На фокус
-
-
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. Завършва ІV отделение на Етрополското първоначално училище. Занимава се с кожарство и успява да се замогне. В изпълнение на неговата последна воля на 9 юни 1937 г. семейството му – съпругата Кръстана Билева и децата Параскева, Иван, Христо и Гаврил Т. Билеви, всички от Етрополе, предоставят на Средищното народно основно училище "Екзарх Йосиф І" в града внесените от тях в БЗКБ–Ботевград 20 хил. лв. за образуване на фонд на името на Т. Билев. Желанието им е годишните лихви да се използват за закупуване на продукти за нуждите на общата безплатна ученическа трапезария при народните първоначални училища и прогимназията в Етрополе. Управлението на фонда поверяват на учителския съвет при Средищното народно основно училище "Екзарх Йосиф І". Още същия ден учителският съвет приема дарението, а на 10 септ. с.г. одобрява и правилник на фонда, утвърден от МНП на 6 ноем. с.г. Други
-
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. -
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист,
-
-
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”
Водени от благородни чувства и съчувствие към хора от най-безпомощната възраст, през лятото на 1908 г. група варненски граждани решават да учредят дружество за създаване на дом, в който да се дава подслон, храна и облекло на стари и недъгави от двата пола. Инициаторите са видни личности, принадлежащи на широк социален и професионален спектър – учителки, общественици, духовници, домакини, представители на политическия и стопанския елит на града. Те са убедени, че подобни институции са "жизнена необходимост във всяка уредена държава". Между тях видно място заемат Симеон, митрополит Варненски и Преславски, свещеник д-р Стефан Цанков, Жеко Жеков, Харалан Николов, Александър Дякович, Анастасия д-р Желязкова, Ирина Бръчкова, Ламбрина Бакърджиева, Елена Драсова и др. След преодоляване на трудности от финансов и организационен характер, на 3 авг. 1915 г. те провеждат събрание, на което приемат устав. Организацията получава името "Милосърдие", а настоятелството се заема с откриването на старческия дом. Ръководството се придържа към статута на създадените до
-
ДОМ ЗА СИРАЦИ, ПЛОВДИВ
Първият в страната социален дом за сираци се създава в Пловдив в края на1878 г. Инициатори -
СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
Първото Славянско дружество в България е основано през 1880 г. в София. По инициатива на чиновници, -
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има -
БОЛНИЦА – ПАМЕТНИК НА ПАДНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ, СОФИЯ
Построяването на Болницата-паметник е една от най-мащабните благотворителни инициативи на еврейската общност в страната, израз -
БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЧЕРВЕН КРЪСТ*
Българското дружество Червен кръст е най-многочислената общонационална доброволческа организация, чиято благотворителна и хуманитарна дейност е -
УЧЕНИЧЕСКА ТРАПЕЗАРИЯ “ВЕЛИКА И ИВАН ЛИЧЕВИ” И ПРИЮТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СТАРИ И НЕДЪГАВИ ХОРА
Подтикът за формирането на организацията идва от дарението, направено от съпрузите Иван и Велика Личеви. -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙЧИНА ГРИЖА”
Една от най-активните и авторитетни благотворителни организации в Пловдив и в страната. Относно началната дата -
БЛИЗКОИЗТОЧНА ФОНДАЦИЯ
Най-голямата американска фондация, действаща в региона на Близкия изток. Възниква през 1915 г. като Комитет за -
БЪЛГАРСКО ИКОНОМИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
На 19 март 1895 г. по инициатива на членовете на Промишлено-земеделския съюз в София Димитър Баталов, -
ДРУЖЕСТВО “ГАБРОВСКА БИБЛИОТЕКА”АПРИЛОВ–ПАЛАУЗОВ”*
Образуването и дейността на дружеството е свързано с историята на две знакови за Габрово институции -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ “ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ”, СВИЩОВ
С Наредба закон от 5 септ. 1936 г. в Свищов се създава Висше търговско училище, което
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,