Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. Роден в с. Устово (дн. квартал на Смолян). Учи при местните учители Христо Попконстантинов, Гаврил Попянков и Илия Попбелковски. При оттеглянето на войската на Сюлейман паша през Родопите (1878), бакалницата на баща му в селото е оплячкосана и той е принуден да стане кираджия (1878–1879). През 1879–1880 г. е учител в училището при църквата "Св. Богородица". През 1880 г. е изпратен на издръжка на вуйчовците си да учи в педагогическия курс в манастира "Св. Петка", Молдова, а през 1882 г. – в Хасково. От 1881 до 1891 г. (с прекъсване) учителства в селата Върбица, Първомайско, Устово и Райково (дн. кв. на Смолян), Левочево, Смолянско, а от 1895 до 1905 г. – в Чепеларе и Асеновград. От 1906 до 1917 г. преподава в Мъжката гимназия и Френския мъжки колеж (1918–1928) в Пловдив. В края на Първата световна война (1917–1918) е чиновник-етнограф при
След Освобождението образованието и възпитанието на младото поколение е приоритетна задача на управляващите българското княжество. Затова още на 3 септ. 1879 г. с указ на княз Александър І е открито двукласно реално училище, което полага началото на Варненската мъжка гимназия. Първата учебна година започва с 38 ученици, чийто брой постепенно нараства – от 240 през учебната 1884/1885 г. те достигат до 838 през 1896/1897 г. След последователно откриване на по-горни класове училището става Държавна реална седмокласна гимназия, в която младежи от Северна България получават средно образование. Като учители и директори са привлечени видни педагози и специалисти. Гимназията често променя профила си, като става педагогическо училище или реално с класически отдел, без обаче да принизи изискванията си към качеството на преподаване и обучение. През 1885 г. е построена солидна сграда, впечатляваща и до днес като архитектурно постижение от края на 19. век. Тя разполага с 19 класни стаи и различни кабинети. С цел подобряване на образователния
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече