По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 окт. 1985, замък Фридрехсхафен), и Надежда, херцогиня Вюртембергска (30 ян. 1899, София – 15 февр. 1958, Щутгарт) и с царски указ от 15 септ. 1913 г. се основава "Фонд за сираци от последната освободителна война 1912–1913 г.". На 14 ноем. 1914 г. се утвърждава правилник, според който основният капитал се формира от доброволни дарения, събрани от княгините, от ежегодни помощи от държавата и общините, дарения от учреждения, дружества, личности и други постъпления. Със закон управлението на фонда се възлага на Централен комитет (ЦК) начело с министър-председателя и членове: министърът на вътрешните работи, двама души от двореца, директорът на народното здраве, директорът на БЗБ, софийският окръжен управител, софийският кмет, един свободнопрактикуващ лекар и един юрисконсулт. ЦК има за задача да създаде комитети в околийските градове, да ръководи тяхната дейност, да одобрява бюджета им, а при нужда да отпуска допълнителни
Една от най-успешните благотворителни организации в България. Възниква през 1899 или 1900 г. в София. Инициативата за образуването на дружеството принадлежи на Мария Бахметиева, американка по народност, съпруга на тогавашния руски дипломатически представител Юрий Бахметиев, и на няколко столичанки. Целта на учредителките, чиито имена не са известни, е да поемат "покровителстването на децата в най-крехката им възраст". Дружеството приема името на по-малката дъщеря на княз Фердинанд І Евдокия. В първото настоятелство влизат съпругата на генерал Данаил Николаев, Рада Данева (съпруга на Стоян Данев), Ана Тончева (съпруга на Димитър Тончев), придворната дама Мария Петрова-Чомакова, Адел Вернаца, М. П. Хаджимишева. Председател е М. Бахметиева. Първият устав е от 1900 г. и е допълван неколкократно. Организационните статути регламентират обичайната структура – членовете са почетни и действителни, управлява се от настоятелство, избирано от общото събрание на членовете, контролната комисия следи за изправността на сметките. Първият запазен списък на дружеството е от 1906 г. и в него фигурират 240 имена.
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече