На фокус
-
-
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, политик, държавник. Роден в Дряново. Получава основно и средно образование в Дряново и Търново. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция (1893). След завръщането си в България е прокурор в Стара Загора и Варна (1893–1896), адвокат в Русе (1897–1908). Член на Демократическата партия от 1897 г., член на Висшия съвет и на Централното бюро, от 1920 г. – подпредседател, а от 1938 до 1947 г. – председател на партията. Дългогодишен народен представител (1902–1903, 1911–1944). При самостоятелното управление на Демократическата партия е министър на народното просвещение (1908–1910) и министър на вътрешните работи (1910–1911), а в коалиционния кабинет на Ал. Малинов и след него и в коалиционния кабинет на Т. Теодоров – последователно е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1918), министър на железниците, пощите и телеграфите (1918) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1918–1919). Противник на
-
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през
-
-
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРИЯТ САМАРЯНИН”
Началото на Благотворителното дружество "Добрият Самарянин" се полага на 15 ноем. 1901 г. Истинското начало обаче е положено през ноем. 1902 г., когато активни негови дейци успяват да преодолеят пречки от различен характер и започват пълноценен организационен живот. Според първия устав, приет в началото на 1903 г., целта на дружеството е да подпомага бедни ученици с училищни пособия, дрехи, обувки и лекарства. Втората голяма задача е задължението "да издържа безплатни трапезарии" за бедни деца от българските основни и класни училища в Бургас. В устава от 1908 г. организацията разширява кръга на подпомаганите с храна, като включва и учениците от гимназията. Членовете се разделят в три групи: действителни, спомагателни и почетни. В списъка на хората, които имат особени заслуги за създаването и укрепването на дружеството, фигурират имената на видните жители на града: Иван х. Петров – индустриалец, иконом Константин Христов, Анна Бозвелиева – директор на Професионалното училище, Лазар Гавалюгов, Грозю Баев, Лазар Обрешков, д-р Големанов,
-
БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ
Върховна национална организация на Българската православна църква. Създаването ѝ е резултат от църковнонационалните борби на -
АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ
Първото средно училище в България, създадено още в периода на Възраждането. Неговото възникване и развитие -
БОЛНИЦА – ПАМЕТНИК НА ПАДНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ, СОФИЯ
Построяването на Болницата-паметник е една от най-мащабните благотворителни инициативи на еврейската общност в страната, израз -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “САМАРЯНКА”
Дружество "Самарянка" е първата благотворителна структура, която предварително и целенасочено ориентира обществената активност към широка -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “Д-Р ГЕОРГИ И ЕКАТЕРИНА КАЛИНКОВИ”, САМОКОВ
Предисторията на социалния дом е свързана със съществуването и дейността в Самоков на първия подслон -
СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ
Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени -
СЪЮЗ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ
Началото на организацията е свързано с идеите, опита и действията на международното движение за закрила -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙКА”
Една от най-активните женски възрожденски организации, която след Освобождението става еталон за благотворителност и обществена -
МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “АЛЕКСАНДЪР І”
Пловдивската мъжка гимназия е наследник на съществуващото до Освобождението класно училище. Необходимостта от образовани хора -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА
Идеята за откриване на висше търговско училище във Варна и ползата от него се обсъждат -
КОМИТЕТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА ПАВИЛИОНИ ЗА ТУБЕРКУЛОЗНИ БОЛНИ ПРИ ПЛОВДИВСКАТА ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА
Образува се на 9 февр. 1921 г. в Пловдив с амбицията да подпомогне борбата с туберкулозното
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,