На фокус
-
-
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. Роден в Калофер. Учи в родния си град и в училището на Райно Попович в Карлово. През 1854 г. се преселва в Цариград, където натрупва състояние от търговия. Дейно участва в църковнонационалната борба, а на 27 апр. 1858 г. е избран за член на настоятелството на българската църква "Св. Стефан" в имперската столица. Около 1864–1865 г. се разорява, напуска Цариград и се заселва в Одеса. Тук, със съдействието на богати свои съграждани, се захваща със земеделие и отново натрупва голямо състояние. Активно се включва в живота на сънародниците си в Бесарабия. Член на Одеското българско настоятелство. Отпуска много средства за издаване на българска книжнина, подпомага финансово нуждаещи се политически дейци, предоставя 100 зл. рубли на Браилското книжовно дружество (по-късно БАН). Особено отзивчив е към българите, доброволци в Сръбско-турската война (1876), към влезлите в Българското опълчение през 1877 г. негови
-
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7
-
-
СОФИЙСКА ОБЩИНА
Благотворителността в София има своите традиции още от Възраждането. Трима са най-големите дарители на училищата и църквите в града от тази епоха – Иван Николаевич Денкоглу, Георги Симеонович и Димитър Трайкович. След Освобождението София става столица на България и център на политическия, стопанския и културния живот на страната. Следват години на динамично развитие в икономическо и просветно отношение, съпроводено с бурно демографско нарастване и ускорена урбанизация. Това изправя общинското управление пред множество проблеми в социално, благоустройствено, санитарно и просветно отношение. Направеното до 1912 г. не е много и не излиза извън рамките на традиционната общинска грижа за бедните, разбирана като отпускане на неголеми парични и натурални помощи и на подкрепа за различните благотворителни дружества и техните инициативи. Особено остро започва да се чувства необходимостта от социално ориентирана политика по време на войните (1912–1918), когато към столичното население се присъединяват десетки хиляди бежанци от останалите под чужда власт български земи. Нарасналите потребности водят
-
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има -
СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
Първото Славянско дружество в България е основано през 1880 г. в София. По инициатива на чиновници, -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “БЛАГОДЕТЕЛ”
Женското благотворително дружество в Ловеч прави своите първи успешни стъпки през Възраждането, но данните за -
БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР
Българският народен морски сговор (БНМС) е създаден като културно-просветно сдружение и според неговия устав "стои -
СЪЮЗ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ
Началото на организацията е свързано с идеите, опита и действията на международното движение за закрила -
АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ
Първото средно училище в България, създадено още в периода на Възраждането. Неговото възникване и развитие -
БЛИЗКОИЗТОЧНА ФОНДАЦИЯ
Най-голямата американска фондация, действаща в региона на Близкия изток. Възниква през 1915 г. като Комитет за -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙЧИНА ГРИЖА”
Най-активната благотворителна организация в Габрово. Създадена е на 6 авг. 1869 г. по инициатива на будни -
ДРУЖЕСТВО “ГАБРОВСКА БИБЛИОТЕКА”АПРИЛОВ–ПАЛАУЗОВ”*
Образуването и дейността на дружеството е свързано с историята на две знакови за Габрово институции -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО “РАДОСТ”
Една от малкото женски благотворителни организации, които водят своето начало от Възраждането и не прекъсват -
БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛСКИ СЪЮЗ
Българският учителски съюз (БУС) е създаден на 21 юли 1895 г. в София като организация на
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,