Енциклопедия Дарителството

В началото на 40-те години на 19. век будни и патриотично настроени жители на Русе създават трикласното Славянобългарско училище. Първи учители стават Христаки Драганович и Параскев (Параскева) Дамянов – хора със солидно за времето си образование, пропити от силни родолюбиви чувства, развили широка обществена дейност. Към 1867 г. училището става петкласно, а за учители са привлечени едни от най-забележителните общественици, педагози, радетели за народно, светско образование като Драган Цанков, Георги Живков, Христо Богоров, Иван П. Чорапчиев, Цани Гинчев, Тодор х. Станчев и др. По време на Руско-турската война (1877–1878) за кратко училището е затворено, но през учебната 1878/1879 г. отново отваря своите врати (като трикласно). Постепенно увеличава степента си и през учебната 1883/1884 г. е вече седмокласно със задължителен зрелостен изпит. По традиция то е общинско и се издържа от местната власт и с незначителна финансова помощ от МНП. От 1889/1890 г. става Държавна реална гимназия, която през следващата година разкрива и класически отдел и се издържа от бюджета на МНП. По решение на Русенския общински съвет от апр. 1895 г. училището приема името на престолонаследника и се назовава Държавна народна мъжка гимназия “Княз Борис” до 1944 г. От май 1945 г., по решение на учителския съвет, народният поет Христо Ботев става патрон на учебното заведение.
Гимназията се утвърждава като просветен и духовен център не само за града, но и за много селища от Северна България. Видни педагози, получили висше образование в престижни западноевропейски и руски университети, общественици, учени и публицисти работят като учители и директори на гимназията. Това са Димитър Маринов, д-р Никола Бобчев, Стоян Михайловски, Нико Просеничков, Стефан Огнянов, Стефан Лафчиев и др. В първите години тук учителстват и много чужденци, особено чехи. Педагогическият екип осигурява на възпитаниците високо научно-образователно равнище, подготвя и възпитава достойни млади хора. По думите на дългогодишния директор Нико Просеничков гимназията “е дала хиляди добри възпитаници, голяма част от които са гордост на народната наука, изкуство и общественост”, култивирала е “високо съзнание и чувство на дълг към род и родина”.

До края на 19. век учебното заведение се помещава в т.нар. Варушкото училище – сравнително добра за времето си сграда на брега на Дунав, построена с доброволния труд на русенци. Тя обаче се оказва недостатъчна за бързо нарастващия поток от младежи, стремящи се към образование. Всяка година броят на учениците прогресивно се увеличава и ако през учебната 1879/1880 г. те наброяват 214, през учебната 1898/1899 г. са 809. За осъществяване на качествен образователен процес ръководството на гимназията ползва няколко съседни неудобни и нехигиенични сгради. Затова през 1896 г. МНП започва строеж на модерна, двуетажна сграда на площад “Александър І”. Тя е завършена през 1898 г. и разполага с великолепна аула, много класни стаи и гимнастически салон. Уредени са и учебни кабинети (по история, география, физика и математика, химия, естествена история, музика, рисуване, ръчна работа), които са снабдени с необходимите помагала. На 1 ян. 1904 г. учителят Херман Шкорпил създава исторически музей с богата нумизматична и праисторическа сбирка и старопечатни книги.
Училището разполага с двор за ботаническа градина, снабдено е с централно отопление. С изключение на краткия период от септ. 1944 до март 1945 г., когато в сградата се настанява руска военна болница, занятията се водят в нея до учебната 1952/1953 г., когато гимназията се премества в училище “Баба Тонка” и влиза в състава на създаденото през 1950/1951 г. Единно смесено училище “Христо Ботев”.
При учебното заведение е уредена богата учителска библиотека, която към 1934 г. притежава 10 хил. тома на обща стойност 750 хил. лв., и ученическа с 1423 тома. За увеличаване на книжното богатство голяма роля изиграват даренията на д-р Никола Георгиев (1250 тома), на Димитър Иванов (142 тома), на Нико Печеняков (53 тома).
Към училището се създават няколко сдружения (Ученическо християнско дружество, Младежки червен кръст, Дружество “Юнак”, Ученическо въздържателно дружество), които изиграват полезна роля за възпитанието на младите хора в здрав дух, етика, висока култура.

Наред със сериозната учебно-възпитателна дейност ръководството на гимназията се опитва да насърчава своите бедни, но талантливи възпитаници. През 1891/1892 г. по препоръка от МНП се създава фонд “Бедни ученици”, който има за задача финансово да ги подпомага. Капиталът му се натрупва чрез отчисления от училищните такси, чрез събиране на средства от концерти, забавления и дарения. По повод на Коледните и Великденските празници от приходите се купуват дрехи, обувки и учебни помагала на бедни ученици. Със съдействието на учителския съвет те получават храна в безплатните трапезарии, създадени от русенските благотворителни дружества.
През 1937 г. ръководството на Мъжката гимназия, заедно с Девическата, започва строеж на лятна почивна станция край Варна, завършена през лятото на 1938 г. и струваща ок. 600 хил. лв.
В началото на 20. век чрез дарения и завещания се създават дарителски фондове, които към 1944 г. нарастват на повече от 30. Според приетите правилници, те се управляват от учителския съвет, а средствата се изразходват съгласно условията на благодетеля. Капиталите на фондовете са вложени в облигации от българските държавни заеми или в ценни книжа и към 19 юли 1934 г. общата им сума възлиза на 539 851 лв.

1. Фонд “Вацеслав Колар”

Дарител е Вацеслав Колар (неизв., Врутице, Чехия – 17 март 1889, Русе) – учител по химия в гимназията, чех по народност (вж. “Вацеслав Колар” – фонд).
С дарените от него 1000 зл. лв. през 1889 г. учителският съвет образува първия фонд към учебното заведение. Волята на дарителя е наградите да се дават на бедни, но с отличен успех ученици. През 1920 г. се дава първата награда в размер на 50 лв.

2. Фонд “Никола Буров”

Дарител е Никола (Нико) А. Буров (5 февр. 1860, Лясковец – 17 юни 1906, Русе) – банкер, подпредседател и председател на Русенската ТИК, женен за сестрата на големия политик Теодор Теодоров – Роза (вж. “Никола А. Буров” – фонд).
Съгласно завещанието на Н. Буров на Мъжката гимназия са предоставени 1000 зл. лв., с които на 19 окт. 1906 г. е учреден фонд. Условието е годишните приходи да служат за награда на беден ученик, най-добър по успех и с добро поведение. Връчва се на 11 май – празника на Св. св. Кирил и Методий. В периода 1915–1937 г. наградите са в размер от около 70 лв.

3. Фонд “Константин Д. Бебис”

Дарители са наследниците на Константин Д. Бебис (1840 – 19 септ. 1913) – грък по националност. От 1865 г. се установява в Русе. Заедно със синовете си Димитър и Перикли през 1906 г. основават в Русе фирмата “Синове К. Д. Бебис”, която се занимава с прекупуване и износ на зърнени храни. Член е на застрахователното д-во “България” и е почетен гръцки консул в Русе.
На 28 окт. 1913 г. по решение на учителския съвет се основава фонд с основен капитал 2 хил. лв. Условието е от годишните приходи да се дават награди на бедни ученици с добър успех и примерно поведение, без разлика на народност. През 1937 г. годишната лихва на фонда възлиза на 140 лв.

4. Фонд “Илия Трифонов”

Дарители са наследниците, които даряват 2 хил. лв. за учредяване на фонд на името на Илия Трифонов (1839, Дряново – неизв.) – търговец, жител на Русе, един от учредителите на Народната партия в града и дългогодишен народен представител с листата на организацията.
С решение на учителския съвет на 13 дек. 1913 г. се основава фонд на името на дарителя. Условието е всяка година лихвите да се дават на беден ученик с добър успех и поведение.*

5. Фонд “Тодорица Йосиф Цанкова”

Дарител е Тодорица Йосиф Цанкова (неизв.). Съгласно завещанието ѝ наследниците предоставят на Мъжката гимназия 1000 лв. за учредяване на фонд. Условието е от приходите да се дава помощ на беден ученик, най-добър по успех. На 26 ноем. 1915 г. учителският съвет основава фонд. През 1920 г. е дадена първата награда от 50 лв. като към 1 ян. 1937 г. лихвата нараства на 80 лв.

6. Фонд “Димитър Петала”

Дарител е Димитър Петала (неизв.), който предоставя на гимназията 1000 лв. Учителският съвет основава фонда на 26 ян. 1918 г. Според правилника от годишните приходи трябва да се дава награда на беден ученик с добър успех и поведение. През 1920 г. е дадена награда от 50 лв., а до 1937 г. тя нараства на 80 лв.

7. Фонд “Велико Йорданов Тевекелев”

Дарител е Тодорица Тевекелева (неизв.) от Русе. В памет на починалия си син, на 21 юли 1915 г. тя предоставя на Мъжката гимназия 4 хил. лв. и с протокол на учителския съвет от 21 ноем. 1915 г. се учредява фонд. На 13 юни 1929 г. са внесени допълнително 6 хил. лв. и към 1937 г. годишната лихва възлиза на 660 лв. Според дарителката с годишните лихви трябва да се осигури стипендия на най-добрия по успех и поведение възпитаник на учебното заведение.

8. Фонд “Цанко Жак Лазар”

Дарител е Жак Лазар (неизв.) от Русе. Той предоставя 3500 хил. лв. на гимназията за учредяване на фонд в памет на сина му, загинал на 29 ноем. 1916 г. при Голяма Татлъджа. На 27 дек. 1917 г. учителският съвет учредява фонд. Според волята на дарителя всяка година на 29 ноем. приходите на фонда трябва да се дават като награда на ученик, роден в Русе, да бъде от православната църква, български поданик и да е написал най-доброто съчинение по български език с пат­риотично съдържание. Към 1937 г. годишната лихва на фонда възлиза на 133 лв.

9. Фонд “Пенчо Д. Дреновски”

Дарители са Мола (1876, Търново – неизв., Русе) – домакиня, и Димитър Дреновски (1865, Дряново – неизв., Русе) – търговец. В памет на преждевременно починалия си син те предоставят на Мъжката гимназия 25 хил. лв. Фондът е основан на 8 окт. 1918 г. от учителския съвет. Условието на дарителите е да се дава стипендия на един младеж, показал добър успех до завършване на средно и висше търговско образование. Ако стипендиантът показва слаб успех, издръжката се отнема и се дава на друг. Към 1937 г. годишната лихва на фонда възлиза на 1750 лв.

10. Фонд “Д-Р Стоян Радославов”

Дарител е Стоян Попрафаилов Радославов (13 февр. 1838, Котел – 1916, Русе) – лекар, общественик, щедър дарител (вж. “Д-р Стоян Радославов” – фондове).
Със завещание от 22 окт. 1914 г. той оставя цялото си движимо и недвижимо имущество за развитието на просветата, науката и културата: на МНП, БАН, на главното училище в Котел, на църкви, дружества и по 2 хил. лв. на Мъжката и Девическата гимназия в Русе. На 27 май 1919 г. учителският съвет учредява фонд. Съгласно волята на благодетеля годишните лихви трябва да служат за награда “на най-добрия беден ученик”. Към 1 ян. 1937 г. годишните приходи възлизат на 140 лв.

11. Фонд “Любов към ближния”

Дарител е Немското ученическо благотворително дружество в Русе. Целта е да се дават помощи на бедни ученици с примерно поведение. Фондът е основан на 29 окт. 1917 г. с основен капитал 1000 лв. Към 1 ян. 1937 г. годишните приходи възлизат на 93 лв.

12. Фонд “Марийка и Д-р Иларион Бурови”

Дарители са Иларион А. Буров (24 апр. 1873, Лясковец – 19 окт. 1931) – лекар, банкер, кмет на Русе, член на УС на Застрахователно д-во “България”, общественик, и Марийка Бурова (неизв.) – общественичка, активен деец на Женското благотворително дружество “Добродетел” (вж. “Д-р Иларион А. Буров и Марийка Бурова” – фондове).
Съпрузите предоставят на Мъжката гимназия 10 хил. лв. за учредяване на фонд, чиито лихви трябва да служат за подпомагане на бедни ученици. Фондът е основан с протокол на учителския съвет от 18 ян. 1921 г. На 14 дек. 1922 г. те увеличават основния капитал с 10 хил. лв. и на 26 юни 1926 г. с 30 хил. лв. и към 1 ян. 1937 г. годишните лихви възлизат на 1494 лв.

13. Фонд “Йордан Ников Просеничков”

Дарител е Нико Просеничков (30 септ. 1876, Лясковец – 1944, Русе) – учител, дългогодишен директор на гимназията. Завършва Казанлъшкото педагогическо училище, след което става учител в Лясковец. През 1869 г. заминава за Германия, където учи философия и педагогика в Йенския университет. От 1900/1901 г. упражнява учителската професия в Оряхово, Търново, Силистра, Видин, Плевен. Бил е училищен инспектор. В различни години е директор на Девическата, Мъжката и Педагогическата гимназия във Видин, Русе, Силистра, Пазарджик. Наред с отговорната си педагогическа дейност той развива широка обществена дейност – лектор е на педагогически конференции, председател на Дружеството на класните учители, редактор на сп. “Учителска пробуда”, издател и редактор на “Нашето семейство” (1926–1931), сътрудник на сп. “Борба с алкохолизма”, член е на много културни и благотворителни дружества. Убит е в края на 1944 г.
През 1924 г. Н. Просеничков прави дарение от 3 хил. лв. в памет на сина си, като поставя следните условия: 2/3 от лихвите на капитала да служат за премия на ученик, съмишленик на въздържателната идея, участвал в обявения конкурс и написал най-добро съчинение за вредата от алкохола. С останалите 1/3 от лихвите трябва да се купуват книги с противоалкохолно съдържание. Литературата трябва да носи подписа на директора и печата на гимназията. На 27 февр. 1924 г. учителският съвет учредява фонд, като се съобразява с волята на дарителя. Към 1 ян. 1937 г. капиталът нараства на 4567 лв., а лихвата – на 105 лв.

14. Фонд “Калица и Пенчо Иванов Сиджакови”

Дарител е Калица Сиджакова (неизв. – ок. 1932) – домакиня, благодетелка на старопиталището на ЖБД “Добродетел”. Тя дарява 30 хил. лв. в памет на своя съпруг. Фондът е основан на 28 юни 1924 г. и носи нейното и на съпруга ѝ име.
На 9 март 1932 г., по повод смъртта на майка си К. Сиджакова, нейните наследници увеличават основния капитал на фонда с 20 хил. лв. Според приетия правилник от лихвите трябва да се отпускат две стипендии на бедни ученици от V клас до завършването на гимназията. Към 1 ян. 1937 г. капиталът на фонда възлиза на 54 944 лв., а годишната лихва – на 3300 лв.

15. Фонд “Величка и Ганчо Стефанови”

Дарители са наследниците на ссъпрузите Величка (неизв.) и Ганчо Стефанови (неизв. – 24 март 1925) (вж. “Величка и Ганчо Стефанови” – фонд). Те предоставят на Мъжката гимназия сумата от 30 хил. лв. за учредяване на фонд на името на техните родители. Условието е с годишните лихви да се подпомага най-добрият по успех и поведение ученик. На 28 март 1925 г. учителският съвет основава фонд. Към 1 ян. 1937 г. капиталът възлиза на 31 756 лв. с годишна лихва от 1800 лв., която се употребява съгласно волята на дарителите.

16. Фонд “Петрана Гаваз Спасова (Ханджиева)”

Дарител е Петрана Гаваз Спасова (неизв.), учителка в Мъжката и Девическата гимназия. Тя отстъпва едно пиано (с реална стойност 40 хил. лв.). След продажбата се получават 15 хил. лв., с които на 5 дек. 1924 г. се основава фонд. Условието е годишните лихви да служат за стипендия на беден ученик с добро поведение. Към 1 ян. 1937 г. лихвата възлиза на 525 лв.

17. Фонд “Янко и Боян Ангелови”

Дарител е Панайот Ангелов (1858, Търново – 7 март 1919, Русе) – военен деец, общественик, кмет на града, човек с богата култура и многостранни интереси (вж. “Панайот Ангелов” – фондове). В завещанието си той оставя цялото си имущество за благотворителни и просветни цели, като 10 % от него са в полза на Мъжката гимназия. Желанието му е да се учреди фонд в памет на неговите братя. На 23 ноем. 1921 г. учителският съвет учредява фонда с основен капитал 20 450 лв. От годишните лихви се дават награди на ученици от гимназията.

18. Фонд “Димитър Михайлов Начев”

Дарител е Нако Димитров Михайлов (15 юни 1869, с. Ярлово, Самоковско – неизв.). С решение на учителския съвет от 2 юли 1930 г. се учредява фонд с капитал 4 хил. лв. (в облигации). Лихвите трябва да служат за награда на ученик с най-добър успех и примерно поведение.

19. Фонд “Константин Ангелов”

Дарител е Константин Ангелов (неизв.) – учител в Мъжката гимназия. На 6 февр. 1930 г. учителският съвет учредява фонд с основен капитал 34 974 лв. Условието е от лихвите на фонда да се дава награда на беден ученик с примерно поведение и добър успех. Към 1 ян. 1937 г. средствата нарастват на 35 403 лв., а лихвите на 1920 лв.

20. Фонд “Елефтерица Хр. Желязкова”

Дарители са наследниците на Е. Хр. Желязкова. Учителският съвет учредяват фонда на 17 юни 1930 г. с основен капитал 2 хил. лв. Условието е лихвите на дарението да се дават на беден ученик ежегодно срещу 1 май – празника на цветята, за да може да си приготви провизии за екскурзията, организирана от училището.

21. Фонд “Параскев Ив. Марчев”

Дарител е Параскев Иванов Марчев (неизв.). С протокол на учителския съвет от 2 юли 1930 г. се основава фонд с капитал 2 хил. лв. Съгласно правилника, приет от ръководството на училището, в края на всяка учебна година от лихвите на фонда се дава награда на беден ученик с добър успех и поведение.

22. Фонд “Милчо Л. Шипков”

Дарител е Анка Милчева Шипкова (29 март 1879, Клатов, Чехия – неизв.), жител на Русе, благодетел на Девическата гимназия. Тя предоставя на Мъжката гимназия 5 хил. лв. за учредяване на фонд в памет на съпруга ѝ Милчо Лалев Шипков (18 септ. 1867, Шипка – 1931, Русе) – учител по музика, преподава 21 години в двете гимназии в Русе. След като усвоява дарените средства, на 29 ноем. 1931 г. учителският съвет основава фонд, от чиито приходи се дава награда на беден ученик с добър успех и примерно поведение.

23. Фонд “Математика”

Дарител е Димитър Николов Шиваров (24 февр. 1874, Трявна – неизв.) – учител по математика. Получил средно образование в Търново, а висше по физика и математика в СУ, след което става учител в Дряново, Горна Оряховица, Силистра. От 1900 до март 1932 г. преподава математика и дескриптивна геомет­рия в Русенските гимназии. На 12 май 1932 г. учителският съвет основава фонд с подарените 4 хил. лв. Условието е приходите да се дават като награда на ученик от VІ клас, който най-добре е разработил зададената тема по математика. Към 1 ян. 1937 г. лихвата възлиза на 240 лв.

24. Фонд “Гецо Ангелов”

Дарител е Гецо Парашкевов Ангелов (10 апр. 1842, Русе – неизв.) – жител на Русе, пенсионер опълченец, председател на Поборническо-опълченско дружество в Русе (вж. “Гецо Ангелов” – фонд). През 1932 г. той прави дарение на Мъжката гимназия в размер на 10 хил. лв. за учредяване на фонд на негово име. Желанието му е в края на всяка учебна година да се дава награда на завършилия с най-добър успех и примерно поведение беден ученик. На 9 юли 1932 г. учителският съвет учредява фонд, като годишните лихви възлизат на ок. 600 лв.

25. Фонд “Ангел Т. Петков”

Дарител е Атанас Т. Петков (неизв.) – жител на Русе. По решение на учителския съвет на 27 юни 1933 г. е основан фонд с капитал 2 хил. лв. От приходите се дава награда на беден ученик с примерно поведение и отличил се по успех. Към 1 ян. 1937 г. лихвата възлиза на 160 лв.

26. Фонд “Стефан Г. Делиев”

Дарител е Дешка Георгиева Делиева (2 септ. 1877, Габрово – неизв.). През 1936 г., по повод една година от смъртта на съпруга си, тя дарява на Мъжката гимназия 10 хил. лв. На 4 септ. с.г. учителският съвет учредява фонд. Условието е ежегодно приходите да се дават като награда на беден ученик, най-силен по успех и добро поведение, да бъде русенец и българин по народност. Към 1 ян. 1937 г. лихвата възлиза на 600 лв. На 6 септ. с.г. Д. Делиева увеличава капитала с 1000 лв.

27. Фонд “Мария и Димитър Ил. Малчеви”

Дарители са наследниците на Димитър Малчев (неизв.) – учител, възпитаник на Робърт колеж, учител в Априловската, Видинската и Русенската гимназия, 15 години е директор на ІІІ русенска прогимназия, преводач от английски. На 25 дек. 1936 г. учителският съвет учредява фонд с капитал 5 хил. лв., а от годишните лихви се дава награда на прилежен и трудолюбив ученик. Към 1 ян. 1937 г. лихвата възлиза на 300 лв.

28. “Фонд VІІІ клас”

Дарители са ученици, завършили Русенската мъжка гимназия през учебната 1932/1933 г. Учителският съвет образува фонд на 11 март 1937 г. (или на 8 септ. 1933) с дарените 10 хил. лв. Условието е всяка година приходите на фонда да се дават като награда на най-бедния, но отличен по успех ученик от VІІІ клас, българин по народност, русенец. Към 1 ян. 1937 г. капиталът възлиза на 10 хил. лв., а годишната лихва е 600 лв.

29. Фонд “Маргьола Ст. Тодорович”

Дарител е Маргьола Ст. Тодорович (Феодорович) (неизв.). На 30 март 1906 г. е учреден фонд с основен капитал 1000 лв. Управлява се от Доростоло-Червенската митрополия, като учителският съвет на Мъжката гимназия определя имената на наградените. Първите награди са в размер на ок. 50 лв.

30. Фонд “Георги Д-р Иванов Тодоров”

Дарител е Иван Спиридонов Тодоров (26 авг. 1865, Преслав, Русия – неизв.) – лекар, живее и работи в Русе. Той предоставя на Мъжката гимназия 10 хил. лв. за учредяване на фонд в памет на покойния му син Георги Иванов Тодоров (16 юли 1899, Ловеч – 1924) – възпитаник на Мъжката гимназия, студент по инженерство в Грац (Австрия), където заболява. С протокол на учителския съвет от 24 март 1938 г. се учредява фонд. На 1 юли 1939 г. се приема правилник, според който лихвите на фонда (в размер 500 лв.) трябва да служат за ежегодна помощ на бедни ученици.

31. Фонд “Васил Т. Ковачев”

Дарител е Стефан Пенев Атанасов (5 септ. 1880, Русе – неизв.), който дарява 2 хил. лв. за учредяване на фонд в памет на своя учител Васил Ковачев, дългогодишен преподавател в Мъжката гимназия (септ. 1891 – септ. 1911 и февр. 1924 – септ. 1925 г.). Условието на дарителя е от приходите на всеки две години да се дава награда на беден ученик от последния клас, който има най-висока оценка по естествена история. На 8 апр. 1938 г. фондът е основан, а на 1 юли 1939 г. е приет правилник за неговото управление. Годишната лихва възлиза на 100 лв.

32. Фонд “Христо Тотев Веселинов”

Дарител е Йонко Тотев Веселинов (26 окт. 1874, Трявна – неизв.). Той, заедно със своите братя, сестри и племенници, предоставя на Мъжката гимназия 15 хил. лв. (в облигации) за учредяване на фонд в памет на Христо Тотев Веселинов (1880, Трявна – 14 апр. 1938, София) – възпитаник на Русенската мъжка гимназия, завършил право в Париж и работил като адвокат в Русе повече от 20 години.
На 1 юли 1939 г. учителският съвет приема правилник, според който от лихвите на фонда се дава награда на ученик от VІІІ клас с най-добър успех по гражданско учение.

33. Фондация “Д-р Никола Георгиев и Младена Д-р Георгиева”

Дарители са д-р Никола Попгеоргиев (25 септ. 1855, с. Конаре, Солунско – 23 февр. 1915, Русе) и Младена д-р Георгиева (неизв., Русе – 1938, Русе) – дъщеря на Параскев Дамянов, благодетелка на двете гимназии (вж. “Д-р Никола Попгеоргиев и Младена д-р Георгиева” – фондация).
От името на съпруга си и от свое име тя завещава недвижими имоти на Мъжката гимназия “Княз Борис”, Русе. Желанието на дарителката е да се учреди фонд за увековечаване паметта на покойния ѝ съпруг д-р Н. Георгиев, който е бил учител по латински и старогръцки език и е дал най-добрите години от живота си в Мъжката гимназия. Приходите от имотите трябва да служат за стипендии на ученици от посоченото училище. Фондацията е учредена през 1938 г., а на 26 ян. 1939 г. се създава ефория. През учебната 1941/1942 г. са отпуснати три стипендии в размер 1000 лв.; през юли 1944 г. е отпусната една стипендия за следване във висше учебно заведение.
С наредбата на МНЗСГ на 24 дек. 1951 г. ефорията прекратява дейността си, а имотите ѝ преминават в собственост на Русенския общински съвет.
Подобна е съдбата на останалите дарителски фондове при Русенската мъжка гимназия, които съгласно Закона за бюджета за 1948 г. влизат в държавния бюд­жет, а имотите им стават собственост на Русенската община.

В. Николова