На фокус
-
-
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически деец, юрист, публицист, действителен член на БКД (БАН). Роден в Севлиево, в будно семейство. Учи в Хаджи Стояновото училище в родния си град. Завършва Богословското училище в манастира "Св. св. Петър и Павел" край Лясковец като стипендиант на епархията. През есента на 1877 г. става учител в Севлиево. С материалната помощ на севлиевските жители и брат си Минчо завършва гимназия в гр. Николаев, Русия (1880) и право в Московския университет (1884). Работи в Министерство на правосъдието (1884–1887) и като адвокат в Севлиево (1887–1899 – с прекъсване). Свързва се трайно с дейците на Либералната партия – крилото на В. Радославов, и се утвърждава като втората фигура в партията. Народен представител в VII, VIII, X – XVIII ОНС. Министър на правосъдието (септ. – дек. 1894, ян. 1899 – ноем. 1900), на просвещението (юли 1913 – юли 1918). През
-
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“ФЕЛИКС КАНИЦ”
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, -
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден
-
-
БЪЛГАРСКО ИКОНОМИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
На 19 март 1895 г. по инициатива на членовете на Промишлено-земеделския съюз в София Димитър Баталов, Пантелей Баджов, Марин Георгов и Петър Тишков в салона на ч-ще "Славянска беседа" в София се свиква събрание против безработицата и конкуренцията на чуждестранните стоки. На него се взема решение да се създаде Българско икономическо дружество. Учредителното събрание се провежда на 11 юни 1895 г. Целта на дружеството е да обединява най-видните представители на икономическата мисъл в България и да обсъжда мерките, които правителството и обществото трябва да вземат за насърчаване на промишлеността. В него членуват стопански дейци, търговци, юристи, държавни служители, представители на академичните и деловите среди, както и много общественици и политици. Поради това дейността на Дружеството оказва влияние върху стопанския живот в България повече от половин век. Членската маса се групира в 2 категории: основателни и действителни членове. Сред учредителите на дружеството са Тодор Балабанов, Отто Биелигк (директор на застрахователно д-во "Балкан"), габровските фабриканти
-
СЪЮЗ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ
Началото на организацията е свързано с идеите, опита и действията на международното движение за закрила -
ДРУЖЕСТВО “ГАБРОВСКА БИБЛИОТЕКА”АПРИЛОВ–ПАЛАУЗОВ”*
Образуването и дейността на дружеството е свързано с историята на две знакови за Габрово институции -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВДОКИЯ”
Една от най-успешните благотворителни организации в България. Възниква през 1899 или 1900 г. в София. Инициативата -
БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР
Българският народен морски сговор (БНМС) е създаден като културно-просветно сдружение и според неговия устав "стои -
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има -
ДОМ ЗА СИРАЦИ, ПЛОВДИВ
Първият в страната социален дом за сираци се създава в Пловдив в края на1878 г. Инициатори -
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА
Министерството на войната е едно от първите шест министерства, създадени след Освобождението на България 1878 г. -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРИЯТ САМАРЯНИН”
Началото на Благотворителното дружество "Добрият Самарянин" се полага на 15 ноем. 1901 г. Истинското начало обаче -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРИЙ САМАРЯНИН”
Съпричастни към съдбата на беззащитните и бедните, на 3 март 1899 г. видни жители на Стара -
ДЪРЖАВНА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ “ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ”
"Народното образование и разпространението на светлината е единственото средство за благото и величието на България" -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МАРИЯ ЛУИЗА”
Радетели на културно-просветното развитие на българите, по-заможни търговци и църковно-просветната община във Варна се заемат
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,