Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор Георгиев (7 февр. 1882 – неизв.) – военен, генерал, живее в София; Васил Георгиев (14 окт. 1879 – неизв.) – агроном, живее в Пловдив; Сребрьо Георгиев (18 ноем. 1883 – неизв.) – учител, живее в София; Павел Георгиев (29 май 1892 – неизв.) – учител в родното си село Чешнегир; Йордан Георгиев (20 ноем. 1894 – неизв.) – кмет на с. Костиево, Пловдивско, и Никола Георгиев (7 ноем. 1901 – неизв.) – свещеник в с. Чалъкови, Пловдивско. Фонд № 1 "Свещеник Георги К. Сребрев" (при прогимназията и началното у-ще "Княз Симеон Търновски" в с. Чешнегир) От името на братята си на 21 февр. 1930 г. Сребрьо п. Георгиев уведомява директора на прогимназията и на началното у-ще "Княз Симеон Търновски" в с. Чешнегир за желанието им да създадат към училището благотворителен фонд в памет на починалия им баща Георги К. Сребрев
Българското дружество Червен кръст е най-многочислената общонационална доброволческа организация, чиято благотворителна и хуманитарна дейност е насочена към различни инициативи и нужди на обществото – подобряване на участта на ранените и болните по време на войни, природни бедствия, развитие на болничната помощ и опазване на общественото здраве, подкрепа на социално слаби и пр. Наред с това, като член на Международния Червен кръст, БДЧК участва в хуманитарни мисии по света, но получава и международна подкрепа при войни и обществени бедствия в България. Първите прояви на българското червенокръстко движение са по време на Руско-турската война (1877–1878), когато много българи и българки работят като лекари, санитари и болногледачи в полевите болници на Руския Червен кръст. Изпълнени с чувство на милосърдие и отговорност към болните и ранени войници, към хилядите бежанци, напуснали родните си огнища, те се посвещават безвъзмездно на хуманността. Български лекари доброволци, с материалната помощ на Руското д-во Червен кръст, организират първите български болници
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече