Енциклопедия Дарителството

На 1 окт. 1888 г. “без всякакъв шум, почти скрито от обществото” отваря врати първото българско висше учебно заведение. В новопостроената сграда на Първа мъжка гимназия в София е открит Висш педагогически курс, който да “дава висше образование и да подготвя учители за средните училища”. Само няколко месеца по-късно той е преобразуван във Висше училище. За пръв ректор е избран Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг и доктор на Пражкия университет.

Началото наистина е скромно. Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели, всичките със солидно образование, получено в големите университетски центрове в Европа и Русия, а студентите са 43-ма, само мъже. От предвидените отделения “по разни специални научни клонове” функционира единствено Историко-филологическо отделение с три основни направления: история, славянска филология и философия с педагогика. Но още през следващата учебна година е открито Физико-математическо отделение, а през 1892 г. и Юридическо отделение. От 1894 г. отделенията са вече факултети. Междувременно броят на преподаваните дисциплини се е увеличил и във времето тази тенденция все повече се задълбочава, за да отговори на обществените потребности, а и с оглед вътрешната диференциация на познанието. Привличат се нови преподаватели, сред които и чужденци. Расте и броят на студентите, а през 1901 г. са приети и първите студентки. Излизат първите випуски, които успешно намират професионална реализация. Постепенно в рамките на едно десетилетие Висшето училище се превръща в средище за формиране на национална интелигенция и създаване на подготвени кадри за образователното дело, правосъдието и администрацията на младата българска държава.
Положило основите на българската академична традиция, Висшето училище все повече придобива университетски облик. В основата му залягат академичната автономия, самоуправлението и свободният достъп за даровити младежи от всички социални слоеве. Продължителността на обучението се определя на три-четири години с възможност за защитата на дисертации. Създават се академични и факултетни съвети, формират се нови катедри. Организационно укрепва и учредената още през есента на 1888 г. библиотека, чийто фонд с годините значително нараства. От 1905 г. започва да излиза Годишник с официален и научен дял, в който намират място трудовете на университетските преподаватели.

Доближавайки се до класическия университетски модел, в който паралелно съжителстват учебен процес, научноизследователска дейност и изграждане на научни кадри, съвсем закономерно през 1904 г. Висшето училище прераства в университет. Появяват се нови специалности, стабилизира се общественото и служебното положение на преподавателите, създават се условия за научното им израстване. Откриват се четири нови факултета – Медицински (1918), Агрономически (1921), Богословски (1923), Ветеринарен (1923). Към вече съществуващите общо седем факултета възникват десетки нови институти, катедри, семинари, клиники, лаборатории, опитни станции и други научни и научно-помощни звена. В Университета постепенно се съсредоточава научен елит от нови поколения млади учени и преподаватели, получили образованието си в него, специализирали в чужбина и получили международно признание. В организационно и научно отношение се превръща в напълно развит университет от европейски тип и се утвърждава като най-старото и най-престижното висше учебно заведение в България, равностоен партньор на чуждите образователни и научни центрове с вековни традиции. През 1938 г. той тържествено посреща своята 50-годишнина с 20 специалности, 179 професори и преподаватели, 127 асистенти и 5184 студенти. Общата равносметката за този половин век е 42 503 студенти (редовни, извънредни и слушатели), преминали през неговите аудитории, от които дипломирали се 14 826. За това време успява да създаде научни школи и да формира няколко генерации лекари и юристи, учители и чиновници, просветни, културни и стопански дейци, политици и общественици и други специалисти в различни социални поприща. Негови ректори са едни от най-изявените български учени – Александър Теодоров-Балан, Димитър Агура, Любомир Милетич, Емануил Иванов, Иван Георгов, Стефан Киров, Беньо Цонев, Георги Бончев, Александър Цанков, Захари Караогланов, Анастас Иширков, Георги Шишков, Методи Попов, Васил Моллов, Васил Златарски, Стефан Петков, Владимир Алексиев, Гаврил Кацаров, Стефан Баламезов, Стоян Киркович, Богдан Филов, Любен Диков, Михаил Арнаудов, Георги Манев, Георги П. Генов, Александър Станишев, Янаки Моллов, Стефан Ангелов, Стефан Цанков, Любомир Чакалов и др.
След 9 септ. 1944 г. някои от факултетите и институтите са отделени от Университета и поставят началото на нови, самостоятелни висши учебни заведения като Висшия икономически институт, Медицинската академия, Ветеринарномедицинския институт, Селскостопанската академия. Други преминават в системата на БАН. През последните години се наблюдава процес на възстановяване на част от тези звена в структурата на СУ.

◊ ◊ ◊

Субсидиран от държавата, Университетът има финансовата подкрепа и на много благодетели и меценати. Българската общественост изпитва традиционно преклонение пред просветата и науката. Заможни българи, натрупали състояние, хора от средна ръка, а дори и с по-скромни възможности заделят средства, за да подпомогнат и насърчат българското висше образование. Формите са много и най-разнообразни. Със завещани или дарени пари, ценни книжа или имоти те учредяват фондации и фондове, участват с волни пожертвувания в общонационални инициативи, даряват книги и цели библиотеки, оборудване и т.н.
На фондациите Университетът дължи някои от най-големите си придобивки – построяването на централната му сграда и на Университетската библиотека, изграждането на общежития за студенти, подпомагането на бедни студенти, специализации в чужбина за повишаване на квалификацията и др.
Христоматиен е примерът с Евлогий Георгиев (окт. 1819, Карлово – 5 юли 1897, Букурещ) – едър търговец и банкер, активен участник в обществено-политическия живот на българската емиграция в Румъния и меценат от европейски мащаб (вж. “Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово” – фондация). Няма значима обществена и благотворителна кауза на българите от края на 19. век, която да не е подкрепена финансово от него и неговия брат и съдружник Христо Георгиев (1824, Карлово – 6 март 1872, Букурещ). Но особено благосклонен е към просветата и науката, чието значение за просперитета на нацията високо цени. Своеобразен венец на родолюбивото му дело е сградата на СУ.

Макар от 1888 г. българските младежи да имат свое висше учебно заведение, то не разполага със самостоятелна сграда. Поради финансовата слабост на държавата не се и очертава скоро да се сдобие с такава. През 1896 г., по повод миропомазването на престолонаследника княз Борис Търновски в източноправославната вяра и възстановяването на българо-руските дипломатически отношения, Евлогий Георгиев дарява на българската държава “праздното си място от около 10,200 кв. м в София между улица Цариградска и Дондуков булевард” и “една сума от 800 000 лв.” за “въздигането зданието на първий български университет”. Очевидно това е дълго и дълбоко промислено желание, защото още в завещанието си от 18 юли 1882 г. големият меценат е предвидил сумата от 6 млн. лв. за образуване на фонд за изграждането и издръжката на “едно висше училище в един град на България или Румелия”. След продължили повече от две десетилетия юридически спорове около тълкуването на завещанието, на 30 юни 1924 г. е положен основният камък на сградата на СУ. Със завещаните средства през 1930 г. започва строителството и на модерна библиотека. На 16 дек. 1934 г. целият този внушителен комплекс, дело на френски и български архитекти, тържествено е осветен и открит. Пред фасадата са поставени бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на университета – братята Евлогий и Христо Георгиеви.
Достоен продължител на това филантропичното дело е Иван Евстратиев Гешов (8 февр. 1849, Пловдив – 11 март 1924, София) – икономист, банкер, политик, министър, министър-председател (1911–1913). Близък родственик на Евл. Георгиев и негов универсален наследник, до смъртта си остава главният двигател за построяването на нова сграда за СУ. И той като своя благодетел не пести средства за училища, църкви, болници, благотворителни и научни дружества и др. И също като него не забравя висшето образование. През 1915 г. на ул. “Граф Игнатиев” в София той поставя основите на “Дом Иван и Марийка Евстр. Гешови”, който да подслони студенти, синове на убити или останали неработоспособни по време на Балканските войни български офицери и войници, и на други бедни българи. Със своето завещание от 1 септ. 1923 г. задължава наследниците си да осигурят цялата необходима сума за неговото довършване и мебелиране. На 11 март 1926 г., точно две години след смъртта му, домът официално е открит. Четириетажният пансион с 43 стаи, 100 легла и всички удобства поглъща 5,5 млн. лв. Той приютява бедни студенти от СУ и другите висши училища, като наследниците на Ив. Гешов продължават да отделят значителни средства за неговата издръжка.

Подпомагането на българското висше образование се превръща в традиция за фамилия Гешови. През 1934 г. Евстрати Гешов (1883–1959) – банкер, син на Иван Гешов (вж. “Анка Евстратиева Гешова” – фондация), учредява фондация на името на покойната си съпруга Анка Евстратиева Гешова-Губиделникова (1902–1934). В нейна памет в кв. Красно село в София той построява Дом “Анка Евстратиева Гешова”, който да служи за общежитие на бедни девойки от последните два класа на софийските средни учебни заведения, от СУ или Художествената академия. През 1939 г. в него живеят 24 девойки, а през 1942 г. те са вече 42. Фондацията разполага и със собствена стая в университетския град в Париж, която предоставя безплатно за ползване от българки, изпратени на специализация във френската столица.
Сред големите меценати се нарежда и Анжело (Ангел) Нисим Куюмджийски (1886, Самоков – 1953) – банкер, един от най-богатите хора в периода между войните (вж. “Фондация за подпомагане на бедни студенти”). На 13 юли 1937 г. той предоставя 7 млн. лв. и учредява “Фондация за подпомагане бедни студенти”. Приходите от нея са предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията в Студентския дом в София и за специализация в чужбина на бедни възпитаници на българските висши учебни заведения. Показателен за финансовите възможности на фондацията е фактът, че например през учебната 1940/1941 година тя ежедневно осигурява безплатна храна на 145 студенти, а през следващата учебна година техният брой е 169. Също така с нейни средства талантливи студенти, завършили СУ, специализират в чужбина и повишават своята квалификация.

Университетът получава безвъзмездна финансова подкрепа и от Рокфелеровата фондация – най-големия му задграничен благодетел. Със стипендии на фондацията в периода между двете световни войни специализират в чужбина между 70–80 млади научни работници и преподаватели. Важен приоритет в нейната филантропична програма е субсидирането на приложната медицина, хигиена, агрономство и др., за които в България все още липсват достатъчно подготвени кадри. Голямата част от българите, стипендианти на фондацията, са именно от тези научни области. Сред най-предпочетените факултети са новооткритите Медицински и Агрономически. През десетилетието 1925–1935 г. 30–40 медицински служители и преподаватели са нейни стипендианти, за което са изразходвани 300 хил. долара. Тя отпуска значителни средства и за попълване на библиотечните фондове на факултетните библиотеки, за оборудване и модернизиране на университетските лаборатории. Само като илюстрация – през 1923 г. например решава да предостави на Агрономическия факултет 5 хил. долара за специализирана литература и подмяна на остарелите съоръжения, а малко по-късно отделя специално внимание на Института за растителна патология, оглавяван от проф. Дончо Костов, завършил селскостопански колеж в САЩ и неин специализант. Тази тенденция, макар и с различно финансово изражение, се запазва и в следващите години и съществено допринася за подобряване на учебния процес и условията за научна работа. Значима инвестиция фондацията прави и в построяването на сградата на Агрономическия факултет. По проект на арх. Георги Овчаров, на шосето по пътя за Семинарията българската държава започва неговото изграждане. До 1928 г., когато основното здание е завършено, фондацията влага 16 млн. лв. в строителството му.
Със средства на дарителите са учредени и многобройни фондове, които издържат стипендианти, отпускат помощи на бедни студенти, дават награди за добър успех или достижения в науката и т.н. Макар и предназначени за Университета, често те са създадени при МНП и се управляват от Министерството. Такъв е случаят например с фондовете “Българска добродетелна дружина”, “Атанас Русков Берон”, “Кина и Андрей Конови”, “Лазар Трифкович”, “Лука Доросиев”, “Капитан Ангел Димитров Арнаудов”, “Рада и Димитър Киркови”, “Серафим Ив. Барутчийски”, “Стоян Д. Вежанов”, “Георги Иванович Цанко-Килчик”, “Антон Лопатарев”, “Подпомагане образованието на сираците на загиналите през войните 1912 и 1913 година бедни български граждани от всички занаяти” и др. През учебната 1940/1941 година МНП от управляваните от него фондове отпуска 72 стипендии на бедни студенти и осигурява значителна сума за учебни помагала. На свой ред фондовете при Св. синод оказват финансова подкрепа и отпускат стипендии на студенти по богословие.

Все по-често дарителите създават фондове и при СУ, на когото възлагат тяхното управление. До края на Първата световна война броят им е ограничен, капиталът също. Поводите за тяхното възникване обикновено са свързани с отбелязването на годишнини на значими личности в националната ни история – просветители, писатели, революционери, учени и общественици. В духа на възрожденската традиция средствата са събрани с всенародни подписки и волни пожертвувания на граждани и са предназначени за строителство на паметници или издаване на съчинения, които да увековечат тяхното дело. Но заедно с това се появяват и първите фондове, основани със завещания и пряко обвързани с потребностите на Университета като образователен и научен център и на неговите студенти и преподаватели.
След края на Първата световна война все по-определено се откроява тенденция на нарастване на учредените при СУ дарителски фондове. “Ако даренията и завещанията образуват за чуждите университети един от главните доходи за издръжка покрай държавния бюджет, у нас те са твърде скромен принос към материалното обзавеждане или научното поощрение на върховния ни културен институт” – пише проф. Михаил Арнаудов в своята история на Университета, посветена на половинвековния му юбилей. Но след тази тъжна равносметка добавя: “Все пак с радост трябва да се отбележи, че с течение на годините щедростта и грижите по тая линия са се засилвали значително, особено от страна на бивши професори, успели да спастрят някаква сума”.
До края на 40-те години броят на фондовете при СУ възлиза на над 30 с общ капитал 13 039 860 лв. Макар практиката на волните пожертвувания да се запазва, повечето от тях възникват със завещания и дарения. Сред дарителите преобладават хора, чиято професионална и житейска участ е свързана с Университета. Обикновено това са дългогодишни университетски преподаватели, тех­ни възпитаници и родственици. Значителна част от учредените от тях фондове са за насърчаване изследванията в областта, която те са преподавали или изучавали – за поощрение на талантливи студенти, за награди на студентски трудове, за специализации в чужбина, за поддържане на библиотечния фонд и т.н. Но едновременно с това, обострена социална чувствителност проявяват към бедните студенти и често даренията са за подпомагане на тяхното образование.

След 9 септ. 1944 г. за новата отечественофронтовска власт дарителството и благотворителността вече принадлежат към една отминала епоха и просветна традиция, а държавата изцяло поема грижата за българската просвета и образование. На 3 ян. 1948 г. ВНС приема Закон за бюджета и отчетността по бюджета, по силата на който се закриват фондове, произходящи от завещания и дарения, чиито цели се покриват и от средствата на бюджета. Приетият през следващата година Закон за лицата и семействата регламентира механизмите за ликвидиране и на фондациите. В изпълнение на тези законодателни актове през 1950–1951 г. със съдебни решения са ликвидирани създадените при СУ фондации, а на 9 февр. 1952 г. капиталът на учредените при него фондове се влива в държавния бюджет и те престават да съществуват.

◊ ◊ ◊

За целия период от Освобождението до началото на 50-те години на 20. век при СУ са учредени и се управляват от него следните дарителски фондове и фондации:

1. “Литературен фонд Иван Вазов”

Образуван е във връзка с честването през 1895 г. на 25-годишната книжовна дейност на народния поет Иван Вазов (9 юли 1850, Сопот – 22 септ. 1921, София). Началото му е поставено със средства, събрани от организираната по повод на юбилея всенародна подписка. Предназначен е “да насърчава изящ­ната народна литература”, като премира “най-добрите литературни трудове”, публикувани през годината. Управлява се съвета на Историко-филологическия факултет на Висшето училище.
Към 7 март 1897 г. капиталът му възлиза на 8249 лв., получени от пожертвувания на учреждения и граждани. В годините той постепенно нараства, което позволява от 1904 г. насетне да започне използването на лихвите. С премии от фонда са отличени произведения от различни литературни жанрове на редица български писатели – Антон Страшимиров, Теодор Траянов, Петко Ю. Тодоров, Пейо Яворов, Елин Пелин, Илия Енчев, Йордан Йовков и Никола Ракитин. След 1924 г. тази практика най-вероятно е преустановена, тъй като липсват сведения за връчени литературни награди.
Оставен за капитализиране, през 1951 г. фондът достига 147 603 лв. и на следващата година се влива в държавния бюджет.

2. Фонд “Екатерина и Йосиф Ковачеви”

Дарители са Йосиф Антонов Ковачев (14 ян. 1839, Щип, Македония – 31 окт. 1898, София) – просветен деец от Възраждането, народен представител в УНС (1879), кмет на София (1886–1887), един от първите преподаватели по педагогика във Висшето училище, и неговата съпруга Екатерина Ковачева (15 окт. 1852, Щип, Македония – 10 септ. 1935, София) – домакиня (вж. “Екатерина и Йосиф Ковачеви” – фонд). Те оставят почти цялото си имущество на Висшето училище/СУ, а управлението на създадените от тях фондове възлагат на Историко-филологическия факултет.
По силата на завещанието на Й. Ковачев от 12 юни 1898 г. е учреден фонд “Екатерина – Йосиф”, срещан още под името “Научен фонд Екатерина – Йосиф”. Предназначен е за награда за най-добрата студия от областта на: “а) еволюцията на българския език в разните му наречия; б) движението на българските поселения и техния отделен културен живот от началото до най-новите времена; и в) домашното и школско възпитание на българския народ през разните епохи на историческия му живот” и за изследвания от други области на “българското отечествоведение”. Началният му капитал от 20 хил. лв. значително нараства след смъртта на Екатерина Ковачева, която завещава 200 хил. лв. в полза на фонда. Макар да разполага със значителен финансов ресурс, липсват данни от него да са давани награди.
На 9 февр. 1952 г. капиталът му е включен в държавния бюджет и фондът престава да съществува.

3. “Благотворителен фонд Йосиф и Екатерина Ковачеви”

Дарител е Екатерина Ковачева (15 окт. 1852, Щип, Македония – 10 септ. 1935, София).
В началото на 1936 г., в изпълнение на нейните завещания от 2 юни 1899 г. и 25 февр. 1928 г., в СУ е внесена сумата от 600 хил. лв. за образуване на фонд на името на двамата съпрузи – Йосиф и Екатерина Ковачеви. Съгласно последната воля на дарителката, приходите от фонда следва да се използват за две стипендии: едната за специализация в чужбина по славянска филология и педагогика на възпитаник на СУ; а втората за подпомагане на студент в Историко-филологическия факултет да завърши своето образование. Стипендиантите следва да се избират “измежду най-бедните и достойни кандидати”, като при равни други условия с предимство се ползват тези, които произхождат от “неосвободените още земи” и най-вече от Щип, родния град на Екатерина Ковачева. Тя предоставя възможност в зависимост от финансовото състояние на фонда и условията на живот в България и чужбина, да се преценява конкретно как да се оползотворят приходите. През 1937 г. АС определя те да служат за стипендия за специализация в чужбина по посочените в завещанията специалности. Но очевидно фондът е оставен да се капитализира, тъй като липсват сведения за използването му.
На 9 февр. 1952 г. капиталът на “Благотворителен фонд Йосиф и Екатерина Ковачеви” от 945 662 лв. се влива в държавния бюджет и той престава да съществува.

4. Фонд “Васил Левски”

Фондът е учреден на състоялото се в София на 7 юни 1899 г. честване на Апостола на свободата Васил Левски (18 юли 1837, Карлово – 18 февр. 1873, София) – идеолог и организатор на българското националноосвободително движение. Предназначен е за награди на най-добрите литературни и исторически съчинения за националноосвободителните борби на българите. Средствата за него най-вероятно са събрани от волни пожертвувания. В края на учебната 1905/1906 година той възлиза на 4950 лв. Поради ограничения капитал приходите се капитализират. Липсват данни да са връчвани награди.
През 1951 г. фондът разполага с 38 982 лв., които на 9 февр. 1952 г. се вливат в държавния бюджет.

5. Фонд “Васил Кънчов”

Фондът е учреден по повод трагичната смърт на Васил Иванов Кънчов (14 юли 1862, Враца – 24 ян. 1902, София) – историк, географ, автор на много изследвания за Македония, политик, министър на народното просвещение (1901–1902). В знак на почит към неговото изследователско дело е решено той да служи за премии за “добри популярни книги, които да внасят в народа познания и сведения за отечественознанието на целокупния български народ” и за издаване на научните трудове на В. Кънчов. Началото му е поставено със събраните от волни пожертвувания 3773 лв. Парите са оставени да се капитализират и през 1951 г. достигат 32 923 лв. В началото на 1952 г. те се вливат в държавния бюджет и фондът престава да съществува.

6. Фонд “Паметник Л. Каравелов”

Фондът е създаден на 21 ян. 1904 г. по повод 25-годишнината от смъртта на Любен Каравелов (1834, Копривщица – 21 ян. 1879, Русе) – писател, журналист, националреволюционер, председател на БРЦК в Букурещ. Началният му капитал от 353 лв. е от волни пожертвувания на преподаватели и служители във Висшето училище и УЧИТЕЛИ в Трън, Самоков и Етрополе.
Оставен за капитализиране, той е ликвидиран през февр. 1952 г.

7. Фонд “Климентовски отбор”
(Паметник Св. Климент Охридски)

На 27 юли 1916 г. се навършват 1000 години от смъртта на патрона на СУ – св. Климент Охридски. Подготовката за тържественото честване започва още през 1913–1914 г. При университета е създаден специален комитет, наречен “Климентовски отбор”, който “да действа, за да се прослави в българския род, както заслужава, историческият помен на Климента словенски”. В него са включени представители на СУ, МНП, МВ, Св. синод, БАН, Художествено-индустриалното и Музикалното училище. За постигане на своите цели той разчита на съдействието и подкрепата на българската държава, местната власт, родолюбиви и благодетелни граждани и сдружения. Предвижда се със събраните средства да се учреди фонд, една от задачите на който е да се въздигне паметник на неговия покровител. Изработването му е поръчано на Андрей Николов.
Избухването на Първата световна война и намесата на България в нея налагат замислените общонационални тържества и откриването на паметника да се отложат за по-добри мирни времена. На този етап честването е съсредоточено в новите земи и особено в Охрид, а в София е поставена възпоменателна плоча на мястото, където един ден следва да се издигне паметникът – срещу бъдещата сграда на Ректората.
След края на войната фондът разполага с 30 151 лв. В годините капиталът му нараства. През 1925 г. достига 65 228 лв., през 1933 г. – 174 324 лв., през 1939 г. – 794 876 лв., през 1943 г. – 918 248 лв. Парите са събрани от волни пожертвувания на архиереи, свещеници, църковни настоятелства, учители и ученици, македонски братства, благотворителни дружества, научни и културни институти, професионални сдружения, общини, банки и др. Сред най-големите дарители са Столичната община, която предоставя 200 хил. лв., и Св. Синод, който отпуска 100 хил. лв. Инициативата става особено актуална след откриването на сградата на СУ през 1934 г. и във връзка с честването през 1938 г. на неговата 50–годишнина. Тогава, както личи и от движението на капитала, са събрани най-много средства. През 1938 г. дори е обявен конкурс между българските скулптори за построяване на паметника. Но междувременно Софийската община отчуждава мястото, определено за него, а и парите все още не достигат и отново идеята е отложена.
В началото на февр. 1952 г. неговият капитал се влива в държавния бюджет и фондът престава да съществува.

8. Фонд “Паметник на българската просвета”

Фондът е учреден на 11 май 1914 г. по инициатива на студентите в СУ и със съдействието на техните преподаватели. Предназначен е за построяване в София на паметник на българските просветители. Началото му е поставено със събраните 3258 лв. на тържественото честване в столицата на празника на Светите равноапостоли братята Кирил и Методий. Начинанието е подкрепено от главата на Българската православна църква екзарх Йосиф І, който на 14 май с.г. дарява 1000 лв. в полза на фонда. Нови постъпления се очаква да постъпят през следващите години при отбелязването на 11 май, както и от помощи от държавата и общините и от пожертвувания на граждани и частни институции.
Но финансовият ресурс на фонда остава слаб. През 1939 г., 25 години след неговото създаване, разполага едва с 23 793 лв., очевидно недостатъчни за постигане на целите му.
В началото на февр. 1952 г. той се влива в държавния бюджет и престава да съществува.

9. Фонд “Д-р Марин Русев”

Дарител е д-р Марин Русев Русев (18 февр. 1864, Търново – 13 ян. 1935, София) – лекар, един от създателите на Медицинския факултет на СУ (вж. “Д-р Марин Русев” – фонд).
Лично ангажиран с откриването на факултета, където “българската младеж за първи път започва да изучава медицински науки на своя роден език” и “в знак на моята преданост към това културно народно дело и от желание да взема макар и слабо участие в неговата подкрепа и насърчение”, в деня на започване на учебните занятия 10 апр. 1918 г. той дарява на СУ 8 хил. лв. в облигации за образуване на фонд на свое име. Волята му е всяка година от приходите да се дава награда на завършилите с най-добър успех лекар и лекарка.
Междувременно фондът се увеличава от нови постъпления. В началото на 1924 г., по повод предстоящото дипломиране на първия випуск възпитаници на факултета, Константин Панчев Панайодов (17 апр. 1866, Търново – 1944, София) – адвокат, министър на правосъдието (1905–1908) (вж. “Константин Панайодов” – фондове), дарява 2 хил. лв. в полза на фонда, а през 1927 и 1928 г. добавя още 4 хил. лв. Капиталът нараства и от лихвите. През 1933 г. той възлиза на 33 436 лв., а през 1949 г. – на 87 046 лв. Единствените сведения за изразходването му са от 1932 г., когато в съответствие с предназначението на фонда са връчени две премии от по 1000 лв. на възпитаници на факултета.
На 9 февр. 1952 г. целият капитал на фонда се влива в държавния бюджет и той престава да съществува.

10. Фонд “Проф. Бончо Боев”

Дарител е Бончо Ненков Боев (3 март 1859, Котел – 1 дек. 1934, София) – икономист, професор по финансови науки и статистика в СУ, управител на БНБ (1906–1908) (вж. “Проф. Бончо Боев” – фонд).
На 5 дек. 1919 г. дарява 5 хил. лв. за образуване на фонд, чието управление възлага на преподавателите по политическа икономия, финансови науки и статистика в Юридическия факултет. Лихвите от него са за награда на студент, който подготви студия в областта на българската икономика.
Оставен за капитализиране, фондът съществува до началото на 1952 г., когато цялата му наличност от 15 600 лв. преминава в държавния бюджет.

11. Фонд “Д-р Иларион А. Буров и Марийка Д-р Бурова”

Дарители са съпрузите д-р Иларион А. Буров (24 апр. 1873, Лясковец – 19 окт. 1931) – лекар, банкер, кмет на Русе (1915–1916) (вж. “Д-р Иларион А. Буров” – фонд) и Марийка Бурова (неизв.) – общественичка.
На 20 ноем. 1923 г. те даряват на СУ 50 хил. лв. в облигации за образуване на фонд на тяхно име. За да поощрят младото медицинско образование в България, те се разпореждат лихвите да се използват за премиране на най-доброто съчинение по медицина, написано през годината от възпитаник на Медицинския факултет.
Капиталът на фонда нараства и през 1939 г. достига 92 279 лв. Финансовите му възможности позволяват от 1929 г. до 1941 г. в съответствие с волята на дарителите сравнително редовно да се връчват награди между 3 хил. и 3600 лв.
Фондът съществува до 9 февр. 1952 г., когато капиталът му е внесен в държавния бюджет.

12. Фонд “Български химически лаборатории”

Инициативата за неговото учредяване принадлежи на Морис Шарло – пълномощен министър на Франция и почетен председател на Алианс Франсез. През апр. 1923 г. във връзка с честване в София на 100 години от рождението на френския химик и биолог Луи Пастьор той организира подписка за учредяване на фонд, който, следвайки утвърдената практика по света, да акумулира средства за насърчаване лабораторните проучвания и изследванията на български учени (вж. “Български химически лаборатории” – фонд).
На 20 март 1930 г. събраната сума от 11 750 лв. е предадена на СУ и с нея е създаден фонд “Български химически лаборатории”. Приходите от него са предназначени за научната работа на химическите лаборатории при Физико-математическия факултет и за набавяне на книги и пособия. Очакванията на М. Шарло за финансова подкрепа на начинанието от страна на заинтересовани индустриалци, банкери и търговци не се оправдават. Предвид на скромния капитал фондът фактически не функционира и в началото на юни 1943 г. АС предава имущес­твото му за нуждите на Химическия институт при СУ.
На 9 февр. 1952 г. капиталът на фонда в размер на 23 700 лв. преминава в републиканския бюджет.

13. Фонд “Д-р Никола Алексиев”

Дарител е д-р Никола Христов Алексиев (9 юли 1877, Габрово – 4 ноем. 1912) – доцент по психология и история на философията в СУ, убит на фронта по време на Балканските войни (1912–1913) (вж. “Д-р Никола Алексиев” – фонд).
Изпълнявайки неговото завещание, на 1 юли 1924 г. брат му д-р проф. Владимир Христов Алексиев (19 апр. 1879 – 17 ноем. 1948) – декан на Медицинския факултет (1921–1922) и ректор на СУ (1926–1927), предоставя на университета 34 500 лв. за образуване на фонда. Приходите от него са предназначени за нуждите на създадената от Н. Алексиев лаборатория по експериментална психология при Историко-филологическия факултет и за даване награди на студенти за трудове от същата научна област.
Капиталът на фонда нараства не само от лихви, но и от сумите от хонорари и продадени трудове на Н. Алексиев. През 1951 г. той възлиза на 116 646 лв. Липсват данни от него да са правени разходи.
На 9 февр. 1952 г. целият му капитал преминава в държавния бюджет и той престава да съществува.

14. Фонд “Д-р Стайчов Георгиев”

Дарител е Иван Георгиев (неизв.) – адвокат. Роден в Тулча, Северна Добруджа (дн. в Румъния).
В памет на покойния си брат д-р Стайчо Георгиев (10 дек. 1862, Тулча – 28 септ. 1924, София) – частен хоноруван доцент по антропология във Физико-математическия факултет на СУ (1895–1924), на 25 септ. 1925 г. Ив. Георгиев дарява на университета 100 хил. лв., с които е учреден фонд. Лихвите от него са предназначени за издръжка на студент, “който би имал присърце изучаването на политическата и културната история на племето ни”. По волята на дарителя стипендиантът следва да бъде от “поробените днес покрайнини на племето ни – Добруджа и Македония, предимно от родния ни град Тулча, а сетне от градовете Велес и Щип”. Управлението на фонда се възлага на Историко-филологическия факултет.
Капиталът му, който през 1951 г. достига 251 231 лв., най-вероятно остава неоползотворен, тъй като липсват данни да е издържан студент.
На 9 февр. 1952 г. се влива в държавния бюджет и престава да съществува.

15. Фонд “Тодор М. Васильов, студент по математика
от гр. Тетевен”

Дарители са Марин П. Васильов – учител, съпругата му Цана М. Васильова и техният син Лазар М. Васильов, всички от Тетевен (вж. “Тодор М. Васильов, студент по математика от гр. Тетевен” – фонд).
На 21 дек. 1925 г. те предоставят на СУ 5267 лв. за образуване на фонд на името и в памет на покойния им син и брат Тодор М. Васильов (21 септ. 1903, Тетевен – 30 окт. 1925, София) – студент по математика във Физико-математическия факултет, загинал при трагични обстоятелства. Волята им е с лихвите да се закупуват книги за студентската библиотека при Математическия институт на факултета.
Фондът е оставен за капитализиране. През 1940 г., когато заедно с лихвите достига 10 985 лв., е решено да се пристъпи към неговото използване. Закупени са помагала за студентите и е поставено началото на библиотека “Тодор М. Васильов” при Институтската библиотека.
В началото на февр. 1952 г. капиталът му от 14 285 лв. преминава в държавния бюджет.

16. Фонд “Проф. Антон Шоурек”

Дарител е Антон Вацлав Шоурек (3 юни 1857, Писек, Чехия – 19 февр. 1926, София) – математик, един от първите преподаватели чужденци във Висшето училище, декан на Физико-математическия факултет (1908–1909) на СУ (вж. “Проф. Антон Шоурек” – фонд).
Посветил своя живот на подготовката на квалифицирани кадри за младата българска държава, в последните си дни оставя 10 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Лихвите са предназначени за насърчаване на студент от Университета, който “представи при годишния изпит най-добра работа по дескриптивна и проективна геометрия”. В знак на почит към Антон Шоурек в полза на фонда дарения правят представители на чешката общност в България, близки и приятели и към 1 юли 1926 г. той нараства на 26 086 лв. Във времето се увеличава и от лихвите и през 1951 г. достига 52 203 лв. Първите премии са връчени още през 1926 г. и от тогава до 1941 г., в зависимост от финансовото положение на фонда, неколкократно са отличавани студенти от Физико-математическия факултет с награди между 400 и 1000 лв.
Фондът съществува до началото на 1952 г., когато се влива в държавния бюджет.

17. Фонд “Венцислав Черноколев”

Дарител е Венцислав Черноколев (27 окт. 1896, Кюстендил – 18 май 1927, София) – асистент в Института по астрономия при Физико-математическия факултет на СУ (вж. “Венцислав Черноколев” – фонд).
В края на живота си той завещава на университета 25 хил. лв. за образуване на фонд, от който да се награждават трудове по астрономия и геодезия. До февр. 1952 г., когато фондът престава да съществува, неговият капитал достига 48 635 лв. В съответствие с волята на дарителя на няколко пъти от него са връчвани награди.

18. Фонд “Проф. С. С. Бобчев”

Дарител е Стефан Савов Бобчев (20 ян. 1853, Елена – 8 септ. 1940, София) – юрист, един от инициаторите за създаване на Висшето училище, дългогодишен преподавател в Юридическия факултет на СУ, министър на народното просвещение (1911–1912), основател и директор на Балканския близкоизточен институт (1920–1937) (вж. “Проф. С. С. Бобчев” – фондове).
На 5 ян. 1929 г. дарява на Юридическия факултет 40 хил. лв., с които е образуван фондът. Преподавал повече от 25 години история на славянското и българското право, за да насърчи по-сетнешните проучвания, той определя лихвите да се използват за “награда на студенти, които се занимават със славянската правна история и напишат кратък отчет (етюд)”. В съответствие с неговата воля през 1931 г. са връчени две награди от по 1000 лв. на двама студенти и това са единствените сведения за използването на приходите от фонда.
Оставен за капитализиране през 1951 г., една година преди да се влее в държавния бюджет и да бъде закрит, той нараства до 101 629 лв.

19. Фонд “Боян Ботушаров”

Дарител е Мария Г. Ботушарова (25 май 1877, Карлово – неизв.) – учителка (вж. “Боян Ботушаров” – фонд).
В памет на покойния си син Боян Георгиев Ботушаров (22 юни 1899, Сливен – неизв.) – завършил право и следвал и класическа филология в СУ, на 18 ян. 1929 г. тя предоставя 10 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Волята ѝ е от лихвите да се отпуска премия на отличил се студент по класическа филология или стара история.
Поради ограничените средства фондът е оставен за капитализиране. Преди да се влее в държавния бюджет и да бъде закрит в началото на февр. 1952 г., той възлиза на 20 004 лв. Липсват данни за изплащане на награда от него.

20. Фонд “Проф. Жеко Радев”

Дарители са наследниците на проф. Жеко Жеков Радев (31 юли 1875, Нови пазар – 24 ян. 1934, София) – географ, ръководител на катедрата по физическа гео­графия, декан на Историко-филологическия факултет (1927–1928) (вж. “Проф. Жеко Радев” – фонд).
В негова памет на 3 март 1934 г. братята му Иван и Димитър Радеви и техните деца предоставят общо 142 хил. лв. за учредяване на фонда. Волята им е, когато капиталът достигне 200 хил. лв., той да служи за насърчаване на научните изследвания по българска география, както и за подпомагане на даровити деца от рода на проф. Ж. Радев.
Оставен за капитализиране, през 1942 г. фондът разполага с 220 012 лв., а през 1951 г. – с 284 884 лв. Достигнал определената от дарителите сума от 200 хил. лв., през 1940 г.от него е отпусната помощ от 4 хил. лв. на студент от Художествената академия, родственик на проф. Ж. Радев. Това са единствените сведения за неговото използване.
Фондът съществува до началото на 1952 г., когато капиталът му преминава в държавния бюджет.

21. Фонд “Християнско семейство”

Фондът най-вероятно е учреден от проф. Ганчо Стефанов Пашев (26 окт. 1885 г., с. Беляковец, Търновско – 1962) – богослов. Завършва Киевската духовна семинария (1906) и Киевската духовна академия (1910), следва Висшите педагогически курсове при Руското МНП за подготовка на преподаватели в средните училища. Доцент (1925), професор (1928), титуляр на катедрата по нравствено богословие в СУ, декан на Богословския факултет (1926–1927, 1932–1933). Автор на “Златна книга на дарителите за народната просвета”, т. 2.
На 11 апр. 1934 г. той внася сумата от 11 хил. лв., която съставлява основния капитал на фонда. Липсват данни за конкретното му предназначение и за неговото използване през годините. През 1939 г. той има в наличност 14 917 лв., през 1943 г. – 17 769 лв. При ликвидирането му през 1952 г. капиталът възлиза на 10 688 лв.

22. Фонд “Д-р Димитър Близнаков”

Дарител е д-р Димитър Николов Близнаков (7 септ. 1865, Стара Загора – 6 март 1935, София) – ветеринарен лекар, частен хоноруван доцент във Ветеринарномедицинския факултет на СУ (1925–1933) (вж. “Д-р Димитър Близнаков” – фонд).
В изпълнение на неговата последната воля на 20 юни 1935 г. съпругата му Мария Близнакова предоставя на университета 100 хил. лв. за образуване на фонда. Приходите от него са за подпомагане на бедни студенти по ветеринарна медицина, отличили се “особено по дисциплините, преподавани в катедрата по хирургия”.
Фондът се използва по предназначение. От 1940 до 1949 г. от него са изплатени помощи на 15 студенти. Тъй като лихвите се оползотворяват сравнително редовно, основният капитал не се променя значително. Към началото на февр. 1952 г., когато фондът престава да съществува, финансовата му наличност е 121 187 лв.

23. Фонд “Васил Богомил Берон”

Дарител е Богомил Василев Берон (17 окт. 1866, Болград, Бесарабия – 4 септ. 1936, София) – лекар, дерматолог, професор, декан (1926–1927) на Медицинския факултет на СУ (вж. “Васил Богомил Берон” – фонд).
На 9 февр. 1936 г. той завещава къща на ул. “Гурко” в София за образуване на фонд на името на своя покоен син Васил Богомил Берон (26 ноем. 1904, София – 2 ноем. 1935, София) – доцент в Юридическия факултет. Приходите от него са предназначени предимно за нуждите на Лъчелечебното отделение в Университетската кожно-венерическа клиника, а при възможност и за лечението на болни от кожна туберкулоза и подпомагане на библиотеката и лабораториите на клиниката. Но през май 1941 г. недвижимият имот е отчужден от държавата за нуждите на МНП и Народния театър. На следващата година сумата от оценката в размер на 5,913 млн. лв. е изплатена на СУ и тя служи за капитал на един от неговите най-богати дарителски фондове.
На 9 февр. 1952 г., когато се влива в държавния бюджет и престава да съществува, той възлиза на 7 045 443 лв.

24. Фонд “Д-р Иван Сакъзов”

Дарител е Ана Карима (псевдоним на Ана Тодорова Велкова) (1871, Бердянск, Украйна – 6 март 1949, София) – писателка, общественичка (вж. “Д-р Иван Сакъзов” – фонд).
В памет на покойния си син Иван Янков Сакъзов (11 юли 1895 – 9 окт. 1935) – стопански историк, частен хоноруван доцент в Юридическия факултет на СУ, в началото на 1936 г. тя дарява 10 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Желанието ѝ е, след като капиталът нарасне на 100 хил. лв., лихвите да се използват за награда или командировка в чужбина за продължаване проучванията на нейния син върху изворите за стопанската история на България.
Фондът е оставен за капитализиране и не се използва. В началото на февр. 1952 г., когато престава да съществува, финансовата му наличност е 15 584 лв.

25. Фонд “Михаил Д. Хаджиев, Петър Д. Хаджиев
и майка им Венета Д. Хаджиева Трифонова”

Дарител е Венета Д. Хаджиева Трифонова (неизв.).
През 1937 г. тя завещава на СУ всичките движими и недвижими имоти, пари и ценности на семейството за образуване на фонд на името и в памет на покойните си синове проф. Михаил Димитров Хаджиев (4 ян. 1895, Търново – 7дек. 1936, София) – химик, титуляр на катедрата по земеделска химия (1930–1936), декан на Агрономо-лесовъдния факултет (1933–1934) и Петър Димитров Хаджиев (неизв.) – асистент, както и на свое име. Приходите от фонда са предназначени за подпомагане на бедни студенти по земеделска химия, награждаване на оригинални научни трудове на студенти и преподаватели от същата област и отпускане на годишна субсидия от 5 хил. лв. на Института по земеделска химия.

26. Фондация “Дом Иван Янков Станчев”

Дарител е Иван Янков Станчев (21 юни 1873, Севлиево – 6 апр. 1939, София) – аптекар (вж. “Дом Иван Янков Станчев” – фондация).
На 20 апр. 1937 г. завещава цялото си имущество за благотворителни цели. Дарява своята 3-етажна къща с магазини и двор в София, която под името “Дом Иван Янков Станчов” да служи за безплатен “подслон-жилище на бедни девици студентки, по народност българки, с примерно поведение и успех”. Предоставя и 250 хил. лв. за образуване на фонд, от лихвите от който, заедно с приходите от магазините, да се покриват разходите по издръжката на Дома.
През септ. 1941 г. неговите наследници възлагат управлението на завещаното имущество на СУ, при който е учредена фондация “Дом Иван Янков Станчов”. Уютно подреден, снабден с библиотека и читалня, през ноем. 1942 г. домът приема първите си 23-ма обитатели, като се предвижда броят им да достигне 40.
Фондацията съществува до края на 1950 г., когато е закрита, а имуществото ѝ е предадено на държавата.

27. Фонд “Стипендия Анастас Иширков”

Дарител е Анастас Тодоров Иширков (5 апр. 1868, Ловеч – 6 апр. 1937, София) – географ, дългогодишен преподавател във Висшето училище/СУ, титуляр на Катедрата по обща география и културно-политическа география, декан на Историко-филологическия факултет, ректор на СУ (1915–1916) (вж. “Проф. Анастас Иширков” – фондове).
Посветил целия си живот на географската наука, на 25 май 1933 г. той завещава огромната част от своето състояние на СУ за учредяване на два фонда, които да насърчат нейното развитие.
Основаният през 1938 г. фонд “Стипендия Анастас Иширков” е сред най-големите, управлявани от СУ. Началният му капитал възлиза на приблизително 900 хил. лв. Желанието на дарителя е приходите от него да служат за двугодишна стипендия в чужбина на възпитаник на университета, завършил география.
Финансовите възможности на фонда позволяват още през 1938 г. да се пристъпи към неговото използване. До 1944 г. той издържа трима стипендианти, които специализират география в утвърдени европейски научни центрове в Париж, Виена и Лайпциг.
Надхвърлил още в началото на 40-те години сумата от 1 млн. лв., през февр. 1952 г. неговият капитал преминава в държавния бюджет и фондът престава да съществува.

28. Фонд “Проф. Анастас Иширков за награда на студентски научни трудове по българска география”

Фондът е създаден през 1938 г. при основания от проф. Ан. Иширков Географски институт на СУ, поради което често в изворите се среща под името “Географски институт”. Средствата за фонда от около 55 хил. лв. отново са завещани от проф. Иширков. Годишните приходи са предназначени за награда на студент, написал най-добрия труд по българска география. Те се използват съгласно волята на дарителя и неколкократно са връчвани премии в размер между 2800 и 3 хил. лв. на отличили се студенти.
Преди да бъде закрит в началото на февр. 1952 г., фондът разполага с капитал от 78 487 лв.

29. Фонд “Паметник Анастас Иширков”

Фондът е учреден със завещаните от проф. Анастас Иширков средства за неговото погребение. През 1938 г. те възлизат на 95 391 лв. и се използват за поддържане на гроба, панихиди, а през апр. 1941 г. е осветен паметникът му, дело на проф. Атанас Дудулов.

30. Фонд “Гунчо Ст. Гунчев”

Дарители са Велика Гунчева (31 ян. 1852, Габрово – неизв.) – домакиня, и Жак Челеби Бенцион (неизв.)
По повод смъртта на Гунчо Стефанов Гунчев (9 март 1904, Бяла – 2 юни 1940, София) – доцент по география в Историко-филологическия факултет на СУ, майка му Велика Гунчева дарява 50 хил. лв. за основаване при Географския институт на фонд на името на сина си. Волята ѝ е приходите да служат за награждаване на най-добрия студентски труд по поселищна география и за подпомагане на беден, даровит студент по география. На 5 дек. 1940 г. Жак Челеби Бенцион добавя към началния капитал още 50 хил. лв.
Най-вероятно фондът остава неоползотворен. Преди да бъде закрит в началото на февр. 1952 г., неговият капитал е 139 425 лв.

31. Фонд “Иван Ст. Карауланов”

Дарител е Величка Ст. Карауланова (неизв.) от Габрово.
В памет на покойния си единствен син Иван Ст. Карауланов (неизв. – 2 септ. 1940) – студент по медицина, и в изпълнение на предсмъртното му желание, на 11 окт. 1940 г. тя дарява на СУ 10 хил. лв. за основаване на фонд на негово име. Лихвите са предназначени за подпомагане на беден и надежден студент по медицина, роден в Габрово. За увеличаване на фонда на 24 юли 1942 г. тя внася нови 30 хил. лв., а на 19 дек. 1946 г. добавя още 100 хил. лв.
Средствата са оставени за капитализация и към 9 февр. 1952 г., когато фондът е закрит, той възлиза на 231 227 лв.

32. Фонд “Д-р Методи Славчев”

Дарител е Методи Димитров Славчев (11 май 1864, Търново – 24 авг. 1964, София) – лекар, един от основоположниците на акушерството и гинекологията у нас (вж. “Д-р Методи Славчев” – фонд).
През дек. 1941 г., във връзка с отбелязването на 50-годишната му лекарска дейност, той дарява на Медицинския факултет при СУ 100 хил. лв. С тях е учреден фонд на негово име, който да служи за подпомагане на “бедни, способни и обещаващи студенти по медицина”. През 1949 г. той възлиза на 127 771 лв., но данни за използването му не са установени.
В началото на февр. 1952 г. средствата на фонда се вливат в държавния бюджет и той престава да съществува.

33. Фонд “Димитър Атанасов Хранов”

Дарители са Георги Ат. Хранов (неизв.) и неговата сестра (неизв.).
На 12 дек. 1941 г. те даряват на Юридическия факултет на СУ 70 хил. лв. за образуване на фонд в памет на покойния им брат Димитър Атанасов Хранов (7 май 1893, София – 13 септ. 1916) – юрист, убит на Добруджанския фронт по време на Първата световна война. Желанието им е приходите от него да се използват за награда на студент, който редовно е посещавал семинарните упражнения по гражданско право и гражданско съдопроизводство и е предоставил писмена работа от тази област, одобрена от преподавателите.
През 1951 г., близо година преди да бъде закрит, фондът разполага със 108 111 лв. Данни за наградени студенти не са открити.

34. Фонд “Една от многото незнайни”

Дарителка е Здравка Кънчева (неизв.) – управителка на Дом за студентки “Иван Янков Станчев” при СУ.
На 7 юни 1944 г. тя предоставя на университета 132 хил. лв. за образуване на фонд. Приходите от него са предназначени за награда на студентка от СУ, проявила трудолюбие и преданост към науката. На 24 септ. 1945 г. добавя още 18 хил. лв. към фонда.
В началото на февр. 1952 г. целият капитал в размер на 154 673 лв. се влива в държавния бюджет.

35. Фонд “Д-р Димитър Иванов Икономов”

Дарител е д-р Димитър Иванов Икономов (27 окт. 1877, Сливен – 16 авг. 1946, София) – лекар, общественик (вж. “Д-р Димитър Иванов Икономов” – фонд).
На 1 окт. 1946 г. неговите сестри Мария М. Мавродиева и Щиляна Ив. Икономова в изпълнение на предсмъртното му желание предоставят на Медицинския факултет на СУ 200 хил. лв. за образуване на фонд на името на покойния им брат. Те предоставят на университетските власти да определят целите, за които той да се употребява.
Данни за неговото предназначение и използване не са установени.
В началото на февр. 1952 г. капиталът му в размер над 230 хил. лв. преминава в държавния бюджет и фондът се закрива.

36. Фонд “Институт по хистология и ембриология”

Дарител е Стоянка Ночева Панайотова (вер. 1884 – неизв.) – дъщеря на Димитър Ночев (1850, Пирдоп – 7 март 1916, София) – участник в четата на Христо Ботев, а след Освобождението околийски началник в Дупница, Орхание, Добрич, пристав в Берковица и чиновник в Софийската градска община.
На 26 ноем. 1946 г. дарява на Института по хистология и ембриология при Медицинския факултет магазин в София на ул. “Алабин” на стойност ок. 10 млн. лв. за образуване на фонд “Евдокия, Димитър, Тодор и Кирил Ночеви” в памет на своите родители Евдокия и Димитър Ночеви и родственици Тодор и Кирил Ночеви. Предназначението му е да улеснява научната работа на института. Нотариално дарението е оформено на 3 апр. 1947 г. Условието на дарителката е, докато е жива, да ползва доходите от имота, а СУ да изплати една значителна сума за поправката на кооперацията, в която той се намира, и да погасява данъците и други берии върху него. Поради големите разходи, свързани с поддръжката на имота, СУ сключва заеми от други дарителски фондове.
Фондът е по-известен като “Институт по хистология и ембриология”. През апр. 1951 г., близо година преди да бъде закрит, разполага с парична наличност от 4093 лв. (вер. без да се отчитат финансовите разходи)

37. Фонд “Проф. Д-р Александър В. Спасов”

Дарител е Александър Василев Спасов (21 септ. 1905, Враца – 8 ян. 1986, София) – химик органик, дългогодишен преподавател във Физико-математическия и Медицинския факултет на СУ и във ВМИ (днес Медицински университет) в София (вж. “Проф. д-р Александър В. Спасов” – фонд).
На 23 дек. 1947 г. той дарява на СУ 125 хил. лв. за основаване на фонд за “поощряване на научната самоинициатива и работа на студентите”. Волята му е от лихвите всяка година да се награждава един самостоятелен научен труд от областта на чистата или приложната химия, биохимията или медицинската химия на студенти от университета, независимо от тяхната специалност.
В началото на февр. 1952 г. капиталът му преминава в държавния бюджет и фондът се закрива. Липсват данни за връчвани от него награди.

◊ ◊ ◊

Посочените фондове и фондации не изчерпват формите на филантропия в полза на университета. Често дарителските жестове нямат за цел учредяване на фондове. Типичен пример са даренията на цар Борис ІІІ, височайши покровител и почетен доктор на СУ. На 30 апр. 1926 г. той предоставя за Великден 20 хил. лв. за подпомагане на бедни студенти. През учебната 1927/1928 година по случай 10 години от възшествието на престола връчва 50 хил. лв. отново за бедни студенти. Оттогава тази практика се повтаря ежегодно по Коледните и Великденските празници. Освен това през учебната 1942/1943 година отпуска по 30 хил. лв. за студентските летни колонии и 100 хил. лв. за новоучредения от държавата фонд на негово име за подпомагане на студентите от университета.
От този порядък са и други парични дарения. През учебната 1939/1940 година бившият министър-председател Георги Кьосеиванов дарява 10 хил. лв. за нуждаещи се бедни студенти. По повод 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и българската армия, през 1943 г. проф. д-р Александър Станишев – един от водещите български хирурзи, ректор на СУ (1938–1939), а по-късно и министър на вътрешните работи и народното здраве (1944), предава сумата от 40 хил. лв. за подпомагане на крайно бедни студенти от Медицинския факултет, предимно от Македония, откъдето е родом. Последната воля на проф. Васил Моллов – интернист и също ректор на университета (1923–1924, 1934–1935), е с наследеното имущество съпругата му Невена Моллова да построи комфортно отделение за 25-30 “бедно болни” към Вътрешната клиника на Медицинския факултет, където работи до смъртта си на 22 дек. 1938 г. и това отделение да носи неговото име.

◊ ◊ ◊

В духа на добрите традиции на университета мнозина преподаватели завещават своите научни библиотеки. На разположение на академичната общност остават библиотеките на проф. Боян Пенев, проф. Любомир Милетич, проф. Иван Шишманов, проф. Антон Шоурек, проф. Анастас Иширков, проф. Богомил Берон, проф. Параскев Стоянов, проф. Стефан Бончев, проф. Васил Моллов, доц. Гунчо Гунчев, доц. Димитър Близнаков, доц. Стайчо Георгиев и много др. Книги даряват и възпитаници на СУ и други високообразовани граждани. Благодарение на международния авторитет, с който се ползва, и добрите връзки с чужди научни центрове, ценни дарения постъпват и от чужбина. През учебната 1926/1927 г. получава от Хамбургския медицински факултет медицински книги на стойност ок. 100 хил. лв. Половинвековният юбилей на най-старото българско висше училище е повод за попълване на библиотечния му фонд с нови дарения от италианското правителство, Германското химическо дружество, Чехословашкия народен изследователски съвет, Немската лютеранска църква и др. През 1939 г. е учреден фонд на името на д-р Рихард Лепсиус – подпредседател на Германо-българското дружество в Берлин и почетен доктор на СУ, по чийто почин и със съдействието на редица германски книгоиздателства е събрана и връчена значителна сбирка от книги от областта на химията.
Материалният израз на даренията понякога е в прибори и друго технологично оборудване на научните звена в университета. На Клиниката по кожно-венерически болести проф. Богомил Берон предоставя ценна апаратура. Проф. Стефан Ватев дарява на Географския институт своите антропометрически инструменти. Д-р Ст. г. Тончев завещава на Очната и Ушната клиника всичките си хирургични инструменти и електромедицински апарати. През учебната 1938/1939 година германската оптическа фирма “Ернст Лайц” дарява на Ветеринарномедицинския факултет микроскоп и допълнителни принадлежности на обща стойност 70 хил. лв. и т.н.
В историята на СУ имената на всички тези дарители се нареждат до емблематичните фигури на братята Евлогий и Христо Георгиеви. Повече или по-малко познати на широката публика, те остават вградени в темелите на българското висше образование.

К. Анчова