На фокус
-
-
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена в с. Истевник, Царевоселска околия, Македония, в семейство на родолюбиви и заможни родители. Омъжва се за Деспот – син на поп Иван от с. Царево село, ръкоположен по-късно за свещеник под името Данаил. След Освобождението на България напускат Царево село и се установяват в Кюстендил. След смъртта на съпруга си и на единствения им син Гавраил, В. поп Данаилова се отдава на благотворителност – помага на бедни, дарява църкви, читалища, сиропиталища, трапезарии и др. Умира в Кюстендил. През 1928 г. внася сумата 50 хил. лв. за образуване на фонд към ч-ще "Братство" в Кюстендил. На 17 окт. 1928 г. читалището приема дарението, провъзгласява покойния дружествен член Гавраил п. Данаилов, както и неговите родители, за благодетелни членове и учредява фонд "Свещеник Данаил, Велика и Гавраил поп Данаилови". Целта на фонда е увековечаване паметта на Гавраил п. Данаилов чрез издръжка на
-
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец.
-
-
ПЪРВА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Водено от стремежа си към просветно и културно развитие на жената, на 1 септ. 1881 г. правителството на Източна Румелия открива Областна девическа гимназия в Пловдив, която наследява създаденото през 1862 г. Епархийско девическо благовещенско училище, ръководено от учителката Теопемта Манева. В гимназията се записват 116 ученички, разпределени в четири класа, които ежегодно се увеличават, докато курсът на обучение става седемгодишен. В училището постъпват не само деца от Пловдив, но и от цяла Южна България, от Тракия и Македония. Приема се Публично-административен правилник, който определя най-значимите моменти от устройството на учебното заведение. А именно: държавата поема издръжката му; наред с общообразователните дисциплини в програмата са включени и предмети, необходими за една девойка – домакинство, ръкоделие и педагогика. Управлението на гимназията се поверява на управителка (директорка). За целта специално е поканена известната чешка педагожка Франциска Сенлер (27 септ. 1844, Водняни, Чехия – 3 февр. 1919, Берн, Швейцария) – завършила Висше педагогическо училище в Прага
-
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “КНЯЗ БОРИС”
В началото на 40-те години на 19. век будни и патриотично настроени жители на Русе -
МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “АЛЕКСАНДЪР І”
Пловдивската мъжка гимназия е наследник на съществуващото до Освобождението класно училище. Необходимостта от образовани хора -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВДОКИЯ”
Една от най-успешните благотворителни организации в България. Възниква през 1899 или 1900 г. в София. Инициативата -
БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ
Върховна национална организация на Българската православна църква. Създаването ѝ е резултат от църковнонационалните борби на -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “ВСЕХ СКОРБЯЩИХ РАДОСТЬ”,СОФИЯ
Най-големият и добре уреден старчески дом в страната. Инициативата и дарението, дали възможност да се -
СТАРЧЕСКИ ДОМ “КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ”, ПЛОВДИВ
Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна -
ЗДРАВЕН ДОМ “БОНКА СТАЙНОВА”, КАЗАНЛЪК
Дарител е Бонка Стайнова (1860, Казанлък – 4 апр. 1948, Казанлък). Произхожда от казанлъшкия род -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО (БРАТСТВО) “ДОБРИНА – ЙОСИФ І”
Образувано на 20 окт. 1897 г. под името "Добрина", дружеството е една от най-успешните благотворителни организации -
БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЧЕРВЕН КРЪСТ*
Българското дружество Червен кръст е най-многочислената общонационална доброволческа организация, чиято благотворителна и хуманитарна дейност е -
ВОЕННОМОРСКО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩЕ
Основите на Военноморското на Негово Величество училище във Варна са положени на 9 ян. 1881 г. -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙЧИНА ГРИЖА”
Една от най-активните и авторитетни благотворителни организации в Пловдив и в страната. Относно началната дата
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,