На фокус
-
-
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на хора, намиращи се в неравнопоставена ситуация заради своите здравословни проблеми. Между тях видно място заема проф. Иван Шишманов. В качеството си на министър на просвещението през 1905 г. по негова инициатива се създава първият на Балканския полуостров Държавен институт за слепи и глухонеми. Целта е институцията да осигури пълно прогимназиално образование, пансион и работилници за незрящи и глухи, да ги възпитава и обучава, така че в крайна сметка да усвоят подходящ занаят. Институтът се управлява от директор със специална подготовка. Учениците са настанени в пансион, като бедните се освобождават от такса. Съпричастни към тяхната съдба, на 25 май 1908 г. 80 видни софийски граждани учредяват комитет и организират благотворително увеселение в Градската градина за събиране на средства в полза на слепите в България. Председателството поема току-що пристигналата в България като съпруга на княз Фердинанд Елеонора фон Кьостриц Ройс
-
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. -
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“ФЕЛИКС КАНИЦ”
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател,
-
-
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има диоцез в три политически области – Княжество България, Източна Румелия и останалите в Османската империя области Македония и Одринска Тракия. Седалището ѝ е в Цариград. През 1880 и 1881 г. в София се свиква архиерейско събрание с участието на всички митрополити от Княжеството. Обсъжда се въпросът за управлението на църквата в свободната българска държава. Изработен е законопроект, наречен "Екзархийски устав, приспособен в Княжеството", чиято основа е Уставът на Екзархията от 1871 г. На 4 февр. 1883 г. княз Александър І утвърждава устава и той влиза в сила. В следващите години е допълван, коригиран и изцяло променян. В съгласие с него Църквата в Княжество, а след 1908 г. – в Царство България, се управлява от Свети синод, в състава на който влизат всички митрополити на епархиите в държавата. С екзарх Йосиф І е постигната договореност да управлява и църквата в България
-
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”
Водени от благородни чувства и съчувствие към хора от най-безпомощната възраст, през лятото на 1908 г. -
БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛСКИ СЪЮЗ
Българският учителски съюз (БУС) е създаден на 21 юли 1895 г. в София като организация на -
ВОЕННОМОРСКО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩЕ
Основите на Военноморското на Негово Величество училище във Варна са положени на 9 ян. 1881 г. -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МАРИЯ ЛУИЗА”
Радетели на културно-просветното развитие на българите, по-заможни търговци и църковно-просветната община във Варна се заемат -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “ТОНИ И ЛУКА МОСКОВИЧ”, СОФИЯ
Приютът за възрастни хора "Тони и Лука Москович" е дело на Ешкеназкото женско благотворително д-во -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “ФЕРДИНАНД І”
След Освобождението образованието и възпитанието на младото поколение е приоритетна задача на управляващите българското княжество. -
СРЕДНО ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА
Въпросът за необходимостта от откриване на търговско училище във Варна се поставя на заседание (апр. -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО “РАДОСТ”
Една от малкото женски благотворителни организации, които водят своето начало от Възраждането и не прекъсват -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙЧИНА ГРИЖА”
Най-активната благотворителна организация в Габрово. Създадена е на 6 авг. 1869 г. по инициатива на будни -
ДРУЖЕСТВО “ГАБРОВСКА БИБЛИОТЕКА”АПРИЛОВ–ПАЛАУЗОВ”*
Образуването и дейността на дружеството е свързано с историята на две знакови за Габрово институции -
ПЪРВА СОФИЙСКА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ
Едно от най-реномираните средни учебни заведения в страната. Подготовката за отварянето му започва веднага след
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,