В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І 100 хил. лева. Според изрично отправеното от дарителя (финансовата институция) условие, паричните средства следвало да бъдат употребени за благотворителни цели, но конкретното решение как точно да бъде осъществен замисълът се предоставя на царя. Канцеларията на двореца информира МНП за намерението на монарха да учреди фонд към висшата просветна институция, който да съдейства за повишаване броя на учителските кадри за основните училища и прогимназиите. Целта е по този начин частично да се помогне за решаването на въпроса с недостига на учители в тези училища, а косвено – и да се помогне за подобряване подготовката на българската младеж. По волята на монарха от лихвите на учредения благотворителен фонд се отпускат стипендии не само за обучаваните в специалните класове на педагогическите училища, но и за следващите във висшите педагогически курсове в страната. Фондът е учреден под името "Фердинанд І, цар на
Идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на моралните устои на младото поколение не е нова. Тя възниква в Древна Гърция и е въплътена в провежданите там олимпийски игри, преминава през дейците на Българското възраждане, за да се подеме в края на 19. век от педагози и възпитаници на западноевропейски учебни заведения. Те стават носители на едно по-модерно виждане за необходимостта от въвеждането на физическо възпитание в училищата и в обществения живот. Под тяхно въздействие и особено под влияние на учителя Тодор Йончев (завършил химия във Виена и Цюрих и член на тамошните гимнастически дружества), министърът на просвещението в кабинета на Стефан Стамболов – Георги Живков, заминава за Лозана, за да присъства на гимнастическите игри, уредени от Съюза на швейцарските гимнастически дружества. Впечатлен от дисциплината, силата и красотата, показани по време на спортните състезанията, той моли Съюза да изпрати десетина подготвени лица за преподаватели
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече