На фокус
-
-
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. Остава кръгъл сирак, но на 20 години вече е самостоятелен сапунджия и с труд и постоянство натрупва значително състояние. Образован и културен, той поставя началото на църковния въпрос в Ловеч и на борбата срещу владиката Иларион. Подпомага местния революционен комитет. По време на Руско-турската война (1877–1878) избягва в Свищов. След Освобождението се завръща в Ловеч. Избиран за общински съветник. На 19 юли 1889 г. Т. Стратиев завещава цялото си движимо и недвижимо имущество (къща, няколко дюкяна, сапунджийница, ниви, лозя, ливади, акции, ценни книжа и др.) на стойност ок. 12 хил. зл. лв. на МНП. След смъртта му изпълнителят на завещанието трябва да продаде в тригодишен срок доброволно или чрез публичен търг имотите. След изплащане на всички дългове, останалата сума следва да бъде внесена в банка по сметка на МНП за образуване на фонд "Стратиев – народно развитие". Мотивите
-
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на
-
-
ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЛЕТНИ УЧЕНИЧЕСКИ КОЛОНИИ “ЗДРАВЕЦ”
Учредяването и началните стъпки на организацията са свързани с идеите и делото на проф. Иван Шишманов. Като министър на просвещението в кабинета на Народнолибералната партия през 1904 г. той инициира откриването на първата лятна ученическа колония в с. Чепино (дн. Велинград). Летовището е експериментално и е организирано от ръководеното от Шишманов министерство. Възприемайки позицията, че грижите за здравето на децата са отговорност на цялото общество, МНП и неговият титуляр решават да закрият колонията и да предадат цялото ѝ имущество на обществена организация. Това става повод за свикване на учредително събрание в София на 5 март 1905 г. Сбирката е открита и председателствана от съпругата на Ив. Шишманов – известната общественичка Лидия Шишманова. Присъстват 24 жени, сред които са д-р Нина Берова-Ораховац, д-р Иванова, д-р Казасова, Юлия Малинова, Рада Сталийска, С. Бабаджанова и др. Взема се решение за образуване на дружество, наречено "Здравец", избира се настоятелство, което да изработи организационния статут. Първият запазен устав е
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ПОСТОЯНСТВО”
Началото на организацията е поставено на 30 май 1895 г. Учредителите са 40 дами, произхождащи от -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА
Идеята за откриване на висше търговско училище във Варна и ползата от него се обсъждат -
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има -
БЪЛГАРСКА БОЛНИЦА “ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ” В ЦАРИГРАД
Още в началото на 19 век столицата на Османската империя Цариград заема важно място в -
СЪЮЗ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ
Началото на организацията е свързано с идеите, опита и действията на международното движение за закрила -
МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “СВ. КИРИЛ”
Едно от елитните средни учебни заведения в страната. Неговата история е неразривно свързана с една -
СЪЮЗ НА ГИМНАСТИЧЕСКИТЕ ДРУЖЕСТВА “ЮНАК”
Идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на -
АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ
Първото средно училище в България, създадено още в периода на Възраждането. Неговото възникване и развитие -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ”
Основана е на 1 ноем. 1879 г. на базата на откритото през Възраждането общинско девическо училище. -
“ХАДЖИ МИНА ПАШОВ”
Дарител е хаджи Мина Пашов (30 ян. 1838 – 18 дек. 1881) – търговец, общественик -
СТАРЧЕСКИ ДОМ “КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ”, ПЛОВДИВ
Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,