На фокус
-
-
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на хора, намиращи се в неравнопоставена ситуация заради своите здравословни проблеми. Между тях видно място заема проф. Иван Шишманов. В качеството си на министър на просвещението през 1905 г. по негова инициатива се създава първият на Балканския полуостров Държавен институт за слепи и глухонеми. Целта е институцията да осигури пълно прогимназиално образование, пансион и работилници за незрящи и глухи, да ги възпитава и обучава, така че в крайна сметка да усвоят подходящ занаят. Институтът се управлява от директор със специална подготовка. Учениците са настанени в пансион, като бедните се освобождават от такса. Съпричастни към тяхната съдба, на 25 май 1908 г. 80 видни софийски граждани учредяват комитет и организират благотворително увеселение в Градската градина за събиране на средства в полза на слепите в България. Председателството поема току-що пристигналата в България като съпруга на княз Фердинанд Елеонора фон Кьостриц Ройс
-
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“ФЕЛИКС КАНИЦ”
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден
-
-
БЪЛГАРСКА БОЛНИЦА “ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ” В ЦАРИГРАД
Още в началото на 19 век столицата на Османската империя Цариград заема важно място в националноосвободителните и възрожденските процеси. Тук се създава Българска църковна община, еснафски сдружения, културно-просветни организации, издават се вестници и списания, става център на Българската екзархия. На страниците на възрожденския печат за първи път се публикуват идеите за осигуряване на здравна помощ на българите и за нуждата от българска болница в столицата на империята. Направен е и неуспешен опит за подкрепа на бедните и болни сънародници, чрез основаване на т.нар. Братско общество. И след Руско-турската война (1877–1878) и създаването на Княжество България Цариград не загубва значението си за българите, особено за онези в Македония и Одринска Тракия, останали в пределите на Османската империя. Наред с Българската екзархия, която запазва своето седалище там и олицетворява духовното единство на нацията, княжеското правителство също е призвано да се грижи за сънародниците ни в империята. Липсата на здравна грижа за това население
-
УЧЕНИЧЕСКА ТРАПЕЗАРИЯ “ВЕЛИКА И ИВАН ЛИЧЕВИ” И ПРИЮТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СТАРИ И НЕДЪГАВИ ХОРА
Подтикът за формирането на организацията идва от дарението, направено от съпрузите Иван и Велика Личеви. -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “ДОБРИ П. ЧИНТУЛОВ”
Създаването на Сливенската мъжка гимназия бележи важен момент в духовното и политическото развитие на българския -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРОДЕТЕЛ”
Една от най-авторитетните и с многопосочни изяви благотворителни организации в Русе. По замисъл и цели -
ПЪРВА СОФИЙСКА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Едно от елитните средни девически училища в страната. Гимназията е открита на 18 ноември 1879 г. -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”
"Градовете на новоосвободените земи бяха пълни с бежанци от различни възрасти и състояния, на които -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙЧИНА ГРИЖА”
Най-активната благотворителна организация в Габрово. Създадена е на 6 авг. 1869 г. по инициатива на будни -
СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
Първото Славянско дружество в България е основано през 1880 г. в София. По инициатива на чиновници, -
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
На 1 окт. 1888 г. "без всякакъв шум, почти скрито от обществото" отваря врати първото българско -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙЧИНА ГРИЖА”
Една от най-активните и авторитетни благотворителни организации в Пловдив и в страната. Относно началната дата -
ДОМ ЗА СИРАЦИ, ПЛОВДИВ
Първият в страната социален дом за сираци се създава в Пловдив в края на1878 г. Инициатори -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРИЙ САМАРЯНИН”
Съпричастни към съдбата на беззащитните и бедните, на 3 март 1899 г. видни жители на Стара
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,