На фокус
-
-
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 окт. 1985, замък Фридрехсхафен), и Надежда, херцогиня Вюртембергска (30 ян. 1899, София – 15 февр. 1958, Щутгарт) и с царски указ от 15 септ. 1913 г. се основава "Фонд за сираци от последната освободителна война 1912–1913 г.". На 14 ноем. 1914 г. се утвърждава правилник, според който основният капитал се формира от доброволни дарения, събрани от княгините, от ежегодни помощи от държавата и общините, дарения от учреждения, дружества, личности и други постъпления. Със закон управлението на фонда се възлага на Централен комитет (ЦК) начело с министър-председателя и членове: министърът на вътрешните работи, двама души от двореца, директорът на народното здраве, директорът на БЗБ, софийският окръжен управител, софийският кмет, един свободнопрактикуващ лекар и един юрисконсулт. ЦК има за задача да създаде комитети в околийските градове, да ръководи тяхната дейност, да одобрява бюджета им, а при нужда да отпуска допълнителни
-
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“ФЕЛИКС КАНИЦ”
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец.
-
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙКА”
Една от най-активните женски възрожденски организации, която след Освобождението става еталон за благотворителност и обществена изява. Създава се през 1869 г. в София по инициатива на видната общественичка Йорданка Филаретова (19 март 1843, София – 25 апр. 1915, София) (вж. "Всех скорбящих радость" – фондация). Дъщеря на заможния търговец Никола (х. Коце) Иванов и съпруга на известния учител, книжовник, руски вицеконсул в Египет Сава Филаретов. След смъртта му тя се установява в София (1869 г.) и активно се включва в обществения и културния живот на града. Рано останала вдовица, се отдава на благотворителността. Проявявайки специален интерес към женското движение и девическото образование, тя начертава целите на създадената организация – да се помогне на бедни девойки да получат образование, както и да се създаде неделно училище за по-възрастни жени. В навечерието на Руско-турската война (1877–1878) за кратко време дружеството прекъсва своя организационен живот. Съпричастна към политическите и културните процеси в свободна България, заедно с
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “БЛАГОДЕТЕЛ”
Женското благотворително дружество в Ловеч прави своите първи успешни стъпки през Възраждането, но данните за -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРОДЕТЕЛ”
Една от най-авторитетните и с многопосочни изяви благотворителни организации в Русе. По замисъл и цели -
ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО “РОДОЛЮБИЕ”
На 25 март 1872 г. по покана на учителката Анастасия Димитраки Константинова в дома на Марийка -
ДЪРЖАВНА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ “ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ”
"Народното образование и разпространението на светлината е единственото средство за благото и величието на България" -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “ВСЕХ СКОРБЯЩИХ РАДОСТЬ”,СОФИЯ
Най-големият и добре уреден старчески дом в страната. Инициативата и дарението, дали възможност да се -
БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ
Върховна национална организация на Българската православна църква. Създаването ѝ е резултат от църковнонационалните борби на -
ПЪРВА СОФИЙСКА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ
Едно от най-реномираните средни учебни заведения в страната. Подготовката за отварянето му започва веднага след -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “ФЕРДИНАНД І”
След Освобождението образованието и възпитанието на младото поколение е приоритетна задача на управляващите българското княжество. -
МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “АЛЕКСАНДЪР І”
Пловдивската мъжка гимназия е наследник на съществуващото до Освобождението класно училище. Необходимостта от образовани хора -
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН)
Българската академия на науките е наследник на Българското книжовно дружество (БКД) и е първата общонационална -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МАРИЯ ЛУИЗА”
Радетели на културно-просветното развитие на българите, по-заможни търговци и църковно-просветната община във Варна се заемат
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,