Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. Остава кръгъл сирак, но на 20 години вече е самостоятелен сапунджия и с труд и постоянство натрупва значително състояние. Образован и културен, той поставя началото на църковния въпрос в Ловеч и на борбата срещу владиката Иларион. Подпомага местния революционен комитет. По време на Руско-турската война (1877–1878) избягва в Свищов. След Освобождението се завръща в Ловеч. Избиран за общински съветник. На 19 юли 1889 г. Т. Стратиев завещава цялото си движимо и недвижимо имущество (къща, няколко дюкяна, сапунджийница, ниви, лозя, ливади, акции, ценни книжа и др.) на стойност ок. 12 хил. зл. лв. на МНП. След смъртта му изпълнителят на завещанието трябва да продаде в тригодишен срок доброволно или чрез публичен търг имотите. След изплащане на всички дългове, останалата сума следва да бъде внесена в банка по сметка на МНП за образуване на фонд "Стратиев – народно развитие". Мотивите
Първото средно училище в България, създадено още в периода на Възраждането. Неговото възникване и развитие са неразривно свързани с идеите, дейността и щедростта на идеолога на новобългарското образование Васил Априлов. Гимназията израства на базата на Габровското взаимно училище, отворено по почин на Априлов и Одеския кръг българи през 1835 г. Училището е първото новобългарско светско учебно заведение и дава тласък за откриването на подобни училища и в други градове. В него учителстват едни от най-изявените възрожденски просветни дейци като Неофит Рилски, Йосиф Ковачев, К. Луков, Цв. Семерджиев и др. Преподава се по взаимоучителната метода. Училището е общодостъпно и безплатно за деца от цялата страна. С помощта и с дарение на В. Априлов и неговия най-близък сподвижник и съмишленик Николай Палаузов на 24 апр. 1840 г. се урежда първата училищна обществена библиотека. През 1857 г. друг виден възрожденски деец, възпитаник на училището и априловски стипендиант Тодор Бурмов реформира учебните програми и учебното заведение израства
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече