На фокус
-
-
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. Остава кръгъл сирак, но на 20 години вече е самостоятелен сапунджия и с труд и постоянство натрупва значително състояние. Образован и културен, той поставя началото на църковния въпрос в Ловеч и на борбата срещу владиката Иларион. Подпомага местния революционен комитет. По време на Руско-турската война (1877–1878) избягва в Свищов. След Освобождението се завръща в Ловеч. Избиран за общински съветник. На 19 юли 1889 г. Т. Стратиев завещава цялото си движимо и недвижимо имущество (къща, няколко дюкяна, сапунджийница, ниви, лозя, ливади, акции, ценни книжа и др.) на стойност ок. 12 хил. зл. лв. на МНП. След смъртта му изпълнителят на завещанието трябва да продаде в тригодишен срок доброволно или чрез публичен търг имотите. След изплащане на всички дългове, останалата сума следва да бъде внесена в банка по сметка на МНП за образуване на фонд "Стратиев – народно развитие". Мотивите
-
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
“ФЕЛИКС КАНИЦ”
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист,
-
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “БЛАГОДЕТЕЛ”
Женското благотворително дружество в Ловеч прави своите първи успешни стъпки през Възраждането, но данните за него са противоречиви, защото то често променя своето име, цели, членски състав и прекъсва дейността си. След Освобождението организацията се възстановява, като в избраното ръководно тяло (настоятелството) влизат почти всички учителки от основните и класните училища. През 1888 г. дружеството трайно приема името "Благодетел" с основна задача "уреждане и издръжка на стопанско училище". Според приетите устави (от 1900, 1911, 1923 и др.) членовете се групират в няколко категории. В зависимост от мястото, което заемат, плащания членски внос, даренията и техните заслуги те са действителни, спомагателни и почетни. Приходният бюджет се формира по познатия начин: постъпления от членския внос, от представления, дарения, помощи от централната и местната власт. Енергичните и интелигентни ръководни кадри осъществяват разнообразни инициативи: уреждат библиотека, организират сказки на различни теми, подготвят театрални представления, откриват неделно училище за жени. Едва през 1901 г., с подкрепата на Ловешкото
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ПОСТОЯНСТВО”
Началото на организацията е поставено на 30 май 1895 г. Учредителите са 40 дами, произхождащи от -
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА
Министерството на войната е едно от първите шест министерства, създадени след Освобождението на България 1878 г. -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО “ПОДКРЕПА”
Образувано е на 29 май 1929 г. Стремежът на неговите учредителки е да се обърнат с -
ВОЕННОМОРСКО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩЕ
Основите на Военноморското на Негово Величество училище във Варна са положени на 9 ян. 1881 г. -
БОЛНИЦА – ПАМЕТНИК НА ПАДНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ, СОФИЯ
Построяването на Болницата-паметник е една от най-мащабните благотворителни инициативи на еврейската общност в страната, израз -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МАРИЯ ЛУИЗА”
Радетели на културно-просветното развитие на българите, по-заможни търговци и църковно-просветната община във Варна се заемат -
ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЛЕТНИ УЧЕНИЧЕСКИ КОЛОНИИ “ЗДРАВЕЦ”
Учредяването и началните стъпки на организацията са свързани с идеите и делото на проф. Иван -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “БАБА ТОНКА”
За начало на светското девическо образование в Русе се приема 1864 г., когато се създава самостоятелно -
ЗДРАВЕН ДОМ “БОНКА СТАЙНОВА”, КАЗАНЛЪК
Дарител е Бонка Стайнова (1860, Казанлък – 4 апр. 1948, Казанлък). Произхожда от казанлъшкия род -
ПЪРВА СОФИЙСКА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ
Едно от най-реномираните средни учебни заведения в страната. Подготовката за отварянето му започва веднага след -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “Д-Р ГЕОРГИ И ЕКАТЕРИНА КАЛИНКОВИ”, САМОКОВ
Предисторията на социалния дом е свързана със съществуването и дейността в Самоков на първия подслон
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,