Енциклопедия Дарителството

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН)

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН)

Българската академия на науките е наследник на Българското книжовно дружество (БКД) и е първата общонационална институция в новата ни история.
Идеята за създаването на общ книжовен център възниква през 50–60-те години на 19. век в средите на българската емиграция и е част от всестранния възрожденски просветен и културен подем. Вдъхновена е от примера на напредналите европейските народи и техните академии и научни дружества. Благодарение на апостолската дейност на Васил Стоянов средства за създаването и дейността на бъдещото книжовно дружество се набират от средите на по-заможните българи в големите емигрантски центрове – Букурещ, Одеса, Виена, Галац, Гюргево, Болград и Браила. В Кондиката (сметководната книга) са записани имената на 322 родолюбиви сънародници, съпричастни към създаването на новата институция, изразили готовност да станат спомоществователи. С техните пожертвованията до 1869 г. се натрупва дружествен капитал в размер на 3 хил. рубли. В списъка на дарителите и първооснователите, наред с имената на заможните търговци Николай Тошков и братята Евлогий и Христо Георгиеви, фигурират и тези на писатели, просветни дейци, книжовници, общественици и революционери като Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Иван Касабов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров и др. Своята лепта за благородното начинание дава и Апостола на свободата Васил Левски.
Учредителното събрание се провежда на 9–12 окт. 1869 г. в Браила, Румъния. Слага се началото на Българското книжовно дружество. В първото му ръководство (настоятелство) са избрани Никола Ценов, Василаки Михайлиди, Петраки Симов, Костаки Попович и Стефан Берон. Първите действителни членове са проф. Марин Дринов (председател), В. Стоянов (деловодител) и В. Друмев (член).
Дружеството се изгражда на широка демократична, общонационална и европейска основа. Според целите, залегнали в устава му, то ще се грижи да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език, да изучава българската история и народен бит, както и бита на съседните балкански народи. БКД ще играе ролята на научен център и ще установява контакти с учените и с други подобни центрове в чужбина.

През 1870 г. започва да излиза първото научно периодично издание, наречено „Периодическо списание на БКД„. То се разпространява в Европа, Русия и в редица български градове. В него печатат своите трудове и проучвания водещи познавачи на българската история и литература като М. Дринов, Н. Бончев, В. Друмев, Н. Геров, Петко Р. Славейков и много други книжовници. Около списанието се групират първите български учени и то се превръща в един от каналите за разпространение на знания сред българите. В периода до Освобождението основната научна дейност е предимно в областта на хуманитарните науки – българския език, историята и художествената литература. Дружеството израства като важен книжовен център и допринася за изграждане на националната ни просвета и култура.
След Освобождението, в края на 1878 г., по предложение на М. Дринов, Главното събрание на БКД премества седалището му от Браила в столицата на младото княжество София. През 1882 г. министърът на народното просвещение Константин Иречек назначава Привременен управителен комитет, който възстановява и ръководи дейността на институцията. За председател на комитета е назначен В. Стоянов. С решение на НС през 1880 г. БКД получава първата държавна субсидия от 12 хил. лв. В София се премества и „Периодическото списание“. Старите книжовници около него обединяват усилията си с младите българи, завършили в чуждестранните университети, и създават научната поредица „Българска библиотека“.
На 5 окт. 1890 г. в тържествена обстановка е положен основният камък на сградата на БКД. За тази цел, с решение на Софийската градска община, още на 10 май 1883 г. в дар на Дружеството се предоставя място в размер на 5057 кв. м до Австро-унгарското агентство (дн. Посолство на Австрия). Сградата е построена по проект на швейцарския архитект Хенри Майер. Първият етап на нейното строителство приключва през 1892 г.
Постепенно Книжовното дружество се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна дейност и се оформя идеята за неговото преименуване в Българска академия на науките (БАН). Стъпка в тази посока се предприема през 1908 г., когато председателят му Иван Евстр. Гешов, известен общественик и политик, изплаща ипотечния дълг за строежа на сградата. Целта е то да стане финансово и материално независимо.

С преименуването на БКД в БАН през 1911 г., с приемането на нов устав и закон през 1912 г. Академията става самостоятелна и независима научна институция. Развива дейността си в 3 клона: Историко-филологически (с 20 академици), Философско-обществен (с 19 академици) и Природо-математически (с 23 академици). Увеличава се броят на академичните издания: „Периодическо списание на БКД“ е заменено от „Летопис на БАН“ и новите периодични поредици „Списание на БАН„, „Сборник на БАН“ и „Сборник за народни умотворения и книжнина“. Предприемат се нови научни изследвания, които водят до получаването на първите по-значителни международни признания, най-вече на младата физико-математическа наука, последвани от постиженията в областта на археологията, старобългаристиката, ботаниката и т.н.
По време на войните, последвани от националните катастрофи и бедствия, въпреки тежките предизвикателства Академията продължава своята дейност. През 1926 г. УС на БАН решава да разшири академичната сграда в посока към храм-паметника „Св. Александър Невски“ и към австрийското посолство. Средствата за довършването на сградата (1928 г.) са осигурени чрез заем от БНБ, гарантиран доброволно с ипотекираните жилища на 23 членове на УС. Между тях са Любомир Милетич (председател на БАН), Васил Златарски (подпредседател), Иван Шишманов (председател на Историко-филологическия клон), Стефан С. Бобчев (председател на Философско-обществения клон), Сава Мирков (председател на Природо-математическия клон), Тодор Влайков, Георги Данаилов, Йосиф Фаденхехт, Богомил Берон, Стефан Ватев, Стефан Данаджиев, Андрей Тошев, Иван К. Урумов, Димитър Мишайков, Александър Цанков и др. През 1934 г. ХХІІІ ОНС освобождава Академията от този дълг, но лихвите по заема, които възлизат на 430 хил. лв., се погасяват от приходите на дарителските фондове (1931). В архитектурно отношение сградата на БАН въплъщава традиция и модернизъм, характерни за началото на 20. век. С умерената си, характерна декоративна украса на фасадата и емблемата на фронтона на главния вход, с колоните и тежките врати от славонски дъб, тя е в списъка на забележителните архитектурни паметници на столицата.
Успехите на Академията водят до признание от страна на международната научна общност и през 1931 г. БАН е приета за член на Международния съвет на научните дружества (YCSU).
В края на 30-те, началото на 40-те години настъпват съществени промени в организацията и статута на институцията. През 1939 г. Богдан Филов, който е министър на народното просвещение и едновременно председател на БАН, внася проект за нов закон за устройството ѝ. На 15 февр. 1940 г. вече като министър-председател на България той прокарва закона в НС. Според него БАН става академия на науките и изкуствата (БАНИ), като към академичните клонове се добавя още един – литературно-художествен. Увеличава се държавната субсидия, а Държавната печатница е натоварена с безплатното отпечатване на всички академични издания. Наред с положителните ефекти от промените в законодателството Академията става твърде зависима от държавата – тенденция, която се развива и следващите години и десетилетия. С допълнение на Закона на БАНИ от 26 февр. 1941 г. е отнета автономността ѝ. Нейното управление се поверява на секретар, назначаван от министъра на просвещението. След 10 ян. 1944 г. за кратък период Академията прекратява своята дейност.

На 14 апр. 1945 г. Общото събрание подновява работата на БАН и избира нов УС с председател проф. Димитър Михалчев и секретар проф. Спиридон Казанджиев. Приема се нов Закон за БАН (1 февр. 1947 г.), според който развитието на науката е грижа на държавата, а Академията минава под ведомството на МС. От 1947 до 1962 г. председател на институцията е акад. Тодор Павлов. Въвеждат се званията „академик“ за всички редовни членове и „член-кореспондент“ за дописните членове. Институцията приема предишното си име и развива своята дейност в два отдела: Философско-обществен и Природо-математически. Държавната субсидия през тези години нараства значително. Възникват множество нови институти и лаборатории в различни научни направления, главно в сферата на природните и технологическите науки. Многократно нараства численият състав на учените и служителите, построяват се отделни сгради за институтите, оборудвани с модерни съоръжения и т.н. БАН се превръща в крупен национален научен център. В нея израстват голям брой учени с висока професионална квалификация и международно признание. По-известни научни постижения на БАН, направени от учени и екипи, са: откритието на акад. Георги Наджаков за фотоелектричния ефект, методът Димов–Балевски за леене на металите с противоналягане, откритията на Иван Костов в областта на минералогията и редица други изобретения, които получават международно признание. Уставът на БАН от 1973 г. регламентира извършената интеграция на Академията със СУ „Св. Кл. Охридски“. Създават се така наречените Единни центрове за наука и подготовка на кадри. Тази реорганизация, целяща да обедини и синхронизира дейността на институтите със съответните факултети, на практика се оказва несполучлива.
На 2 ноем. 1991 г. ВНС приема нов Закон за БАН, който създава необходимите предпоставки за възстановяване на автономията на институцията. Управ­лението ѝ се основава изцяло на принципа на изборността.
Въпреки всички затруднения, свързани с мъчителния преход на страната към демокрация и пазарна икономика, въпреки оскъдната финансова подкрепа от държавата, БАН продължава успешно своята дейност и е най-крупният и авторитетен научен център в страната.

◊ ◊ ◊

Наследник на богата традиция, олицетворение на уважението на българина към просветата и науката, до 1947 г. БАН получава многобройни дарения във вид на пари, облигации, акции, имоти, сгради, апартаменти, предмети, ръкописи и книги. Паричните средства, постъпили чрез завещания, се оформят като фондове, а техните лихви се използват съгласно волята на дарителите и изработените устави (наредби). Така даренията увеличават неколкократно имуществото на институцията. По-голяма част от тези средства са предназначени за награждаване на научни трудове. В средата на 40-те години на 20. век са формирани 63 дарителски фонда, носещи значителни приходи. Така например лихвите им за 1923 г. възлизат на 73 865 лв. и се използват за награди и издаването на значими научни трудове от всички области на научното познание.
Политическите промени след 9 септ. 1944 г. внасят новости в използването на дарените за институцията средства. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за БАН и Устава на същата от 1947 г. всички имоти, дарения и завещания (с изключение на тези с особена цел), както и приходите от тях образуват фонд „Академия“. В него се вливат всички фондове, „предназначени за нуждите на Академията“. На 9 юни 1947 г. УС приема правилник за фонда, а на 18 юни с.г. МС одобрява искането той да се управлява от УС на БАН. Разходите от фонда се контролират пряко от Проверителен съвет, състоящ се от трима академици, избирани за 1 година. В началото на всяка година Проверителният съвет се отчита пред Общото събрание на БАН за състоянието на фонда през изтеклата година. В Устава на БАН през 1957 г. всички имущества, получени чрез завещания или дарения, се включват в основните средства на Академията, „доколкото това не противоречи на нейните задачи и интереси“.
От 90-те години на 19. до 50-те години на 20. век към БАН са създадени следните дарителски фондове:

1. Фонд „Напредък“

Първият дарителски фонд при БКД, учреден през 1892 г. с капиталите на дружеството „Напредък“. Създадено на 1 май 1869 г. във Виена от българските търговци Сава Паница, Никола Ковачев, Георги Киселов, Григор Начович и други, дружеството има за цел да отпуска стипендии на български младежи, живеещи в България, Тракия, Македония, Молдова и Влашко, и да ги подпомага да се подготвят за учители по тези места. Организацията получава материалната подкрепа на д-р Петър Берон, Евл. Георгиев, М. Дринов, Янко Ковачев и други дарители от Виена, Букурещ, Скопие, Прилеп, Одеса и други градове (вж. „Напредък“ – фонд).
На последното си събрание благотворителното дружество във Виена прекратява своята дейност и на 24 май 1892 г. прехвърля своя капитал от 202 213 лв. на БКД в София. Волята на дарителите е лихвите от фонда да се използват за издаването и награждаването на научни трудове.
Фондът се управлява от УС на БКД. Съгласно волята на дарителите и устава на фонда част от лихвите се използват за издаване на трудовете на членовете на БАН: Любомир Милетич, Кирил Христов, Антон Страшимиров, Марко Балабанов, Гаврил Кацаров, Никола Михов, Антон Стоилов, Александър Цанков и др. С друга част от приходите се награждават писатели и учени, дали своя принос за развитието на българската култура, между които са: Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Добри Христов, Александър Балабанов, Богдан Филов, Николай Лилиев, Георги Генов, Иван Алтънов, Кръстю Миятев, Дончо Костов, Иван Буреш и т.н.

Към 1 ян. 1951 г. фонд „Напредък“ има 285 314 лв. капитал.

2. Фонд „Иван Евстратиев Гешов“

Дарител е Иван Евстратиев Гешов (8 февр. 1849, Пловдив – 11 март 1924, София) – държавник, икономист, банкер, публицист. Дописен (1881) и редовен (1884) член на БКД, дългогодишен председател на БКД (1898–1911) и пръв председател на БАН (1911–1924). Всепризнат меценат с особени заслуги за развитието на българската наука и нейната институция БАН (вж. „Дом Иван и Мария Евстр. Гешови“ – фондация).
В началото на 1908 г. Ив. Евстр. Гешов дарява на БКД 120 хил. лв., с които изплаща ипотечния дълг на дружеството към БНБ. С това слага началото на паричен фонд, който спомага то да се превърне в независима научна институция, а през 1911 г. да се преименува от БКД в Българска академия на науките.
В завещанието си от 1 септ. 1923 г. оставя къщата си на ул. „Сердика“ № 4 на Академията. Изпълнител на завещанието е синът му Евлогий Гешов. Волята на дарителя е до две години след смъртта му БАН да издаде книжовен труд, посветен на неговата дейност. На всеки две години да публикува чрез премии или по друг начин студиите и статиите на дарителя, посветени на идеите и идеалите, които са го ръководили през живота му. Академията да подпомага издаването на книги по историята на България за времето, когато Ив. Евстр. Гешов е работил като общественик и публицист.
Съгласно волята на дарителя с натрупаните средства са издадени съчиненията: „Иван Ев. Гешов. Възгледи и дейност“ (1926) (под редакцията на секретаря на Академията Ив. Пеев-Плачков) и „Иван Ев. Гешов. Спомени и студии“ (1928). През 1936 г. със средства от дарението излиза трудът на Д. Устагенчов „Прилагане на Женевската конвенция в Сръбско-българската война“. Награда от фонда получава и трудът на д-р Коста Бобчев „Промишлена политика“(1933).

На заседанието си от 12 март 1948 г. МС решава сградата на ул. „Сердика“ № 4 да продължава да бъде собственост на БАН, и тя и до днес служи за нуждите на Академията.

3. Фонд „Д-р Христо Ничев“

Дарител е Анна Ничева (неизв.). Дарението е в памет на рано починалия ѝ съпруг д-р Христо Ничев (24 септ. 1863, Тетевен – 3 ноем. 1907, Русе) (вж. „Д-р Христо Ничев“ – фонд).
През 1907 г. Анна Ничева внася сумата от 4 хил. лв. в Русенския клон на БНБ за образуването на фонд на името на съпруга ѝ. Волята на дарителката е със средства от фонда да се награждават автори на трудове и изследвания върху борбата с туберкулозата.
Фонд „Д-р Христо Ничев“ е основан през 1908 г. и се управлява от УС на БАН. За пръв път наградата е дадена през 1909 г. на д-р Големанов за труда му „Туберкулозата в железниците“. Сред премираните от фонда трудове са тези на д-р Георги Баев, д-р Стефанов, д-р Димитър Бараков, д-р Владимир Руменов, д-р Харалампи Нейчев и др.
Последните сведения за фонда са от 1 ян. 1951 г., когато капиталът му възлиза на 10 361 лв.

4. Фонд „Христо Г. Данов“

Дарител е Христо Груев Данов (28 юли 1828, Клисура – 11 дек. 1911, Пловдив) – издател, преводач, общественик. Учи при известните учители Сава Радулов в Панагюрище (1841–1842), Н. Геров и Йоаким Груев в Копривщица (1846). След завършване на учението си (1850) е поканен за учител в с. Стрелча, а по-късно и в Перущица (1851). За да избегне разправата с турците, се премества в Пловдив, където става помощник-учител на Н. Геров. През 1855 г. започва да се занимава с книжарство и книгоиздаване. По времето на Кримската война (1853–1856) основава първото класно училище в Клисура. В Белград издава календар за 1856 г., наречен „Старолапниче“, а от 1860 г. започва да печата свои издания и преводи във Виена. През 1874 Хр. г. Данов отваря във Виена частна печатница, която след Освобождението (1878) пренася в Пловдив. Издателството има и два клона – във Велес и Русе. През 50-годишната си издателска дейност Данов отпечатва повече от 1000 произведения. Автор и преводач на учебници, атласи и статии. Основател на в. „Марица“. Депутат в Областното събрание (1882) и кмет на Пловдив (1896).
В писмо от 10 февр. 1908 г. до секретаря на БКД Хр. г. Данов предлага да печата безвъзмездно изданията на дружеството, докато сумата безлихвено достигне 20 хил. лв. През с.г. сумата от 20 180 лв., на която възлиза стойността на дружествените издания, отпечатани в печатница „Христо Г. Данов“, се записва като фонд „Христо Г. Данов“. Според наредбата на фонда с лихвите от него се награждават научни съчинения по история, които отразяват политическия, социалния и културния живот на българския народ. Трудовете се рецензират от двама рецензенти от Историко-филологическия клон и се публикуват в Летописа на Академията.
Първата награда от фонда е дадена през 1918 г. на Съюза на българските учени, писатели и художници за сборник „Добруджа“. През следващите години награди получават: Йордан Попгеоргиев и Стою Шишков (1919) за труда им „Българите в Серското поле“; Генко Митов за „На война с 28 Стремски полк“ (1919); Ст. Кутинчев за „Печатарството в България до Освобождението“ (1920); Иван Алтънов за „Междусъюзнишка Тракия“ (1921); Стою Шишков (1000 лв.) за „Тракия след Европейската война“ (1922); Гено Дочев за „Главни моменти в 50-годишния живот и културно-просветна дейност на д-во „Искра“ в Казанлък“ (1923); Никола Мушмов за „Монетите и печатите на българските царе“ и Никола Станев за „Най-нова история на България“ (1924); Петър Ценов за труда му „Орхание и Орханийско“ и Васил Киселков за „Теодосий Търновски“ (1926); Никола Станев за „България под иго, Възраждане и Освобождение“ (1927); Стою Шишков за „Беломорска Тракия в Освободителната война 1877–1878″ (1930); Иван Кепов за „Въстанието в Перущица през 1876″ и Отон Барбар (1500 лв.) за „Спомени от войните през 1912–1913 и 1915–1918 г.“ (1931). През 1932–1933 г. лихвите от фонда не са достатъчни, той е оставен да се капитализира и награди не са давани.
Към 1 ян. 1951 г. капиталът на фонда достига до 64 724 лв.

5. Фонд „Д-р Димитър Моллов“

Дарител е Димитър Петров Моллов (26 окт. 1845, Елена – 8 ян. 1914, София) – хирург, общественик, действителен член на БКД (1884) (вж. „Д-р Димитър Моллов“ – фонд).
На 2 дек. 1916 синът на д-р Д. Моллов проф. Владимир Моллов на заседание на УС на БАН съобщава устно за дарението на баща си. Волята на дарителя е сумата да се употреби за награди на трудове по медицина или естествени науки. В случай че липсват такива, сумата да се използва за нуждите на Академията.
В края на 1916 г. УС основава фонд „Д-р Димитър Моллов“ при БАН с основен капитал 9109 лв. Награди от фонда не са давани, тъй като сумата е малка.

6. Фонд „Антон Каблешков“

Дарител е Антон Стоянов Каблешков (6 окт. 1856, Пловдив – 29 ноем. 1917, София) – юрист, действителен член на БКД (1898) (вж. „Антон Каблешков“ – фонд). Със завещание от 28 май 1917 г. дарява на БАН сумата 20 хил. лв., която трябва да се получи при продажбата на къщата му на ул. „Московска“ № 35. Волята на дарителя е да се образува фонд, от лихвите на който да се дава премия за научни трудове по право.
За изпълнители на завещанието си А. Каблешков определя сестра си и брат си. След неговата смърт те продават къщата и на 26 дек. 1920 г. писмено уведомяват Академията за дарението.
На 10 ян. 1921 УС на БАН образува фонд „Антон Каблешков“.
Капиталът на фонда е недостатъчен и той е оставен да се капитализира. Награди не са давани.
Към 1 ян. 1951 г. капиталът достига 70 681 лв.

7. Фонд „Иван Попович Грудов“

Дарител е Иван Попович (Попвелчев) Грудов (13 ян. 1827, Габрово – 11 март 1895, Букурещ) – търговец, революционер, книжовник (вж. „Иван Попович Грудов“ – фондове).
Със завещание от 5 май 1891 г. и допълнение от 11 юли с.г. посочва за свой универсален наследник българското правителство и го натоварва да събере средствата от продажбата на двете му къщи в Букурещ, капиталите, вложени в частни банки и в кантората на братя Евл. и Хр. Георгиеви, както и парите, дадени на частни лица. От тях 2 хил. лв. са за българската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Букурещ и 50 хил. лв. за Габровската община за построяването на българска болница. Останалите капитали според волята на дарителя трябва да се вложат в БНБ за образуване на фонд на негово име. От годишния приход на този капитал да се отпускат средства на БКД.
През 1900 г. българското агентство влага в БНБ 20 хил. лв. и образува фонд, който се управлява от МНП. На 8 ноем. 1912 г. МФ съобщава на Академията за дарението на Ив. Грудов, а през 1917 г. МНП превежда сумата 8202 лв. С този първоначален капитал УС образува фонд при БАН, носещ името на дарителя. Волята му е от приходите да се закупуват книги за развитието на промишлеността, които да се раздават за награда на добри ученици.
През 1937 г. БАН уведомява МНП, че ще използва лихвите на фонда за издаване на трудове с промишлена тематика. През 1943 г. Академията се отказва от приходите, аргументирайки се с факта, че волята на дарителя не съвпада с целите на институцията. Фонд „Иван Попович Грудов“ вероятно е закрит след тази година, защото не фигурира в последния списък на фондовете, управлявани от БАН.

8. Фонд „Професорски“

През 1907 г. по време на т.нар. Университетска криза се създава паричен фонд „Професорски“. В него внасят пари представители на българската интелигенция, общественици. Средствата се използват за подпомагането на уволнените професори и тяхната научна и книжовна дейност.
През 1917 г. фондът е прехвърлен към БАН, като разширява своето предназначение да служи за отпечатването на популярни книги и за организирането на популярни лекции и курсове. Сумата от 63 673 лв. е оставена да се капитализира, тъй като не е достатъчна, за да даде необходимите приходи. През 1951 г., преди да се влеят във фонд „Академия“, средствата нарастват на 98 669 лв.

9. Фонд „Иван Ковачев“

Дарител е Иван Николов Ковачев (неизв.) – банкер, щедър дарител на институции и организации в Русе (вж. „Иван Ковачев“ – фонд).
На 2 май 1918 г. дарява на БАН 100 хил. лв., депозирани в банка „Гирдап“. Волята на дарителя е УС на Академията да оползотвори 50 хил. лв. от тази сума за закупуването на архива и библиотеката на големия чешки учен и приятел на България проф. Константин Иречек. С останалата сума (50 хил. лв.) да се образува фонд на името на дарителя, от лихвите на който да се издават трудове по история, етнография и бита на българите.
Фонд „Иван Ковачев“ е учреден през 1918 г. На 16 ноем. 1920 г. УС на БАН превежда на Виенската банка 2097 крони за откупуването архива на К. Иречек. През 1922 г. архивът пристига в София и по-късно става част от документалния масив на Научния архив на БАН. През 1953 г. Академията издава сборник с документи от архива на К. Иречек, отнасящи се за обществено-политическата и културната история на България в периода 1871–1914 г. Няма данни за премирани трудове.
Вероятно средствата са изразходвани по предназначение. Фондът не фигурира в последния списък на фондовете от 1951 г.

10. Фонд „Васил Чоканов“

Дарител е Васил Иванов Чоканов (окт. 1857, Калофер – 9 авг. 1919, София) – висш чиновник, финансист. Прави щедри дарения за издръжка на стипендианти в СУ, в средно техническо училище в София и за д-во „Калоферска дружба“ в столицата (вж. „Васил Чоканов“ – фонд).
През 1919 г. завещава 15 хил. лв. на БАН за образуване на фонд на негово име. Волята на дарителя е с лихвите да се откупуват и печатат трудове с патриотичен характер, които да се изпращат на библиотеки и читалища в България, за да възпитават младежите в любов към отечеството.
Фондът е основан на заседание на УС на БАН през 1920 г. Много автори кандидатстват за подпомагане от фонда, но средства не са отпуснати. Към 1 ян. 1951 г. възлиза на 128 657 лв.

11. Фонд „Д-р Стоян Радославов“

Дарител е Стоян Попрафаилов Радославов (13 февр. 1838, Котел – 1916, Русе) – лекар, общественик, благодетел за развитието на просветата (вж. „Д-р Стоян Радославов“ – фонд).
Чрез завещанието си от 22 окт. 1914 г. д-р Ст. Радославов дарява на БАН сумата 15 хил. лв. за образуването на фонд на негово име. Волята на дарителя е парите да се вложат в ценни книжа в БНБ, а лихвите да се използват за награждаване на най-доброто съчинение по преценка на Академията, без разлика на научната област.
Фондът е създаден на 29 юни 1919 г. по решение на Клона на природо-математическите науки при БАН. Поради малката лихва награди от фонда не са раздавани. През 1951 г. капиталът му е 36 954 лв.

12. Фонд „Западни български краища“

Фондът се създава с решение на Щаба на Моравската военна областна инспекция, която прехвърля капиталите на издателство „Моравски глас“ на БАН. На 11 ян. 1919 г. УС на БАН приема средствата в размер на 158 629 лв. и образува фонда. Академията се задължава да дава награда за изучаването и написването на съчинения за Западните покрайнини, останали след Първата световна война извън пределите на България.
До 1937 г. в БАН не са представени трудове, отговарящи на условията за наградата. За пръв път тя е обявена през 1931 г. През 1941 г. награди от фонда се дават на археолога Димитър П. Димитров за „Портретът върху античните плочи през римско време от Североизточна Македония“ и на д-р Радослав Тодоров за сб. „Трънски край“.
През 1951 г. капиталите на фонда възлизат на 287 914 лв.

13. Фонд „Българско отечество“

Създава се на 28 юли 1920 г. като приемник и с капиталите на едноименния Комитет при МНП (вж. „Българско отечество“ – фонд). На 16 ян. 1895 г. министърът на просвещението Константин Величков, проф. Михаил Драгоманов и проф. Димитър Агура обсъждат създаването на Редакционен комитет, който да се заеме с издаването на енциклопедична поредица с „описание на българската земя и българския народ“ по подобие на енциклопедия „Patria Belgica“. Същата година, за да осигури необходимите средства за „енциклопедията“, княз Фердинанд І поставя началото на фонд „Българско отечество“ към МНП със сумата 20 хил. лв. Започва всенародна подписка за набиране на средствата, в която се включват граждани и институции. Към 1 дек. 1906 г. капиталът достига 112 668 лв.
По време на Университетската криза през 1908 г. Редакционният комитет временно спира своята дейност и през 1920 г. прехвърля фонда от МНП към БАН.
В рамките на академичните фондове той запазва името си „Българско отечество“. Целта му е да спомага за написването на студии и монографии за историята, културата, държавното устройство и икономиката на България. По решение на УС на БАН лихвите на фонда се използват за възнаграждения на наши учени, които предприемат научноизследователски пътувания, и за публикуване на готови монографии в СпБАН, СбНУ, в наши и чуждестранни издания.
През 1921 г. капиталът на фонда е 200 хил. лв., а през 1951 г. той нараства на 654 859 лв. Със средствата му се подпомагат научните дирения на известни български учени като: Д. Маринов, В. Златарски, Ст. Шишков и др.

14. Фонд „Екзарх Йосиф“

Дарител е екзарх Йосиф І (светско име Лазар (Лальо) Йовчев (5 май 1840, Калофер – 20 юни 1915, София) – висш духовник, български екзарх, обществен и политически деец. Почетен член на БКД (вж. „Екзарх Йосиф“ – фондове).
В завещанието си от 6 май 1915 г. Екзарх Йосиф І оставя на БАН 150 хил. лв. за образуването на фонд на негово име за награждаване на книги, написани в защита на православната вяра и българската народност. Част от завещаната сума е в ценни книжа, оставена на съхранение в английски и руски банки. Лихвата от фонда се използва едва през 1939 г., когато е награден трудът на проф. Христо Гандев „Ранно възраждане 1700–1860″, и през 1940 г., когато премията получава Ненчо Илиев за литературния сборник „Подвизи“.
През 1951 г. капиталът на фонда възлиза на 492 511 лв.

15. Фонд „Георги Губиделников“

Дарител е Българска търговска банка (БТБ) – една от първите частни акционерни банки в страната (вж. „Георги Губиделников“ – фонд).
На 11 юни 1920 г. председателят на УС на банката Иван Буров съобщава на председателя на БАН за дарението от 100 хил. лв. за образуването на фонд, в знак на благодарност и почит на акционерите на банката към техния дългогодишен директор Георги Губиделников.
Същата година УС на БАН образува фонда и го управлява по правилник, изработен от БТБ – Русе, като се задължава да награждава и издава от лихвите му съчинения по търговия, промишленост и земеделие в поредица „Стопанска библиотека Георги Губиделников“.
За пръв път приходите от фонда се използват през 1924 г. за издаването на труда на Иван Трифонов „Металургия на желязото в България“. През 1933 г. е публикувана втората книга от поредицата „Стопанска библиотека“ – „Електрификацията на линията София–Перник“ от инж. А. Диков.

Последните сведения за фонда са през 1951 г., когато капиталът му е 500 751 лв.

16. Фонд „Димитър Кудоглу“

Дарител е Димитър Петров Кудоглу (1862, с. Малко Габрово (дн. Габрово, Ксантийска околия) – 7 март 1940, Пловдив) – стопански деец, едър търговец. Развива широка филантропична дейност (вж. „Димитър Кудоглу“ – фонд).
През 1920 г. прави дарение от 100 хил. лв. за образуването на фонд при БАН. Волята му е от лихвите да се издават и награждават литературни трудове. Фондът се образува на заседание на УС на БАН на 19 юни 1920 г. През 1925 г. със средства от фонда е издаден трудът на проф. Йордан Иванов „Богомилски книги и легенди“. С писмо от 21 дек. 1929 г. дарителят променя първоначалната си воля, като изказва желание от фонда да се награждават трудове с медицинска тематика. В съгласие с това УС на Академия взема решение да премира трудове, посветени на борбата с туберкулозата, срещу детската смъртност и венерическите болести. Сред наградените са съчиненията на д-р Петър Белов, д-р Димитър Бурилков, д-р Георги Шаров, д-р Захари Бочев, д-р Захари Захариев и др. Последната награда от 10 хил. лв. е връчена на д-р Иван Емануилов.
Капиталът на фонда към 1 ян. 1951 г. е 154 038 лв.

17. Фонд „Д-р Стефан Ватев“

Дарител е Стефан Ветьов Ватев (6 февр. 1866, Ловеч – 9 март 1946, София) – лекар, общественик, действителен член на БАН (1898) (вж. „Д-р Стефан Ватев“ – фонд).
През 1920 г. дарява на БАН 30 хил. лв. за образуването на фонд на негово име, от лихвите на който да се дават награди на трудове по медицина или естествени науки. Фондът е оставен да се капитализира.
Към 1 ян. 1947 г. капиталите му възлизат на 132 547 лв.

18. Фонд „Харалан Николов“

Фондът е създаден в изпълнение волята на Харалан Николов (10 февр. 1876, Шумен – 7 дек. 1917, Варна) – виден български икономист. През 1892 г. завършва Варненската мъжка гимназия и започва работа като чиновник в ковчежничеството на Шумен. Продължава образованието си във Фрибургския университет (Швейцария) като студент по право и в Ecolе libre (Свободен университет) в Париж. След завръщането си в България през 1896 г. заема длъжността секретар на Варненската търговско-индустриална камара. Един от основателите на Търговското училище във Варна. През 1902 г. като съветник на финансовия министър Михаил Сарафов взема участие в изработването на Закон за митническата тарифа и измерването на земеделските земи. В 1903 г. поема управлението на БТБ, а през 1911 г. и на Съединените тютюневи фабрики във Варна. През 1917 г. основава Българска банка за международна търговия, преименувана по-късно на Франко-българска банка.
На 24 дек. 1917 г. съпругата му Адела Х. Николова и синът ѝ предоставят 838 акции от Съединените тютюневи фабрики и 100 хил. акции от Българската банка за международна търговия (равностойни на 350 хил. лв.) на специален комитет за образуването на фонд на негово име. Те упълномощават комитета в състав Кирил Попов, Владимир Димитров, Петър Петрович, Стефанаки Савов, д-р Димитър Аршинков да представи завещанието на Х. Николов в БАН. В съгласие с волята на дарителя, след края на войната трябва да се даде гласност на дарителския жест. През ян. 1918 г. завещанието постъпва в Академията.
На 25 дек. 1921 г. К. Попов се обръща към останалите членове на комитета, като напомня за идеята и завещанието на дарителя да се формира Клуб на българските икономисти, в който да се създадат условия за научноизследователска работа.
На 30 март 1922 г. дарението в размер на 213 780 лв. и хиляда акции от Френско-българската банка за международна търговия са предоставени на БАН. През апр. 1922 г. УС на БАН приема да управлява дарителския фонд „Харалан Николов“. Според изготвената от комитета наредба Академията се задължава да подпомага, награждава и издава от приходите на фонда съчинения по стопански въпроси на една, две или най-много три години. Публикуваните книги да съставл­яват поредица „Библиотека Харалан Николов“.

През 1924 г. със средства от фонда се издава трудът на Иван Доросиев „Финансови изследвания върху българските държавни железници“. От 1925 до 1933 г. Академията обявява редовно конкурси за поощряването на стопански изследвания и тяхното издаване, но подходящи трудове не са предложени. Едва през 1934 г. трудът на инж. Лука Йоцов „Захарната индустрия в България“ е публикуван със средства от фонда. В следвоенните години липсват подходящи съчинения.
Към 1 ян. 1951 г. основният капитал на фонда възлиза на 834 133 лв.

19. Фонд „Стоян и Ангелина Бръчкови“

Дарител е Георги Стоянов Бръчков (неизв.) (вж. „Стоян и Ангелина Бръчкови“ – фонд).
През 1922 г. изпраща на БАН чек от 10 хил. лв. за учредяването на фонд в памет и на името на неговите родители. Волята му е с лихвите от фонда да се награждават трудове по техническа химия (сапунарство, свещарство и винарство), както и съчинения, посветени на домашното възпитание на българина.
Фондът е оставен за капитализиране.

20. Фонд „Д-р Лазар Ванков“

Дарител е Лазар Стоянов Ванков (20 март 1867, Габрово – 23 авг. 1923, Мюнхен) – геолог и палеонтолог, дописен член на БКД (1898) и действителен член на БАН (1900) (вж. „Д-р Лазар Ванков“ – фонд).
Завещава на БАН сумата от 50 хил. лв. за образуването на фонд, лихвите на който, на всеки пет години, да се дават за геоложки проучвания в България. На 29 окт. 1923 неговият брат Д. Ванков, в качеството му на изпълнител на завещанието, изпраща дарената сума, която заедно с лихвите е на стойност 52 300 лв. През 1947 г. награда от фонда получава Петър Бакалов.
Последните сведения са от 1 ян. 1951 г., когато фондът има в наличност 168 020 лв.

21. Фонд „Братя Димитър и Стефан Икономови“

Дарител е Димитър Костов Икономов (1852, Казанлък – неизв.) – търговец, общественик, благодетел на дружества и институции. На 26 май 1924 г. прави дарение на БАН от 500 хил. лв. за образуването на фонд в памет на своя брат Стефан Костов Икономов (1857, Казанлък – 29 юли 1917, София) – книжовник (вж. „Братя Димитър и Стефан Икономови“ – фонд). Волята на дарителя е от приходите да се поощряват „способностите и творчеството на книжовниците“, както и да се съдейства за възпитанието на поколенията в духа на известната програма на американския президент Т. У. Уилсън.
През 1924 г. УС на БАН приема дарението и учредява фонд на името на двамата братя. Общата сума на фонда се разделя на две части: 300 хил. лв., от лихвите на които се дават награди на лица, проявили благородни и хуманни постъпки; и 200 хил. лв. – лихвите на които се дават като награди на трудове по въпроса за морала. Наградите са отпускани постоянно от 1926 до 1935 г. на отличили се при потушаване на пожар, за отглеждане на сираци, за спасяване на човешки живот и предотвратяване на жп катастрофи, за спасяване на давещи се, за проявена смелост по време на земетресението през 1928 г. и т.н.
Наградени са и трудовете на проф. Иван Георгов, проф. Стоян Аргиров, Никола Каблешков, Ст. Островърхов и генерал К. Соларов, като последният се отказва от наградата си в полза на службата „Български речник“ при БАН.
Фондът се влива във фонд „Академия“ с капитал от 903 380 лв.

22. Фонд „Кирил Берлинов“

Дарител е Кирил Бойчов Берлинов (28 март 1867, Жеравна – след 1932, Бургас) – търговец (вж. „Кирил Берлинов“ – фондове). На 23 май 1925 г. дарява на БАН 200 хил. лв., които внася в БНБ – клон Бургас, за образуване на фонд. През 1933 и 1935 г. на два пъти към капитала са прибавени още 35 хил. лв.
Фондът е образуван през 1925 г. Лихвите се раздават ежегодно като награди за достижения в науката, изкуството и литературата. Наградата е наречена още Кирило-Методиева, защото се връчва в деня на празника на славянската писменост и култура. За пръв път с нея е отличен историкът проф. Петър Мутафчиев. Нейни носители са: скулпторът Иван Лазаров, художникът Кирил Щъркелов, композиторът Панчо Владигеров, писателите Йордан Йовков, Елин Пелин, Николай Лилиев, Доб­ри Немиров, Кирил Христов, Елисавета Багряна, математикът Никола Обрешков и др. Последната награда получава художникът Илия Бешков (1948) за живопис.
През 1951 г. капиталът на фонда е 347 241 лв.

23. Фонд „Причините на погрома“

Фондът се създава от Дружеството на военнопленниците от Балканските войни (1912–1913) и от Първата световна война (1915–1918). Организацията е основана през ян. 1919 г. от българските военнопленници в Сурович, Македония. Средствата се набират от дарения, томболи и сказки (вж. „Причините на погрома“ – фонд).
На 26 дек. 1926 г. Общото събрание на дружеството решава да предаде събраната сума и ценни книжа на БАН, за да се учреди неприкосновен фонд, наречен „Причините на погрома“. На 31 март 1927 г. УС приема дарението. Лихвите на капитала са предназначени за най-добро съчинение, изясняващо причините за погрома от войните (1912–1913, 1915–1918) и поуките от тях.
До 1937 г. награди от фонда не се дават и той е оставен за капитализиране. През 1951 г. капиталът му възлиза на 117 666 лв.

24. Фонд „Георги Тишев“

Дарител е Георги Юрданов Тишев (2 дек. 1847, Свищов – 9 апр. 1926, София) – обществен и държавен деец, дописен (1881) и действителен член на БКД (1902) (вж. „Георги Тишев“ – фондове).
На 31 юли 1925 г. прави саморъчно завещание, с което оставя 50 хил. лв. на БАН. На 17 юни 1927 г. неговите наследници внасят дарената от него сума, с която е образуван фонд на негово име. Според волята на дарителя лихвите се използват по усмотрение на Академията. През 1937 г. 27 083 лв. от капитала са вложени в строежа на сградата. Според последните данни през 1951 г. фондът разполага с 55 275 лв.

25. Фонд „Д-р Христо Момчилов“

Дарение прави Христо Юрданов Момчилов (24 дек. 1873, Елена – 20 авг. 1928 г., Елена) – лекар. Завещава цялото си състояние на лица и институции за културни и благотворителни цели (вж. „Д-р Христо Момчилов“ – фондове).
БАН получава 100 хил. лв., с които УС на Академията през 1928 г. образува фонд на негово име. С лихвите от фонда се награждават отличили се лекари, определени от Главната дирекция на народното здраве. От 1929 до 1945 г. награди (по 5 хил. лв.) получават 16 околийски лекари от София, Пловдив, Търново, Плевен, Горна Оряховица, Карлово, Казанлък, Самоков, Бяла Слатина, Разград, Троян и други градове.
Фондът се влива във фонд „Академия“ с капитал от 131 660 лв.

26. Фонд „Д-р Димитър Загоров“

Дарител е Димитър Славов Загоров (1863, Стара Загора – 16 ян. 1926, София) – юрист, финансист, общественик (вж. „Д-р Димитър Загоров“ – фонд). През 1926 г. завещава на БАН сумата от 100 хил. лв. за образуване на благотворителен фонд. Изпълнител на завещанието е синът на дарителя проф. Славчо Загоров, който предоставя сумата на 17 дек. 1928 г. През същата година УС на БАН образува фонда.
От 1930 до 1946 г. от лихвите му са наградени авторите на най-добрите трудове по стопански и финансови въпроси като Георги Тошев, Стоян Чолаков, Асен Чакалов, Никола Долински, Христо Мъдров, Стефан Урумов, Димитър Лучански и др.
Последните сведения за фонда са от 1951 г., когато той възлиза на 182 840 лв.

27. Фонд „Рада Киркович“

Дарителка е Рада Попгугова Киркович (24 март 1848, Копривщица – 9 дек. 1941, София) – учителка, общественичка (вж. „Рада Киркович“ – фонд).
На 30 ноем. 1928 г. завещава на БАН 50 хил. лв. за образуването на фонд на нейно име. На 17 юли 1934 г. допълва капитала с още 50 хил. лв. в ценни книжа.
Академията образува фонда на 20 дек. 1928 г. и от лихвите му дава наградата на всеки 2 години за научна или художествена литература, написана от българка. За пръв път през 1931 г. е премирана Вера Иванова за труда си „Стари църкви и монастири“. Награди се дават още на: Фани Попова Мутафова, Евдокия Петева-Филова, Цветана Вранска и Мария Бръчкова. Последната се отказва от сумата в полза на „някоя бедна и трудолюбива студентка по археология или по древна история в СУ„.
Последните данни за фонда са от 1951 г., когато капиталът възлиза на 125 178 лв.

28. Фонд „Самуел Патак“

Дарител е Самуел Патак (28 ян. 1858, Велики Мезиржици, Моравия – 15 ян. 1930, София) – индустриалец. Притежател на фабриките за хартия в Белово и София. Първоначално създава фонд за подпомагане на чиновниците и работниците в своите фабрики (вж. „Самуел Патак“ – фондове).
През 1928 г. дарява на БАН 100 хил. лв. за фонд, от който да се награждава веднъж на две години най-добрата книга върху българската граматика и география или за духовната култура на България, Македония и Добруджа.
Фондът се образува през 1928 г., като първата награда се дава през 1931 г. на проф. Александър Теодоров-Балан за труда му „Българска граматика“. През следващите години премии получават още Стефан Попвасилев, Стефан Младенов, Иван Дуйчев и Любомир Андрейчин.
През 1951 г. капиталът на фонда е 199 300 лв.

29. Фонд „Стефан и Нона Консулови“

Дарители са Стефан Иванов Консулов (окт. 1863, Панагюрище – 11 март 1928, София) – юрист, и Нона Тодорова Консулова (1873, Панагюрище – 25 ян. 1940, София) – учителка (вж. „Стефан и Нона Консулови“ – фонд).
На 21 апр. 1928 г. Н. Консулова изпълнява волята на съпруга си и внася 100 хил. лв. за образуването на фонд при БАН, от лихвите на който да се награждават най-добрите трудове за историята, геологията, етнографията и стопанството на Панагюрище и Средногорието.
Първото отличено съчинение е трудът на Александър Петров „Принос към изучаването на панагюрската овца“ (1932). През следващите години наградата не се връчва поради липса на подходящи научни съчинения по тематиката.
Капиталът на фонда през 1951 г. е 232 957 лв.

30. Фонд „Добри Бояджиев“

Дарител е Добри Петров Бояджиев (1860, Сливен – 1933, Сливен) – военен прокурор (вж. „Добри Бояджиев“ – фондове). На 10 май 1929 г. той дарява на БАН 100 хил. лв. за образуване на фонд на негово име.
Желанието на дарителя е от него да се присъждат награди на най-добрите съчинения с военноправна тематика или такива за водените от България през 1885, 1912–1913, 1915–1918 г. войни. Фондът е учреден на 27 май 1929 г. и се управ­лява от УС на БАН. През 1935, 1938 и 1941 г. са наградени авторите на трудове с военна проблематика: Никола Подгоров, Александър Ганчев и Петър Дошкинов.
През 1951 г. капиталът нараства на 193 067 лв.

31. Фонд „Д-р Сава Мирков“

Дарител е д-р Сава Милков Мирков (15 юни 1850, с. Беброво, Еленско – 1927, София) – лекар, общественик, действителен член на БАН (1898) (вж. „Д-р Сава Мирков“ – фонд).
На 1 авг. 1929 г. синовете на дарителя изпълняват волята на баща си и внасят сумата 50 хил. лв. за образуване на фонд при БАН. Целта на дарението е награждаването и отпечатването на трудове по медицина и хигиена на населените места. Образуваният на 17 авг. 1929 г. фонд е оставен да се капитализира, тъй като сумата е малка и недостатъчна за даване на награди.

32. Фонд „Иван и Янко Урумови“

Дарител е Иван Киров Урумов (10 май 1856, Ловеч – 9 окт. 1937, София) – учен, ботаник, действителен член на БКД (1904) (вж. „Иван и Янко Урумови“ – фонд).
Ив. Урумов дарява на БАН сумата 100 хил. лв. за образуване на фонд на негово име и в памет на сина му Янко Иванов Урумов (3 март 1889 – 1 ноем. 1928) – архитект. Фондът се образува през 1929 г. и е с капитал 100 хил. лв. През 1935 г. от приходите на фонда е издаден трудът на проф. Никола Стоянов и Борис Ахтаров „Kritische Studien über die Nelken Bulgariens“.
Към момента на закриването (1951) капиталът му достига 175 029 лв.

33. Фонд „Георги и Елена Киркови“

Дарител е Георги Яковлев Кирков (24 апр. 1848, Плевен – 11 апр. 1929, София) – математик, картограф, дописен и редовен член на БКД (1881), директор на Държавната печатница и на Картографския институт (вж. „Георги и Елена Киркови“ – фонд).
На 9 февр. 1927 г. завещава на БАН 300 хил. лв. за образуването на фонд, който да носи неговото и на съпругата му име. Волята на дарителя е лихвите на фонда да се предават на всеки 6 месеца на съпругата му, а след нейната смърт сумата да остане на разположение на БАН и да се дават „като възнаграждение на оня беден българин, който изнамери някакво изобретение, което Академията ще намери най-полезно и хуманитарно“, за да може изобретателят да го реализира. Част от сумата да се употреби за издаването на съчинението му „Начала геометрической алгебри“. По редица причини трудът не е публикуван.
Фондът се образува през 1930 г., като УС на БАН предава лихвите на фонда до 1943 г. на съпругата на дарителя. Капиталът на фонда през същата година е 323 060 лв., а през 1951 г. – 361 099 лв.

34. Фонд „Иван К. Каранджулов“

Дарители са Дона Иванова Каранджулова (неизв.) и синът ѝ Антон Иванов Каранджулов (неизв.) – секретар на българската легация в Рим (вж. „Иван К. Каранджулов“ – фонд).
През 1930 г. те даряват сумата от 100 хил. лв. и основават фонд при Министерството на правосъдието в памет на своя съпруг и баща Иван Конев Каранджулов (1856, Прилеп – 5 май 1930, София) – юрист. След като Министерството не успява да изпълни волята на дарителите през 1937 г., по тяхно настояване фондът е прехвърлен към БАН. Волята на дарителите е от лихвите да се награждава ежегодно най-доброто съчинение по българско и международно право.
През 1942 г. наградата получава Георги Коспартов, през 1943 г. – д-р Марко Марков, през 1946 г. – Георги Боршуков за труда му „Обединението на народите“.
Последните сведения са от 1 ян. 1951 г., когато капиталите на фонда са 226 581 лв.

35. Фонд „Шумен“

Фондът е учреден с даренията на живеещите в София шуменци и с подкрепата на техните съграждани.
Съюзът на шуменци е основан на 17 дек. 1917 г. в София. Целта на организацията е да се подпомогнат научните монографични изследвания за историята, бита, културата, географията и стопанството на техния роден град. За да подкрепят материално тази идея те основават и паричен фонд. Избират УС начело със своя съгражданин Ангел Николов (член на Върховния административен съд в София). За подпредседател е избран литературният критик и преподавател в СУ проф. Боян Пенев, а за секретар писателят Стилиян Чилингиров, по това време директор на Народната библиотека в София.
От 1917 до 1929 г. Съюзът събира сумата от 115 580 лв. С решение на УС на 14 март 1930 г. средствата се прехвърлят към Академията, която същата година основава фонд „Шумен“. Тя се задължава от лихвите на фонда ежегодно да поощрява изследователите на Шумен и Шуменска област, както и да награждава съчиненията на тази тема. Според заключителния протокол на УС на Съюза на шуменци от 1930 г., ако лихвеният капитал не се употреби в продължение на 3 години за посочената цел, то Академията се задължава да предаде 1/3 част от него на Шуменското археологическо дружество за откупуване или издирване на материали, свързани с историята на града и околностите му.
За пръв път наградата от фонда е дадена през 1936 г. на д-р Васил Цанков за труда му „Геологията на Шуменското плоскогорие“.

Фондът нараства през 1951 г. на 213 198 лв.

36. Фонд „Д-р Стефан Данаджиев“

Дарител е Стефан Иванов Данаджиев (15 ноем. 1866, Търговище – 22 юли 1943, София) – лекар невролог, психиатър, дописен и действителен член на БКД, автор на научни трудове, член на международни медицински организации (вж. „Д-р Стефан Данаджиев“ – фонд).
На 10 март 1932 г. дарява на БАН сумата от 77 800 лв. за образуване на фонд на негово име. Същата година фондът е основан и според волята на дарителя сумата е оставена да се капитализира до 1936 г., когато достига 100 хил. лв. От лихвите му трябва да се награждават трудове по медицина в областите, в които д-р Ст. Данаджиев работи – неврология, психиатрия, психология и съдебна психоанатомия.
За пръв път наградата се дава през 1940 г. на д-р Петко Димитров от Ловеч, а през 1941 и 1942 г. – на д-р Никола Шипковенски от София.
Последните сведения за фонда са от 1951 г., когато капиталът му възлиза на 132 081 лв.

37. Фонд „Екатерина Златоустова“

Дарителка е Екатерина Христова Златоустова (неизв.) – учителка (вж. „Екатерина Златоустова“ – фонд). На 2 септ. 1932 г. внася в касата на БАН сумата 50 хил. лв. и завещава застраховката си „Живот“, която след нейната смърт да се добави към дарението ѝ.
Сведения за усвояването на сумата и движението на капитала липсват.

38. Фонд „Кесяков“

Дарители са д-р Христо Цанчов Кесяков (20 юни 1868, Копривщица – 10 ян. 1934, Пловдив) – юрист, д-р Иван Цанчов Кесяков (7 ян. 1871, Копривщица – 24 юни 1946, София) – лекар и общественик, както и тяхната сес­тра Мария Цанчова Кесякова (23 апр. 1875, Копривщица – 1959, Пловдив) – учителка (вж. „Кесяков“ – фонд). М. Кесякова и Ив. Кесяков подкрепят материално редица благотворителни инициативи в Пловдив и Копривщица.
С писмо завещание от 18 авг. 1932 г. д-р Ив. Кесяков съобщава на председателя на БАН волята на своя брат и на сестра си да се образува фонд, носещ фамилното им име. Същата година Академията получава ценни книжа на стойност 100 хил. лв. и образува фонд „Кесяков“. Волята на дарителите е от приходите да се дават награди на трудове, написани на полски и български език за българо-полските отношения, както и трудове, посветени на дейността на Михаил Чайковски.
През 1934 г. първата награда от фонда получава Антоанета Ганчева-Зографова, през 1936 г. – Дора Габе и Христо Вакарелски, а през 1942 г. – Веселина Геновска.
Последните данни за фонда са от 1951 г., когато капиталът му възлиза на 346 346 лв.

39. Фонд „Сава Ж. Дацов и син му художник Гошка“

Дарител е Сава Живков Дацов (7 ян. 1857, с. Зайчар, Сърбия – 21 ноем. 1940, София) – стопански деец, публицист, дописен (1898) и действителен член на БКД (1902) (вж. „Сава Ж. Дацов и син му художник Гошка“ – фонд).
На 31 дек. 1931 г. завещава на БАН 100 хил. лв. за образуването на фонд на негово име и на името на сина му Гошка С. Дацов (9 апр. 1884, София – 8 окт. 1917, с. Загорич, Битолско) – художник, загинал през Първата световна война.
Фондът е образуван през 1933 г. с цел награждаването на труд, посветен на развитието на българското стопанство от Освобождението до 60-те години на 20. век, написан от член на Академията и публикуван за по-широк кръг читатели. За награда от фонда кандидатстват Кирил Киряков и Васил Койнов, но данни за отпечатването на техните трудове с пари от фонда не са открити.
С натрупаните лихви през 1951 г. фондът възлиза на 204 203 лв.

40. Фонд „Д-р Стефан Панаретов“

Дарител е Стефан Панаретов (Парашкевов) Хаджиилиев (4 окт. 1853, Сливен – 19 окт. 1931, Вашингтон) – книжовник, дипломат, общественик, дописен и редовен член на БКД (1884). Пръв български пълномощен министър във Вашингтон (1914–1925) (вж. „Д-р Стефан Панаретов“ – фондове).
На 9 септ. 1931 г. Ст. Панаретов завещава всичките си пари и ценни книжа на БАН. Реализирането на завещанието е свързано с редица формалности по прехвърлянето на паричните средства и ценни книжа от Вашингтон в София. Фондът се образува на 28 юли 1933 г., когато БЦКБ прeвежда на Академията 2 180 847 лв. – влог на текуща лихва, която да се използва за стипендии за бедни ученици и студенти, българска филология. През 1935 г. УС на БАН дава първата стипендия съгласно волята на дарителя на беден студент от СУ, втори курс българска филология. Същата година от фонда се учредяват още 2 персонални стипендии: ученическа стипендия „Кирил Панаретов“ на името на сина на дарителя и ученическа стипендия „Лидия Джил Панаретова“ на името на неговата съпруга. Фондът се управляват от БАН, но стипендиантите се определят от ръководството на СУ и учителските съвети
От 1935 до 1947 г. от фонда получават стипендии редица бъдещи учени, по това време – студенти, като: Куйо Куев, Кирил Младенов, Цветана Македонска, Иван Гълъбов, Иван Дуриданов и други. Подпомогнати са и ученици от Втора софийска мъжка гимназия, както и ученички от Трета софийска девическа гимназия в София.

През 1951 г. фондът възлиза на 195 хил. лв.

41. Фонд „Елена Серафимова“

Дарителката е Елена Иванова Серафимова (неизв., Свищов – неизв.) – дългогодишна учителка в Първа и Втора софийска девическа прогимназия (вж. „Елена Серафимова“ – фонд).
От 1932 до 1940 г. дарява на БАН 95 хил. лв. за образуване на фонд на нейно име. Фондът се образува през 1935 г. Волята на дарителката е сумата да се остави да се капитализира, докато се удвои, а след това лихвите да се използват за нуждите на Академията.
На 31 дек. 1939 г. сумата от 75 353 лв. се отпуска според волята на дарителката за издаването на Български ботанически речник. До 1947 г. фондът е напълно оползотворен.

42. Фонд „Иванка Трифонова“

Дарители са Юрдан, Трифон и Иван Трифонови.
Юрдан Трифонов Цветков (28 дек. 1864, Плевен – 16 апр. 1949, София) – работи в областта на старобългарската литература и българския език. Действителен член на БКД (1906), почетен доктор на СУ (1939) (вж. „Иванка Трифонова“ – фонд). На 12 ян. 1935 г. Ю. Трифонов и синовете му Трифон и Иван Трифонови подаряват на Академията 100 хил. лв. за образуването на фонд на името на тяхната съпруга и майка Иванка Юрданова Трифонова (27 окт. 1868, Габрово – 9 ян. 1935, София) – учителка.
Фондът е образуван през 1935 г. и се управлява от УС на БАН. Лихвите са употребени за закупуване на книги за библиотеката на БАН (1935) и за подпомагане на историческите изследвания (1936–1937). През 1939 г. от фонда са наградени Иван Леков и Цветан Тодоров.
През 1951 г. капиталът възлиза на 136 560 лв.

43. Фонд „Стою Неделев Шишков“

Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865, с. Устово, дн. квартал на Смолян – 26 дек. 1937, Пловдив) – учител, книжовник (вж. „Стою Неделев Шишков“ – фонд).
На 19 юни 1935 г. дарява на БАН 35 хил. лв. за образуването на фонд на негово име. Волята на дарителя е от лихвите да се награждават трудове, които защитават правата на българите в Родопската област, Беломорието и Тракия.
Тъй като капиталът му е недостатъчен, фондът е оставен да се капитализира.

44. Фонд „Добре Ганчев“

Дарител е Добре Ганчев Ганчев (26 септ. 1854, Лясковец – 2 апр. 1936, София) – учител, публицист, общественик (вж. „Добре Ганчев“ – фондове).
На 20 ян. и 4 февр. 1921 г. дарява 100 акции от АД „Гранитоид“. В периода 1929–1932 г. дарителят неколкократно добавя към капитала на фонда още ценни книжа. На 27 май 1936 г. оставя завещанието си на съхранение в касата на Франко-белгийската банка. Желанието му е от ценните книжа да се образува фонд на негово име и годишните приходи от него да се употребяват за нуждите на БАН. Завещанието е оспорвано от съпругата на дарителя.
Фонд „Добре Ганчев“ е образуван през 1936 г. и се управлява от УС на Академията. Към 1 ян. 1947 г. пазарната стойност на облигациите е 3 796 515 лв., а към 31 ян. 1951 г. – 3 865 526 лв. Награди не са давани.

45. Фонд „Д-р Драгомир Ат. Антипов
и Атанас Г. Антипов“

Дарител е Атанас Георгиев Антипов (22 окт. 1878, Габрово – 12 февр. 1936, София) – учител, математик (вж. „Д-р Драгомир Ат. Антипов и Атанас Г. Антипов“ – фонд).
На 30 дек. 1936 г. съпругата на дарителя Ст. Антипова внася завещаната сума от 50 хил. лв. на БАН за образуването на фонд в негова и на сина им д-р Драгомир Атанасов Антипов (19 май 1902, Елена – 3 окт. 1933, София) памет.
Фондът се образува на 4 ян. 1937 г. и се управлява от УС на БАН. Волята на дарителя е от лихвите на фонда да се купуват съчинения по хирургия, ушни, носни и гърлени болести за библиотеката на БАН.
През 1951 г. капиталът на фонда възлиза на 79 948 лв.

46. Фонд „Тома Васильов“

Дарител е Тома Васильов Цоков (12 окт. 1855, Тетевен – 6 март 1937, София) – висш държавен чиновник, общественик и публицист. Завършва първия випуск на Априловската гимназия в Габрово. Участва в Освободителната война (1877–1878). През 1881 г. става подначалник, а през 1883 г. началник на отделение и главен секретар (1892–1908) на МВР. Народен представител във ВНС (1879) и в ХІV ОНС (1909–1911). По време на Сръбско-българската война (1885) е четник в Язаджийската чета. Последователен привърженик на Демократическата партия. Сътрудник на вестниците „Зора“, „Мир“, „Пряпорец“, „Ден“, „Юридически преглед“ и др. Автор на спомени, очер­ци за известни политически личности и събития през 19. и 20. век.
На Българския археологически институт при БАН Т. Васильов дарява сумата 50 хил. лв. за разкопки и разкриване на старините в България.
Т. Васильов прави и дарения за различни организации и институции. На Народната и Университетската библиотека и на Етнографския музей подарява няколко редки книги и ръкописи; на църковното настоятелство на храма в родния си град оставя 30 хил. лв. с пожелание лихвите от сумата да се раздават на Рождество Христово на бед­ни, болни и недъгави граждани. Със същата цел на църквата „Св. Седмочисленици“ в София оставя 50 хил. лв. На Благотворителното д-во „Тетевен“ предоставя 10 хил. лв., а безплатните ученически трапезарии в София и Тетевен подпомага с по 5 хил. лв. На читалището в Тетевен оставя 20 хил. лв. за уреждане на музейна сбирка, а също и личната си библиотека. Не са забравени и читалищата в Търново, Оряхово, Луковит и с. Гложене, на които предоставя по 5–10 хил. лв., а също и Априловската гимназия, чийто възпитаник е.
Най-крупно е дарението на Т. Васильов за БАН. На 12 март 1937 г. ѝ завещава сумата от 100 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. За изпълнители на последната си воля определя съгражданина си Цветан В. Пупешков, адвокат, Лазар Горанов, председател на Висшия административен съд, и Марин Ничев, директор на БНБ. Желанието на дарителя е с половината от сумата да се подпомагат академичните издания, а с останалата част да се съберат и издадат в едно книжно тяло неговите статии, както и неговите спомени. Образуваният през 1937 г. фонд се управлява от УС на БАН. През 1938 г. Академията спазва волята на дарителя и подготвя и издава под редакцията на Н. Бобчев сборник от негови статии, отпечатани в различни вестници и списания, неговите мемоари и животописни бележки.

Фондът е закрит (1948) като част от фонд „Завещатели и дарители“ при МНП.
Въпреки че фондът вече не съществува, БАН продължава да популяризира делото и книжовното наследство на Т. Васильов. През 1994 г. издателството на БАН издава неговия дневник, дарен и запазен в научния архив.

47. Фонд „Тодор Г. Иванов“

Дарител е Тодор Георгиев (Хаджи) Иванов (1864, Пазарджик – 4 или 7 авг. 1937, София) – щедър благодетел за дружества и институции в родния си град и в столицата (вж. „Тодор Г. Иванов“ – фонд).
На 19 септ. 1937 г. изпълнителите на завещанието на дарителя уведомяват председателя на БАН за дарението от 600 хил. лв. и с.г. фондът при БАН е образуван. Волята на дарителя е сумата да се употреби за нуждите на Академията.

48. Фонд „Генерал Христофор Хесапчиев“

Дарител е Христофор Георгиев Хесапчиев (28 ян. 1858, Йерусалим – 15 май 1938, София) – военен деец, генерал, писател, общественик, (вж. „Генерал Христофор Хесапчиев“ – фондове).
Съгласно завещанието му от 1928 и 1930 г. БАН получава ценни книжа на стойност 170 хил. лв., 3 оригинални картини от руски художници и 31 тома на La grande encyclopedie, Paris. На 26 септ. 1938 г. Академията приема дарението, а през 1941 г. изработва наредба за управлението на фонда. В изпълнение волята на дарителя, през 1943 г. полковник Петър Дървингов отпечатва възпоменателна книга за военната, дипломатическата и книжовната дейност на Хр. Хесапчиев.
През 1951 г. фондът разполага със 117 563 лв.

49. Фонд „Стефан Обрейков“

Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861, Клисура – 18 март 1940, Пловдив) – индустриалец, търговец, общественик (вж. „Стефан Обрейков“ – фондове).
На 9 септ. 1940 г. д-р Обрейко Ст. Обрейков, син на дарителя, съобщава последната воля на баща си да дари 500 хил. лв. на БАН за образуването на фонд „Стефан Обрейков“. От него да се дава всяка година награда на отличил се беден ученик от Търговската гимназия в Пловдив и всяка втора година – награда за ценно постижение в областта на народната наука и култура.
Фондът е образуван през септ. 1940 г. С приходите му са отличени учениците от Търговската гимназия в Пловдив Богдан Кръстев (1943), Иван Наумов (1944), Вълю Ангелов (1946). Наградени са още: композиторът Ангел Букурещ­лиев и акад. Любомир Кръстанов.

50. Фонд „Мария и Юрдан Ал. Генови“

Дарител е Юрдан Алеков Генов (19 юли 1873, Свищов – 23 юли 1937, Пловдив) – икономист (вж. „Мария и Юрдан Ал. Генови“– фонд).
Със завещанието си от 5 юли 1927 г. натоварва съпругата си Мария Генова да внесе сумата от 100 хил. лв. на БАН за образуването на семеен фонд. След неговата смърт на 19 юли 1940 г. тя изпълнява волята на съпруга си и внася определената сума. На 19 септ. 1940 г. УС на Академията основава фонда и внася сумата на срочен влог за 5 години в БЗКБ. През 1945 г. с лихвите от фонда е награден редакторът на сп. „Кооперативно право“ Никола Кънев за труда му „Кооперативно обработване на земята“. Други награди не са раздавани.
Към 1 ян. 1951 г. фондът притежава капитал в размер на 125 212 хил. лв.

51. Фонд „Д-р Райна и проф. Д-р Тошко Петрови“

Дарител е Тошко Тошков Петров (30 апр. 1872, София – 29 май 1942, София) – лекар, общественик, редовен член на БАН (1929) (вж. „Д-р Райна и проф. д-р Тошко Петрови“ – фонд).
На 10 ноем. 1941 г. дарява 100 хил. лв. за образуването на фонд на негово и на съпругата му име. Волята на дарителя е от лихвите на фонда на всеки 5 години да се награждава най-доброто съчинение в областта на хигиената или съчинение за културната история на България, издадено на френски език.
На 15 ноем. 1941 г. УС на БАН приема дарението и образува фонд, но през военните години награди не се дават.
През 1951 г. сумата заедно с лихвите възлиза на 137 635 лв.

52. Фонд „Д-р Харалампи Нейчев“

Дарител е Харалампи Нейчев (неизв. – 9 авг. 1941, София) – лекар (вж. „Д-р Харалампи Нейчев“ – фонд).
На 27 авг. 1941 г. представителката на Противоалкохолния секретариат Александра Монеджикова предава завещанието на д-р Х. Нейчев и приложения от него чек на стойност 453 хил. лв. С дарената сума през 1941 г. Академията образува фонд за борба с алкохола.
През 1946 г. с пари от фонда са наградени трудове на д-р Михаил Дяконов и д-р Димитър Даскалов, посветени на вредата от алкохола.
През 1951 г. фондът възлиза на 610 397 лв.

53. Фонд „Лукреция и Борис Семерджиеви“

Дарител е Лукреция (Петишева) Семерджиева (неизв., Болград (Бесарабия) – неизв., София) – медицинска сестра (вж. „Лукреция и Борис Семерджиеви“ – фонд).
На 28 март 1941 г. Лукреция Семерджиева внася сумата 70 хил. лв. в БЗКБ за образуване на фонд на нейно и на съпруга ѝ име при БАН. Волята на дарителката е сумата да се капитализира, за да достигне 100 хил. лв., след което приходът в размер на 5 хил. лв. да се дава като премия за научен труд, написан от военно лице по физико-математически науки. Друга 1/4 от него да се връчва на медицинска сестра, показала качества на човеколюбие и грижи към ближния.
Фонд „Лукреция и Борис Семерджиеви“ е образуван на 28 юни 1941 г. от УС на БАН. Данните за фонда са оскъдни.

54. Фонд „Георги Д. Манов“

Дарител е Георги Димитров Манов (неизв.).
Фондът е основан през 1941 г. с дарените от него 250 хил. лв. Волята на дарителя е с част от лихвите да се направи нещо в негова памет, а останалите приходи и да бъдат употребени за целите и задачите на Академията. Управлява се от УС на БАН.
Към 1 ян. 1946 г. фондът възлиза на 292 269 лв., а следващата година – на 303 872 лв. Навярно капиталът е използван по предназначение, защото в сведението за фондовете към 31 ян. 1951 г. е посочена сумата 73 111 лв.

55. Фонд „Проф. Стефан С. Бобчев“

Дарители са Стефан Савов Бобчев (20 ян. 1853, Елена – 8 септ. 1940, София) – юрист, държавен и обществен деец, и съпругата му Екатерина Бобчева (неизв.) (вж. „Проф. Стефан С. Бобчев“ – фондове).
През 1941 г. тя дарява на БАН сумата от 50 хил. лв., в изпълнение волята на съпруга си, за образуването на фонд в негова памет. Лихвите на сумата са предназначени за даването на награда на всеки 3 години на трудове по историко-правни и обичайно правни въпроси. Същата година фондът е образуван и с решение на Философско-обществения клон на БАН е оставен да се капитализира, докато лихвите му нараснат на 5 хил. лв. годишно.
Награди не са раздавани. През 1951 г. капиталът на фонда е 69 879 лв.

56. Фонд „Д-р Катя Ил. Чолакова“

Дарителка е Мария Илиева Чолакова (неизв.) (вж. „Д-р Катя Ил. Чолакова“ – фонд).
През 1942 г. дарителката внася 40 хил. лв. в БАН за образуването на фонд в памет на дъщеря си Катя Илиева Чолакова (неизв. – 3 септ. 1942) – лекар.
Образуван е на 10 дек. 1942 г. с цел от него да се награждават трудове из областта на медицината и сърдечните болести. Награди не са раздавани.
През 1951 г. капиталът му възлиза на 53 263 лв.

57. Фонд „Христо Камбуров“

Дарител е Христо Тодоров Камбуров ( неизв.).
Дарява на БАН сумата 100 хил. лв. за образуване на фонд на негово име, от лихвите на който да се дават награди на автори и трудове, посветени на малцинствата в България. Фондът е образуван през 1942 година.
През 1946 г. капиталите му възлизат на 113 325 лв., а през 1947 г. – на 117 820 лв. Данните за усвояването на дарението са оскъдни.

58. Фонд „Д-р Константин Пашев“

Дарител е Константин Михайлов Пашев (18 февр. 1873, Сливен – 10 ян. 1961, София) – лекар офталмолог, действителен член на БАН, академик (1938) (вж. „Д-р Константин Пашев“ – фонд).
На 23 ноем. 1943 г. д-р К. Пашев внася в касата на БАН 112 хил. лв. – 111 хил. лв. в облигации от БДЗ (1941) и 1000 лв. в брой, за образуване на фонд на негово име. Целта е от лихвите да се дават награди на трудове по офталмология и биология, свързани с наследствеността, микробиологията, биохимията и цитологията, както и да се купуват съчинения по офталмология за академичната библиотека. По решение на УС на БАН награди не са раздавани.
През 1951 г. капиталът възлиза на 143 641 лв.

59. Фонд „Тодор Янков“ – Фонд

Дарител е д-р Тодор Янков (неизв., Търново – неизв.) – лекар, общественик, публицист и културен деец.
Фондът е основан през 1943 г. с дарението му от 100 хил. лв. и се управлява от УС на БАН. Волята на дарителя е от лихвите на фонда на всеки 2–3 години да се дава награда за написването и издаването на брошура или книга на тема поддържане на народното здраве. Награди от фонда не са раздавани и той е оставен да се капитализира.
Към 1 ян. 1946 г. капиталът е 112 158 лв., през 1947 г. – възлиза на 116 104 лв.

60. Фонд „Филип Попов“

Дарител е Филип Иванов Попов (14 окт. 1869, Добрич – 27 февр. 1943, София) – юрист. Учи в Добрич и в Първа мъжка гимназия в София. През 1892 г. завършва Юридическия факултет на Парижкия университет с диплома Licencié en Droit. Съдийската си служба започва още през същата 1892 г. като член на Ломския окръжен съд. През 1893 г. е член на Пловдивския окръжен съд, а през 1894 г. – под­председател на Варненския окръжен съд. През 1896–1897 г. е адвокат в София. Последователно е председател на окръжните съдилища във Враца (1897), Силистра (1898) и Варна (1899). От 1899 до 1911 г. е член на Апелативния съд в Русе, след което става член на Върховния касационен съд. От 1926 до 1931 г. е председател на отделение при същия съд. В качеството му на касационен съдия участва в делегации и изпълнява мисии, възлагани му от МС и Министерството на правосъдието. Съветник при българското комисарство по репарациите (1921–1928).
Изпълнява важни държавни мисии. През 1922 г. е назначен за председател на Смесената румъно-българска комисия за окончателно уреждане на въпроса за секвестираните български имоти в Румъния. През 1925 г. представлява страната пред Смесения арбитражен съд по спора относно разпределянето на отоманския публичен дълг. Член е на делегацията през 1932 г. за сключване на съдебна конвенция между България и Турция.
През 1943 г. УС на БАН приема дарението, предоставено от наследниците на Ф. Попов. Капиталът на фонда е в облигации от БДЗ 6 % от 1923 г. с номинална стойност 500 хил. лв. Волята на дарителя е с годишните лихви да се награждават автори на научни трудове по новата политическа и културна история на България след Освобождението – „предимно трудове върху причините и факторите у нас, които опропастиха през 1912–1918 г. народните ни идеали“.
Войната и бомбардировките над София (1944) временно спират дейността на Академията и не се дават награди от фонда. Към 1 ян. 1946 г. сумата нараства на 559 597 лв., а през 1947 г. възлиза на 600 017 лв.

61. Фонд „Български език“

Дарител е Стефан Стоянов Младенов (15 дек. 1880, Видин – 1 май 1963, София) – езиковед, академик (вж. „Български език“ – фонд).
На 15 ян. 1945 г. Ст. Младенов дарява 140 хил. лв. на БАН за образуване на фонд „Български език“, който да подпомага издаването или награждаването на трудове по български език и сравнително езикознание.
През 1947 г. с лихвите е награден трудът на Иван Гълъбов, след което капиталите се вливат във фонд „Академия“.

62. Фонд „Димитър Минчович“

Дарител е Димитър Пантелеев Минчович (1864 – след 1940) – дипломат, общественик (вж. „Димитър Минчович“ – фонд). На 10 май 1939 г. и на 12 май 1940 г. завещава на БАН, Археологическия институт и БЧК суми и ценни книжа. С тях, след като ги разделят на равни части, институциите трябва да учредят фондове на негово име.
Така през 1945 г. при БАН се създава фонд с първоначален капитал 1 304 778 лв. в акции и облигации. Целта на дарението е да се дават награди на най-добрите литературни, научни и художествени съчинения. Поради военните години усвояването на фонда става трудно. Последните данни за него са от 1951 г., когато капиталът му е 2 102 878 лв.

63. Фонд „Проф. Георги Н. Златарски“

Дарители са наследниците на Вена Цветанова Пупешкова (неизв.) – дъщеря на проф. Георги Николов Златарски и съпруга на Цветан Пупешков (вж. „Проф. Георги Златарски“ – фонд).
На 6 окт. 1947 г. УС на БАН разглежда писмото на наследниците за дарението в размер на 1 мил. лв. за образуването на фонд на името на проф. Георги Златарски (25 ян. 1854, Търново – 9 авг. 1909, Търново) – геолог, действителен член на БКД (1884). Дарението е прието, а парите са внесени в банкова институция. Волята на дарителите е от лихвите да се награждават и подпомагат научни трудове и изследвания, посветени на геологията на българските земи.
Награди от фонда не са раздавани. През 1951 г. капиталът му възлиза на 1 045 513 лв.

◊ ◊ ◊

Наред със създадените парични фондове, членове на БАН или техни наследници, както и много общественици, подаряват чрез завещания и нотариални актове на Академията сгради и имоти. Между най-големите дарения са тези на: Иван Евстр. Гешов и неговите наследници, Андрей Ляпчев, Драгомир Казаков, Богомил Радославов, Александър Теодоров-Балан, Цветана Рашеева, Елена Коларова, Константин Иванов, Емилия Белотипова, Тодор и Мария Маркови, Тинка Кръстевич, Атанас Матеев и съпругата му, дъщерята на Тодор Влайков, съпругата на художника Никола Тенев и други.
Дарителската традиция е жива и днес, когато Академията е изправена пред сериозни изпитания за своята по-нататъшна дейност. През юли 2010 г. с помощ­та на даренията на член-кореспондентите и академиците се издига паметник на един от основателите и дългогодишен председател на БКД проф. Марин Дринов. През окт. 2010 г. се създава фонд от дарения на академиците за подпомагане на младите учени. Желанието е той да се превърне в Национален дарителски фонд в подкрепа на науката в България.

Ц. Величкова

Назад