На фокус
-
-
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически деец, юрист, публицист, действителен член на БКД (БАН). Роден в Севлиево, в будно семейство. Учи в Хаджи Стояновото училище в родния си град. Завършва Богословското училище в манастира "Св. св. Петър и Павел" край Лясковец като стипендиант на епархията. През есента на 1877 г. става учител в Севлиево. С материалната помощ на севлиевските жители и брат си Минчо завършва гимназия в гр. Николаев, Русия (1880) и право в Московския университет (1884). Работи в Министерство на правосъдието (1884–1887) и като адвокат в Севлиево (1887–1899 – с прекъсване). Свързва се трайно с дейците на Либералната партия – крилото на В. Радославов, и се утвърждава като втората фигура в партията. Народен представител в VII, VIII, X – XVIII ОНС. Министър на правосъдието (септ. – дек. 1894, ян. 1899 – ноем. 1900), на просвещението (юли 1913 – юли 1918). През
-
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През
-
-
СОФИЙСКА ОБЩИНА
Благотворителността в София има своите традиции още от Възраждането. Трима са най-големите дарители на училищата и църквите в града от тази епоха – Иван Николаевич Денкоглу, Георги Симеонович и Димитър Трайкович. След Освобождението София става столица на България и център на политическия, стопанския и културния живот на страната. Следват години на динамично развитие в икономическо и просветно отношение, съпроводено с бурно демографско нарастване и ускорена урбанизация. Това изправя общинското управление пред множество проблеми в социално, благоустройствено, санитарно и просветно отношение. Направеното до 1912 г. не е много и не излиза извън рамките на традиционната общинска грижа за бедните, разбирана като отпускане на неголеми парични и натурални помощи и на подкрепа за различните благотворителни дружества и техните инициативи. Особено остро започва да се чувства необходимостта от социално ориентирана политика по време на войните (1912–1918), когато към столичното население се присъединяват десетки хиляди бежанци от останалите под чужда власт български земи. Нарасналите потребности водят
-
УЧЕНИЧЕСКА ТРАПЕЗАРИЯ “ВЕЛИКА И ИВАН ЛИЧЕВИ” И ПРИЮТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СТАРИ И НЕДЪГАВИ ХОРА
Подтикът за формирането на организацията идва от дарението, направено от съпрузите Иван и Велика Личеви. -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”
"Градовете на новоосвободените земи бяха пълни с бежанци от различни възрасти и състояния, на които -
ДОМ ЗА СИРАЦИ, ПЛОВДИВ
Първият в страната социален дом за сираци се създава в Пловдив в края на1878 г. Инициатори -
БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЧЕРВЕН КРЪСТ*
Българското дружество Червен кръст е най-многочислената общонационална доброволческа организация, чиято благотворителна и хуманитарна дейност е -
БЪЛГАРСКО ИКОНОМИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
На 19 март 1895 г. по инициатива на членовете на Промишлено-земеделския съюз в София Димитър Баталов, -
ЕВРЕЙСКО МИЛОСЪРДНО ДРУЖЕСТВО “КУПАТ ЦЕДАКА И БИКУР ХОЛИМ”
Една от най-успешните и активни еврейски благотворителни организации в страната. На 20 февр. 1905 г. 10 -
СТАРЧЕСКИ ДОМ “КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ”, ПЛОВДИВ
Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна -
СЪЮЗ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ
Началото на организацията е свързано с идеите, опита и действията на международното движение за закрила -
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ “ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ”, СВИЩОВ
С Наредба закон от 5 септ. 1936 г. в Свищов се създава Висше търговско училище, което -
ПЪРВА СОФИЙСКА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Едно от елитните средни девически училища в страната. Гимназията е открита на 18 ноември 1879 г.
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,