Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. Роден в Калофер. Учи в родния си град и в училището на Райно Попович в Карлово. През 1854 г. се преселва в Цариград, където натрупва състояние от търговия. Дейно участва в църковнонационалната борба, а на 27 апр. 1858 г. е избран за член на настоятелството на българската църква "Св. Стефан" в имперската столица. Около 1864–1865 г. се разорява, напуска Цариград и се заселва в Одеса. Тук, със съдействието на богати свои съграждани, се захваща със земеделие и отново натрупва голямо състояние. Активно се включва в живота на сънародниците си в Бесарабия. Член на Одеското българско настоятелство. Отпуска много средства за издаване на българска книжнина, подпомага финансово нуждаещи се политически дейци, предоставя 100 зл. рубли на Браилското книжовно дружество (по-късно БАН). Особено отзивчив е към българите, доброволци в Сръбско-турската война (1876), към влезлите в Българското опълчение през 1877 г. негови
Началото на организацията е поставено на 30 май 1895 г. Учредителите са 40 дами, произхождащи от богати и известни пловдивски родове. Между тях са Олга д-р Янкулова, Рада Гешова, Стефана Папазова, Ана Пулиева и др. В следващите години особено активни членове на дружеството са Ганка Ст. Калчова, Зоя Иванова и др. Разбирането, което те усвояват, е, че "икономическата независимост е гаранция за лично благоденствие", "че чрез просвета и по-специална подготовка се крепи човешкото достойнство на момичето". Задачата си тези жени виждат в откриването на девическо стопанско училище. През 1895 г. се изработва устав на организацията, събират се средства, откриват се неделни курсове, където девойките се учат на "четмо, писмо и смятане". На 1 окт. 1896 г. дружеството открива и стопанско училище, което е едно от първите и най-успешни подобни учебни заведения в страната. Първоначално курсът на обучение е по шев и кройка и е едногодишен. Начело застава учителката Олга Негалчева (Станчева) – възпитаничка на
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече