Едно от елитните средни учебни заведения в страната. Неговата история е неразривно свързана с една значима благотворителна инициатива от времето на Възраждането, обединила щедростта и желанието на много родолюбиви българи да бъдат полезни за своите сънародници. На 5 ян. 1855 г. известният сред емиграцията в Румъния търговец и общественик Михаил Кифалов (1783, Тетевен – 7 ян. 1868, Букурещ) прави завещание в полза на българския народ. Имуществото му се състои от два дюкяна и две къщи в Букурещ, пари и др. Приходите от този имот дарителят разпределя по следния начин: 7/10 да се използват за построяване и откриване на болница с параклис в Търново. Тя да носи имената на християнските светци безсребреници Козма и Дамян и в нея да се лекуват болни, без разлика на народност и вяра. Други 2/10 от приходите определя за основаване на централно училище в същия град и 1/10 – в помощ на училището в родния му Тетевен.
Чрез печата М. Кифалов популяризира своите намерения и се заема със събирането на средства от родолюбиви сънародници. На 18 юли 1855 г. в Букурещ се свиква събрание, на което присъстват ок. 22 представители на емиграцията. Сред тях е и самият дарител. Избрана е ефория, която да управлява завещаното имущество и да следи за изпълнението на завета. В нея влизат Христодор Мустаков (председател), Георги Василиади (секретар), Георги Атанасович, д-р П. Протич, Аврам Георгиев. Приет е устав, според който тя се задължава да събира средства, докато капиталът нарасне и стане достатъчен за построяването на болница и училище в Търново. Веднага след учредяването си ефорията се обръща към Търновската община с предложение да определи състава на епитропия, която да поеме дейността на място.
Капиталът, управляван от ефорията, се набира от различни дарения. Първата вноска от 4800 гроша предоставя М. Кифалов. През 1867 г. той дава нови 1600 гроша. Благодарение на неговия авторитет и влиянието сред заможната българска емиграция и пред румънските власти, започва подписка в подкрепа на инициативата за откриване на централно училище и болница. В нея се включват румънското правителство и букурещката община. Отзовават се и редица дейци на българската емиграция, принадлежащи към кръга около Добродетелната дружина. Сред големите дарители са Силвестър Пенов, Козма Тричков, Петър Кермекчиев и други родолюбци. След смъртта на М. Кифалов Руското генерално консулство в Букурещ започва да превежда и приходите от завещания имот, но само от частта, предназначена за училищата. Постепенно се натрупва значителен за времето капитал, който към 31 дек. 1863 г. възлиза на 29 686 гроша, към 31 дек. 1868 г. – на 97 312 гроша. До 1886 г. средствата се управляват от ефорията в Букурещ. Свързана по своя състав с Добродетелната дружина, тя преминава под нейно ръководство.
В периода до Освобождението Търновската епитропия многократно се опитва да получи парични помощи за класното училище в града. Възникнало в средата на 19. век, то се издържа от субсидии на църквите и еснафите, от училищни такси, събирани от деца от по-заможни семейства, от доходи от училищни имоти. По ред причини, между които не на последно място е материалният недоимък, учебното заведение не прераства в гимназия. Букурещките дейци отхвърлят исканията за парични помощи с аргумента, че целостта на капитала трябва да се запази, докато той стане достатъчен за изпълнение волята на дарителите. Отпусната е еднократна помощ от 1600 гроша за училищата в Търново.
Трудно е развитието на учебното заведение и в първите години след Освобождението. Срокът на обучение на учениците се увеличава и през 1880/1881 г. (24 септ.) училището става гимназия. За негов патрон е избран св. Кирил. Букурещката ефория определя за директор видния възрожденски деец и книжовник д-р Васил Берон. В следващите години са открити нови класове, увеличава се броят на учениците, обзавеждат се кабинети по физика и история. През учебната 1885/1886 г. учебното заведение става пълна седмокласна реална гимназия, в която учат 471 момчета и преподават 15 учители. Премества се от неудобното общинско здание, което заема, в сградата, освободена от Девическата гимназия. През 1887 г. при него се урежда и духовно училище.
Липсата на достатъчно средства спъва прогреса на гимназията. След Освобождението (1878) настъпват известни промени в дейността на ефорията. Въпреки че продължава да пази целостта на капитала, от 1878 г. тя започва да отпуска ежегодна помощ в размер на 5–8 хил. лв. за класното училище, а след 1880 г. – за гимназията. Търновските епитропи обаче настояват за по-щедро субсидиране. През 1880 г. те правят предложение частта от капитала, определена за болница, да се прехвърли за изграждането на висше училище в града. Постепенно букурещките дейци стигат до извода, че се налага да предадат събрания капитал на българското правителство. На събрание, състояло се на 7 март 1886 г., те вземат решение в този дух, а недвижимите имоти да останат под тяхно управление. За да подобри материалното положение на гимназията, епитропията се опитва да ѝ осигури статут на държавно учебно заведение. Това става едва в началото на учебната 1888/1889 г.
В следващите години прогресът на учебното заведение е видим. Броят на учениците и на преподавателите расте. През 1892 г. към гимназията се открива педагогически курс (закрит през 1897 г.), назначени са учител по физическо възпитание (1893) и редовен учител-лекар (1905). Проблемът с училищната сграда обаче остава неразрешен. След дълги настоявания на 8 окт. 1897 г. се полага основният камък на новото гимназиално здание. Завършването му се проточва и учебните занимания се водят в неудобни и нехигиенични помещения, пръснати в 7–10 частни къщи. През 1911 г. училището най-после се премества в новата сграда. За съжаление много за кратко, тъй като земетресението от 1 юни 1913 г. разрушава зданието и унищожава голяма част от училищния инвентар. Гимназията отново е настанена в частни къщи, разпръснати из квартала. Ремонтът на сградата започва едва през 1924 г. и благодарение на усилията на държавата и съдействието на търновци е завършен в края на 20-те години на 20. век. В началото на 30-те години гимназията окончателно се премества в новото си здание.
Мъжката гимназия “Св. Кирил” е едно от най-реномираните средни учебни заведения в страната. Преподаватели са известни български педагози. Подготовката е на ниво. Равносметката относно реализацията на възпитаниците, направена във връзка с честването на половинвековния юбилей на гимназията, е: лекари – 8 %, гимназиални учители – 11 %, адвокати – 15 %, съдии, офицери, професори, министри и пр. Към училището се формират няколко (между 7 и 12 през 30-те години на 20. век) спортни, образователни и други ученически дружества. Открита е безплатна ученическа трапезария, в която се хранят 78 ученици, а други 45 получават само закуски.
Търновското гражданство проявява завидна загриженост за вървежа на Мъжката гимназия. За своите нужди учебното заведение разполага с 16 частни дарителски фонда. Повечето от тях са преки дарения за гимназията и се управляват от учителския съвет. Няколко фонда са учредени при МНП, което изпраща приходите им на училището. Дарителите са хора, принадлежащи към различни социални и професионални среди, но свързани с гимназията. Това са бивши възпитаници, учители или просто хора, които милеят за вървежа на гимназията. От фондовете се присъждат награди за способни ученици, подпомагат се бедни юноши, издържа се безплатната ученическа трапезария. Учителският съвет и Министерството стриктно се придържат към волята на дарителите дори в случаите, когато средствата на практика не се използват, а се натрупват до определена сума. Фондовете се управляват по специално приети правилници.
1. Фонд “Ефорията на Върховното училище
“Св. Кирил” и болницата “Св. Св. Козма и Дамян”
Изпълнявайки решението на ефорията и Добродетелната дружина, на 11 март 1886 г. Евлогий Георгиев прехвърля в Русенския клон на БНБ ценни книжа на стойност 229 300 лв. С този капитал се образува благотворителният фонд. Първоначално той е под управлението на МС, а по-късно е прехвърлен към МНП и е включен в обединения фонд “Завещатели и дарители”. Постепенно капиталът нараства и към 1 ян. 1936 г. достига 916 181 лв.
В изпълнение волята на дарителите през 1909–1947 г. от приходите ежегодно се отделя сума в размер на 6–24 хил. лв., предназначена за издръжка на гимназията. Тъй като учебното заведение е държавно, средствата се внасят в приход на държавното съкровище. Изпълняват се и другите изисквания относно благотворителната дейност на фонда.
Закрит е през 1948 г. със сливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП с държавния бюджет.
2. Фонд “Мариола и Стефан Белчеви”
Дарител е известният търговец, общественик, благодетел на различни просветни и културни институции в Търново Стефан Минчев Белчев (24 окт. 1849, Търново – 28 дек. 1910, Търново) (вж. “Мариола и Стефан Белчеви” – фондове). Приживе дарява 10 хил. лв. за образуване на фонд, носещ неговото и на съпругата му име. Фондът се управлява от МНП. Приходите от капитала са предназначени за безплатните ученически трапезарии при Девическата и мъжката гимназия. Министерството редовно изпраща лихвите, разпределяйки ги поравно. Използват се за закупуване на продукти за трапезариите.
3. Фонд “Марийка и Панайот Белчеви”
Дарители са Марийка Белчева (2 май 1869, Калофер – неизв.) и съпругът ѝ Панайот Белчев (6 авг. 1855, Търново – 28 апр. 1910, Търново) – търговец, общественик. Те са благодетели на различни културни и просветни институции в града (вж. “Марийка и Панайот Белчеви” – фондове).
В изпълнение волята на покойния си съпруг, в началото на юни 1910 г. М. Белчева предоставя на МНП ценни книжа на стойност 2 хил. зл. лв. за образуване на благотворителен фонд. Лихвите от него следва да се изпращат на директора на гимназията “Св. Кирил” и да служат за издръжката на безплатната ученическа трапезария. Управлява се от МНП, а училищното ръководство редовно получава приходите от капитала. През 1948 г., заедно с останалите дарителски фондове при Министерството, фондът се влива в държавния бюджет.
4. Фонд “Митрополит Антим”
Дарител е Антим, митрополит Търновски (светско име Лило Кънчев) (1854, с. Гложене, Тетевенско – 24 март 1914, София) – висш духовник (вж. “Митрополит Антим” – фондове). Верен на своите разбирания, оставя цялото си състояние за благотворителност.
Фондът за Мъжката гимназия е образуван със заповед на МНП от 27 ян. 1915 г. в изпълнение на т. 3 от завещанието на митрополита. Капиталът му възлиза на 2 хил. лв. Желанието на дарителя е годишните лихви да се изразходват за подпомагане на бедни ученици. Управлява се от МНП и е включен в обединения фонд “Завещатели и дарители”. В периода 1918, 1925–1935, 1940–1943 г. училището получава ежегодно от 112 до 900 лв., които изразходва за издръжката на ученическата трапезария.
През 1948 г., заедно с останалите дарителски фондове при МНП, се влива в държавния бюджет.
5. Фонд “Пенчо Дреновски”
Дарители са Мола Дреновска (1876, Търново – неизв., Русе) – домакиня, и Димитър Дреновски (1865, Дряново – неизв., Русе) – търговец (вж. “Пенчо Дреновски” – фондове).
На 8 авг. 1918 г. съпрузите предоставят на гимназията 25 хил. лв. Дарението е в памет на преждевременно починалия им син Пенчо Дреновски (1891, Търново – 23 юли 1918, Берлин). Образува се благотворителен фонд, който се управлява от учителския съвет по специален правилник. По желание на дарителите с годишните приходи трябва да се осигурява по една стипендия на беден възпитаник на училището. Фондът поема ангажимент да издържа стипендианта до завършване на средното му образование, след което да го изпрати да учи във висше търговско училище. До откриването на такова учебно заведение в България стипендията е за следване в СУ и е в размер на 200 лв. месечно.
Фондът успешно извършва благотворителната си дейност. Стипендиантите се подбират с конкурс.
6. Фонд “Славчо Никола Х. Славчев”
Дарители са Кина Хаджиславчева (4 юли 1858, с. Бяла черква, Търновско – неизв.) и Никола Хаджиславчев Паскалев (13 дек. 1853, Търново – 27 апр. 1927, Търново) – търговец, земевладелец, фабрикант (вж. “Славчо Никола х. Славчев” – фонд). Двамата съпрузи са щедри дарители за просветни и културни организации в Търново.
На 6 юни 1922 г. те предоставят 100 хил. лв. на гимназията за образуване на фонд в памет на починалия им син Славчо Хаджиславчев (14 апр. 1900, Търново – 2 май 1922, Кларенс, Швейцария). Според волята им лихвите трябва да служат за стипендии за бедни младежи от Търново за получаване на средно образование в гимназията и на висше в някое висше училище в България по избор на стипендианта. Учителският съвет поема задължението да управлява фонда, да следи за успеха и поведението на отличените.
Последните данни за фонд “Славчо Никола х. Славчев” са от авг. 1949 г.
7. Фонд “Неврокопски митрополит Иларион Пенчев”
Дарител е Иларион, митрополит Неврокопски (светско име Иван Пенчев Иванов) (5 септ. 1852, с. Церова кория, Търновско – 5 март 1925, Търново) – висш духовник. В своето завещание, съставено на 2 юни 1919 г., разпределя по-голяма част от имуществото си за благотворителни цели (вж. “Бивш Неврокопски митрополит Иларион” – фонд).
На Мъжката гимназия митрополит Иларион оставя 4 хил. лв. за образуването на фонд, от чиито лихви да се подпомагат ученици от горните класове с доказана бедност, примерно поведение и отличен успех. През септ. 1925 г. изпълнителите на последната му воля предават сумата и фондът е образуван с протокол на учителския съвет на гимназията от 5 септ. 1925 г. Управлява се от учителския съвет, а средствата се изразходват съгласно волята на дарителя.
8. Фонд “Илия Попов”
Дарител е Михаил Поповилиев (М. Илиев Попов) (4 ноем. 1873, Търново – 20 дек. 1928, София) – юрист, действителен член на БАН (вж. “Илия Попов” – фонд). На 16 дек. 1928 г. прави дарение за гимназията в памет на своя баща Илия Попов (1813, Търново – 1916, Търново). Волята му е да се образува благотворителен фонд, от приходите на който да се награждава най-добрият абитуриент.
Фондът е образуван с капитал от 2500 зл. лв. Управлява се от учителския съвет. Ежегодно в периода 1928–1948 г. от него се предоставя награда в размер на 100–1000 лв.
9. Фонд “Христо Ламби Владков”
Дарители са Пенка Владкова (14 юли 1872, Търново – 2 февр. 1934, Търново) – домакиня, и Хараламби (Ламби) Владков (21 май 1864, Търново – неизв.) – занаятчия, индустриалец (вж. “Атанаска и Богдана Владкови” – фонд).
На 28 ян. 1929 г. семейство Владкови дарява на Търновската мъжка гимназия “Св. Кирил” 40 хил. лв. за учредяване на фонд на името на сина им Христо Владков (27 септ. 1891, Търново – 25 окт. 1918 г., Търново). Завършил гимназията с много добър успех. Записва естествена история в СУ, без да се дипломира поради започналите войни. През 1913 г. постъпва в школата за запасни подпоручици в Княжево. Участва в Първата световна война (1915–1918) в състава на 50-и Етърски полк и получава орден за храброст. На фронта заболява от малария и се завръща в родния град, където умира.
Учителският съвет на Търновската мъжка гимназия учредява фонд “Христо Ламби Владков” и приема правилник за неговото управление. Съгласно волята на дарителите от лихвите на фонда всяка година се дава награда на беден абитуриент, с най-добър успех по естествена история през цялото си обучение. Премията се връчва в края на учебната година. Училището се задължава да създаде библиотека в кабинета по естествознание на името на “Хр. Л. Владков” и по преценка на Училищния съвет се снабдява с най-новата литература. Трето условие е всяка година в съботния ден след Коледната ваканция да се дава безплатен обяд на бедни ученици от гимназията.
Фондът се управлява от учителския съвет, който се грижи за приходите и разходите му. Средствата са внесени в БЗБ и към 31 септември 1930 г. те възлизат на 41 551 лв., към 1 септ. 1939 г. – на 42 456 лв., на 15 септ. 1945 г. – 43 797 лв.
Тъй като първият падеж на лихвите е в края на юли 1929 г., то на 7 юли се присъжда първата премия на ученика Георги Йорданов Палазов. В периода от 1929 до 1943 г. от фонда са дадени награди или са отпуснати стипендии в размер между 410 и 1000 лв. на учениците Никола Янков Цанков, Върбан Стоилов Врагов, Любомир Георгиев Илиев, Йончо Стефанов Йовчев, Атанас Савов Матеев, Иван Савов Горанов, Чавдар Петков Иванов и др. Създадената библиотека е абонирана за сп. “Природа и наука” и “Човекът” и са купени много нови книги. Ежегодно се отпускат средства между 700 и 1000 лв. за безплатен обяд за бедни ученици от гимназията.
Последните данни за дейността на фонда са от 1948 г., когато са закупени книги на стойност 1350 лв.
Фондът престава да съществува през януари 1950 г. (с капитал 41 252 лв.), когато се закриват училищните фондове.
10. Фонд “Мария Аврамова Радева”
Дарител е Мария Аврамова Радева (1 авг. 1888, с. Арбанаси, Търновско – неизв.) – учителка (вж. “Мария Аврамова Радева”–фондове).
Посветила своя живот на децата, на 8 дек. 1932 г. тя оставя на разположение на ръководството на Мъжката гимназия сумата от 3 хил. лв. Дарението е прието и с този основен капитал е образуван благотворителен фонд. Управлява се от учителския съвет. По волята на дарителката капиталът трябва да се удвои, след което годишните лихви да се предоставят на Младежкото д-во Червен кръст в гимназията. Фондът не извършва благотворителна дейност.
11. Фонд “Райна Данчо Томова”
Дарители са Данчо Томов (6 ян. 1878, Севлиево – 23 септ. 1940, Търново) – учител, и съпругата му Елена Томова (4 февр. 1884, Търново – неизв.) – домакиня (вж. “Данчо Томов” – фонд).
В памет на починалата им дъщеря Райна Д. Томова (12 апр. 1910, Търново – 1 дек. 1935, Търново) на 26 дек. 1935 г. даряват на учебното заведение 5 хил. лв. Според волята им средствата трябва да се внесат в кредитно учреждение, докато капиталът достигне 10 хил. лв. След това лихвите да се дават като премия на най-добрия ученик по български език, който учи в последните класове на гимназията.
Фондът се управлява от учителския съвет. Съобразявайки се с волята на дарителите, сумата е оставена да нарасне и не се раздават награди.
12. Фонд “Кирил Ил. Киров”
Дарители Анка Кирова (10 март 1894, с. Присово, Търновско – неизв.) – домакиня, и Илия Киров Кушев (20 юли 1883, с. Присово, Търновско – неизв.) – индустриалец (вж. “Кирил Ил. Киров” – фонд).
На 25 ноем. 1936 г. съпрузите правят дарение за гимназията в памет на рано починалия си син Кирил Илиев Киров (19 юни 1918, с. Присово, Търновско – 12 ноем. 1936, Търново). Желанието им е годишните лихви на капитала да се употребяват за закупуване на облекло за трима бедни ученици от V реален клас с добър успех и примерно поведение, избрани от учителския съвет.
Фондът се управлява от учителския съвет. За увеличаване на капитала, на 16 ноем. 1937 г. сем. Кирови прави дарение от 3 хил. лв., а през 1944 г. – от 5129 лв. Учителският съвет редовно отпуска средствата за подпомагане на бедни възпитаници на училището.
13. Фонд “Иван М. Хлебаров”
Дарител Иван М. Хлебаров (7 ян. 1869, Свищов – неизв.) – учител, редактор на в. “Борба” (вж. “Иван М. Хлебаров” – фонд). Като израз на благодарност за годините, прекарани като преподавател в гимназията, и за добрите отношения със своите колеги и ученици, през 1936 г. прави дарение от 10 хил. лв. Желанието му е с тези средства да се образува фонд, от който да се подпомага безплатната ученическа трапезария.
Дарението е прието и фондът е образуван с протокол на учителския съвет от 29 ян. 1937 г. През следващите години от него се отпускат помощи за трапезарията.
14. Фонд “Андрей П. Машин”
Дарители са Петър Николаевич Машин (6 дек. 1880, Киев, Украйна – неизв.) – военен деец, достига до чин подполковник, чиновник, и Варвара Павловна Машина (30 юли 1889, Киев – неизв.) – учителка (вж. “Андрей П. Машин” – фонд).
На 11 юли 1938 г. съпрузите правят дарение за гимназията в памет на рано починалия си син Андрей Петрович Машин (30 ноем. 1923, Търново – 17 юни 1938, Търново). Желанието им е от приходите всяка година да се предоставя еднократна помощ на беден ученик от IV клас с най-добър успех по химия и естествена история – предметите, към които е проявявал интерес и техният син.
Фондът е образуван на 11 юли 1938 г. и се управлява от учителския съвет. Изпълнението на волята на дарителите започва от началото на учебната 1939/1940 г., когато се отпускат помощи в размер на 350–500 лв.
15. Фонд “Невена Ангелова”
Дарител е Фанка Ангелова Христова (1882, Търново – неизв.) – домакиня (вж. “Невена Ангелова” – фонд). През ян. 1939 г. предоставя на гимназията 5 хил. лв. Дарението е в памет на покойната ѝ дъщеря Невена Ангелова Христова (21 ноем. 1903, Търново – 6 апр. 1938, Търново) – учителка.
Фондът се управлява от учителския съвет. От него ежегодно се дава награда на ученик, завършил с най-добър успех по философска пропедевтика.
16. Фонд “Данчо Томов”
Дарител е Еленка Данчева Томова (4 февр. 1884 – неизв.) – домакиня (вж. “Данчо Томов” – фонд). На 15 окт. 1940 г. прави дарение за гимназията от 10 хил. лв. в памет на покойния си съпруг Данчо Томов Колчев (6 ян. 1878, Севлиево – 23 септ. 1940, Търново) – учител.
Благотворителният фонд е образуван на 20 ноем. 1940 г. Управлява се от учителския съвет. По волята на дарителката лихвите на фонда трябва да се използват за подпомагане с облекло и обувки 1–2 бедни ученици с добър успех и примерно поведение. Средствата са оставени на влог и помощи не се отпускат.
Всички фондове към гимназията са закрити в периода 1949–1950 г.
◊ ◊ ◊
Щедри дарители на учебното заведение са търновските жители Петър и Цветана Карачорови (неизв.), дали 9100 лв. за ученическата трапезария в памет на сина си Милчо, възпитаник на училището. Дарение прави и Ради Кърджиев (1867, Търново – 8 апр. 1935, Търново) – търговец, индустриалец. Учи в класното училище в родния си град. Останал сирак, рано започва да се занимава с търговия. Заедно с братята си през 1892 г. образува събирателно дружество за търговия с манифактурни стоки. В съдружие с други лица през 1913 г. построява в Търново първата българска фабрика за конци. Останал без преки наследници, Р. Кърджиев оставя 40 хил. лв. за благотворителни цели. Дарения по 5 хил. лв. получават църквите “Св. Никола” и “Св. Богородица”, дружествата “Радост” и “Здравец”, старопиталището, трапезариите на двете гимназия и на Първа прогимназия. Големи еднократни дарения за трапезарията правят и редица институции.
Р. Стоянова
Назад
