В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І 100 хил. лева. Според изрично отправеното от дарителя (финансовата институция) условие, паричните средства следвало да бъдат употребени за благотворителни цели, но конкретното решение как точно да бъде осъществен замисълът се предоставя на царя. Канцеларията на двореца информира МНП за намерението на монарха да учреди фонд към висшата просветна институция, който да съдейства за повишаване броя на учителските кадри за основните училища и прогимназиите. Целта е по този начин частично да се помогне за решаването на въпроса с недостига на учители в тези училища, а косвено – и да се помогне за подобряване подготовката на българската младеж. По волята на монарха от лихвите на учредения благотворителен фонд се отпускат стипендии не само за обучаваните в специалните класове на педагогическите училища, но и за следващите във висшите педагогически курсове в страната. Фондът е учреден под името "Фердинанд І, цар на
Министерството на войната е едно от първите шест министерства, създадени след Освобождението на България 1878 г. Основано е в съответствие с чл. 161 от Търновската конституция с указ на държавния глава княз Александър І на 17 юли 1879 г. Съгласно нормативния акт, създадена като Военно министерство, институцията се състои от четири отделения (Строево, Инспекторско, Хозяйствено (Домакинско) и Военносъдебно) и три управления (Артилерийско, Морско и Инженерно). На 17 дек. с.г. е утвърдено и Привременно положение за българската войска, с което са регламентирани всички въпроси, свързани с управлението, състава, структурата, въоръжението, обмундированието, военната повинност и службата в българската армия. Съгласно Търновската конституция монархът е "върховен началник" на всички въоръжени сили в страната в мирно и във военно време. Министерството се ръководи от министър на войната, който е член на МС и осъществява изпълнителната власт по военното управление на княжеството под надзора и ръководството на княза. Първият военен министър е руският генерал-майор (по-късно генерал-лейтенант) Пьотр Дмитриевич
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече