Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор Георгиев (7 февр. 1882 – неизв.) – военен, генерал, живее в София; Васил Георгиев (14 окт. 1879 – неизв.) – агроном, живее в Пловдив; Сребрьо Георгиев (18 ноем. 1883 – неизв.) – учител, живее в София; Павел Георгиев (29 май 1892 – неизв.) – учител в родното си село Чешнегир; Йордан Георгиев (20 ноем. 1894 – неизв.) – кмет на с. Костиево, Пловдивско, и Никола Георгиев (7 ноем. 1901 – неизв.) – свещеник в с. Чалъкови, Пловдивско. Фонд № 1 "Свещеник Георги К. Сребрев" (при прогимназията и началното у-ще "Княз Симеон Търновски" в с. Чешнегир) От името на братята си на 21 февр. 1930 г. Сребрьо п. Георгиев уведомява директора на прогимназията и на началното у-ще "Княз Симеон Търновски" в с. Чешнегир за желанието им да създадат към училището благотворителен фонд в памет на починалия им баща Георги К. Сребрев
Дарител е Бонка Стайнова (1860, Казанлък – 4 апр. 1948, Казанлък). Произхожда от казанлъшкия род Шировци – авторитетно занаятчийско семейство от Куленската махала. Тя завършва прогимназиално образование в родния си град, като се отличава със своята природна интелигентност. През 1880 г. се омъжва за Стоян Стайнов (1851, Казанлък – 27 май 1918, Казанлък) – човек, който със своето трудолюбие и находчивост успява да извърви пътя от гайтанджия и търговец до голям индустриалец. Заедно с братята си Христо и Грую, Стоян поставя началото на модерната промишленост и търговия в Казанлък. Той е инициатор за построяване на електрическата централа "Енина". Бонка и Стоян отглеждат една дъщеря (Пенка) и трима синове: Генчо и Маньо – преуспяващи индустриалци, Петко – виден юрист, академик, дипломат и политик. На 8 ян. 1937 г. Бонка Стайнова дарява 300 хил. лв. на Казанлъшката община. За изпълнители на нейното желание и като представители на АД "Братя Стайнови" тя натоварва сина си Генчо Стайнов и
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече