Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден в с. Голямо Белово, Пазарджишко. Начално образование получава в родното си село. През 1860 г. е ръкоположен за свещеник в Пловдив от митрополит Мелетий. Съратник на Т. Каблешков и Г. Бенковски, с помощта на които образува революционния комитет в с. Голямо Белово. През 1876 г. участва в Панагюрското въстание. Заловен от турците, той е изтезаван в Сараньово (дн. гр. Септември) и хвърлен в Пазарджишкия затвор, откъдето е освободен с обща амнистия. Свещеник Михаил Радулов подарява 1000 лв. на училищното настоятелство в родното си село за образуването на фонд на негово име. Волята му е от лихвите да се купуват учебници за бедни ученици. През 1911 г. МНП изпраща писмо до училищното настоятелство в с. Голямо Белово, в което съобщава, че от дарението на свещеник М. Радулов са закупени 2 облигации от БДЗ (1909). През 1917 г. капиталът на фонда е 3169 лв.,
Подтикът за формирането на организацията идва от дарението, направено от съпрузите Иван и Велика Личеви. Данните за тях са оскъдни. Иван Бойков Личев (1845, Копривщица – 1907, Пловдив) е търговец и стопански деец. Пренася стопанската си дейност в Пловдив. След смъртта му семейният бизнес се поема от неговия син Личо Личев. В края на живота си И. Личев прави още няколко големи дарения. Според данните на МНП той предоставя по 2 хил. лв. за образуването на 2 фонда за подпомагане на бедни ученици в копривщенските и пловдивски училища, подарява по 1000 лв. за безплатните ученически трапезарии в двата града. Съпрузите оставят за откриване на трапезария в родната Копривщица недвижим имот, състоящ се от къща и дворно място с площ 1300 кв. м. Оценката на имота е ок. 79 хил. лв. Подтикнати от жеста на своите щедри съграждани, на 17 ноем. 1902 г. копривщенци образуват Дружество за безплатна ученическа трапезария. Приет е устав на организацията, който се променя и
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече