Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. Роден в Калофер. Учи в родния си град и в училището на Райно Попович в Карлово. През 1854 г. се преселва в Цариград, където натрупва състояние от търговия. Дейно участва в църковнонационалната борба, а на 27 апр. 1858 г. е избран за член на настоятелството на българската църква "Св. Стефан" в имперската столица. Около 1864–1865 г. се разорява, напуска Цариград и се заселва в Одеса. Тук, със съдействието на богати свои съграждани, се захваща със земеделие и отново натрупва голямо състояние. Активно се включва в живота на сънародниците си в Бесарабия. Член на Одеското българско настоятелство. Отпуска много средства за издаване на българска книжнина, подпомага финансово нуждаещи се политически дейци, предоставя 100 зл. рубли на Браилското книжовно дружество (по-късно БАН). Особено отзивчив е към българите, доброволци в Сръбско-турската война (1876), към влезлите в Българското опълчение през 1877 г. негови
Българската академия на науките е наследник на Българското книжовно дружество (БКД) и е първата общонационална институция в новата ни история. Идеята за създаването на общ книжовен център възниква през 50–60-те години на 19. век в средите на българската емиграция и е част от всестранния възрожденски просветен и културен подем. Вдъхновена е от примера на напредналите европейските народи и техните академии и научни дружества. Благодарение на апостолската дейност на Васил Стоянов средства за създаването и дейността на бъдещото книжовно дружество се набират от средите на по-заможните българи в големите емигрантски центрове – Букурещ, Одеса, Виена, Галац, Гюргево, Болград и Браила. В Кондиката (сметководната книга) са записани имената на 322 родолюбиви сънародници, съпричастни към създаването на новата институция, изразили готовност да станат спомоществователи. С техните пожертвованията до 1869 г. се натрупва дружествен капитал в размер на 3 хил. рубли. В списъка на дарителите и първооснователите, наред с имената на заможните търговци Николай Тошков и братята
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече