Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, политик, държавник. Роден в Дряново. Получава основно и средно образование в Дряново и Търново. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция (1893). След завръщането си в България е прокурор в Стара Загора и Варна (1893–1896), адвокат в Русе (1897–1908). Член на Демократическата партия от 1897 г., член на Висшия съвет и на Централното бюро, от 1920 г. – подпредседател, а от 1938 до 1947 г. – председател на партията. Дългогодишен народен представител (1902–1903, 1911–1944). При самостоятелното управление на Демократическата партия е министър на народното просвещение (1908–1910) и министър на вътрешните работи (1910–1911), а в коалиционния кабинет на Ал. Малинов и след него и в коалиционния кабинет на Т. Теодоров – последователно е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1918), министър на железниците, пощите и телеграфите (1918) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1918–1919). Противник на
Върховна национална организация на Българската православна църква. Създаването ѝ е резултат от църковнонационалните борби на българския народ в епохата на Възраждането, израз на потребността от признаване на национална идентичност. Учредена е с ферман на султан Абдул Азис от 27 февр. 1870 г. По силата на фермана и Екзархийския устав за управление, тя е официален представител на българската нация в Османската империя. През 1872 г. за пръв български екзарх е избран Видинският митрополит Антим. До 1878 г. Екзархията включва в диоцеза си Търновска, Доростоло-Червенска, Варненско-Преславска, Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска и Нишавска епархия. Тя поема грижата не само за църковния живот на българите, а ръководи и просветното дело. Заради позицията си по отношение на Априлското въстание (1876), по настояване на Високата порта, екзарх Антим І е свален от екзархийския престол. На 24 апр. 1877 г. за български екзарх е провъзгласен Ловчанският митрополит Йосиф. След Освобождението (1878) Българската екзархия има диоцез в
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече