойност, да се приспаднат сумите, определени за направата на паметник и желязна ограда на нейния гроб и гроба на съпруга ѝ (4–5 хил. лв.), за църквите “Св. София” в София и “Св. Никола” в Копривщица по 500 лв., на д-во “Всех скорбящих радость” – 500 лв. С останалите средства дарителката желае да се образува фонд “Мария и Бойко Нешови от гр. София”. Целта на фонда е да се издържат в болница “Червен кръст” два салона за бедни болни жени и мъже с по 10 легла. Салонът за жени да носи името на дарителката, а мъжкият – името на нейния съпруг. От същия фонд да се дават стипендии на две момичета, родени в Копривщица, ученички в Стопанското училище “Мария Луиза” в София. Ако съпругът ѝ оспори завещанието – фондът да се образува само на нейно име от имота, който остане, след като се отдели законната част на съпруга ѝ. Ако пък някое от лицата, облагодетелствани от завещанието, умре преди дарителката или се откаже от дарението, сумата да се прибави към благо­творителния фонд. БЧК да остави сумата на фонда да се капитализира, докато тя започне да дава годишен доход не по-малко от 200 хил. лв., след което да започне да я използва за посочените цели. За изпълнители на завещанието си М. Нешова посочва д-р Иван Марков от Кюстендил, Петър Браилов, Тодор Въжаров и трима души, назначени от Св. синод, МНП и МВРНЗ.
Фондът е образуван след смъртта на Б. Нешов през 1920 г., а към него са прибавени и останалите от починалия ценности. Състоянието на фонда е следното: къща – 86 640 лв., ценности от Б. Нешов – 8808 лв., и наем 1600 лв. Фондът е направил разходи за погребение за 4464 лв. и трябва да изплати на частни лица и учреждения, предвидени в завещанието, сума, която възлиза на 28 635 лв. Имотът е отдаван под наем, като приходът се движи от 48 хил. лв. (към 1921), 66 200 (към 1927) до 57 890 лв. (към 1938). Капиталът на фонда е 262 621 лв., от които 125 хил. лв. в държавни ценни книжа и 137 621 лв. на срочен влог (към дек. 1939). След 1932 г. от фонда се издържат целогодишно 2 легла в болница “Червен кръст”. Средствата, които са изразходвани за тази цел, са между 58 400 лв. (1932–1933); 73 хил. лв. (1935) и 50 хил. лв. (1939). Част от доходите на фонда се капитализират, за да се изпълни по-точно волята на дарителката и да се открият двата салона, предвидени в завещанието. По всяка вероятност до 1944 г. това не се осъществява.

8. Фонд “Зойка Хаджинедялкова”

Дарителка е Зойка Хаджинедялкова (1862, Търново – 26 юли 1922, София). Останала без наследници и ръководена от мисълта да облекчи страданията на бедните болни, на 6 ноември 1920 г. благодетелката прави писмено завещание, с което дарява на БЧК собствената си къща в София на ъгъла на ул. “Екзарх Йосиф” и “Хр. Ботев”. Къщата е със застроена площ 149 кв. м и дворно място 173 кв. м. Волята на дарителката е след нейната смърт къщата да бъде продадена на търг, а с получената сума да се закупят български ценни книжа или да се вложи на срочен влог. От нея да се образува фонд при БЧК на името на благодетелката, от чиито лихви да се поддържат толкова болнични легла, колкото позволяват средствата, за лечение на бедни болни българи и българки. Над всяко легло да се постави надпис “Фонд Зойка х. Недялкова”. Дарителката задължава БЧК да поеме грижата за нейното лекуване и гледане, ако се наложи, и да извърши със средствата на фонда нейното погребение и поддържането на гроба. В случай че остане без доход и средства за прехрана, тя си запазва правото със знанието на БЧК да продаде къщата и да се издържа от лихвите на капитала, докато е жива. След нейната смърт капиталът ще се ползва от БЧК за целите на фонда. За изпълнители на завещанието си дарителката определя Христо Бостанджиев и Никола Воденичаров от София.
Ръководството на БЧК изказва публичната си благодарност на дарителката и я удостоява с най-голямото си отличие – Кръста на дружеството.
Един месец преди смъртта си, на 19 юни 1922 г., дарителката променя своето завещание в полза на МНП.

9. Фонд “Евгения Г. Манчева”

Дарител е Евгения Георгиева Манчева (неизв.). С нотариално завещание от 8 март 1921 г. дарителката завещава на БЧК къща в София на бул. “Фердинанд” № 289. Целта на дарението не е посочена и дружеството следва само да определи нуждите, за които да бъдат използвани имотът или доходът от него. Условието на дарителката е БЧК да влезе във владение след смъртта на съпруга ѝ, а единият етаж от къщата до живот да се ползва от семейството на А. Горчилов. През 1934 г. къщата е продадена от държавния бирник за задължение за неплатени данъци. Ръководството на БЧК оспорва продажбата, но протестът остава без последствия и дружеството загубва имота.

10. Фонд “Иван Евстр. Гешов”

Дарител е Иван Евстратиев Гешов (8 февр. 1849, Пловдив – 11 март 1924, София) – държавник, икономист, банкер, публицист (вж. “Дом Иван и Мария Евстр. Гешови” – фондация).
Отдал много години от своя живот на делото на БЧК като негов председател от 1898 г. до смъртта си, в своето завещание от 1 септ. 1923 г. Ив. Евстр. Гешов оставя на дружеството 100 хил. лв. Желанието на дарителя е да се създаде фонд на негово име, от лихвите на който всяка година да се отслужва панихида. На нея виден свещенослужител, общественик или книжовник да произнася реч “върху милосърдието и любовта към ближния, дълга към отечеството, сговора между българските синове, мир и приятелство между балканските народи”. След покриване на разноските за панихидата и хонорара за речта, остатъкът от лихвите на завещаната сума дарителят желае да се разпределя между сирачетата от софийските сиропиталища, които са поканени да присъстват на панихидата. Изпълнявайки желанието на благодетеля, по решение на ръководството на БЧК всяка година след Годишното общо събрание на дружеството в една от големите черкви на столицата (най-често църквата “Св. София”) се прави панихида, чрез която се почита паметта на всички дарители и деятели на дружеството, както и на починалите милосърдни сестри.
Капиталът на фонда е, както следва: 105 668 (към 31 март 1927); 101 685 (към 31 март 1931); 160 432 лв. (към 31 дек. 1939). Лихвите на фонда се движат между 15 505 лв. (към 1927/1928) и 6298 лв. (към 1938). Фондът прави разходи за панихиди и за сираците от софийските сиропиталища в размер между 10–12 хил. лв.

11. Фонд”Анастасия Желязкова и д-р Младен Желязков”*

Дарителка е Анастасия д-р Желязкова (1845, Одрин – окт. 1931, Варна). На 22 септ. 1923 г. тя прави нотариално дарение на стойност 300 хил. лв.
Желанието на дарителката е да се образува фонд, от лихвите на който да ѝ се дава пожизнена рента в размер на 36 хил. лв., а след нейната смърт – пожизнена рента в размер на 18 хил. лв. на нейната сестра. След това лихвите да служат за издръжка на две легла за бедни болни, които да носят името на дарителката и нейния съпруг.
Капиталът на фонда се променя, както следва: 265 717 лв. (към 31 март 1927); 209 711 лв. (към дек. 1935); 270 940 лв. (към дек. 1939). Приходите от лихви са между 31 100 лв. през 1926–1927 г. и 10 997 лв. към дек. 1938 г. До 1928 г. фондът изплаща 36 хил. лв. рента на дарителката. През 1932 г. е направен разход от 18 590 лв., вероятно като рента на нейната сестра. След 1932 г. фондът служи за издръжка на 1/2 легло ежедневно в болница “Червен кръст”, като разходваните суми са между 9 хил. лв. (1934) и 10 хил. лв. до 1939 г.

12. Фонд “Братя Касуто”

Дарители са: Шарл Касуто (неизв.), Пепо Касуто (неизв.) и Салватор Касуто (неизв.). На 10 окт. 1924 г. дарителите завещават на БЧК по 100 хил. лв. за учредяване на фонд “Братя Касуто” при дружеството. Желанието им е фондът да се използва за нуждите на БЧК по указания на подпредседателя му Димитър Яблански.
Лихвите на фонда, които са между 47 788 лв. (1928) и 52 377 лв. (1931), се капитализират. Към 31 март 1932 г. капиталът на фонда е 800 628 лв.; към 31 дек. 1935 г. – 624 хил. лв., а към 31 дек. 1939 г. – 600 хил. лв. През 30-те години част от приходите на фонда се използват за общи нужди на БЧК. През 1934 г. годишното събрание на БЧК, по указание на Д. Яблански и със съгласието на дарителите, взема решение да предостави средствата на фонда за разширяване сградата на Училището за милосърдни сестри. Разширението е завършено през 1939 г., а за него от фонд “Братя Касуто” са изразходвани 600 хил. лв.

13. Фонд “Мария и Атанас Тинтерови”

Дарителка е Мария Ат. Тинтерова (1867 – 16 юли 1934) (вж. “Мария и Атанас Тинтерови” – фонд). С нотариално завещание от 27 окт. 1927 г. дарителката предоставя на БЧК сумата, която ще се натрупа, докато е жива, от наследствената пенсия, получавана от нейния съпруг Атанас Тинтеров, учител, проф. по математика. Тази сума се внася периодически в БЧК в началото на всяко тримесечие. Желанието на дарителката е от всички събрани суми заедно с лихвите им да се образува фонд на нейно име и на името на покойния ѝ съпруг, а с приходите да се издържат бедни болни в болница “Червен кръст”.
Първоначалната сума, предадена на дружеството за образуване на фонда, е 108 738 лв. Капиталът на фонда нараства от периодичните вноски до смъртта на дарителката и от лихви и възлиза съответно на: 142 157 лв. (към 31 март 1932); 221 343 лв. (към 31 дек. 1934); 295 906 лв. (към 31 дек. 1939). Част от средствата на фонда са вложени в държавни ценни книжа. В периода 1935–1939 г. фондът издържа 1/2 легло за 100 болнични дни, за което се изразходват по 10 хил. лв. годишно.

14. Фонд “Стефан Панаретов – Рентгенов апарат”

Дарител е Стефан Панаретов (Парашкевов) Хаджиилиев (4 окт. 1853, Сливен – 19 окт. 1931, Вашингтон) – дипломат и общественик (вж. “Д-р Стефан Панаретов” – фонд).
През 1931 г. дарителят завещава 2 хил. долара на БЧК за закупуване на нов рентгенов апарат за дружествената болница в София. По решение на ръководството на БЧК е основан фонд “Стефан Панаретов – рентгенов апарат”. Към 31 дек. 1934 г. капиталът на фонда е 162 907 лв. През 1935 г., след проведен търг, БЧК закупува нов рентгенов апарат на стойност 240 хил. лв., за който освен сумата на фонда са използвани и други средства на дружеството. Апаратът е монтиран в болница “Червен кръст” през август 1935 г., а в рентгеновата зала е сложен портрет на дарителя. По решение на централното ръководство фондът трябва да бъде закрит тогава, когато апаратът се бракува.

15. Фонд “Евица Видич”

Дарител е Евица Видич (1856, Нови Сад, Сърбия – 10 септ. 1934, София) – милосърдна сестра. През 1895 г. завършва училището за милосърдни сестри при Александровската болница в София, след което до 1925 г. работи в държавните, а по време на войните във военните болници.
На 18 юли 1934 г. дарителката завещава 40 хил. лв. за образуване на фонд при БЧК, от който да се издържат бедни болни в болница “Червен кръст”. Мотивите за решението си дарителката обяснява с желанието да бъде полезна и след смъртта си на болните, на които е служила като милосърдна сестра. Ръководството на БЧК изразява признателност към жеста ѝ, който издига “високо българското сестринство”. Към 31 дек. 1935 г. капиталът на фонда е 40 503 лв.; към 31 дек. 1939 г. – 80 814 лв., от които 70 хил. лв. са вложени в държавни ценни книжа. От основаването си фондът прави разходи от 2 хил. лв. годишно за издръжка на едно легло за 20 болнични дни в дружествената болница.

16. Фонд “Лияче Нисим Алкалай”

Дарител е Лияче Нисим Алкалай (неизв.). На 5 ноември 1934 г. дарителят предоставя на БЧК 1000 акции с номинална стойност общо 20 хил. лв., от заема на БЧК. Желанието му е да се образува фонд на негово име, лихвите на който да се използват за закупуване на бельо за болница “Червен кръст”, върху което да се ушива името на фонда. Към декември 1935 г. капиталът на фонда е 20 500 лв., към 31 дек. 1939 г. – 20 680 лв., от които 974 облигации от заема на БЧК и 1200 лв. на срочен влог. Фондът не прави разходи.

17. Фонд “Николачко Георгиев”

Дарител е Николачко Георгиев (1851, Самоков – 30 дек. 1934, София) – търговец. През 1916 г. той прави завещание, което коригира на 1 дек. 1927 г. С него дарителят завещава за благотворителна цел масивна постройка, състояща се от апартаменти и дюкяни на ул. “Търговска” № 3 в София. Имотът е със застроена площ 260,4 кв. м и дворно място, оценен на 6 млн. лв. и с годишен доход около 500 хил. лв. Волята на дарителя е приходът от зданието да се разпредели и употребява, както следва: 1/4 на Столичните ясли за издръжка на бедни изоставени деца; 1/4 да се капитализира за ремонт и надстройка на зданието, за да се увеличи неговата доходност, и 2/4 – за издържане на бедни болни в болницата на БЧК. За изпълнители на завещанието си той определя Ангел Вакарелски, Христо Тъпчилещов и Георги Сп. Георгиев. Тъй като завещанието не е нотариално заверено, след смъртта на дарителя със съгласието на неговите наследници и на душепризакчиците е направен нов нотариален акт. Според него, след като се направят нужните надстройки и поправки на имота, предвидената за тази цел 1/4 част от приходите ще се прибавя към дохода за издръжка на бедни болни.
Ръководството на дружеството взема решение една от стаите в болница “Червен кръст” да носи името на дарителя, в парка на медицинското заведение да се постави негов бюст, а на подареното здание – да се постави мраморна плоча. БЧК влиза във владение на имота на 15 февр. 1935 г. и още същата година пристъпва към изпълнение волята на дарителя. За целогодишната издръжка на 5 легла фондът прави следните разходи: 122 400 лв. (1935), 182 500 лв. (1938), 192 500 лв. (1939). Редовно са отделяни средства и за Благотворително д-во “Евдокия”, издържащо столичните ясли. Сумите, предвидени за надстройки и поправки на имота, се капитализират и към дек. 1939 г. са събрани 457 432 лв.

18. Фонд “Елена Серафимова”

Дарител е Елена Иванова Серафимова (неизв., Свищов – след 1936) – учителка (вж. “Елена Серафимова” – фонд).
На 21 ян. 1936 г. дарителката предоставя на БЧК облигации от различни държавни заеми на обща номинална стойност 20 хил. лв. Желанието ѝ е да се образува фонд на нейно име, лихвите на който да се дават ежегодно на първата по успех, прилежание и поведение ученичка от Училището за милосърдни сестри при БЧК. Дружественото ръководство дава висока оценка на моралната стойност на дарението, предназначено “да насърчава едно благородно просветно състезание” и награждава дарителката с Големия кръст на БЧК. През 1939 г. от фонда е дадена награда в размер на 1583 лв. на курсистките Ел. Желязова и Ив. Ницолова. Към 31 дек. 1939 г. фондът разполага с 19 500 лв. в ценни книжа и 1099 лв. на срочен влог.

19. Фонд “Иван Г. Губиделников”

Дарител е Георги Губиделников (2 май 1859, Котел – 28 ноем. 1938, София) – банкер, стопански, обществен и политически деец (вж. “Ана и Гено Поклонник” – фонд).
На 29 февр. 1936 г. г. Губиделников предоставя на БЧК 200 облигации от БДЗ (1923) с номинална стойност 100 хил. лв. за образуване на фонд в памет на загиналия през Първата световна война негов син поручик Иван Г. Губиделников. Волята на дарителя е приходите на фонда, получени от стойността на подлежащите на изплащане купони, да се употребяват по следния начин: с 2/3 от приходите да се издържа легло за безплатно лечение на бедни болни в болница “Червен кръст”; с 1/3 – да се купуват облигации от държавни заеми или други лихвоносни държавни ценни книжа, които да се прибавят към фонда за увеличаване на капитала му. Към изпълнение волята на дарителя се пристъпва веднага. Приходите на фонда се използват за издръжката на едно легло за 40 дни годишно, за което се изразходват по 4 хил. лв. На 31 дек. 1939 г. капиталът на фонда е 116 497 лв., от които 114 хил. лв. в държавни ценни книжа.

20. Фонд “Лукреция Петишева”*

Дарител е Лукреция Константинова Петишева, по мъж Б. Семерджиева (неизв., Болград – неизв.) – милосърдна сестра, завършила втория випуск на Училището за милосърдни сестри (1901–1902) (вж. “Лукреция и Борис Семерджиеви” – фонд).
На 28 март 1936 г. тя подарява на БЧК апартамент в София на площад “Славейков” № 7, оценен на 180 хил. лв., с условие до нейната смърт и смъртта на брат ѝ доходът от имота да се ползва от тях. След това да се учреди фонд на нейно име, който да служи за издържане на бедно болни в болница “Червен кръст”. В полза на фонда през 1938 г. дарителката подарява свои имоти в с. Павлово (дн. кв. на София) с обща квадратура 2569 кв. м, оценени за около 550 хил. лв. До 31 дек. 1939 г. фондът не прави разходи за издръжка на болни, а доходите от имота се ползват от дарителката.
През 1941 г. дарителката предоставя средства за образуване на фонд “Лукреция и Борис Семерджиеви” при БАН, част от приходите на който да се използват за награди на милосърдни сестри, проявили качества на “човеколюбие и грижи за болни и ближни”.

21. Фонд “Добре Ганчев”

Дарител е Добре Ганчев Ганчев (26 септ. 1854, Лясковец – 2 апр. 1936, София) – учител, публицист, общественик (вж. “Добре Ганчев” – фондове).
На 27 май 1936 г. дарителят прави завещание, с което оставя на БЧК 500 акции от АД “Гранитоид” за образуване на фонд на негово име. Волята му е с приходите на фонда да се лекуват болни от туберкулоза в България. Тъй като завещанието е оспорвано от съпругата на дарителя, БЧК получава дарението през 1941 г., както и приход от 70 хил. лв. от инкасирането на част от акциите.

22. Фондове “Керанка Хр. Анчева”

Дарител е Керанка Христова Анчева (1885, Силистра – 4 февр. 1937, София) – акушерка.
На 26 ян. 1937 г. дарителката завещава цялото си състояние, оценено на 2 млн. лв., за благотворителни цели. На БЧК тя дарява апартамент в София, намиращ се на ул. “Кракра” и ул. “Шейново”, оценен на 400 хил. лв. Волята на благодетелката е от приходите му да се образува фонд на нейно име, който да служи за издържане на едно болнично легло в дружествената болница за безплатно лекуване на самотни и бедни жени.
К. Анчева желае да се създаде втори фонд на нейно име при Училището за милосърдни сестри, като за целта тя дарява 80 хил. лв. Волята на дарителката е фондът да служи за награди и помощи на бедни и прилежни ученички. По решение на ръководството на БЧК името на дарителката е записано върху мраморната плоча на дарителите, а нейният портрет е поставен в Училището за милосърдни сестри.
Приходът от наема на подарения имот е 24 200 лв. годишно. Фондът прави разходи през 1938–1939 г. от 15 хил. лв. годишно за издръжка на едно легло за 150 болнични дни. През 1939 г. от фонда са раздадени и 4785 лв. като награди на способни бедни ученички. Двата фонда (при болница “Червен кръст” и Училището за милосърдни сестри) се сливат. Към 31 дек. 1939 г. обединеният фонд “Керанка Анчева” има капитал от 104 730 лв., от които 97 хил. лв. в държавни ценни книжа.
Освен на БЧК щедрата благодетелка завещава 1 млн. лв. на акушерското училище при “Майчин дом”, 200 хил. лв. на българските училища в Силистра и 25 хил. лв. на църквата в добруджанския квартал в София. Цялото си движимо имущество тя подарява на сиропиталищата и старопиталищата в София.

23. Фонд “Димитър Минчович”

Дарител е Димитър Панталеев Минчович (1864 – след 1940) – дипломат, общественик (вж. “Димитър Минчович” – фонд).
Благодетелят завещава на 10 май 1939 г. и на 12 май 1940 г. сумата 1 846 705 лв., вложени в няколко банки и ценни книжа. Желанието му е средствата да се поделят поравно между БЧК, Археологическия институт и БАН за образуване на фондове на негово име. Целта на фонда при БЧК е да се лекуват безплатно бедни и болни добруд­жанци в болниците на дружеството. Липсват други данни за фонда при БЧК.

24. Фонд “Тодор Г. Иванов”

Дарител е Тодор Георгиев Иванов (1864, Пазарджик – 4 или 7 авг. 1937, София) (вж. “Тодор Г. Иванов” – фонд).
На 15 ноември 1936 г. дарителят прави завещание, с което дарява крупни суми на БАН, МНП, културни и благотворителни институции в родния си град и в София. На БЧК благодетелят завещава 200 хил. лв. за образуване на фонд на негово име, чиято цел трябва да се определи от ръководството на дружеството. Желанието на дарителя е БЧК да започне да използва фонда за своите цели след смъртта на сестра му Елена Т. Рикова. Дарението е прието от Върховния комитет на дружеството на 16 дек. 1937 г. Липсват други данни за фонда.
Щедри и разнообразни са даренията към клоновете на БЧК в страната, а учредените фондове са свързани със създаването и построяването на различни благотворителни институции (сиропиталища, старчески домове, съвещателни станции, трапезарии и др.), защото благодетелите добре познават проблемите на своите съграждани и най-вярно отговарят на техните нужди.

25. Фонд “Драга и Иван Хаджирачеви”

Дарители са съпрузите Драга Хаджирачева (1867, Самоков – неизв.) и Иван Хаджирачев (1868, Горна Оряховица – 15 дек. 1915, Плевен) (вж. “Драга и Иван Хаджирачеви” – фонд).
На 17 апр. 1915 г. те правят дарение от 150 акции от банка “Напредък” – Плевен, и 125 акции от АД “Сила” – Плевен, които разпределят между плевенските училища и благотворителни институции, между които и местният клон на БЧК. За червенокръстката организация дарителите определят 10 акции от банка “Напредък” и 5 от АД “Сила”. За направеното дарение са наградени с Кръста на дружеството.
Липсват други данни за фонда и благотворителната му дейност.

26. Дом на бедната майка родилка и детето
“Стоянка Кънчева”, Шумен

Дарител е Димитър Кънчев (17 юни 1862, Шумен – 1933, Шумен) – печатар, хотелиер. След завършване на ІІ клас в родния си град става писар при Областния съвет. По-късно създава собствена печатница “Гутенберг”. Занимава се и с хотелиерство. На 30 март 1928 г. той завещава на БЧК сградата на хотел “Гутенберг” в Шумен с два магазина под нея. Имотът е със застроена площ 172 кв. м и дворно място от 112 кв. м и по емлячна оценка на общината е на стойност 158 хил. лв. Волята на дарителя е имотът да бъде ползван за вечни времена от БЧК – клон Шумен, като Дом на бедната майка родилка и детето. Домът да носи името на неговата майка Стоянка Кънчева (неизв. – 1899, Шумен), която въпреки бедността си, го е отгледала и възпитала с чест и за да я помнят не само нейните синове и дъщери, а и целият град и окръг. Целта на дома е да се осигури лекарска помощ за бедни бременни и родилки, за да се запази тяхното здраве и здравето на техните рожби. Наред с това да се полагат грижи за закрила на децата чрез съвещателни станции, детска градина и безплатна трапезария. Дарителят предвижда от приходите на двата дюкяна на зданието да се създаде фонд, който да служи за поддържането на Дома на бедната майка и детето, за разширяването му чрез надстройка или пристройка, докато общият брой на стаите достигне 20–30. След нужните разширения и подобрения на сградата – приходите на фонда да послужат за изхранване на бедни деца ученици, родени в дома, в безплатната ученическа трапезария, ако такава се открие в социалното заведение, или за да им се набавят учебни пособия. Ако останат излишни суми от фонда, да се раздават в края на учебната година дрехи и обувки на бедни деца, родени в същия дом, които са се отличили с благонравие, набожност и добър успех.
Съгласно волята на дарителя управлението на дома се възлага на специален комитет. След смъртта на дарителя неговата съпруга Мария Д. Кънчева (неизв.) продължава благотворителната дейност в полза на БЧК. През 1936 г. в памет на съпруга си, по случай 3-годишнината от смъртта му, М. Кънчева дарява 1200 лв. – по 600 лв. за Червен кръст – клон Шумен, и за Централното управление на дружеството.
Първоначално в Дома на бедната майка родилка и детето се настанява здравно-съвещателна станция и приют с детска градина. Едва през 1945 г. в сградата се открива родилен дом. Днес сградата се използва от Областния съвет на БЧК за административни нужди.

27. Старопиталище “Никола и Старшимир Коларови”, Ямбол

Дарител е Никола Стоянов Коларов (18 ян. 1942, Ямбол – 1933, Ямбол) – мелничар, търговец, предприемач.
Н. Коларов получава в наследство от сина си Страшимир Н. Коларов (1870–1920) – доброволец в Англо-бургската война (1901–1902), умрял в Белгийско Конго, неговото състояние от около 1 млн. лв. В памет на своя син, за когото бащата няма известия след края на войната и смята за мъртъв цели 18 години, за да изпълни неговия завет и от състрадание към своите възрастни съграждани, останали без грижи, дарителят уведомява Общинския съвет в Ямбол за намерението си да построи старопиталище. На 1 авг. 1926 г. между него и Ямболската община е подписан учредителен протокол, с който кметството се съгласява да отпусне общински парцел. На 23 ян. 1928 г., когато строежът на приюта е завършен, с дарителен акт Н. Коларов предоставя благотворителното заведение на БЧК, “заради хуманните цели, на които дружество Червен кръст служи, които цели не са далеч от моята замисъл”. Условията, които дарителят поставя, са следните: домът да носи неговото и това на покойния му син име; да служи за целта, за която е построен, но ако дружеството не може да развие старопиталището, временно част от зданието да се използва за хирургическа болница; дарителят да разполага с две места, от които да се ползват възрастни хора от неговия род; старците, които ще бъдат настанени в дома, да бъдат от Ямболския район. Централното управление на БЧК приема дарението и решава да поеме обзавеждането на благотворителното заведение. За своето щедро дарение благодетелят Никола Коларов е обявен за почетен гражданин на Ямбол.
Старопиталище “Никола и Страшимир Коларови” е със застроена площ от 1400 кв. м и дворно място 8500 кв. м. Домът разполага с 23 спални, няколко салона, домакински помещения и 3 стопански постройки, централно отопление, баня и пералня. Постройката на старопитала струва на дарителя над 1,5 млн. лв. За обзавеждането му БЧК изразходва ок. 250 хил. лв. По решение на дружеството издръжката на благотворителното заведение се възлага на 15-членен комитет, в който влизат дарителят, като почетен председател до смъртта си, неговият син Любомир Коларов, както и видни ямболски общественици.
През 1928 г. е приет устав на старопиталището, който е преработен и утвърден през 1937 г. Според него старопиталището е дружество за обществено подпомагане под ведомството на БЧК и е член на Съюза “Обществена подкрепа” – клон Ямбол. Издържа се с помощи от БЧК и от местния клон на дружеството, дарения, завещания, средства от общината, от държавата, от касата “Обществено подпомагане” и пр. Старопиталището разполага също със средства от собственото си стопанство (овощна градина, отглеждане на животни и пчели и пр.), както и от вноски на питомците. През 1929 г. общите приходи възлизат на 77 684 лв. и се увеличават на 299 005 лв. (1937) и 350 хил. лв. (1942). Помощите от БЧК, в т.ч. от местния клон на дружеството, се движат между 25 515 лв. (1928) и 18 586 (1937). От касата за обществено подпомагане постъпват съответно: 220 хил. лв. (1937); 100 хил. лв. (1942). Дарения за издръжката на старопитала правят Михаил П. Момчев (неизв.) – 20 хил. лв. (1928); Недялко Обретенов (неизв.) – 5 хил. лв.; Женско дружество “Развитие” – Ямбол, Ямболската популярна банка и др.
При откриване на благотворителното заведение през 1928 г. в него намират подслон 12 души, а през 40-те години на 20. век питомците са над 30 души.
Старопиталът съществува и днес, като по повод 110-годишнината на БЧК – клон Ямбол, към него е построена нова сграда.

28. Сиропиталище “Христо А. Папазов”, Карлово

Дарители са Андон (Антон) Христов Папазов (1860, Казанлък – 30 ян. 1938, Ница, Франция) – индустриалец, и съпругата му Стефана А. Папазова (1876, Ямбол – 13 апр. 1933, Пловдив) – общественичка (вж. “Андон Хр. Папазов” – фонд).
През 1931 г. даряват на МНП сумата 2 млн. лв. за образуване на фонд в памет на сина им Христо Папазов. Волята на дарителите е със средствата на фонда да се построи приют в Карлово за деца кръгли сираци, който да носи името на покойния им син. На 8 май 1931 г. се полага основният камък на приюта. Вероятно още същата година приютът е построен. Сградата е масивна двуетажна постройка с площ 130 кв. м, към която има гараж от 34 кв. м и дворно място от 1216,80 кв. м. По оценка на общината имотът е на стойност 200 хил. лв. (към 1935).
До началото на 1935 г. в дома са приютени 10 сираци от двата пола, които се издържат с лични средства на дарителя.
След смъртта на съпругата му и поради напредналата възраст, на 16 септ. 1935 г. дарителят се обръща с писмо до ръководството на БЧК, с което изразява желанието си да подари приюта на дружеството. Централният комитет на БЧК приема с благодарност дарението и в съгласие с щедрия благодетел и клона Червен кръст в Карлово подписват нотариален акт за прехвърляне на собствеността. Според него БЧК, чрез Карловския си клон, може да ползва зданието, както намери за добре, като запази надписа – “Подслон за сираци в памет на покойния ми син Христо А. Папазов”. Дарителят се ангажира да внася на Карловския клон на дружеството субсидия от 40 хил. лв. от получения чист наем от фабриката му за розово масло в с. Певците, Карловско, през годините, когато тя бъде отдавана под наем. Питомците на сиропиталището ще се отглеждат в дома, докато завършат ІІІ прогимназиален клас. Издръжката на сиропиталището се поема от Карловския клон на БЧК и с обещаната от дарителя субсидия. А. Папазов подарява на БЧК и целия инвентар на сиропиталището. За своето дарение живеещият в София дарител е провъзгласен за почетен гражданин на Карлово.
БЧК влиза във владение на имота от 1 окт. 1935 г. В сиропиталище “Христо А. Папазов” са настанени 5 деца, чиято издръжка е поета от Карловския клон. Домът съществува като приют за деца до 1946 г., след което сградата е предадена за ползване от болницата в Карлово.

29. Фонд “Паунка и Христо Кожухарови”
(при Павилион за туберкулозно болни, Русе)

Дарител е Христо Кожухаров (неизв.). През 1932 г. дарителят предоставя застрахователна полица от 100 хил. лв. за образуване на фонд при Павилиона за туберкулозно болни в Русе. Инициативата за построяването на павилиона е дело на Русенския клон на БЧК. С подкрепата на русенските граждани, местни индустриалци и банкери павилионът е изграден и открит на 20 ноември 1932 г. Сградата е на два етажа със 70 легла и за строежа ѝ Русенският клон изразходва 1 560 009 лв. Държавата подпомага изграждането му със 150 хил. лв.
Създаденият към павилиона фонд “Паунка и Христо Кожухарови” има за цел да подпомага намиращите се на лечение бедни селяни и селянки от окръга с добавъчна храна. Други данни за фонда не са открити.
Най-крупните частни дарители на павилиона са братя Емануил и Неделчо К. Габровски (неизв.) – собственици на фабрика за производство на фурнири “Братя Габровски”. Те даряват строителни материали, 100 кревата и нощни шкафчета за обзавеждането му на обща стойност 150 хил. лв.

30. Фонд “Никола Ив. Калпазанов”
(при безплатна трапезария, Габрово)

Дарител е Никола Иванов Калпазанов (неизв., Габрово – 1936, Габрово) – син на индустриалеца Иван Колчев Калпазанов, основател на модерната текстилна индустрия в България и също голям благодетел на Габрово.
На 20 юни 1933 г. Н. Ив. Калпазанов дарява 300 хил. лв. за построяване сграда на БЧК в Габрово, в която да се помещава безплатна ученическа трапезария. Дарението е прието с благодарност от д-вото на Червения кръст в града, а дарителят е обявен за почетен член на БЧК – клон Габрово.
Габровският общински съвет отпуска място за построяването на дома, а клонът на Червения кръст създава фонд за издържане на безплатна ученическа трапезария. Дарителят не доживява да види осъществено своето дело. Домът “Никола Ив. Калпазанов” е тържествено осветен на 19 дек. 1937 г. от протосингела на Великотърновската митрополия йеромонах Стефан. Безплатната ученическа трапезария и народна кухня в Габрово се смята за много ценна придобивка в областта на милосърдието както от ръководството на БЧК, така и от благодарните жители на града.

31. Фонд “Арх. Никола Пигулев”
(при детска лятна колония “Осогово”, Кюстендил)

Дарител е Никола Петров Пигулев (1871, Видин – 15 юли 1935, София) – архитект (вж. “Никола Пигулев” – фонд)
Със завещание от 4 юни 1935 г. дарителят предоставя 1 млн. лв. на училища, читалища и благотворителни учреждения в родния си град Видин и в Кюстендил. От тях 100 хил. лв. той завещава на Детското летовище “Осогово” в Кюстендил. Летовището е изградено през 1926 г. със средства от БЧК – клон Кюстендил, Просветния съюз и д-во “Юнак” в града. Целта на дарението на арх. Пигулев е от лихвите на фонда да летуват бедни, слаби и болни деца от Кюстендил. Липсват други данни за фонда.
Освен летовище “Осогово” БЧК – клон Кюстендил, поддържа и безплатна ученическа трапезария в града, в която се дават 54 хил. обяда годишно на ученици от всички училища в града.

32. Родилен дом “Елиза Перец Пизанти” – гр. Русе

Дарители са: Перец Пизанти (неизв.) – индустриалец, и неговият син Марио Перец Пзанти (неизв.).
В памет на своята съпруга и майка Елиза Перец Пизанти те подаряват на БЧК недвижим имот в Русе на ул. “Гурко” № 10, състоящ се от масивна къща с площ 268 кв. м и дворно място от 392,50 кв. м. Имотът е на стойност 760 хил. лв. Дарението е направено с нотариален акт от 1 септ. 1939 г. на нотариуса при Русенския областен съд. Волята на дарителите е в имота да се открие здравно заведение – дружествена болница, родилен дом, диспансер или друго подобно, от каквото БЧК прецени, че има нужда. Заведението да носи името на покойната и в него да се дава помощ на всички, “без разлика на вяра, народност и пр.”. За своята щедрост дарителите са наградени от цар Борис ІІІ с Орден на человеколюбците – ІІІ ст., а Върховният комитет на БЧК ги награждава с Големия кръст на дружеството.
Върховният комитет на БЧК приема дарението и възлага на русенския клон на дружеството да уреди в подарения имот родилен дом, предназначен предимно за бедни родилки. Издръжката му се предоставя на БЧК – клон Русе, на Русенската градска община, на клона на Съюза “Обществена подкрепа” и други организации. За целта Русенският клон на БЧК учредява фонд за откриване на родилен дом “Е. Пизанти” с капитал 200 хил. лв. (1940). Братята на Перец Пизанти – Самуил и Алфред Пизанти, дават своята лепта, като подаряват 400 м плат за обзавеждане леглата в родилния дом. Здравното заведение е открито на 15 окт. 1941 г. и съгласно правилника му в него се обслужват русенски граждани “без разлика на народност, материално и обществено положение”. Здравните услуги и храната са безплатни. Броят на ражданията в дома е съответно: 125 през 1942 г., през 1943 г. – 245, и 119 през 1944 г.
Други данни за дарението не са открити.

Изпълнявайки своята хуманна мисия, още първите години след създаването си БЧК насочва дейността си към облекчаване съдбата на българите извън политическите граници на страната и на хилядите бежанци, потърсили спасение след Първата световна война в България. За целта БЧК основава следните фондове:

33. Фонд Сиропиталище “Утеха”

Фондът е основан през 1906 г. по решение на Общото годишно събрание на дружеството. Целта му е да подпомогне инициативата на женското благотворително д-во “Утеха” в Битоля за основаване на сиропиталище и болница в града за деца на убити по време на Илинденското въстание (1903) българи. За тази цел БЧК внася на срочен влог в БНБ сумата 28 хил. лв. на името на благотворително д-во “Утеха”, клон на Македонското женско благотворително дружество в София. Тъй като идеята не се осъществява, фондът не прави разходи, а лихвите му се капитализират. Към 31 март 1911 г. капиталът на фонда е 29 234 лв. През същата година годишното събрание на ръководството на БЧК взема решение за предаване фонда на Македонското женско благотворително дружество в София. Това решение също не се реализира, а лихвите на фонда продължават да се капитализират. За пръв път фондът прави разход през 1920 г., когато лихвите в размер на 7 хил. лв. са преведени на сиропиталище “Битоля” в София. В периода 1921–1926 г. приходите на фонда, които се движат между 1400 лв. (1921) и 1050 лв. (1926) редовно са внасяни в приход на сиропиталището. През 1927 г. БЧК прехвърля капитала на фонда на стойност 29 050 лв. и годишната лихва от 1050 лв. на сиропиталището и закрива фонда.

34. Фонд “Бежанци – Червен Кръст”

Фондът е създаден през 1924 г. за облекчаване бедственото положение, в което се намират над 250 хил. бежанци, прогонени от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини и потърсили спасение в окастрената от Ньойския договор България. Ръководството на дружеството реагира на хуманитарната катастрофа и на 22 окт. 1924 г. създава Изпълнителен комитет за бежанците в състав: Софийският митрополит Стефан, проф. д-р Ст. Ватев, Сотир Велчев, д-р Б. Чавов, А. Киров и д-р Владимир Руменов (привлечен по-късно). БЧК отпуска на комитета кредит от 200 хил. лв. и правото да ползва инвентар, дрехи и медикаменти от складовете на дружеството. Отправен е призив към населението в страната за дарения във фонд “Бежанци – Червен кръст”. Едновременно с това БЧК се обръща за помощ и към Международния комитет на Червения кръст в Женева, към националните червенокръстки и благотворителни организации по света. Чрез добрата си клонова структура в страната и международните контакти дружеството успява да събере значителни средства и да организира мащабна помощна кампания. В периода 1924–1928 г. в България във фонда са събрани 4 080 449 лв. и помощи в натура за 4,5 млн. лв., които са използвани от Изпълнителния комитет за подпомагане на бедстващите бежанци. През 1928 г. фондът престава да съществува.

Дарители на БЧК са хиляди хора. Сред най-щедрите са:
Евлогий Георгиев, дал 12 хил. лв. за нуждите на БЧК през Сръбско-българската война (1885). През 1911 г. Васил Куцоглу (Лозана) и Георги Куцоглу (София) даряват 40 хил. лв. за “човеколюбивите цели на дружеството”. Братя Златеви от Стара Загора предоставят 20 хил. зл. лв. “за засилване средствата на БЧК” (1917), а Теофил Томов от Ксанти – 5 хил. лв. (1917). Щедрост проявява и синът на Ив. Евстр. Гешов – Евстрати Иванов Гешов. Със сумата 21 хил. лв. поема ученическите такси на 5 бедни ученички в Училището за милосърдни сестри (1921), издържа 4 стипендиантки в същото училище (1932). Основаната от него фондация “Анка Евстратиева Гешова” ежемесечно дава по две награди от по 500 и 300 лв. на ученички в учебното заведение за милосърдни сестри, показали най-добър успех и поведение. Значими са филантропичните жестове на царица Йоанна, подарила 25 хил. лв. на Училището за милосърдни сестри за подпомагане на крайно бедни и с отличен успех и поведение ученички и още 50 хил. лв. за закупуване на учебни помагала (1934); на Радка Илиева Илиева от Габрово, дала 5 хил. лв. в знак на благодарност за лечението ѝ в болница “Червен кръст” (1937); на Алан Хазелтон от Калифорния, САЩ, дарил колекция от ценни български марки на стойност около 30-35 хил. лв., с условие сумата от продажбата на марките да се ползва за някое благотворително начинание на БЧК (1939).
Велко Н. Мадолев, живущ в Оукланд, Калифорния, завещава 1/2 от движимата и недвижимата си собственост и спестяванията си в банка “Американ Тръст Компани” на БЧК. Стойността на дарението не е уточнена (1939).
Сава Иванов Азманов (15 май 1866, Стара Загора – 30 ноем. 1941), хотелиер и собственик на каменовъглена мина, завещава облигации от БДЗ (1923) на номинална стойност 300 хил. лв.
Тане Иванова Цокова от София дарява 40 хил. лв. на Училището за милосърдни сестри, от които 25 хил. лв. за едногодишна пълна издръжка на една бедна с добър успех и поведение ученичка и 15 хил. лв. – за ученически такси на бедни ученички. Сумата е внесена през 1941 г. от дъщерята на дарителката Невена Т. Шопова.
Маню Тантилов, Карлово, дарява 5 хил. лв. (1941) в памет на възрожденския учител и народен будител Матю П. Тантилов, загинал мъченически за свободата.
Георги Димитров Манов от София прави дарение от 30 хил. лв. (1942) в памет на починалия си син Димитър.
Фирма “Ото Волф” от Кьолн, Германия – 100 хил. лв., внесени през 1942 г. Върховният комитет на БЧК отличава фирмата с Големия кръст на дружеството.
Тодор Павлов Кабакчиев, о. з. полковник, търговец. Роден в Търново. Дарява 10 хил. лв. за нуждите на БЧК и 50 хил. лв. за фонд към безплатната ученическа трапезария в Панчарево, от лихвите на който да се дава топла храна на бедни ученици (1943).
Крикор Закарян от София – фабрикант. Подарява на БЧК палатки на стойност над 250 хил. лв. и безвъзмездно извършва поправка на палатки на дружеството за 50 хил. лв. (1943).
След 9 септ. 1944 г. тоталитарната държавна машина ограничава обществените функции на БЧК. През 1953 г. с указ на МС се отнема правото на организацията да притежава здравни заведения и благотворителни институции. Създадените с даренията на щедри и състрадателни благодетели социални заведения и дарителски фондове са отнети. За дълги години са изтрити паметта на поколенията и споменът за човеколюбците, облекчили с благородния си жест страданията на много свои сънародници.

Д. Гоцева, В. Николова