Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден в с. Голямо Белово, Пазарджишко. Начално образование получава в родното си село. През 1860 г. е ръкоположен за свещеник в Пловдив от митрополит Мелетий. Съратник на Т. Каблешков и Г. Бенковски, с помощта на които образува революционния комитет в с. Голямо Белово. През 1876 г. участва в Панагюрското въстание. Заловен от турците, той е изтезаван в Сараньово (дн. гр. Септември) и хвърлен в Пазарджишкия затвор, откъдето е освободен с обща амнистия. Свещеник Михаил Радулов подарява 1000 лв. на училищното настоятелство в родното си село за образуването на фонд на негово име. Волята му е от лихвите да се купуват учебници за бедни ученици. През 1911 г. МНП изпраща писмо до училищното настоятелство в с. Голямо Белово, в което съобщава, че от дарението на свещеник М. Радулов са закупени 2 облигации от БДЗ (1909). През 1917 г. капиталът на фонда е 3169 лв.,
Водени от благородни чувства и съчувствие към хора от най-безпомощната възраст, през лятото на 1908 г. група варненски граждани решават да учредят дружество за създаване на дом, в който да се дава подслон, храна и облекло на стари и недъгави от двата пола. Инициаторите са видни личности, принадлежащи на широк социален и професионален спектър – учителки, общественици, духовници, домакини, представители на политическия и стопанския елит на града. Те са убедени, че подобни институции са "жизнена необходимост във всяка уредена държава". Между тях видно място заемат Симеон, митрополит Варненски и Преславски, свещеник д-р Стефан Цанков, Жеко Жеков, Харалан Николов, Александър Дякович, Анастасия д-р Желязкова, Ирина Бръчкова, Ламбрина Бакърджиева, Елена Драсова и др. След преодоляване на трудности от финансов и организационен характер, на 3 авг. 1915 г. те провеждат събрание, на което приемат устав. Организацията получава името "Милосърдие", а настоятелството се заема с откриването на старческия дом. Ръководството се придържа към статута на създадените до
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече