Енциклопедия Дарителството

На фокус

  • “СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
  • “СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)

    По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 окт. 1985, замък Фридрехсхафен), и Надежда, херцогиня Вюртембергска (30 ян. 1899, София – 15 февр. 1958, Щутгарт) и с царски указ от 15 септ. 1913 г. се основава "Фонд за сираци от последната освободителна война 1912–1913 г.". На 14 ноем. 1914 г. се утвърждава правилник, според който основният капитал се формира от доброволни дарения, събрани от княгините, от ежегодни помощи от държавата и общините, дарения от учреждения, дружества, личности и други постъпления. Със закон управлението на фонда се възлага на Централен комитет (ЦК) начело с министър-председателя и членове: министърът на вътрешните работи, двама души от двореца, директорът на народното здраве, директорът на БЗБ, софийският окръжен управител, софийският кмет, един свободнопрактикуващ лекар и един юрисконсулт. ЦК има за задача да създаде комитети в околийските градове, да ръководи тяхната дейност, да одобрява бюджета им, а при нужда да отпуска допълнителни

  • ДОМ ЗА СИРАЦИ, ПЛОВДИВ
  • ДОМ ЗА СИРАЦИ, ПЛОВДИВ

    Първият в страната социален дом за сираци се създава в Пловдив в края на1878 г. Инициатори са жени на висши руски офицери в Източна Румелия, начело със съпругата на генерал-губернатора Наталия генерал Столипина и майката на генерал Скобелев Олга Николаевна. Те, заедно с Пловдивското женско благотворително д-во "Майчина грижа", се заемат със задачата да осигурят подслон, издръжка, възпитание и образование на деца, станали жертви на турските кланета през Априлското въстание (1876) в Панагюрище, Батак, Клисура, Перущица и др. селища в Средногорието, както и по време на Руско-турската война (1877–1878). Първоначално в сиропиталището се приемат 15–16 деца – кръгли сираци, но постепенно се допускат и деца с един родител. След 1885 г. географският регион се разширява – питомниците произхождат не само от Южна, но и от Северна България, а броят им нараства на 106 през 1889 г. Те се настаняват в частни къщи под наем, а по-късно в собствена сграда. Според приетите устав и правилник

  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”

    Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,

Знаете ли, че?

Много социално слаби деца се подпомагат чрез безплатни ученически трапезарии

Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…

Прочети повече