В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на хора, намиращи се в неравнопоставена ситуация заради своите здравословни проблеми. Между тях видно място заема проф. Иван Шишманов. В качеството си на министър на просвещението през 1905 г. по негова инициатива се създава първият на Балканския полуостров Държавен институт за слепи и глухонеми. Целта е институцията да осигури пълно прогимназиално образование, пансион и работилници за незрящи и глухи, да ги възпитава и обучава, така че в крайна сметка да усвоят подходящ занаят. Институтът се управлява от директор със специална подготовка. Учениците са настанени в пансион, като бедните се освобождават от такса. Съпричастни към тяхната съдба, на 25 май 1908 г. 80 видни софийски граждани учредяват комитет и организират благотворително увеселение в Градската градина за събиране на средства в полза на слепите в България. Председателството поема току-що пристигналата в България като съпруга на княз Фердинанд Елеонора фон Кьостриц Ройс
Женското благотворително дружество в Ловеч прави своите първи успешни стъпки през Възраждането, но данните за него са противоречиви, защото то често променя своето име, цели, членски състав и прекъсва дейността си. След Освобождението организацията се възстановява, като в избраното ръководно тяло (настоятелството) влизат почти всички учителки от основните и класните училища. През 1888 г. дружеството трайно приема името "Благодетел" с основна задача "уреждане и издръжка на стопанско училище". Според приетите устави (от 1900, 1911, 1923 и др.) членовете се групират в няколко категории. В зависимост от мястото, което заемат, плащания членски внос, даренията и техните заслуги те са действителни, спомагателни и почетни. Приходният бюджет се формира по познатия начин: постъпления от членския внос, от представления, дарения, помощи от централната и местната власт. Енергичните и интелигентни ръководни кадри осъществяват разнообразни инициативи: уреждат библиотека, организират сказки на различни теми, подготвят театрални представления, откриват неделно училище за жени. Едва през 1901 г., с подкрепата на Ловешкото
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече