Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. Завършва ІV отделение на Етрополското първоначално училище. Занимава се с кожарство и успява да се замогне. В изпълнение на неговата последна воля на 9 юни 1937 г. семейството му – съпругата Кръстана Билева и децата Параскева, Иван, Христо и Гаврил Т. Билеви, всички от Етрополе, предоставят на Средищното народно основно училище "Екзарх Йосиф І" в града внесените от тях в БЗКБ–Ботевград 20 хил. лв. за образуване на фонд на името на Т. Билев. Желанието им е годишните лихви да се използват за закупуване на продукти за нуждите на общата безплатна ученическа трапезария при народните първоначални училища и прогимназията в Етрополе. Управлението на фонда поверяват на учителския съвет при Средищното народно основно училище "Екзарх Йосиф І". Още същия ден учителският съвет приема дарението, а на 10 септ. с.г. одобрява и правилник на фонда, утвърден от МНП на 6 ноем. с.г. Други
Предисторията на социалния дом е свързана със съществуването и дейността в Самоков на първия подслон за старци в страната – т.нар. "Шпиталето". Възниква през 1850 г. и грижи за него полага настоятелството на църквата "Св. Николай". Помещава се в сграда в двора на храма. В него се прибират и подслоняват немощни, бедни старци и възрастни хора, християни, провинили се и наказани от съд, съставен от граждани и турския валия. Условията са повече от скромни, а средствата идват главно от подаянията на богомолците в храма. Според секретаря на Съюза "Обществена подкрепа" Д. Бобошевски подобни убежища, представляващи нещо средно между старопиталище и нощен подслон, се създават при църквите и в други градове. Особеното на Самоковското "Шпиталето" е, че продължава да функционира много продължително. Неизвестно кога (вероятно след влизането в сила на Наредбата закон за обществено подпомагане през 1934 г.) издръжката на приюта се поема от общината. Условията продължават да бъдат тежки, тъй като още в
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече