На фокус
-
-
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена в с. Истевник, Царевоселска околия, Македония, в семейство на родолюбиви и заможни родители. Омъжва се за Деспот – син на поп Иван от с. Царево село, ръкоположен по-късно за свещеник под името Данаил. След Освобождението на България напускат Царево село и се установяват в Кюстендил. След смъртта на съпруга си и на единствения им син Гавраил, В. поп Данаилова се отдава на благотворителност – помага на бедни, дарява църкви, читалища, сиропиталища, трапезарии и др. Умира в Кюстендил. През 1928 г. внася сумата 50 хил. лв. за образуване на фонд към ч-ще "Братство" в Кюстендил. На 17 окт. 1928 г. читалището приема дарението, провъзгласява покойния дружествен член Гавраил п. Данаилов, както и неговите родители, за благодетелни членове и учредява фонд "Свещеник Данаил, Велика и Гавраил поп Данаилови". Целта на фонда е увековечаване паметта на Гавраил п. Данаилов чрез издръжка на
-
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч.
-
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРОДЕТЕЛ”
Една от най-авторитетните и с многопосочни изяви благотворителни организации в Русе. По замисъл и цели е приемник на създаденото през 1869 г. Женско благотворително дружество "Ступанка". Съществува известна приемственост и в членския състав, а самите дружествени дейци възприемат и подчертават тази традиция. Възобновяване на организацията е свързано с дейността на известната общественичка, учителка и директорка на Девическата гимназия в града Недялка Атанасова Гатева. Според по-късни данни датата на учредяването му е 1887 г., а Гатева е избрана за първа председателка. Сред учредителките са Р. Мънзова, В. Чорапчиева, Димитра Н. Обретенова. Отново според по-късни сведения като основен организационен документ се приема уставът на дружество "Ступанка". Първият запазен статут на дружеството, вече приело името "Добродетел", е от 1903 г. Според него целите на организацията са "умственото, нравствено и стопанско развитие на жените" и подпомагането на "бедни трудолюбиви ученички". Те ще се реализират чрез поддържане на женско професионално училище, "курсът на което, според средствата на дружеството и
-
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МАРИЯ ЛУИЗА”
Радетели на културно-просветното развитие на българите, по-заможни търговци и църковно-просветната община във Варна се заемат -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “ФЕРДИНАНД І”
След Освобождението образованието и възпитанието на младото поколение е приоритетна задача на управляващите българското княжество. -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “ТОНИ И ЛУКА МОСКОВИЧ”, СОФИЯ
Приютът за възрастни хора "Тони и Лука Москович" е дело на Ешкеназкото женско благотворително д-во -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “КНЯЗ БОРИС”
В началото на 40-те години на 19. век будни и патриотично настроени жители на Русе -
БОЛНИЦА – ПАМЕТНИК НА ПАДНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ, СОФИЯ
Построяването на Болницата-паметник е една от най-мащабните благотворителни инициативи на еврейската общност в страната, израз -
БЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ СЪЮЗ
В първите десетилетия след Освобождението (1878) в отделни градове на страната се формират и започват -
ПЪРВА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Водено от стремежа си към просветно и културно развитие на жената, на 1 септ. 1881 г. -
ЕВРЕЙСКО МИЛОСЪРДНО ДРУЖЕСТВО “КУПАТ ЦЕДАКА И БИКУР ХОЛИМ”
Една от най-успешните и активни еврейски благотворителни организации в страната. На 20 февр. 1905 г. 10 -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “ВСЕХ СКОРБЯЩИХ РАДОСТЬ”,СОФИЯ
Най-големият и добре уреден старчески дом в страната. Инициативата и дарението, дали възможност да се -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЗДРАВЕЦ”
Една от най-авторитетните благотворителни организации в града. Образувана е по инициатива на д-р Невена Събева -
СТАРЧЕСКИ ДОМ “КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ”, ПЛОВДИВ
Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,