На фокус
-
-
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. Остава кръгъл сирак, но на 20 години вече е самостоятелен сапунджия и с труд и постоянство натрупва значително състояние. Образован и културен, той поставя началото на църковния въпрос в Ловеч и на борбата срещу владиката Иларион. Подпомага местния революционен комитет. По време на Руско-турската война (1877–1878) избягва в Свищов. След Освобождението се завръща в Ловеч. Избиран за общински съветник. На 19 юли 1889 г. Т. Стратиев завещава цялото си движимо и недвижимо имущество (къща, няколко дюкяна, сапунджийница, ниви, лозя, ливади, акции, ценни книжа и др.) на стойност ок. 12 хил. зл. лв. на МНП. След смъртта му изпълнителят на завещанието трябва да продаде в тригодишен срок доброволно или чрез публичен търг имотите. След изплащане на всички дългове, останалата сума следва да бъде внесена в банка по сметка на МНП за образуване на фонд "Стратиев – народно развитие". Мотивите
-
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. -
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, -
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена
-
-
СРЕДНО ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА
Въпросът за необходимостта от откриване на търговско училище във Варна се поставя на заседание (апр. 1896) на членовете на Варненската ТИК скоро след нейното учредяване, но идеята се реализира едва през 1904 г. За директор е назначен бившият преподавател в Свищовската търговска гимназия Цани Калянджиев (15 окт. 1866, Лясковец – 26 март 1944, Варна) – педагог, учен, общественик (вж. "Професор Цани Калянджиев" – фонд). Изработените от него програма и правилник за дейността на новото учебно заведение са одобрени от Камарата и от Министерството на търговията (31 авг. 1904). На 6 септ. с.г. се открива първата учебна година. Приети са 65 ученика, разделени в 2 паралелки. Училището е частно и се намира под патронажа и издръжката на Варненската ТИК, а учебната такса е 200 лв. – сума, по-висока от тази на реалните училища. За сметка на това ръководството обещава, че учениците ще получат солидни знания в областта на търговската наука. За да спечели добро
-
УЧЕНИЧЕСКА ТРАПЕЗАРИЯ “ВЕЛИКА И ИВАН ЛИЧЕВИ” И ПРИЮТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СТАРИ И НЕДЪГАВИ ХОРА
Подтикът за формирането на организацията идва от дарението, направено от съпрузите Иван и Велика Личеви. -
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “САМАРЯНКА”
Дружество "Самарянка" е първата благотворителна структура, която предварително и целенасочено ориентира обществената активност към широка -
“ХАДЖИ МИНА ПАШОВ”
Дарител е хаджи Мина Пашов (30 ян. 1838 – 18 дек. 1881) – търговец, общественик -
СЪЮЗ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ
Началото на организацията е свързано с идеите, опита и действията на международното движение за закрила -
БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР
Българският народен морски сговор (БНМС) е създаден като културно-просветно сдружение и според неговия устав "стои -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ”
Основана е на 1 ноем. 1879 г. на базата на откритото през Възраждането общинско девическо училище. -
МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “АЛЕКСАНДЪР І”
Пловдивската мъжка гимназия е наследник на съществуващото до Освобождението класно училище. Необходимостта от образовани хора -
ДЪРЖАВНА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ “ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ”
"Народното образование и разпространението на светлината е единственото средство за благото и величието на България" -
СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ
Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени -
СТАРЧЕСКИ ДОМ “КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ”, ПЛОВДИВ
Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,