Енциклопедия Дарителството

На фокус

  • “СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
  • “СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”

    Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически деец, юрист, публицист, действителен член на БКД (БАН). Роден в Севлиево, в будно семейство. Учи в Хаджи Стояновото училище в родния си град. Завършва Богословското училище в манастира "Св. св. Петър и Павел" край Лясковец като стипендиант на епархията. През есента на 1877 г. става учител в Севлиево. С материалната помощ на севлиевските жители и брат си Минчо завършва гимназия в гр. Николаев, Русия (1880) и право в Московския университет (1884). Работи в Министерство на правосъдието (1884–1887) и като адвокат в Севлиево (1887–1899 – с прекъсване). Свързва се трайно с дейците на Либералната партия – крилото на В. Радославов, и се утвърждава като втората фигура в партията. Народен представител в VII, VIII, X – XVIII ОНС. Министър на правосъдието (септ. – дек. 1894, ян. 1899 – ноем. 1900), на просвещението (юли 1913 – юли 1918). През

  • СОФИЙСКА ОБЩИНА
  • СОФИЙСКА ОБЩИНА

    Благотворителността в София има своите традиции още от Възраждането. Трима са най-големите дарители на училищата и църквите в града от тази епоха – Иван Николаевич Денкоглу, Георги Симеонович и Димитър Трайкович. След Освобождението София става столица на България и център на политическия, стопанския и културния живот на страната. Следват години на динамично развитие в икономическо и просветно отношение, съпроводено с бурно демографско нарастване и ускорена урбанизация. Това изправя общинското управление пред множество проблеми в социално, благоустройствено, санитарно и просветно отношение. Направеното до 1912 г. не е много и не излиза извън рамките на традиционната общинска грижа за бед­ните, разбирана като отпускане на неголеми парични и натурални помощи и на подкрепа за различните благотворителни дружества и техните инициативи. Особено остро започва да се чувства необходимостта от социално ориентирана политика по време на войните (1912–1918), когато към столичното население се присъединяват десетки хиляди бежанци от останалите под чужда власт български земи. Нарасналите потребности водят

  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”

    Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,

Знаете ли, че?

Много социално слаби деца се подпомагат чрез безплатни ученически трапезарии

Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…

Прочети повече