В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на хора, намиращи се в неравнопоставена ситуация заради своите здравословни проблеми. Между тях видно място заема проф. Иван Шишманов. В качеството си на министър на просвещението през 1905 г. по негова инициатива се създава първият на Балканския полуостров Държавен институт за слепи и глухонеми. Целта е институцията да осигури пълно прогимназиално образование, пансион и работилници за незрящи и глухи, да ги възпитава и обучава, така че в крайна сметка да усвоят подходящ занаят. Институтът се управлява от директор със специална подготовка. Учениците са настанени в пансион, като бедните се освобождават от такса. Съпричастни към тяхната съдба, на 25 май 1908 г. 80 видни софийски граждани учредяват комитет и организират благотворително увеселение в Градската градина за събиране на средства в полза на слепите в България. Председателството поема току-що пристигналата в България като съпруга на княз Фердинанд Елеонора фон Кьостриц Ройс
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има диоцез в три политически области – Княжество България, Източна Румелия и останалите в Османската империя области Македония и Одринска Тракия. Седалището ѝ е в Цариград. През 1880 и 1881 г. в София се свиква архиерейско събрание с участието на всички митрополити от Княжеството. Обсъжда се въпросът за управлението на църквата в свободната българска държава. Изработен е законопроект, наречен "Екзархийски устав, приспособен в Княжеството", чиято основа е Уставът на Екзархията от 1871 г. На 4 февр. 1883 г. княз Александър І утвърждава устава и той влиза в сила. В следващите години е допълван, коригиран и изцяло променян. В съгласие с него Църквата в Княжество, а след 1908 г. – в Царство България, се управлява от Свети синод, в състава на който влизат всички митрополити на епархиите в държавата. С екзарх Йосиф І е постигната договореност да управлява и църквата в България
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече