Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. Роден в с. Устово (дн. квартал на Смолян). Учи при местните учители Христо Попконстантинов, Гаврил Попянков и Илия Попбелковски. При оттеглянето на войската на Сюлейман паша през Родопите (1878), бакалницата на баща му в селото е оплячкосана и той е принуден да стане кираджия (1878–1879). През 1879–1880 г. е учител в училището при църквата "Св. Богородица". През 1880 г. е изпратен на издръжка на вуйчовците си да учи в педагогическия курс в манастира "Св. Петка", Молдова, а през 1882 г. – в Хасково. От 1881 до 1891 г. (с прекъсване) учителства в селата Върбица, Първомайско, Устово и Райково (дн. кв. на Смолян), Левочево, Смолянско, а от 1895 до 1905 г. – в Чепеларе и Асеновград. От 1906 до 1917 г. преподава в Мъжката гимназия и Френския мъжки колеж (1918–1928) в Пловдив. В края на Първата световна война (1917–1918) е чиновник-етнограф при
Дарител е хаджи Мина Пашов (30 ян. 1838 – 18 дек. 1881) – търговец, общественик и просветител. Роден в Йерусалим. Баща му хаджи Янко Иванов Пашов, заможен търговец от Сливен, умира през 1844 г. и майка му Трендафила Пашова поема търговската работа. Мина Пашов завършва първоначалното си образование в Сливен, където учи при Добри Чинтулов. Любознателен и ученолюбив, научава руски и гръцки език. През 1855–1856 г. е секретар на сливенските търговци във Фокшан, Румъния, след което става секретар на абаджийската кантора на съгражданина си Александър (Александрия) Белчев в Яш, Румъния. Там научава румънски и френски, след което отива в Цариград (1857). Работи като пълномощник в известната търговска къща на Никола Бракалов и в кантората на Никола Тъпчилещов. Включва се в борбата за независима българска църква. Сближава се с Драган Цанков, присъединява се към униатското движение и влиза в кръга на поддръжниците на Г. Раковски "Верни приятели", които набират и изпращат младежи за
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече