По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 окт. 1985, замък Фридрехсхафен), и Надежда, херцогиня Вюртембергска (30 ян. 1899, София – 15 февр. 1958, Щутгарт) и с царски указ от 15 септ. 1913 г. се основава "Фонд за сираци от последната освободителна война 1912–1913 г.". На 14 ноем. 1914 г. се утвърждава правилник, според който основният капитал се формира от доброволни дарения, събрани от княгините, от ежегодни помощи от държавата и общините, дарения от учреждения, дружества, личности и други постъпления. Със закон управлението на фонда се възлага на Централен комитет (ЦК) начело с министър-председателя и членове: министърът на вътрешните работи, двама души от двореца, директорът на народното здраве, директорът на БЗБ, софийският окръжен управител, софийският кмет, един свободнопрактикуващ лекар и един юрисконсулт. ЦК има за задача да създаде комитети в околийските градове, да ръководи тяхната дейност, да одобрява бюджета им, а при нужда да отпуска допълнителни
Едно от най-реномираните средни учебни заведения в страната. Подготовката за отварянето му започва веднага след Освобождението и е възложено на софийския окръжен училищен инспектор Йосиф Ковачев. На 7 януари 1879 г. с тържествен молебен е открита Софийската класическа гимназия, а след 2 дни, на 9 януари, започват редовните учебни занимания. Патрон на гимназията е св. Иван Рилски. Началото е трудно. Класовете са само два със 106 ученици, разпределени в 3 паралелки. Учителите са четирима, като единият от тях – Георги Стаменов, възпитаник на Историко-филологическия факултет на Московския университет, е и директор. През март 1879 г. е отворен и т.нар. Александровски пансион, който може да поеме 30 ученици. Затрудненията са свързани с липсата или малкия брой на учебниците и учебните пособия, с липсата на квалифицирани учители. Но както е обичайно за времето, най-тежък е проблемът с гимназиалната сграда. Неговото решаване се проточва повече от 50 години въпреки динамичното развитие на учебното заведение и нарастващия брой
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече