Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, археолог, географ, етнограф и художник. Роден в Будапеща. Умира във Виена. Унгарски кралски съветник, чуждестранен и почетен член на БКД (1884). Ф. Каниц е личност с изключително значение за опознаването на българските земи в годините непосредствено преди Освобождението на България. През 1848 г. завършва Висшето художествено училище в Будапеща и едва 14-годишен е "гравьор практикант" в литографския институт на Винце Грим, Будапеща, а по-късно и на Едвар Зингер във Виена. В продължение на 8 години непрекъснато трупа познания по история на изкуствата в елитните училища на Виена, Нюрнберг, Дрезден и Мюнхен. Става кореспондент и художествен редактор на излизащото в Лайпциг илюстровано списание "Илюстрирте цайтунг". Като такъв през 1858 г. Ф. Каниц е изпратен в Босна, Херцеговина, Черна гора и Далмация, за да отрази започналите размирици на Балканите. За пръв път на българска земя той стъпва на 11 юли
Подтикът за формирането на организацията идва от дарението, направено от съпрузите Иван и Велика Личеви. Данните за тях са оскъдни. Иван Бойков Личев (1845, Копривщица – 1907, Пловдив) е търговец и стопански деец. Пренася стопанската си дейност в Пловдив. След смъртта му семейният бизнес се поема от неговия син Личо Личев. В края на живота си И. Личев прави още няколко големи дарения. Според данните на МНП той предоставя по 2 хил. лв. за образуването на 2 фонда за подпомагане на бедни ученици в копривщенските и пловдивски училища, подарява по 1000 лв. за безплатните ученически трапезарии в двата града. Съпрузите оставят за откриване на трапезария в родната Копривщица недвижим имот, състоящ се от къща и дворно място с площ 1300 кв. м. Оценката на имота е ок. 79 хил. лв. Подтикнати от жеста на своите щедри съграждани, на 17 ноем. 1902 г. копривщенци образуват Дружество за безплатна ученическа трапезария. Приет е устав на организацията, който се променя и
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече