На фокус
-
-
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена в с. Истевник, Царевоселска околия, Македония, в семейство на родолюбиви и заможни родители. Омъжва се за Деспот – син на поп Иван от с. Царево село, ръкоположен по-късно за свещеник под името Данаил. След Освобождението на България напускат Царево село и се установяват в Кюстендил. След смъртта на съпруга си и на единствения им син Гавраил, В. поп Данаилова се отдава на благотворителност – помага на бедни, дарява църкви, читалища, сиропиталища, трапезарии и др. Умира в Кюстендил. През 1928 г. внася сумата 50 хил. лв. за образуване на фонд към ч-ще "Братство" в Кюстендил. На 17 окт. 1928 г. читалището приема дарението, провъзгласява покойния дружествен член Гавраил п. Данаилов, както и неговите родители, за благодетелни членове и учредява фонд "Свещеник Данаил, Велика и Гавраил поп Данаилови". Целта на фонда е увековечаване паметта на Гавраил п. Данаилов чрез издръжка на
-
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“ФЕЛИКС КАНИЦ”
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател,
-
-
БЪЛГАРСКА БОЛНИЦА “ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ” В ЦАРИГРАД
Още в началото на 19 век столицата на Османската империя Цариград заема важно място в националноосвободителните и възрожденските процеси. Тук се създава Българска църковна община, еснафски сдружения, културно-просветни организации, издават се вестници и списания, става център на Българската екзархия. На страниците на възрожденския печат за първи път се публикуват идеите за осигуряване на здравна помощ на българите и за нуждата от българска болница в столицата на империята. Направен е и неуспешен опит за подкрепа на бедните и болни сънародници, чрез основаване на т.нар. Братско общество. И след Руско-турската война (1877–1878) и създаването на Княжество България Цариград не загубва значението си за българите, особено за онези в Македония и Одринска Тракия, останали в пределите на Османската империя. Наред с Българската екзархия, която запазва своето седалище там и олицетворява духовното единство на нацията, княжеското правителство също е призвано да се грижи за сънародниците ни в империята. Липсата на здравна грижа за това население
-
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “ФЕРДИНАНД І”
След Освобождението образованието и възпитанието на младото поколение е приоритетна задача на управляващите българското княжество. -
ДЪРЖАВНА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ “ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ”
"Народното образование и разпространението на светлината е единственото средство за благото и величието на България" -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ “ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ”, СВИЩОВ
С Наредба закон от 5 септ. 1936 г. в Свищов се създава Висше търговско училище, което -
БЛИЗКОИЗТОЧНА ФОНДАЦИЯ
Най-голямата американска фондация, действаща в региона на Близкия изток. Възниква през 1915 г. като Комитет за -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА
Идеята за откриване на висше търговско училище във Варна и ползата от него се обсъждат -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙЧИНА ГРИЖА”
Една от най-активните и авторитетни благотворителни организации в Пловдив и в страната. Относно началната дата -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ПОСТОЯНСТВО”
Началото на организацията е поставено на 30 май 1895 г. Учредителите са 40 дами, произхождащи от -
БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР
Българският народен морски сговор (БНМС) е създаден като културно-просветно сдружение и според неговия устав "стои -
ФОНДАЦИЯ “РОКФЕЛЕР”
През 1913 г. петролният магнат Джон Дейвисън Рокфелер - Старши регистрира в САЩ една от най-мощните -
БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЧЕРВЕН КРЪСТ*
Българското дружество Червен кръст е най-многочислената общонационална доброволческа организация, чиято благотворителна и хуманитарна дейност е -
“ХАДЖИ МИНА ПАШОВ”
Дарител е хаджи Мина Пашов (30 ян. 1838 – 18 дек. 1881) – търговец, общественик
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,