Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор Георгиев (7 февр. 1882 – неизв.) – военен, генерал, живее в София; Васил Георгиев (14 окт. 1879 – неизв.) – агроном, живее в Пловдив; Сребрьо Георгиев (18 ноем. 1883 – неизв.) – учител, живее в София; Павел Георгиев (29 май 1892 – неизв.) – учител в родното си село Чешнегир; Йордан Георгиев (20 ноем. 1894 – неизв.) – кмет на с. Костиево, Пловдивско, и Никола Георгиев (7 ноем. 1901 – неизв.) – свещеник в с. Чалъкови, Пловдивско. Фонд № 1 "Свещеник Георги К. Сребрев" (при прогимназията и началното у-ще "Княз Симеон Търновски" в с. Чешнегир) От името на братята си на 21 февр. 1930 г. Сребрьо п. Георгиев уведомява директора на прогимназията и на началното у-ще "Княз Симеон Търновски" в с. Чешнегир за желанието им да създадат към училището благотворителен фонд в памет на починалия им баща Георги К. Сребрев
За начало на светското девическо образование в Русе се приема 1864 г., когато се създава самостоятелно училище, настанено в собствена сграда. Намира се под егидата на Русенската народна църковна община и на Епархиалния съвет на Доростоло-Червенската митрополия. До 1877 г. то претърпява редица структурни промени, но учителите стриктно се придържат към вижданията обучението да се води на български език, да се изучават светски дисциплини с по-голяма практическа подготовка на девойките, да се преподава по взаимната метода, а малко по-късно и по звучния метод. По време на Руско-турската война (1877–1878) Девическото училище прекъсва занятията си и ги възстановява през учебната 1880/1881 г., като се откриват първите два класа. Преподавателският екип използва своя натрупан опит, но се подчинява и на приетите от МНП устави и закони. Съобразявайки се с тях, през 1889 г. се открива пети, а през 1891 г. – шести клас. През учебната 1894/1895 г. министърът на просвещението обявява училището за пълна девическа гимназия с 425 ученички
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече