Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена в с. Истевник, Царевоселска околия, Македония, в семейство на родолюбиви и заможни родители. Омъжва се за Деспот – син на поп Иван от с. Царево село, ръкоположен по-късно за свещеник под името Данаил. След Освобождението на България напускат Царево село и се установяват в Кюстендил. След смъртта на съпруга си и на единствения им син Гавраил, В. поп Данаилова се отдава на благотворителност – помага на бедни, дарява църкви, читалища, сиропиталища, трапезарии и др. Умира в Кюстендил. През 1928 г. внася сумата 50 хил. лв. за образуване на фонд към ч-ще "Братство" в Кюстендил. На 17 окт. 1928 г. читалището приема дарението, провъзгласява покойния дружествен член Гавраил п. Данаилов, както и неговите родители, за благодетелни членове и учредява фонд "Свещеник Данаил, Велика и Гавраил поп Данаилови". Целта на фонда е увековечаване паметта на Гавраил п. Данаилов чрез издръжка на
Едно от най-реномираните средни учебни заведения в страната. Подготовката за отварянето му започва веднага след Освобождението и е възложено на софийския окръжен училищен инспектор Йосиф Ковачев. На 7 януари 1879 г. с тържествен молебен е открита Софийската класическа гимназия, а след 2 дни, на 9 януари, започват редовните учебни занимания. Патрон на гимназията е св. Иван Рилски. Началото е трудно. Класовете са само два със 106 ученици, разпределени в 3 паралелки. Учителите са четирима, като единият от тях – Георги Стаменов, възпитаник на Историко-филологическия факултет на Московския университет, е и директор. През март 1879 г. е отворен и т.нар. Александровски пансион, който може да поеме 30 ученици. Затрудненията са свързани с липсата или малкия брой на учебниците и учебните пособия, с липсата на квалифицирани учители. Но както е обичайно за времето, най-тежък е проблемът с гимназиалната сграда. Неговото решаване се проточва повече от 50 години въпреки динамичното развитие на учебното заведение и нарастващия брой
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече