На фокус
-
-
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. Завършва ІV отделение на Етрополското първоначално училище. Занимава се с кожарство и успява да се замогне. В изпълнение на неговата последна воля на 9 юни 1937 г. семейството му – съпругата Кръстана Билева и децата Параскева, Иван, Христо и Гаврил Т. Билеви, всички от Етрополе, предоставят на Средищното народно основно училище "Екзарх Йосиф І" в града внесените от тях в БЗКБ–Ботевград 20 хил. лв. за образуване на фонд на името на Т. Билев. Желанието им е годишните лихви да се използват за закупуване на продукти за нуждите на общата безплатна ученическа трапезария при народните първоначални училища и прогимназията в Етрополе. Управлението на фонда поверяват на учителския съвет при Средищното народно основно училище "Екзарх Йосиф І". Още същия ден учителският съвет приема дарението, а на 10 септ. с.г. одобрява и правилник на фонда, утвърден от МНП на 6 ноем. с.г. Други
-
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7
-
-
БЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ СЪЮЗ
В първите десетилетия след Освобождението (1878) в отделни градове на страната се формират и започват да действат женски дружества. Някои от тях са нововъзникнали, други са продължение на структури, съществували през Възраждането, но при всички тях членовете и симпатизантките се групират спонтанно около изявени местни личности. По инерция от възрожденския период дружествата се заемат главно с просветното и образователното развитие на жената, занимават се с общо подпомагане на бедни и нуждаещи се и все още търсят посоките си на изява. Инициативата за тяхното сдружаване е свързана с разпространението сред обществото на идеите за равнопоставеност на жената в сферата на образованието, труда и наследяването. Непосредственият подтик идва от забраната да се приемат девойки в новооткритото през 1888 г. Висше училище и от дискриминационните наредби, които не допускат омъжените жени до учителската професия и регламентират по-ниското заплащане на женския учителски труд. Организацията на учредителната сбирка се поема от Софийското женско образователно дружество, наречено по-късно "Съзнание",
-
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙКА”
Една от най-активните женски възрожденски организации, която след Освобождението става еталон за благотворителност и обществена -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙЧИНА ГРИЖА”
Една от най-активните и авторитетни благотворителни организации в Пловдив и в страната. Относно началната дата -
СЪЮЗ НА ГИМНАСТИЧЕСКИТЕ ДРУЖЕСТВА “ЮНАК”
Идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “СЕМЕЙСТВО ЙОНИЦА НИКОЛОВ”, ВИДИН
Дарители са Йоница Николов (12 окт. 1862, с. Капитановци, Видинско – 1937, Видин) – търговец, -
УЧЕНИЧЕСКА ТРАПЕЗАРИЯ “ВЕЛИКА И ИВАН ЛИЧЕВИ” И ПРИЮТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СТАРИ И НЕДЪГАВИ ХОРА
Подтикът за формирането на организацията идва от дарението, направено от съпрузите Иван и Велика Личеви. -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ”
Основана е на 1 ноем. 1879 г. на базата на откритото през Възраждането общинско девическо училище. -
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН)
Българската академия на науките е наследник на Българското книжовно дружество (БКД) и е първата общонационална -
БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ
Върховна национална организация на Българската православна църква. Създаването ѝ е резултат от църковнонационалните борби на -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МАРИЯ ЛУИЗА”
Радетели на културно-просветното развитие на българите, по-заможни търговци и църковно-просветната община във Варна се заемат -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО “РАДОСТ”
Една от малкото женски благотворителни организации, които водят своето начало от Възраждането и не прекъсват
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,