Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от конницата, индустриалец. Роден в Търново. През 1879 г. е изпратен в кавалерийското училище в гр. Елисаветград (Русия), което завършва през 1881 г. Завръща се в България и служи в Шуменския гарнизон. За участие в Сръбско-българската война (1885) е награден с орден "За заслуга". След войната служи в Самоков и в София в 1. и 3. конен полк. След преврата срещу княз Александър I (1886) е уволнен заради симпатии към участниците. H. К. Иванов се заема с предприемаческа дейност при строежи на шосета и хотел "Македония". По време на Балканските войни (1912–1913) е мобилизиран и назначен за комендант на Дупница и на Дедеагач (дн. Александруполис, Гърция). Занимава се и със снабдяването на армията. След 16 юни 1913 г. е пленен от гърците и четири месеца е заточен в Навплия. През Първата световна война (1915–1918) е домакин на дивизионна болница
Идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на моралните устои на младото поколение не е нова. Тя възниква в Древна Гърция и е въплътена в провежданите там олимпийски игри, преминава през дейците на Българското възраждане, за да се подеме в края на 19. век от педагози и възпитаници на западноевропейски учебни заведения. Те стават носители на едно по-модерно виждане за необходимостта от въвеждането на физическо възпитание в училищата и в обществения живот. Под тяхно въздействие и особено под влияние на учителя Тодор Йончев (завършил химия във Виена и Цюрих и член на тамошните гимнастически дружества), министърът на просвещението в кабинета на Стефан Стамболов – Георги Живков, заминава за Лозана, за да присъства на гимнастическите игри, уредени от Съюза на швейцарските гимнастически дружества. Впечатлен от дисциплината, силата и красотата, показани по време на спортните състезанията, той моли Съюза да изпрати десетина подготвени лица за преподаватели
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече